№ 3037
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100114204 по описа за 2024 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба депозирана пред
СРС с вх.№329979/ 17.11.2023г. от Н. С. Р. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.
София, Район Изгрев, ж.к ********* срещу Столична община с адрес: гр. София,
ул. Московска № 33, с която срещу Столична община са предявени кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 8000 лв., представляваща
обезщетение за ползване на собствен на ищеца поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1600.4708, при граници:от три страни поземлен имот с
идентификатор 68.134.1600.3820 с площ 284 кв.м. за периода от 19.11.2019 г. до
17.11.2023 г., както обезщетение за забава за периода 19.11.2020 г. до 17.11.2023 г. в
размер на 1250 лв.
С протоколно определение в открито с.з. на 13.11.2024г. постановено по гр.д.
№ 63181/2023г. по описа на СРС, I ГО, 143 състав, районният съд е допуснал
увеличение на размера на осъдителения кондикционен иск за периода от
19.11.2020г. до 17.11.2023г., от първоначално предявения размер от 8000лв. на сума
в размер на 52381,67 лв., като е прекратил е производството поради родова
неподсъдност и делото е изпратено на Софийски градски съд, съгласно чл.104, т.4
от ГПК.
Ищецът твърди, че притежава недвижим имот с квадратура 284 кв. метра по
документи за собственост и 281 кв. метра по скица, за който не била провеждана
отчуждителна процедура и не бил обезщетен, но ответната община е изградила
улица, която го заемала и го ползвала без неговото съгласие. Твърди, че с влязло в
сила съдебно решение е било признато за установено спрямо Столична община, че
е собственик въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 169, том LLXX, дело № 23589/1997г. на I нотариус при
Софийска нотариална служба на имот с площ 284 кв. метра, намиращ се в
западната част на имот с пл. № 1832, отбелязан в Приложение № 1 към приетата по
1
делото съдебно-техническа експертиза, приподписано от съда и представляващо
неразделна част от Решението, представляващ поземлен имот с проектен
идентификатор 68134.1600.4708, при граници: от три страни поземлен имот с
идентификатор 68.134.1600.3820, което решение влязло в сила на 09.03.2017г.
Ищецът сочи, че по негово искане цитираното решение било отбелязано в
Службата по вписванията на 26.04.2017г.: д.т. XXIII кв. № 156, вх. per номер 23871
от 26.04.2017г. и по негово искане било направено необходимото изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО, Район
Студентски, чрез нанасяне на нов обект в кадастъра - поземлен имот с
идентификатор 68134.1600.4708 и вписването му като негов собственик. Твърди,
че въз основа на Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-60 от
06.04.2006г. издадено от Дирекция „Архитектура и градоустройство“, гр. София, за
строеж на улица (о.т. 18 - о.т.19 - о.т. 34), съгласно одобрени (съгласувани) проекти,
ответникът започнал строителството на улица и я изградил - улица „Йордан
Трифонов“. Твърди, че процесното място попада в тази улица, поради което
същото функционирало като общинска улица. Ищецът твърди, че подавал много
молби до кмета на Столична община да бъде направено отчуждително
производство, при което да получи равностойно обезщетение за процесното място,
но такова не е започнало. Сочи, че претендира обезщетение в размер на средния
пазарен наем за ползване на процесното място за периода от 19.11.2019г. до
17.11.2023г.; за обезщетение за забава в размер на законните лихви, дължимо до
датата на завеждане на исковата молба в съда 17.11.2023г.
Изложено е, че на 19.11.2020 г. ищецът с писмена молба с c per № СОА-ГР94-
5725/19.11.2020 г. е поканил Столична община да му заплати обезщетение в размер
на средния пазарен наем за процесното място, както и лихви за забава, като от деня
на получаването й ответникът изпаднал в забава. На 19.11.2021 г. отново изпратил
покана за заплащане на обезщетение от ответника за ползването на процесния
имот, както и лихви за забава. На 18.11.2022г. с писмена молба с per № СОА20-
ГР94-572.5/21 отново отпратил покана до ответника. Ищецът поддържа, че
ответникът му дължи обезщетение за ползването в размер на 52 381,67 лв. за
процесния период, както и обезщетение за забава в размер на 7 629.90 лв. за
периода 19.11.2020 г. до 17.11.2023 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв.А. Ч. поддържат
предявените обективно съединени искове за пропуснати наемоподобни ползи.
Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си юрк. М. признава
предявените искове по основание.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на
страните и след преценка на събраните доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, като се установява и от прието по делото решение № 56929 от
09.03.2017 г., постановено по гр.д. № 16809/2016 г. на СРС, ГО, 140 състав,
отбелязано в Службата по вписванията д.т. XXIII кв. № 156, вх. №
23871/26.04.2017 г., че е признато за установено по отношение на ответника
Столична Община, че ищецът е собственик въз основа на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 169, том LLXX, дело № 23589/1997 г.
на I нотариус при СНС, на имот с площ от 284 кв.м., намиращ се в западната част
на имот с пл.№ 1832, оцветен с жълт цвят на скицата (неразделна част от
2
решението), представляващ поземлен имот с проектен идентификатор
68134.1600.4708. при граници: от три страни поземлен имот с идентификатор
68134.1600.3820./л.9-л.10 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/
От приложената по делото скица № 15-580849/22.11.2017 г. на СГКК се
установява, че към момента процесният имот представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.1600.4708, с площ от 281 кв.м., с административен адрес гр.
София, район „Студентски“, ул. „Йордан Трифонов“, при съседи: 68134.1600.3820.
Прието е Решение № 91 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен
общински съвет за одобряване на проект за частичен застроителен, регудационен и
кадастрален план, а именно частичен застроителен план за кв. 43, местността
„Студентски град“ и частичен регудационен и кадастрален план за кв. 43, м.
„Студентски град“, улици от о.т. 18. о.т.7А, о.т.8А, о..т. 9А. о. т.47. о.т. 16-о. т.15,
о.т. 10, о.т. 11, от о.т.38 до о.т. 34, от о.т. 34 до о.т. 18 по черните, сини и червени
линии, цифри и букви, съгласно приложения проект, с който план собственият на
ищеца имот е отреден за улица./л.59 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на
СРС/ .
С протокол № РД-67-10/20.12.2005 г. на Комисия, назначена със заповед на
Кмета на Столична община е постановено 412 кв.м. от процесния имот да се
отстъпят на СО безвъзмездно – за улична тегоба./л.60 –л.65 от приложеното гр.д.№
63181/2023г. по описа на СРС/ .
С влязло в законна сила решение № 5997/27.12.2011 г. на АССГ, II отд., 34
състав по адм. дело № 9158/2010 г. е обявена нищожност на решението,
обективирано в Раздел III, точка 1 от протокол № РД-67-10/20.12.2005 г. на
Комисия, назначена със заповед на Кмета на СО, поради липса на материална
компетентност. АССГ е изложил в мотивите на съдебния акт, че Решение № 91 по
Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет е прието при действието
на ЗУТ, в който не е уреден института на т.нар. „улична тегоба“ по смисъла на
чл.52а, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.262, ал.1 ППЗТСУ. В решение № 5997/27.12.2011г.
решаващият състав на АССГ е приел още, че след отмяната на двата нормативни
акта не съществува възмозможност за отстъпване на имот за „улична тегоба“, като
влезлия в сила регулационен план относно предвиденото изграждане на улица не
притежава отчуждително действие, като е необходимо нарочно производство по
отчуждаване и оценяване на имотите на физически лица, попадащи в територията
предназначена за улица./л.66-л.67 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/
От приетите, неоспорни документи - Разрешение за строеж на
благоустройствени обекти № Б-60 от 06.04.2006 г., изд. от Дирекция „Архитектура
и градоустройство“, гр. София, Разрешение за ползване № ДК-07-455/27.09.2007 г.,
издадено от Началника на Столична РДНСК и скица № СК-94-135/16.05.2014 г.,
издадено от Гл. арх- на р-н Студенски се установява че върху процесното място е
изградена общинска улица. /л.15-л.16 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по
описа на СРС/
Приети като писмени доказателства са и молби на ищеца до кмета на СО с
искане за провеждане на отчуждителна процедура досежно процесното място,
както и писма от кмета на р-н Студентски до кмета на СО (лист 29-31), депозирани
във връзка с образувана в СО с вх. № СО-94-Н-205/09.04.2013 г. преписка, касаеща
поземлени имот пл. 1607 и 1832. части от които са идентични с ПИ 4369, кв. 43. м.
„Студентски град“ и изградена улица от о.т.18-о.т.19 до от.т 34, с искане за
становище за възмездно придобиване от общината на място от 284 кв.м. в
западната част на ПИ пл. № 1832 - улица от о.т. 18-O.T.19 до о.т. 34 - улица. От
приложените писма и молби се установява, че за процесния имот няма извършена
3
отчуждителна процедура./л.20-л.26 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на
СРС/
С влязло в сила решение от 22.06.2015г. на СРС, 51 състав, постановено по гр.
д. № 61311/2014г. на СРС, 51 състав ответната Столична община е осъдена да
заплати на Н. С. Р. сумата от 15937лв., представляваща обезщетение за ползване на
собствените на ищеца 284кв.м. от имот пл.№1832, попадащ в кв.43 по плана на
гр.София, местността „Студентски град” за периода от 10.11.2009г. до 09.04.2013г.,
сумата от 6228лв., представляваща обезщетение за ползване на собствени на
ищеца 284кв.м. от имот пл.№1832, попадащ в кв.43 по плана на гр.София,
местността „Студентски град” за периода 09.04.2013г.- 10.11.2014г., ведно със
законната лихва върху сумите считано от подаване на исковата молба на
10.11.2014г. до окончателното изплащане./л.32 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по
описа на СРС/
Видно от приетия препис от Решение от 04 01.2021 г. на СРС. 36 състав, по гр д
№ 66248/2019г. на СРС, ГО, 36 състав със заверка и печат за влизането му в сила на
02.02.2021 г., на Н. С. Р. е присъдена сумата 24 416 лв. за периода 18.11.2014г. -
18.11.2019г., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от
неправомерно ползване на собствения „на ищеца недвижим имот с идентификатор
68134.1600.4708. с площ от 281 кв.м., с административен адрес Студентски“, ул.
„Йордан Трифонов“, за периода 18.11.2014г. - 18.11.2019г./л.33-л.35 от приложеното
гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/
От приетоот неоспорено заключение на Съдено оценителната експертиза с вещо
лице инж.О.П. се установява, че върху процесния ПИ с идентификатор
68134.1600.4708 е изградена улица, която е асфалтирана и с изградени бордюри и
тротоари от двете и страни. Вещото лице се позовава в констатациите на видяното
по време на огледа извършен на 15.08.2024г. Вещото лице дава заключение, че
размерът на средния пазарен наем за процесния имот, с оглед пазарния наем за
позване на имот от рода на процесния за периода от 19.11.2020г. до 17.11.2023 г.
възлиза на общо 52381,67лева. Според приетото заключение, обезщетението за
забава в размер на законната лихва начислена върху главницата на пропуснатите
наемоподобни ползи, за периода от 19.11.2020г. до 17.11.2023г. възлиза на 7 629,90
лв.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По кондикционния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД:
Поддържаните от ищците твърдения за спорни факти, а именно, че е
собственик на на жилище, което се ползва и владее без правно основание от
ответната страна, чрез обитаването му за жилищни нужди, поради което ищцеца
пропуска гражданските плодове от вещта, както и направеното въз основа на
твърдяното искане - за заплащане на полученото от ответника без основание -
определя правното основание на предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Искът е процесуално допустим - налице е активна и съответно пасивна
процесуална легитимация, както и правен интерес от водене на процеса, при
валидно упражено право на иск от ищеца. Характера на твърдените факти сочат на
безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, във вр. с чл.93 ЗС,
тъй като не се установи, че в полза на ищеца е налице друга правна възможност за
защита на права му, поради твърдяното, че без правно основание ответната
община ползва поземления му имот, чрез извършеното изграждане на улица, без
провеждане на отчуждителна процедура, като по този начин ги лишава от
възможността да ползват своята част от имота и да получават в случая
4
гражданските плодове /наем/ от него.
По същество:
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Предпоставките за уважаване на предявения иск са увеличение без
основание на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца,
причинна връзка между обедняването и обогатяването, да не са налице
предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед субсидиарния
характер на иска по чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не разполага с друга правна
възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от 1979 г.).
В разглеждания казус са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 93 ЗС.
По делото е безспорно, че ищецът е собственик на недвижим имот с
идентификатор 68134.1600.4708, с площ от 281 кв.м., с административен адрес: гр.
София, район „Студентски“, ул. „Йордан Трифонов“, при съседи: 68134.1600.3820,
за периода от 19.11.2019 г. до 17.11.2023 г. Не се оспорва от ответника, а и от
предствените писмени доказателства - Разрешение за строеж на благоустройствени
обекти № Б-60 от 06.04.2006 г., изд. от Дирекция „Архитектура и
градоустройство“, гр. София. Разрешение за ползване № ДК-07-455/27.09.2007 г„
издадено от Началника на Столична РДНСК и скица № СК-94-135/16.05.2014 г.,
изд. от РА на р-н Студенски и неоспореното от страните СОТЕ безспорно се
установи, че върху процесното собствено на ищеца място е изградена общинска
улица, при което собствените на ищеца 281 кв.м. са били асфалтирани, с което
ищецът е бил лишен от възможността за обикновеното им ползване.
По отношение на наличието/липсата на правно основание - с приетия за
окончателен доклад по делото съдът е разпределил в тежест на ответника да
докаже, че е налице валидно правно основание, въз основа на което ползва имота.
т.е. че за него е съществувал действителен правопораждащ юридически факт за
проведена отчуждителна процедура, по силата на която е одобрена и приета
уличната регулация, засягаща процесния имот, вкл. за процесния период. По
делото ответникът не е ангажирал доказателства за проведена отчуждителна
процедура за процесния период - от 19.11.2019 г. до 17.11.2023 г., напротив, от
събраните по делото доказателства (писма от кмета на р-н Студентски до кмета на
СО) се установява, че за процесния имот няма извършена отчуждителна процедура
за периода 2019г.-2023г., нито сключен договор за продажба или замяна по реда на
чл.21, ал.4 от ЗОС. С оглед на изложеното, съдът счита, че се установява и втората
материална предпоставка за уважаване на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, а именно ответникът е ползвал през релевантния период без
правно основание.
На следващо място, съдът приема за доказана и следващата предпоставка, а
именно, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Това е така. защото с
извършеното изграждане на улица, без провеждане на отчуждителна процедура, е
налице увеличаване на активите на ответника чрез намаляване на пасивите в
имуществото му, именно защото не е провел необходимата за целта отчуждителна
процедура, с което ответникът се е обогатил, спестявайки си определена парична
сума която би следвало да се заплати при отчуждаване.
Горното води до извод за доказаност на връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответната община, като съдът намира, че за ищеца да липсва друг
ред за защита на твърдените права.
5
С оглед горното, съдът намира предявения главен иск за доказан по основание.
По размера:
Налице е и обедняване на ищеца, изразяващо се в лишаването им от ползата,
респ. от наемоподобни доходи от процесния имот в течение на процесния период.
Съгласно приетото неоспорено заключението на съдебно оценителната
експертиза, този среден пазарен наем за процесния период от 19.11.2019 г. до
17.11.2023 г., възлиза на 52 381.67 лв., предвид на което осъдителният иск с правно
основние чл.59 от ЗЗД е доказан до посочения размер.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Ищецът е поставил ответната община в забава за заплащането на горното
обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, с внасянето на 19.11.2020г. в ответната общинска
администрация на Покана за плащане на обезщетение за лишаване от ползване но
процесния имот с вх.№СОА20-ГР94-5725/ 19.11.2020г., поради което ответникът е
бил в такава забава в течение на процесния по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД период от 19.11.2020г. /внасяне на поканата/ до 17.11.2023г. /датата на
подаване на исковата молба/ От приетото по делото заключение на съдебно
оценителна експертиза се установява, че размера на това обезщетението за забава -
в размер на законната лихва върху главницата на обезщетението за неправомерно
ползване, за периода от 19.11.2020г. до 17.11.2023г. възлива общо на сумата от 7
629,90 лв.
Предвид изложеното акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
е доказан по основание и до размер от общо 7 629,90 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски пред СГС от общо 8
700.44лв., в това число 370 лв. държавна такса, 2030.44лв. довнесена държавна
такса върху увеличения размер на иска, 5 350лв. адвокатско възнаграждение,
950лв. депозит за съдебно оценителна експертиза, съгласно приложения списък на
разноските на лист 7 от делото.
С оглед изложеното, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес
гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от кмета В.А.Т. да заплати на Н. С.
Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ********* ап. 6 сумата от 52 381.67
лв./петдесет и две хиляди триста осемдесет и един лева и 67 ст./,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от неправомерно
ползване на собствения на ищеца поземлен недвижим имот с идентификатор
68134.1600.4708, с площ от 281 кв.м., с административен адрес гр.София, район
„Студентски“, ул. „Йордан Трифонов“, при съседи: 68134.1600.3820, за периода
19.11.2019 г. до 17.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 17.11.2023г. - датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес
гр.София, ул. Московска № 33, представлявана от кмета В.А.Т. да заплати на Н. С.
Р.. ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к. ********* ап. 6, сумата от 7 629.90
лв./седем хиляди шестстотин двадесет и девет лева и 90ст./ представляваща
6
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата на
обезщетението от 52381.67 лв., за периода от 19.11.2020г. до 17.11.2023г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адерс гр.София, ул. Московска № 33 да
заплати на Н. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София. ж.к. „*********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 8700.44 лв. разноски по делото пред СГС.
Присъдените на ищеца суми могат да се заплатят по банкова сметка посочена на
л.7 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7