Определение по дело №482/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260108
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20201800600482
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 10.12.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – първи въззивен състав, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ 

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                               КРИСТИНА ТОДОРОВА

 

при секретар................ и в присъствието на прокурор................., след като се запозна с докладваното от съдия ТОДОРОВА ВЧНД № 482/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Постъпила е въззивна жалба от Й.С.Я., действащ лично и в качеството му на законен представител /баща/ на малолетната С.Й.Я., срещу определение на Районен съд – гр.И. от 05.11.2020 г., постановено по ЧНД № 490/2020 г. по описа на същия съд, с което по реда на чл.244 ал.5 от НПК е оставена без разглеждане жалбата на същия против постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.И. от 21.10.2020 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство № 29/2019 г. по описа на РУ - гр.К., пр. пр. 1094 от 2018 г. на РП И..

В жалбата се излагат доводи за несъгласие с решаващите изводи на районния съд за недопустимост на инициираното пред него съдебно производство по реда на чл.244 ал.5 от НПК. Според жалбоподателят, неправилно в тази насока е прието от първостепенния съд, че вида на престъплението, за което е водено наказателното производство /такова по чл.296 ал.1 от НК/, не предполага идентифицирането на конкретно пострадало лице по смисъла на чл.74 ал.1 от НК, а и конкретно в случая той  /жалбоподателя/ няма качеството на такова лице. В този аспект се изтъква, че предметното престъпление засяга, както личната сфера на жалбоподателя, в собствено качество, така и тази на малолетната му дъщеря С.Я., доколкото с осъществяването му, К. П. не е изпълнила издадена срещу нея съдебна заповед за незабавна защита, задължаваща я да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо двамата. Моли да бъде отменено определението на първоинстанционния съд и делото върнато на този съд с указание за произнасяне по същество на жалбата.

             С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото, приема за установено следното:

              Наказателното производство по досъдебно производство № 29/2019 г. по описа на РУ на МВР – гр.И. е било образувано за престъпление по чл.296 ал.1 от НК, а именно за това, че на 04.07.2018 г., в гр.Д. Б., област Софийска, не изпълнена заповед за незабавна защита от 02.05.2018 г. на СРС, постановена по гр.д. № 1183/2018 г. по описа на същия съд, с която К. Х. П. е била задължена на основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетната С.Й.Я..

            В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство няма привлечено в качеството му на обвиняем, лице.

            С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.И. от 21.10.2020 г. по пр.пр. № 1094/2018 г. по описа на ИхРП, на основание чл. 244 ал.1 т.1, вр. чл.25 ал.1, т.6 от НПК е спряно горепосоченото наказателно производство по досъдебно производство № 29/2019 г. по описа на РУ гр.И., до изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК срок за възбуждане на наказателно преследване по частноправен ред от страна на С. И. Я..

         С атакуваното определение от 05.11.2020 г. на Районен съд – гр.И.,  постановено по ЧНД № 490 по описа на съда за 2020 г., в производство по реда на чл.244 ал.5 от НПК, е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Й.С.Я. срещу горното постановление на прокурора за спиране на наказателното производство.

         Това определение на първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл.244 ал.5 от НПК, не може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция. Видно от регламента на цитираната разпоредба, постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство в случаите по чл.244 ал.1, т.1-3 от НПК подлежи на едностепенен съдебен контрол. Посоченият законодателен подход е обясним с обстоятелството, че спирането на наказателното производство, за разлика от прекратяването, не прегражда пътя на защита, а само временно преустановява висящността на процеса. Освен това следва да бъде отбелязано и, че независимо дали постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство е било контролирано по съдебен ред и какъв е бил резултата от този съдебен контрол, производството винаги може да бъде възобновено от прокурора, при предпоставките по чл.245 ал.2 от НПК.

При това положение и с оглед на горните съображения, настоящият състав на съда приема, че като процесуално недопустима, жалбата на Й.С.Я., действащ лично и в качеството му на законен представител /баща/ на малолетната С.Й.Я. срещу атакуваното определение на първостепенния съд, постановено в производство по чл.244 ал.5 от НПК, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело съответно ще следва да бъде прекратено.

         Воден от горното С. окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

  ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Й.С.Я., действащ лично и в качеството му на законен представител /баща/ на малолетната С.Й.Я., срещу определение на Районен съд – гр.И. от 05.11.2020 г., постановено по ЧНД № 490/2020 г. по описа на същия съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 482/2020 г. по описа на С. окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                 2.