№
846
гр. Бургас, 10.08.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Марина Николова
при секретаря
Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно
дело № 1903 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.П.К., с адрес: *** срещу
Заповед № 8-Z-928/13.09.2022 год., издадена от кмета на община С., с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „двуетажна жилищна сграда-западна“,
находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 3**37.501.346,
урегулиран поземлен имот I 474 кв.** по
плана на с.Й.В.. Жалбоподателката оспорва заповедта с доводи за незаконосъобразност
и моли да бъде отменена. Твърди, че поради застрашаващо свличане на земни маси
в собствения й имот е подала писмо и становище от архитект за спешна
необходимост от укрепване, ведно с документация за реконструкция на същата
сграда.
В съдебно заседание жалбоподателката Р.П.К., редовно и
своевременно призована, се представлява от процесуален представител – адвокат И.,
която поддържа жалбата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства и съдебно-техническа
експертиза. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът - Кмета на Община С., предоставя
административната преписка по издаване на оспорената заповед и допълнителни
писмени доказателства. В съдебно заседание, редовно уведомен, се представлява
от адвокат Б., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък
по чл.80 от ГПК.
Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2022 г. служители в Дирекция „УТИПЕП“ към община С., са
извършили проверка на строеж - „двуетажна сграда - западна“, находяща се в
поземлен имот с кадастрален идентификатор 3**37.501.346, УПИ І 474, кв.** по
плана на с. „Й.В.“, V категория , буква „а“, съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на видовете
строежи. Резултатите от проверката са отразени в констативен акт № 14 от същата
дата. Проверяващите са констатирали, че е премахната съществуващата в имота
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 44 кв.м., представляваща обект с
кадастрален идентификатор 3**37.501.346.1, като приблизително на нейното място
се изгражда двуетажна сграда с приблизителни размери 8.30/7.60 (площ 63
кв.метра), ситуирана на 1.30 м. от уличната регулация и също 1.30 м. от
съседния на запад поземлен имот с кадастрален идентификатор 3**37.501.347, като
към момента на проверката сградата е изпълнена на две нива със стоманобетонова
конструкция на първия етаж и тухлени зидове на първи и втори етаж. Местоположението
на сградата в имота, отстоянията до границата му и до съществуващите в него
жилищни сгради и до жилищните сгради в съседните имоти и през улица, размерите
на строежа в план и във височина са отразени в окомерна скица, представляваща
част от констативния акт. Установено е също, че за сградата не е издадено
разрешение за строеж, нито е одобрен инвестиционен проект, поради което тя
представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Констативният акт е връчен на Р.К. с писмо изх.№ 94-00-2340/19.07.2022г. на
01.08.2022г., видно от известие за доставяне, представено на л.7 от делото. В
законоустановения срок К. не е депозирала възражения срещу констатациите в акта.
Административното производство е приключило с издаването на заповед № 8-Z-928/13.09.2022
год. на кмета на община С., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено на К. да
премахне незаконен строеж: „двуетажна жилищна
сграда-западна“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 3**37.501.346,
урегулиран поземлен имот I 474 кв.** по
плана на с.Й.В.. За да обоснове незаконността на сградата, административният
орган е посочил, че за сградата не са установени издадено разрешение за строеж
и одобрени инвестиционни проекти. Прието е също, че сградата не попада в
хипотезата на §1** от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не е търпим строеж, тъй като не са
налице условията на чл.183 от ЗУТ.
От представените от ответника писмени доказателства с
писмо изх.№ 11-03-182/10.03.2023г. се установява, че Р.К. *** заявление с вх.№
УТ-2112-192/09.06.2022г. (л.339) да бъдат съгласувани и одобрени внесените от
нея инвестиционни проекти и да й бъде издадено разрешение за строеж: „комплекс
от две сгради със стаи за гости“ в поземлен имот с идентификатор 3**37.501.346, урегулиран поземлен имот I 474 кв.** по плана на с.Й.В.. Впоследствие, обаче, на
22.06.2022 г. тя изтеглила тези проекти като на същата дата подала заявление с
УТ-20**-196/22.06.2022г. (л.340) за издаване на скица за поземления имот и заявление
с вх.№ УТ-2083-144/22.06.2022г. (л.343) за издаване на виза за проектиране в
същия имот на „рекострукция на жилищна сграда и нова сграда в парцела“. На основание чл.140, чл.42 от ЗУТ и заявление №
УТ-2083-144/22.06.2022г. главният архитект на община С. е издал скица - виза за
проектиране № 47/22.06.2022г. (л.345) на „Реконструкция на съществуваща жилищна
сграда с допълващо застрояване на уличната регулация – гараж и работилница в
УПИ I 474 кв.** по плана на с.Й.В.. На
12.01.2023г. Р.К. *** заявление с вх.№ УТ-2112-14/12.01.2023г. да бъдат
съгласувани и одобрени внесените от нея инвестиционни проекти и да й бъде
издадено разрешение за строеж: „Реконструкция на съществуваща
жилищна сграда с допълващо застрояване на уличната регулация – гараж и
работилница в УПИ I 474 кв.** по
плана на с.Й.В., община С.“.
Внесените от К. технически инвестиционни проекти със
заявлението на 12.01.2023г. са били съгласувани на 23.01.2023г. и са
представени от нея като доказателство по делото. Установява се от обяснителната
записка към част Архитектура (л.112), че проектът включва реконструкция на
съществуващата къща към улицата от север и проект за допълващо застрояване -
работилница, ситуирана на уличната регулация от изток. Съгласно обяснителната
записка, поради лошото състояние на съществуващата къща е решено да се подменят
всички нейни елементи, запазват се само основите, които също се укрепват
допълнително. Поради голямата денивелация се налага да се предвидят външни
стълби и площадки, чрез които да се преодолее височината и да се достъпи до
сградите откъм имота. Достъпът от улицата до къщата е директно към втория етаж,
като първият е вкопан. Достъпът до работилницата с гараж се осъществява
директно от имота към първия етаж. На покрива на работилницата се обособява
паркинг.
От показанията на разпитания като свидетел по делото Д.Д.М.се
установява, че при посещението му на място в имота на жалбоподателката, той е установил,
че имота граничи с път, една от улиците на с.Й.В. и се намира на около три
метра под нейното ниво. Според М., поради обилните дъждове, пътят бил започнал
да се свлича надолу и то не само от страната на старата къща, която се намирала
в имота, а и по цялата му дължина. Свидетелят заявява, че е бил повикан от
съпруга на К. именно заради свлачищата, но тъй като той бил геодезист,
впоследствие те се свързали с лицензиран конструктор, който също дошъл на оглед
на място и предписал, че трябва да се направи подпорна стена, да се подкопае,
да се залее с бетон, да се подсили, да се направят пети около къщата, които
отиват към двора. Свидетелят сочи, че веднага след дадените предписания, Р.К.
им поръчала да изготвят проект за аварийни и възстановителни работи. Проектът
бил изработен и внесен в Община С. и съдържал геодезическо заснемане на терена,
част архитектура, и част конструктивна. Свидетелят пояснява, че е нямало
условия да се направи официален проект, поради което е бил изготвен проектът за
ремонтно-възстановителни работи. Той твърди, че общината върнала проекта,
защото бил аварийно изготвен. Обяснява, че за да се изготви официален работен
проект, трябва да има съгласуване с електро-разпределителното дружество, с ВиК,
с РИОСВ, да се направи геология на плочите, а в случая имало и друг проблем –
една част от дворното място била общинска собственост. Свидетелят твърди, че на
К. е било обещано, че общината ще й продаде своята част от имота, но
процедурата се оказала много дълга и това станало чак през месец юни 2022 г. Електро-разпределителното
дружество забавило съгласуването с около три месеца и работният проект, който
трябвало да се изготви, се забавил. През този период била осъществена една част
от строителството като подпорната стена била закотвена в излятите фундаменти на
база на работния проект в окончателна фаза, били направени пети, описани както
в първоначалния проект за аварийни работи, така и в окончателния. Другата част
на подпорната стена, която обграждала имота, също била залята с бетон и
арматура, за да се направи обшивка. По този начин, според свидетеля, се
реконструирало дерето, което се намирало на 5-6 метра от старата сграда.
От К. по делото са представени като доказателства обяснителна
записка към част архитектурна на идеен проект за „Комплекс от две сгради със
стаи за гости“ в с.Й.В. в урегулиран поземлен имот I 474 кв.** по плана на с.Й.В. (л.38); обяснителна записка
към част Геодезия към предварителния проект (л.42) и обяснителна записка по
част строително-конструктивна от разработката на база архитектурния идеен
проект за комплекса от две сгради за гости – първи етап: подпорни стени 1 и 2. (л.36)
Съгласно последната обяснителна записка архитектурният идеен проект е изработен
спешно по искане на възложителя, съгласно чл.148, ал.6 от ЗУТ. В тази обяснителна
записка е посочено, че в имота на жалбоподателката е имало стара къща –
двуетажна, полумасивна, зидана конструкция с износени и похабени от годините
носещи елементи. Предвидено е било събаряне поради опасност от самосрутване.
При събарянето на старата сграда и разчистването на площадката възникнала
опасност от свличане на земни маси, поради голямата денивелация на
съществуващия терен. Поради това е дадена препоръка с обяснителната записка
неотложно изграждане на подпорни стени за предотвратяване на аварийни ситуации,
съобразно закона, като е цитиран текста на чл.148, ал.6 от ЗУТ. Съгласно
обяснителната записка, поради сложната ситуация и невъзможност да се подготви
предварителен изкоп, подпорните стени ще се изпълняват вертикални и с масивни
фундаментни плочи, които ще служат за основи на бъдещите сгради. За да се
предотврати преобръщане на подпорните стени, се предвиждат стоманобетонни
ребра. Конструкцията на подпорните стени е масивна, стоманобетонна, съчетана с
носещата конструкция на сградите.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза,
заключението по която е прието без оспорване от страните и което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено.
В констативно-съобразителната част на заключението
вещото лице посочва, че действително със заявление № 2112-192/09.06.2022 год. жалбоподателката
е внесла в община С. проектна документация за „Комплекс от две сгради със стаи за
гости“ в УПИ I-474, кв. **, с. Й.В., която впоследствие тя е изтеглила на
22.06.2022 год. Според вещото лице, обаче, от наименованието на проекта не става
ясно, че е проектирана реконструкция на сграда и едновременно укрепване на пътя.
Освен това вещото лице изтъква, че предвид представената от К. по делото „Обяснителна записка по част Строително
конструктивна“ става дума за Идеен проект за комплекс от две сгради за гости - първи
етап: подпорни стени 1 и 2, което било поискано от възложителя, съгласно чл.148
ал.6 от ЗУТ. Вещото лице посочва също така, че не е открило данни за издаване на
Разрешение за строеж на основание чл.148 ал.6 от ЗУТ, която норма изисква внасянето
на частични работни проекти, не идейни, както и данни за регистрирано свличане на
земни маси и съответните геоложко проучване и геоложко становище за укрепване.
Според вещото лице не е ясно защо проектната документация е била изтеглена и защо
община С. не се е произнесла писмено по искането. Вещото лице е установило също
така, че с датата на изтеглянето на проекта 22.06.2022 год. е било подадено заявление
и издадена виза за проучване и проектиране на Реконструкция на съществуваща жилищна
сграда с допълващо застрояване на улична регулация - гараж и работилница. Впоследствие
е била внесена проектна документация за Инвестиционен проект за обект: “Реконструкция
на съществуваща жилищна сграда на улична регулация-гараж и работилница“ в УПИ
1-474, кв. ** по плана на с. Й.В. съдържаща части: Архитектура, Електро, Геодезия,
Енергийна ефективност, Водоснабдяване и канализация, ПБЗ и Строителни конструкции.
Становището на вещото лице е, че изготвената строителна документация няма характера
на реконструиране на съществуваща сграда, така както е издадената визата за проектиране.
Вещото лице посочва в заключението, че проектната документация е съгласувана с дата
23.01.2023 год. с повече от четири месеца след издаване на процесната Заповед №
8-Z-928/13.09.2022 год., но Разрешение за строеж не е издадено.
При проверката на място от вещото лице е установена изпълнена
стомано бетонна конструкция на два етажа - фундамент колони, греди и стоманобетонна
междуетажна плоча; фасадни и разпределителни стени от тухлена зидария 25 и 12 см.
на първи и втори етаж. Заключението на вещото лице е, че габаритите на изградената
конструкция отговарят на съгласуваните проекти с дата 23.01.2023 год. Вещото
лице сочи, че съгласно приложената към делото - част архитектура - чертеж Ситуация
-сградата на основното застрояване попада в сервитута по чл. 31, ал.1 т. 1 от ЗУТ.
Застроителната линия не е успоредна на регулационната граница и най - голямото отстояние
от границата е 1.75 м. Вещото лице посочва също, че съгласно обяснителната записка
част от сградата попада върху старата съществуваща сграда, отбелязана в КК с ид.
№3**37.501.346.1 , която на практика не е запазена. Според вещото лице в подобен
случай е следвало да се приложи общото изискване на чл.31 ал.1, т.1 от ЗУТ, т. е.
3.00 м. отстояние.
В съдебно заседание вещото лице пояснява защо смята,
че изпълненото строителство не представлява реконструкция като се позовава на
проектната документация и обяснителната записка по част Архитектура. Сочи, че
на място не е видяла запазени някакви елементи от старата сграда. Сочи, че отделно
изградена подпорна стена няма и че става въпрос за един и същи строеж, чиито
северно ограждащи стени играят роля на подпорна стена, че същите са така
изчислени и изградени, тъй като става въпрос за много голяма денивелация повече
от 6-7 метра и по тази причина там има излят много бетон, за да може да бъде
подпрян ската и изграден под и над него.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес
от оспорването, в преклузивния 14-дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
оправомощен с нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, в изискуемата
от закона писмена форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни
основания за нейното издаване. Съдът не установи да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е установения в
чл.225а от ЗУТ процесуален ред, като е съставен констативен акт по чл.225а, ал.2, изр.първо от ЗУТ
от компетентните длъжностни лица, с който е поставено началото на
административното производство и въз основа на който е издадена обжалваната
заповед. Изпълнено е и изискването на чл. 26 от АПК, тъй като
жалбоподателката е уведомена за започналото производство с писмо с рег. №
94-00-2340/19.07.2022 г. С писмото й е връчен съставения констативен акт, с
което й е предоставена възможност да направи възражения, от която възможност К.
не се е възползвала.
Заповедта е издадена и при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Както заключението на съдебно-техническата експертиза
и дадените допълнителни пояснения от вещото лице в съдебно заседание, така и
останалите събрани по делото доказателства изцяло подкрепят извода на
административния орган за незаконност на строежа. По несъмнен и категоричен
начин се установява изграждане на нова двуетажна сграда, приблизително на
мястото на съществуващата преди нея в имота и премахната едноетажна жилищна
сграда, като новата сграда е изпълнена на два етажа със стоманобетонова
конструкция - фундамент колони, греди и стоманобетонова междуетажна плоча; фасадни
и разпределителни стени от тухлена зидария 25 и 12 см. на първи и втори етаж,
състояние незавършен груб строеж. Заключението на вещото лице е, че сградата попада
върху старата съществуваща сграда, отбелязана в КК с ид. №3**37.501.346.1, която
е била изцяло премахната без да бъдат запазени някакви елементи от нея, което
означава, че не е изпълнена реконструкция на строеж по смисъла на определението
на т.44 на § 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, а нова сграда, която безспорно представлява строеж
по смисъла на т. 38 на § 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ. Извършването на този строеж без разрешение е в противоречие със
забраната, установена в чл.148, ал.1 ЗУТ. Към датата на
съставяне на констативния акт - 13.07.2022г., този строеж е изпълнен и без
одобрени инвестиционни проекти в нарушение на чл.137, ал.3 от ЗУТ.
Представените по делото от жалбоподателя инвестиционни проекти са входирани за
одобрение в община С. половин година след това – на 12.01.2023г. и съгласувани
на 23.01.2023г., освен това те са за реконструкция по смисъла на определението
на т.44 на § 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ на съществуващата жилищна сграда с допълващо
застрояване на улична регулация - гараж и работилница, каквато реконструкция
според вещото лице не е изпълнена на място и за която не е издадено разрешение
за строеж. Нещо повече - становището на вещото лице е, че и изготвената и
съгласувана впоследствие строителна документация няма характера на реконструиране
на съществуваща сграда, така както е издадената визата за проектиране.
Съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателката
доводи, че изпълненото строителство попада в хипотезата на чл.148, ал.6 от ЗУТ,
предвиждаща при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по
изключение да могат да се издават по частични работни проекти, както и
строителните книжа да могат да се комплектуват и по време на изпълнението на
неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им. В
случая, не се установява да е налице тази хипотеза, тъй като липсват данни жалбоподателката
да е уведомила общината за твърдяната от нея бедствена и аварийна ситуация –
свличане на земни маси, да е внесла и да е поискала одобряване на частичен
работен проект за укрепване на пътя – неотложно изграждане на подпорни стени за
предотвратяване на аварийни ситуации в хипотезата на чл.148, ал.6 от ЗУТ. Видно
от заключението на вещото лице от наименованието на първоначално внесения от
жалбоподателката на 09.06.2022г. проект, изтеглен от нея на 22.06.2022г. не става
ясно, че е била проектирана реконструкция на сграда и едновременно укрепване на
пътя. Представените по делото от К. обяснителни записки водят до извода, че е
бил изготвен единствено идеен проект за комплекс от две сгради за гости - първи
етап: подпорни стени 1 и 2 по искане на възложителя, съгласно чл.148 ал.6 от ЗУТ,
за който не са налице данни да е бил внесен за одобрение и да е бил съгласуван.
Входираните впоследствие от К. и съгласувани инвестиционни проекти от
22.01.2023г. за реконструкция на съществуващата сграда и допълващо застрояване
на уличната регулация – гараж и работилница в имота са извън приложното поле на
чл.148, ал.6 от ЗУТ. В подкрепа
на изложеното са дадените пояснения от вещото лице в съдебно заседание, че
отделно изградена подпорна стена, укрепваща пътя, няма и че става въпрос за
един и същи строеж, чиито северно ограждащи стени играят роля на подпорна
стена, че същите са така изчислени и изградени. Освен това, при проверката на
място на 13.07.2022г. е установено не само изпълнението на тези стени, за които
се твърди, че е било неотложно с оглед укрепване на пътя, но и изпълнението на цялостната
стоманобетонова конструкция на две нива без разрешение за строеж, което не е
било издадено и впоследствие, съгласно заключението на вещото лице.
С оглед наличните по делото данни, че строежът е
извършен през 2022 год., са неприложими § 16 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ и § 1**, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ (ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, ДВ бр. 82/2012 г.), предвид което е безпредметна преценката относно
възможна търпимост на строежа.
Във връзка с всичко изложено по-горе
следва да се заключи, че жалбата срещу оспорената заповед се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора, предвид своевременно направеното искане от страна на ответника и на
основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на Община С. следва да се присъди договорено
и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК,
Административен съд Бургас, XVIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.К., с адрес: ***
срещу Заповед № 8-Z-928/13.09.2022 год., издадена от кмета на община С., с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „двуетажна жилищна сграда-западна“,
находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 3**37.501.346, урегулиран
поземлен имот I 474 кв.** по плана на с.Й.В..
ОСЪЖДА Р.П.К. с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати
на Община С. разноски по делото в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: