Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12. 01. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
с участието на
съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 9527 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
Столична община, адрес град София, ул. “******, съдебен адрес *** (въззивник)
чрез процесуалния представител с юридическо образование П.Н.срещу решение №
432179 от 18. 06. 2018 г., постановено от Софийския районен съд, 125-и състав,
по гр. д. № 3288 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционния съд изцяло е уважил иск с правно основание по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 1250 лева.
Въззивникът оспорва обжалваното решение изцяло като
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че ищецът всъщност не е
провел пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав, пораждащ
правото на обезвреда. Твърди, че районният съд в нарушение на
съдопроизводствените правила е приел обратното без твърденията на ищеца да са
били подкрепени от събраните по делото доказателства. В частност оспорва
следните фактически изводи на първата инстанция: наличието на метална скоба,
останала от монтирана пейка към съответната дата в т. нар. “турска градинка”,
спъването на ищеца в нея и настъпилите телесни увреждания. Заявява, че
посочените обстоятелства не е трябвало да бъдат отделяни като установени поради
липсата на спор между страните, след като с отговора на исковата молба не са
били признати. Изразява съмнение в събраните свидетелски показания. Твърди, че
районният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е приобщил към
доказателствения материал по делото 11 броя снимки, които не представляват
писмени доказателства. За фактите, които ищецът се е домогвал да докаже чрез
тях, законът предвижда други доказателствени средства (оглед и
освидетелстване). Намира, че лицето, изготвило социалния доклад, не притежава
необходимата квалификация и специални знания за изясняване на обстоятелството
дали падането на ищеца се дължи на нестабилната му походка и дали е налице
съпричиняване на вредите от негова страна. На последно място намира обжалваното
решение за необосновано и поради грешки при прилагането на правилата на
логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и на научните
правила, доколкото възприетите от районния съд твърдения на ищеца им
противоречат. Иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство А.М.Г., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител М.М.Г., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, служебен адрес и адрес за връчване град София, ул. “******,
офис 803 (въззиваем) чрез процесуалния представител адвокат П.Ш.. Твърди, че
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Намира за правилен извода на районния съд, че юридическите
лица отговарят за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от
кръга на посочените лица. Заявява, че районният съд правилно е отделил
съответните обстоятелства като безспорни, а освен това те са били установени и
чрез събраните свидетелски показания. Поддържа, че първата инстанция правилно е
оставила без уважение искането за назначаване на съдебно-медицинска експертиза,
защото формулираният от ответника въпрос не изисква специални знания и може да
получи отговор от социалния работник, изготвил приложения по делото социален
доклад. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
Въззивният съд, след като прецени становищата на
страните и събраните пред първата инстанция доказателства, направи следните
фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна и допустима. Вследствие на
служебна проверка въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно,
както и допустимо . Относно правилността му намира следното.
На 03. 10. 2017 г. въззиваемият е бил на възраст 2
години и 6 месеца и е бил заведен от родителите си в така наречената “турска
градинка” в град София, ж. к. “Орландовци”. След като е бил оставен да си
играе, той се е спънал в метална скоба в тревната площ на градината на около
един метър разстояние от пътеката и е паднал. Вследствие на падането е получил
наранявания, изразяващи се в две охлузвания, кръвонасядане и слабо изразен оток
по долния клепач на дясното око, които са предизвикали болка и страдание.
Непосредствено след инцидента въззиваемият плакал два-три часа, след което
спрял да говори. Продължително време след това също не е говорил, бил е уплашен
и често е реагирал с плач. За повече подробности относно фактическата
обстановка въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение
въз основа на чл. 272 ГПК.
Районният съд неправилно е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в тревната площ на градината към
03. 10. 2017 г. е имало метална скоба, останала от пейка, както и че на
посочената дата въззиваемият (ищецът) се е спънал в металната скоба и е паднал,
настъпили са вреди и е налице причинно-следствена връзка между падането и
вредите. С отговора на исковата молба Столичната община не е признала изрично
посочените обстоятелства. От употребата на думите “твърдените вреди” и “дори”
(”...поддържам довод, че твърдените вреди за ищеца дори и да са настъпили по
начина описан в исковата молба не могат да се вменят в отговорност на Столична
община”, л. 21 от делото на районния съд) може да се направи извод, че
въззивникът всъщност е оспорил посочените обстоятелства с отговора на исковата
молба.
Въпреки че те неправилно не са били разпределени в
доказателствена тежест на ищеца предвид чл. 154, ал. 1 ГПК, в производството
пред районния съд все пак страната е представила достатъчно данни, които ги
установяват при условията на пълно и главно доказване. Макар и свидетелката А.Г.М.да
е майка на пострадалия, чл. 172 не изключва предварително достоверността на
показанията ѝ, а задължава съда да ги прецени с оглед на всички други
данни по делото, имайки предвид възможната заинтересованост. В разглеждания
случай са събрани достатъчно други данни от незаинтересовани от изхода на
делото лица, които дават основание на съда да даде доверие на показанията
ѝ: съдебномедицинско удостоверение № 662/2017 г. на Клиниката по съдебна
медицина и деонтология към УМБАЛ “АЛЕКСАНДРОВСКА” ЕАД (л. 4 от делото на
районния съд), както и възпроизведените в социалния доклад показания на личния
лекар на ищеца д-р П.(л. 43 от делото на районния съд). По
същия начин се подкрепят и свидетелските показания на Ц.Г., леля на ищеца. Следва да се добави, че
последните са косвени по отношение на спъването и падането на въззивника,
но са преки по отношение на наличието на метални скоби (“железа”) в тревната
площ на градината. Няма законова пречка по делото да бъдат приобщавани
фотоснимки като доказателства. Огледът и освидетелстването могат да бъдат
приложени за проверката им, но в случая въззивникът (ответникът) е пропуснал да
поиска това с отговора на исковата молба, а районният съд не е намерил за необходимо
да ги назначава по своя преценка с оглед всички събрани данни по делото.
Фотоснимките също се намират в съответствие със свидетелските показания, както
и със съдържанието на съдебномедицинското удостоверение.
Формулираните от въззивника въпроси пред първата
инстанция “Стабилна ли е походката на 2-годишно дете? Възможно ли е поради
недостатъчно развитие на опорно-двигателния апарат при ходене да се предизвика
падане без външна намеса или с незначителна такава? Необходим ли е на тази
възраст постоянен надзор от възрастен човек при игра на детето?” не изискват
специални знания, поради което районният съд правилно не е допуснал
съдебно-медицинска експертиза. Те са получили отговор със социалния доклад
(л.43 от делото на районния съд, гръб), съгласно който към 03. 10. 2017 г.
ищецът е стъпвал уверено и стабилно.
При така събраните и преценени в съвкупност
доказателства първата инстанция правилно е стигнала до правния извод, че са
налице елементите от фактическия състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, който
поражда право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Градината е
собственост на въззивника (ответника), който има задължението да я поддържа.
Пейките са елементи на градското обзавеждане (чл. 56, ал. 10 от Закона за
устройството на територията). В дадения случай лицата, на които въззивникът е
възложил премахването на пейките от градината,
виновно не са изпълнили
надлежно работата. Правилно районният съд е
съобразил, че няма значение кое точно от въпросните лица не е изпълнило
надлежно работата (т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 7 от
1959 г.). Поради
тяхното действие (частичното отстраняване на пейките) и бездействие
(неотстраняването на металните скоби) въззиваемият (ищецът) се е спънал и е
претърпял неимуществени вреди (болки, страдания и психични
вреди).
Наличието на пряка причинно-следствена връзка между
действието и бездействието на въпросните лица и настъпилите за въззиваемия
неимуществени вреди се установява със съдебномедицинското удостоверение. Според
него нараняванията са настъпили от тангенциално (косо) въздействие на твърди
тъпи предмети и могат да се получат вследствие на спъване в останали части от
пейка. Следователно неоснователно е възражението на въззивника, че обжалваното
решение е неправилно поради допуснати грешки на формалната логика и опитните
правила. Що се отнася до възражението за съпричиняване, тълкувателната практика
поначало допуска възможността малолетно дете да допринесе за настъпването на
вредоносния резултат (т. 7 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 17 от
1963 г.). По делото обаче е установено, че въззиваемият е стъпвал стабилно и
уверено, следователно е доказана липсата на съпричиняване. За пълнота
въззивният съд трябва да добави, че не може да става въпрос и за родителска
небрежност. Поради стабилното и уверено ходене на въззиваемия, а и от
обстоятелството, че в тревните площи на градските градини не би трябвало да има
метални скоби (до каква степен последните са били видими или не е
правноирелевантно), родителят не е можел да предвиди настъпването на
неимуществените вреди.
По изложените съображения обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Разноски. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно
направената претенция въззиваемия има правото на разноски. По делото има данни,
че е била уговорена безплатна адвокатска защита (л. 48 от делото на районния
съд). В такъв случай в полза на процесуалния представител във въззивното
производство следва да бъдат присъдени разноските по представения списък (л. 23
от въззивното дело) в размер на 317 лева и 50 стотинки. Те не надвишават
паричната оценка на безплатната адвокатска защита, която страните са направили
с договора за правна помощ. Освен това размерът не е
по-нисък от предвидения по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 432179
от 18. 06. 2018 г., постановено от Софийския районен съд, 125-и състав, по гр.
д. № 3288 по описа за 2018 г.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Столичната община, адрес град София, ул. “******, съдебен адрес ***,
да заплати на адвокат П.И.Ш., служебен адрес ***, офис 803, сумата от 317 (триста и седемнадесет) лева и 50
(петдесет) стотинки – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: