Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Варна,
гражданско отделение,
Х състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 12874 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Образувано е по предявена искова
молба от Б.Т.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв.
***Х., срещу Б.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде допусната и
извършена делба на следния съсобствен между страните
недвижим имот, находящ се в ***, с адрес ***,
представляващ самостоятелен обект в сграда, който самостоятелен обект е с ид. номер 10135.2554.414.1.123
по КККР на ***, одобрени със Заповед номер РД – 18 - 92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК, представляващ апартамент номер 3, със ЗП 79,89 кв.м., ведно с
принадлежащото му избено помещение номер 3, с площ от 3.65 кв.м., както и 0,897
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, попадащо в 24-ти микрорайон по плана на ***, при квоти 2/3 ид.ч. за ищеца и 1/3 ид.ч. за ответницата, при запазено за ******М., ЕГН **********,
пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване на апартамента.
В исковата молба ищецът излага следното: Ищецът и ответницата са съсобственици на
процесния недвижим имот. Възходящите на страните
(баба и дядо на ищеца и родители на ответницата) Б.Т.М. и ******М., придобили
чрез покупко-продажба по време на брака си правото на собственост върху процесния апартамент по силата на договор, сключен на
14.12.1988г. за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на
Наредбата за продажба на държавни имоти. На 03.06.1993г. съпрузите Б. и ******сключили
с ответницата и тяхна дъщеря Б.М. алеаторен договор,
като й прехвърлили правото на собственост върху описания имот срещу поето от
нейна страна задължение за гледане и издръжка. Двамата приобретатели
си запазили правото да обитават и ползват имота пожизнено. Б.М. починал на
07.08.2014г., с оглед на което ползването на целия имот било предоставено на ***М..
Поради пълно неизпълнение на задълженията от страна на ответницата по алеаторния договор синът на приобретателите
***М. упражнил правата по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като с влязло в законна сила
решение на 04.05.2018г. по описа на ВОС, алеаторният
договор бил развален за 1/6 ид.ч. ***М. също завела
иск по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като с влязло в законна сила решение на
26.06.2019г. алеаторният договор бил развален за 3/6 ид.ч. Следователно към 26.06.2019г. правото на собственост
върху имота се притежавало от ***М. и страните в производството. С алеаторен договор от 22.07.2019г. ***М. прехвърлила на ***М.
3/6 ид.ч. от имота, при запазено право на ползване. С
договор за дарение от 26.07.2019г. ***М. прехвърлил на ищеца притежаваните от
него 4/6 ид.ч. от процесния
имот.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника в следния смисъл: Искът е допустим и частично основателен. Сочи се,
че не отговаря на истината и на представените с исковата молба писмени
доказателства изложеното, че върху имота е налице запазено право на ползване за
***М.. Не се спори, че е развален сключеният между Б.М. и ***М. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до размер
на ½ ид.ч. Ищецът бил уведомен, че дължи
обезщетение на ответницата, поради невъзможността последната да ползва имота
си. Уведомлението било отправено по телепоща на
07.10.2019г. и било получено от адресата на 09.10.2019г. Сочи се, че
ответницата също желае делба на имота по посочените квоти, но без да е налице
право на пожизнено ползване от страна на ***М.. На осн.
чл. 344, ал. 2 ГПК се прави искане ищецът да бъде осъден да заплаща сума в
размер на 126,00 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот до окончателното извършване на делбата.
На осн.
чл. 344, ал. 2 ГПК ищецът също е направил искане ответницата да бъде осъдена да
заплаща до прекратяване на съсобствеността сумата от по 100,00 лв. месечно,
сочейки твърдения, че ищецът е бил лишен от правото да ползва спалнята с южно
изложение на апартамента.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за
граждански брак с номер 1412 Б.Т.М. и ******М. сключили такъв на 31.12.1953г.
Видно от представения по делото
Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда
на Наредбата за държавните имоти на 14.12.1988г.
Б.Т.М. и ******М. закупили от поделение с номер 22690 – МНО – София следния
недвижим имот: апартамент номер 3, стопанисван и управляван от Министерство на
народната отбрана, находящ се в ***, ***, на първи
етаж, в жилищна сграда – блок номер 2, вход „Е“, построена върху държавна земя,
със ЗП от 79,89 кв.м., с принадлежащо таванско помещение, и избено помещение с
номер 3, с полезна площ от 3,65 кв.м., с 0,897 % ид.ч.
от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху
терена.
Видно от представения заверен препис
на НА с номер 31, том 21, дело 5259/1993г. на 3 юни 1993г. Б.М. и ***М.
прехвърлили на дъщеря си Б.Б.М. собствения си
недвижим имот, находящ се в ***, ***, а именно самостоятелен обект е с ид.
номер 10135.2554.414.1.123 по КККР
на ***, одобрени със Заповед номер РД – 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
представляващ апартамент номер 3, със ЗП 79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му
избено помещение номер 3, с площ от 3.65 кв.м., както и 0,897 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, срещу поето от Б.М. задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите, докато са живи, като последните си запазват правото да го ползват и обитават.
Установява се от препис – извлечение
от акт за смърт на Б.Т.М., че последният починал на 07.08.2014г.
Служебно известно е на съда, а и от
представения препис на решение по гр.д. с номер 633 по описа за 2017г. на ВОС
се установява, че договорът за издръжка и гледане, обективиран
в НА с номер 31, том 21, дело
5259/1993г., издаден на 3 юни 1993г., с който Б.М. и ***М. прехвърлили на
дъщеря си Б.Б.М. собствения си недвижим имот, находящ се в ***, ***, а именно самостоятелен обект
е с ид. номер 10135.2554.414.1.123
по КККР на ***, одобрени със Заповед номер РД – 18 - 92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК, представляващ апартамент номер 3, със ЗП 79,89 кв.м., ведно с
принадлежащото му избено помещение номер 3, с площ от 3.65 кв.м., както и 0,897
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, срещу поето от Б.М. задължение за гледане и издръжка, е
бил развален до размер на 1/6 ид.ч., които ******М. упражнявал в качеството си на
наследник на починалия си баща Б.М..
Служебно известно е на съда, а и от
представения по делото препис на решение по гр.д. с номер 2685 по описа за
2018г. на ВОС се установява, че договорът за издръжка и гледане, обективиран в НА с
номер 31, том 21, дело 5259/1993г., издаден на 3 юни 1993г., с който Б.М. и ***М.
прехвърлили на дъщеря си Б.Б.М. собствения си
недвижим имот, находящ се в ***, ***, а именно самостоятелен
обект е с ид. номер 10135.2554.414.1.123 по КККР на ***, одобрени със Заповед номер РД
– 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент номер 3, със ЗП
79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение номер 3, с площ от 3.65
кв.м., както и 0,897 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу поето от Б.М. задължение
за гледане и издръжка, е бил развален до размер на ½ ид.ч., прехвърлена от ******М.,
поради виновно неизпълнение на насрещните задължения за гледане и издръжка.
Видно от НА за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане от 22.07.2019г. ******М.
прехвърлила на Б.Т.М. собствената си
½ ид.ч. от недвижим имот находящ се в ***, ***, а именно самостоятелен
обект е с ид. номер 10135.2554.414.1.123 по КККР на ***, одобрени със Заповед номер РД
– 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент номер 3, със ЗП
79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение номер 3, с площ от 3.65
кв.м., както и 0,897 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Посочено е, че върху имота има
учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване от ******М. на имота.
Видно от НА за дарение на недвижим
имот с номер 24, том 4, рег. номер 6185, дело 541 от 2019г. ******М. дарил на
сина си Б.Т.М. собствената си 1/6 ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в ***, с адм.
адрес ***, а именно самостоятелен
обект е с ид. номер 10135.2554.414.1.123 по КККР на ***, одобрени със Заповед номер РД
– 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент номер 3, със ЗП
79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение номер 3, с площ от 3.65
кв.м., както и 0,897 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Отново е посочено, че върху
имота има учредено право на ползване от страна на ***М..
По делото е изготвено заключение по
допуснатата СОцЕ, от което се установява, че средномесечният наем за процесния
апартамент е в размер на 380,00 лв.
В открито съдебно заседание е разпитан
св. ***. От неговите показания се установява следното: Страните са
съсобственици на процесния имот. Единственият, който
живее в апартамента, е ***М.. Б.М. не ползвал имота. Ответницата имала стая в
имота, която ползвала.
В открито съдебно заседание е разпитан
и св. ***, който заяви, че през 2019г. ответницата била до процесния
апартамент, но не успяла да влезе в него. Не ползвала имота.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За да се
яви основателен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала
на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху съществуващи недвижими вещи –
предмет на делба, чието ликвидиране се цели чрез инициираното
делбено производство.
От събрания по делото доказателствен материал се установи, че процесният
имот, предмет на делбата, е бил закупен на 14.12.1988г.
от Б.Т.М. и ******М. от поделение с номер 22690 – МНО – София. Доколкото Б. и ******били
съпрузи към този момент, то и имотът е станал съсобствен
в режим на СИО. Установи се, че по силата на НА с номер 31, том 21,
дело 5259/1993г., издаден на 3 юни 1993г., Б.М. и ***М. прехвърлили на дъщеря
си Б.Б.М. собствения си недвижим имот, находящ се в ***, ***, а именно самостоятелен обект е с ид.
номер 10135.2554.414.1.123 по КККР
на ***, одобрени със Заповед номер РД – 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
представляващ апартамент номер 3, със ЗП 79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му
избено помещение номер 3, с площ от 3.65 кв.м., както и 0,897 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото. Прехвърлителите запазили правото си да
ползват имота доживот, т.е. с НА е било учредено
право на ползване на имота за Б. и ******. Необходимо е да се отбележи, че когато
собственикът на един недвижим имот
учреди в полза на друго лице
ограниченото вещно право на ползване
по предвидения за това ред,
той се лишава
от всяка възможност да ползва
вещта.
Установи се по делото, че договорът
за издръжка и гледане, обективиран в НА с номер 31, том 21, дело 5259/1993г.,
издаден на 3 юни 1993г., с който Б.М. и ***М. прехвърлили на дъщеря си Б.Б.М. собствения си недвижим имот, срещу поето от Б.М.
задължение за гледане и издръжка, е бил развален до размер на 1/6 ид.ч., поради
предявен иск от ******М., предявен в качеството му на наследник на
починалия си баща Б.М., както и до размер на
½ ид.ч., по иск от ***М., поради виновно
неизпълнение на насрещните задължения за гледане и издръжка. Следователно
следва да се приеме, че договорът не е бил изцяло развален, а само за 4/6 ид.ч. Останало е да действа учреденото в полза на ***М.
право на ползване на имота, доколкото същото е неделимо и не може да се
ограничава в ползване само на идеална част.
Установи се, че настоящият ищец
притежава в съсобствеността квота от 2/3 ид.ч., тъй
като ******М. прехвърлила на Б.Т.М. собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот находящ се в ***, ***, а именно самостоятелен
обект е с ид. номер 10135.2554.414.1.123 по КККР на ***, одобрени със Заповед номер РД
– 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент номер 3, със ЗП
79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение номер 3, с площ от 3.65
кв.м., както и 0,897 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, а ******М. дарил на сина си Б.Т.М.
собствената си 1/6 ид.ч. от същия недвижим имот.
При двата случая, в съответните
нотариални актове е посочено, че върху имота има запазено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване за ***М. по силата на НА с номер 31, том 21, дело 5259/1993г., издаден на 3 юни 1993г. Следва
да се отбележи, че при сключването на договорите настоящият ищец е знаел за
съществуването на учреденото право на ползване в полза на М. и не се е
противопоставил. Дори напротив, волята на страните е била именно такава – да се
запази и за бъдеще ограниченото вещно право в полза на ***М..
Предвид изложеното съдът намира, че
следва да допусне до делба процесния недвижим имот находящ се в ***, ***, а именно самостоятелен обект е с ид.
номер 10135.2554.414.1.123 по КККР
на ***, одобрени със Заповед номер РД – 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
представляващ апартамент номер 3, със ЗП 79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му
избено помещение номер 3, с площ от 3.65 кв.м., както и 0,897 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при квоти 2/3 за Б.Т.М. и
1/3 за Б.Б.М., като изрично отбележи, че правото на
ползване върху имота е учредено в полза на ***М. и е доживот.
Относно претенциите по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, съдът намира, че същите останаха недоказани и от страна на
ищеца и от страна на ответника. Ангажираните в тази насока гласни доказателства
взаимно не си противоречат, но изключват възможността да бъде направен извод,
че някой от двамата съсобственици ползва имота за себе си и създават пречка на другия
да го ползва. Освен изложеното е налице и учредено право на ползване на имота в
полза на трето лице, поради което претенцията спрямо всеки от съсобствениците
се явява дори само на това основание неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА
ДЕЛБА на следния недвижим имот: находящ се в ***, с адрес ***, представляващ самостоятелен
обект в сграда, който самостоятелен обект е с ид.
номер 10135.2554.414.1.123 по КККР
на ***, одобрени със Заповед номер РД – 18 - 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с
брой нива на обекта – 1, находящ се на първи етаж на
жилищна сграда с номер 1, разположена в ПИ с номер 10135.2554.414, представляващ
апартамент с номер 3, със ЗП 79,89 кв.м., ведно с принадлежащото му избено
помещение номер 3, с площ от 3.65 кв.м., както и 0,897 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в 24-ти микрорайон по плана на ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата –
10135.2554.414.1.97, 10135.2554.414.1.122 и 10135.2554.414.1.126, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от
тях, както следва:
-
2/3 ид.ч. за Б.Т.М., ЕГН **********;
-
1/3 ид.ч. за Б.Б.М., ЕГН **********;
на осн. чл. 34 ЗС, при изрично учредено и запазено право на
ползване пожизнено в полза на ******М., ЕГН **********.
ОСТАВЯ без уважение направеното
от Б.Б.М.,
ЕГН **********, искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК ищецът Б.Т.М., ЕГН **********, да бъде осъден да заплаща сума в размер на 126,00 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на процесния имот до окончателното извършване на делбата.
ОСТАВЯ без уважение
направеното от Б.Т.М., ЕГН **********, искане
по реда на
чл. 344, ал. 2 ГПК ответницата Б.Б.М., ЕГН **********, да бъде осъдена да заплаща сума в размер на 100,00 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от право
на ползване на процесния имот до окончателното
извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: