Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.
Ловеч, 01.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на първи март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНОВ
при секретаря Веселина Василева,
като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 78 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от П.И.П., ЕГН **********,
адрес: ***, *******против „Застрахователно
дружество „ЕВРОИНС” АД, с *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******,
с която е предявен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата
от 30 000 лв., претендирана като част от обезщетение за неимуществени
вреди в размер 60 000 лв. (частичен за това обезщетение), както и за
заплащане на сумата от 205,90 лв., претендирана като обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на
двете суми.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 25.05.2018
г., около 13:40 часа, в гр. Ловеч, по бул. „България“ срещу № 7Б, водачът Н.И.Д.
при управление на МПС (лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № *******поради
неспазване на правилата за движение (не пропуснал пресичащата по пешеходна
пътека тип „Зебра“ П.И.П.), като поради това допуснал ПТП.
Посочва се, че след претърпяното ПТП П.И.П.
постъпила за лечение и наблюдение в МБАЛ в гр. Ловеч - ОАИЛ, за времето от
25.05.2018 г. до 06.06.2018 г. Търди се, че в резултат на ПТП на П.И.П. са
причинени следните телесни увреждания: множество порезни и охлузни рани по
лицето и крайниците; мозъчно сътресение с липсата на спомен за случилото се;
разкъсно-контузна рана - скалп на главата (с големина около две педи),
разкъсно-контузната рана на лицето 16 см големина във видима лицева част –
фронтотемпорално; охлузна рана в областта на дясна раменна става;
разкъсно-контузна рана на лява лакътна става с размери 4-5 см с постоперативни
шевове; хематом по медиалната повърхност на дясното бедро; черепно-мозъчна
травма; фрактура на четвърто ребро в дясно; голямо образуване на кръвонасядане
по цялото протежение по долен десен крайник; травма на нерва в областта на ляв
горен крайник; отслабване след ПТП зрението на дясно око. Твърди се, че при
сезиране на съда възстановяването на П.И.П. не било приключило - продължавало
медикаментозното лечение, предстояла нова операция на скалпа, а на по-късен
етап и козметична операция, поради сериозно засягане на челната област (наличие
на загрозяващ белег, с големи размери). Посочва се, че работата на П.И.П. е свързана
с постоянни срещи с хора и получените белези ѝ създавали проблеми на
външния ѝ вид, което неминуемо рефлектирало върху работата ѝ.
Посочва се, че постоянни белези ще ѝ останат за две от описаните по-горе
рани - лакътната и раменна стави. Твърди се, че освен болките и страданията от
изброените травматични увреждания, при П.И.П. е налице и посттравматичен стрес,
изразяващ се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен
страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Посочва се, че П.И.П. е нетрудоспособна от датата на ПТП до
настоящия момент и че за този период ползва отпуск по болест, както и че в
резултат на ПТП-то тя претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в закупуване
на медикаменти в общ размер на 205,90 лева.
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от Н.И.Д. лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № *******имал
действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, съгласно полица №
BG/07/117003273859 (валидна от 31.12.2017 г. до 30.12.2018 г.), издадена от
„Застрахователна компания Евроинс“ АД (дружеството ответник), както и че за
настъпилото събития била заявена претенция пред този застраховател щета (№
**********/26.06.2018 г.), с посочване на банкова сметка.
***ветника „Застрахователна
компания Евроинс“ АД се правят правоизключващи и правонамаляващи
възражения. Правоизкщчващите и част от правонамаляващите са основани на
оспорвания относно: механизма и
обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие;
елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на Н.И.Д. (застрахования); вида,
характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди и причинната им
връзка с процесното застрахователно събитие; разходите за лечение, направени от ищцата (изразяващи имуществените
вреди), както и на доводи за: несъответно прилагане от ищеца на критерия
справедливост при измерване на неимуществените вреди; липса на забава на
кредитора по отношение на плащане на застрахователно обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди.
Част от правонамаляващите възражения се основават на твърдения за
съществени предхождащи и съпътстващи заболявания на П.И.П. (разширени вени, фонова ретинопатия и ретинални съдови
изменения), допринесли за настъпването на вредоносния резултат.
От ответника се прави и правонамаляващо материалноправно
възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца П.И.П.. То се основава на твърдение за пресичане на П.И.П., извършено на необозначено място и при неизпълнение на
изискванията на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, за несъобразяване от нейна страна
със скоростта и разстоянието до процесния лек автомобил при предприемане на
пресичането, за внезапно навлизане на платното за движение и за пресичането му
при условия на ограничена видимост.
Ищецът взема участие по делото чрез пълномощника
адвокат Х.К., който поддържа иска, като в хода на устните състезания моли за
присъждане на претендираните с него суми, вкл. за сторените по делото разноски.
Ответникът взема участие по делото чрез пълномощника
юрисконсулт С., който оспорва иска по основание и размер и моли за неговото
отхвърляне, респ. присъждане на обезщетение в по-ниски размери, от
претендираните, както и за присъждане на разноските по делото, вкл.
възнаграждение за юрисконсулт.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила присъда № 260012
от 26.10.2020 г., по НОХД № 646/2019 на ОС Ловеч, Н.И.Д. е признат за виновен в това, че
на 25.05.2018
г., около 13:40 часа в ***, на пешеходна пътека, преди кръстовището на
бул. "България" и ул. "Тодор Каблешков", с посока на
движение по бул. "България" към гр. Троян, при управление на
собствения лек автомобил марка „Пежо 307“ с peг. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата (чл. 47 и чл. 116 ЗДвП), по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пешеходката П.И.П. ***, изразяваща се в обезобразяване
на лицето и други части на тялото (по главата, без засягане на сетивен орган,
причинено от обширна разкъсно - контузна рана тип
„скалп", разположена по предната повърхност на главата и челото, а
обезобразяването на лицето се изразява в груб цикатрикс, траен явно видим
белег, пресичащ челото и водещ до трайна съществена промяна на вида на лицето,
който няма да се заличи от само себе си) - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"б", предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3, във вр. с
чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
От заключението на съдебната
авто-техническата експертиза се установява, че П.И.П. е пресичала пътното платно на
бул. „България“ на пешеходната пътека, в посока от запад на изток. Мястото на
първоначален контакт между челната част на процесния лек автомобил „Пежо“, с
рег. № *******и страничната лява част на пешеходката, отразено като вертикална
проекция върху пътното платно, е върху пешеходната пътека, в лявата пътна лента
на бул. „България“. Положението на пешеходката и процесния автомобил в мястото
на първоначален контакт е 4,5 м южно от приетия при огледа ориентир и на 2,95 м
южно от началото на пешеходната пътека от към тротоара. Ширината на пътеката е
4 метра, а началото й на 1,5 м южно от ориентира (по посока на огледа на ПТП).
Установява се, че П.П. се движела по пешеходна пътека на бул. „България“, от
западния към източния тротоар, със скорост 3,42 м/сек, а лекият автомобил – в
дясната пътна лента на бул. „България“, посока север-юг /Плевен -Троян/, със
скорост преди сблъсъка 51,12 км/ч, поради което опасната зона за спиране при
тази скорост е 29,5 м. Дефинитивно последната се явява разстоянието в метри,
което автомобилът изминава от момента на поява в полезрението на водача на
сигнала за опасност, до момента на пълното му спиране в резултат на употребата
на спирачната му уредба. Тя се състои от четири елемента: а) път, изминат от МПС за времето на
реакция на водача; б) път, изминат от МПС, за времето на сработване на
спирачния привод; в) път, изминат от МПС, по времето на нарастване на
спирачното закъснение от 0 до максималната му стойност и г) път, изминат от
МПС, за времето на спиране с установеното
максимално закъснение. Установява се от заключението, че отстоянието на лекия автомобил Пежо до мястото на удара към
момента на навлизане на пешеходката от западния тротоар на бул. „България“
върху пешеходната пътека е 64,18 м, че времето за реакция на водача е 0,8
секунди (при движение в градски условия при наличие на кръстовища и пешеходна
пътека, дневна светлина, сухо и ясно време и съобразно максимално разрешената
скорост от 50 км/ч), че в зоната на кръстовището е имало бял микробус, който е
ограничавал видимостта и на пешеходката и на водача на лекия автомобил „Пежо“
от момента на стъпване на пешеходната пътека от страна на пострадалата П.П. до
момента на откриване на пряка видимост между тях. Това откриване се случва в
момента, в който П.П. е навлязла на 1,48 м върху пешеходната пътека, когато
челната част на лекия автомобил е намирала на 50-52 метра от мястото на удара.
Съобразявайки отстоянието на автомобила до мястото на удара към момента на
навлизане на пешеходката върху пешеходната пътека (64,18 м) и опасната зона за
спиране (29,5 м при скорост 51,12 км/ч), към същия момент водачът на лекия
автомобил е имал възможността да възприеме пешеходката върху пешеходната
пътека, да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара, от което
следва, че технически е било напълно безопасно за пешеходката да предприеме
пресичане на пътното платно по обозначената пешеходна пътека. Съдът приема, за
обосновано заключението на експерта, вкл. относно изчисляване скоростта на
пешеходката. При изслушването му в съдебно заседание, експертът обяснява, че
движението ѝ по пътеката е в бавен ход, предвид нейното телосложение и
маса (едра жена, носеща в ръцете си две големи пазарски чанти), че
допълнителното ѝ забавяне е по-малко от секунда и се дължи на ангажиране
вниманието ѝ към идващия автомобил, непосредствено преди удара. Движейки
се с тази скорост по пешеходната пътека и изминавайки по нея разстояние от 1,48
метра от тротоара, тя и водачът на лекия автомобил са имали видимост един
спрямо друг, въпреки спрелия на кръстовището преди пътеката микробус. В този
смисъл са и показанията на свидетеля Н.И.Д. (водачът на превозното средство,
блъснало ищцата). От тях се установява, че при управление на автомобила по
булеварда, с наближаване на пешеходната пътека и непосредствено преди
възникване на удара, погледът му бил заслепен от слънцето в резултат на което
изгубил видимост. Именно в този момент е настъпил ударът – блъскането на П.П.
от управлявания от свидетеля автомобил. Въпреки липсата на ясна видимост, свидетелят
е имал такава, защото признава, че непосредствено преди удара е възприел идваща
отдясно сянка, силует, поради което натиснал педала за спирачката. Макар са се
установява от показанията на свидетеля, че видимостта му от дясно по посока на неговото
движение е била ограничена от спрелия на метри преди пешеходната пътека бял
микробус, свидетелят признава, че фронтално пред погледа му не е имало
препятствие и е виждал пешеходната пътека, заради което бил намалил скоростта
си на движение.
От приетата медицинска документация
и заключението на съдебната медицинска експертиза се установява, че според
наличната медицинска документация на П.П. са причинени: травма в областта на
главата (разкъсно-контузна рана тип
„скалп") - лицето, крайниците (охлузни рани в областта на дясна рамена
става и разкъсно-контузна рана в областта на лява лакътна става, кръвонасядане
по вътрешната повърхност на дясното бедро); счупване на едно ребро - четвърто
ребро вдясно. На същата е извършена операция за реимплантация на скалповата
рана, като след двуседмичен престой, на 06.06.2018 г. П.П. е изписана в подобрено общо състояние.
Впоследствие, на 23.06.2018 г. ѝ е извършен преглед по повод оплаквания
от почервеняване, уплътнение и силна болка по хода на разширена вена на десния
крак в областта около коляното, при който е поставена диагноза
„варикофлебитис" (варикоза, разширение вени). На 26.06.2018 г., по повод
оплакване за замъгляване зрението в далечина е извършен преглед на П.П. при който е поставена диагноза
„хиперметропия" (далекогледство). Травматичните увреждания са необходима и
закономерна последица от процесното ПТП. Не са такава последица установените
след изписването на П.П. „варикофлебитис"
(варикоза, разширение вени), далекогледство, както и данните за значително
влошаване на състоянието на шийния и торакалния отдел. Варикозата и
уврежданията на междупрешленните дискове са установени документално отпреди
инцитента, като тяхното наличие нито е допринесло за проявление на травмите от
инцидента или за тяхното узложнение, нито е повлияло негативно на хода на
възстановителния от тях процес.
За времето
от произшествието до пълното възстановяване (в периода до около пет месеца след
инцидента - две седмици в лечебно заведение и четири в домашни условия), П.П. е изпитвала
болка и дискомфорт, които в началото са били с висок интензитет, който с
времето намалявал. Част от травматичните увреждания са налагали извършване на
медицинската интервенция (оперативно лечение – реимплантация на скалповата
рана) и провеждане на възстановително лечение. Описаните по главата и тялото
наранявания са зарастнали първично, без усложнение, като на тяхно място са
останали белези. Към момента на прегледа от експерта (27.03.2019 г.), извършен
по отношение на П.П., се
потвърждава наличието на белезите от травмите, като цикатриксите са видими,
грубовати, с умерено неравна повърхност. Белегът по челото е силно изразен,
успореден на гънките на челото и макар да не засяга сетивен орган, същият
предизвиква загрозяване. Той е траен и няма да се заличи, вкл. при евентуална
пластична операция, чиито ефект би се изразил в занижаване изразителността на
белега, но не и премахването му.
От показанията на свидетеля М.Л.В.,
ценени с по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят
е дъщеря на ищцата), се установява, че след произшествието П.П. ѝ се
обадила по телефона с треперещ глас и съобщила, че е блъсната на пешеходна
пътека, че има наранявания и че чака линейка, за да я откара в лечебно
заведение. Идвайки в ловешката болница (по това време свидетелката работи в гр.
София) св. Ванкова видяла майка си след излизане от операция –била превързана
по главата и ръката, като след първоначалния престой в болницата, свидетелката
се ангажирала с грижите към майка си на място, а след това я прибрала при себе
си в гр. София. След изписване от лечебното заведение П.П. продължила да
изпитвала болка от травмите по глава, торс и ръка. Тя споделяла изтръпване на
два пръста от травмираната ръка, слаб и несигурен захват, като обективно често
изпускала предмети, затруднявала се при вършене на домакинска работа и се
можела да задържи ръката си вдигната за повече от минута. Ищцата изпитвала
страх и притеснение от образувалите се белези по главата и ръката, наложило се
да смени прическата си, смущавала се от външния си вид при поява навън и срещи
с околните. Белезите по главата и ръката са налични и след предявяване на иска.
Известно време след инцидента тя изпитвала главоболие, замъгляване на зрението
и дразнене от светлината, поради което носела слънчеви очила. П.П. започнала да
се страхува от излизане навън и от пресичане на улиците, който страх е наличен
и след предявяване на иска – тя е придвижва предимно с такси и по-възможност с
приятелка, като често сънува и кошмари, свързани със спомена за внезапно
появяващия се автомобил.
От
приетите по делото фискални бонове се установява извършване на разходи за
лекарства в общ размер на 205,90 лв.
Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и
ненуждаещо се от доказване, че управляваният от Н.И.Д. лек автомобил марка „Пежо“ модел
„307“ с peг. №
*******имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите,
съгласно полица № BG/07/117003273859,
валидна от 31.12.2017 г. до 30.12.2018 г., издадена от „Застрахователно
дружество „ЕВРОИНС” АД (дружеството ответник).
Ищцата П.П. е заявила пред ответника
претенция рег. № 11073/26.06.2018 г. на „ЕВРОИНС” АД, с която е поискано заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. и за имуществени вреди в размер
на 96,68 лв. Към молбата са описани приложените документи сред които и
удостоверение за банковата сметка на П.П.. С писмо рег. № 11073/3/26.09.2018 г. на „ЕВРОИНС” АД е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение, поради непредставяне на безспорни доказателства за
виновност на застрахования водач за настъпване на ПТП, причинило вредите, за
които се претендира обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата
от 30 000 лв., претендирана като част от обезщетение за неимуществени
вреди в размер 60 000 лв. (частичен за това обезщетение), както и за
заплащане на сумата от 205,90 лв., претендирана като обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до окончателното изплащане на
двете суми.
Прекият иск по застраховка
„Гражданска отговорност“ е средство за репариране от застрахователя на вредите
(имуществени и неимуществени), за които застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Освен доказан фактически състав на
непозволено увреждане, основателността на иска предполага валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на
пълни и точни данни за банковата сметка, по която претенцията трябва да се
плати, са изисквания, чието неспазване има за последица забава на кредитора
(увредения), но не и освобождаване на застрахователя от задължението за
заплащане на застрахователно обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, обхванати от
застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на застрахователя е
ограничена от закона, поради което максималният размер на обезщетението по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не би
могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 493 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищцата. Фактическият състав на
непозволено увреждане е осъществен. Ищцата е претърпяла вреди (неимуществени и
имуществени), които са в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП-то, причинено от Н.И.Д. (водачът на застрахования при ответника лек автомобил), поради което за причинилия вредата възниква
задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД). От това ПТП са настъпили
травматичните увреждания на ищцата, а те от своя страна са довели до изживени
от нея болки и страдания (неимущесвтени вреди) и до извършване на разходи за
провеждане на лечение (имуществени
вреди). След като за управлявания от Н.И.Д. лек автомобил е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този договор е ответникът,
последният е длъжен да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
причинените ѝ вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493
КЗ). Като претърпяла вреди
(неимуществени - болки и страдания от травматичните увреждания и имуществени -
разходи за закупуване на лекарства) ищцата
притежава качеството на пострадала и
увредено лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от
моторно превозно средство (чл. 478, ал.
1 и 2 КЗ). В тази връзка се явяват неоснователни правоизключващите и правонамаляващите
възражения на ответника, основани на оспорвания относно наличие на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, вкл. относно механизма на ПТП-то и обстоятелствата,
свързани с настъпването на процесното застрахователно събитие. Вината на водача
в случая се предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват
обстоятелства, които я изключват. Застрахователят по задължителна застраховка
дължи обезщетение за вредите, вследствие на притежанието или използването на
моторното превозно средство, като вината на водача има значение не за изплащане
на обезщетението, а за възникване на регресни права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на застрахователното покритие в някоя от хипотезите на
чл. 494 КЗ, каквито не са налице.
Претендираните от ищцата
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане попадат в застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на имуществените вреди се
определя с оглед на конкретните ангажирани по делото доказателства, а
обезщетението за неимуществени вреди – по справедливост, като и при двата вида
вреди определените размери не могат да превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Имуществените вреди се доказват в претендирания размер от 205,90 лв., доколкото от приетите по делото
документи (фискални бонове) се установява заплащане на лекарства. В този смисъл
разходите са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като освен
основанието за извършването им, се установява и техния размер.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост (чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания
съдът отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалата при увреждането ѝ, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от ищцата болки и страдания.
Ищцата е жена на 62 години. На нея са причинени множество травми – рани в областта на главата (разкъсно-контузна
рана тип „скалп") по лицето; по крайниците (охлузни рани в областта на
дясна рамена става и разкъсно-контузна рана в областта на лява лакътна става,
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро); счупване на едно
ребро - четвърто ребро вдясно. Всички те на са живото застрашаващи, но част
от изброените увреждания
са наложили оперативна интервенция (зашиване). Продължителността на процеса на
възстановяване (около пет месеца), като част от него (около две седмици) се
състоял в лечебно заведение. Остатъчни явления от някои от травмите (все още ищцата изпитва затруднения
в захващането с ръката, на която е причинена разкъсано контузната рана). Белезите на ищцата по главата в областта на челото и скалпа,
както и на лявата ръка, които няма да изчезнат и ще останат за цял живот. Изпитваните в периода на възстановяване
болки, които са с по-висок интензитет веднага след произшествието и
около 1-2 седмици след него, със затихване и отшумяване към края на възстановителния период. Изпитваните притеснение и срам от белезите,
както и страх от пресичане на улици. Освен изброените обстоятелства относно ищцата, съдът отчита
конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът
приема, че пълният размер на
обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания от причинените ѝ телесни увреждания следва
да се определи на 25 000 лв.
Определените по-горе размери на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди не следва да се редуцират,
поради неоснователност на правонамаляващото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Ищцата е пресичала
пътното платно по пешеходна пътека, на спокоен ход, поради което няма как да се
приеме, че тя е навлязла внезапно и на необозначено място на пътното платно. Тя
е подходила с нужното внимание, продължавайки движението си по пешеходната
пътека, отчитайки далечното разстояние, на което се намирал автомобила. Тази
нейна преценка е била правилна, с оглед приетото за установено по делото, че
при появата ѝ на пешеходната пътека на 1,48 метра от тротоара, от който е
започнало пресичането, ищцата и водачът на лекия автомобил са имали видимост
един спрямо друг, въпреки спрелия на кръстовището преди пътеката микробус, че в
този момент разстоянието на идващия автомобил до пешеходната пътека е било
достатъчно, за да спре, без да настъпи сблъсък, и че единствената причина за
настъпването му е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил.
Установеното краткотрайно забавяне на ищцата е непосредствено преди сблъсъка и
то се явява рефлекс от изненадата на връхлитащия я автомобил. По изложехте
съображения съдът приема за недоказани заявените от ищеца основания на
възражението за съпричиняване.
Така
определените застрахователни обезщетения (за имуществени и неимуществени вреди)
следва да се присъдят с претендираната законна лихва от 17.07.2018 г. (датата
на която застрахователното дружество е следвало да плати обезщетение – 15
работни дни от предявяване на претенцията) до окончателното му изплащане.
Ответникът-застраховател е в забава, поради изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и липса на определено и изплатено застрахователно обезщетение (чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ). Това бездействие на ответника го поставя в забава, с оглед на
това, че при предявяване на претенцията пред застрахователя, от ищцата са
представени протокол за ПТП, епикриза и банкова сметка, ***.е. включително и
документ, удостоверяващи самото ПТП (чл. 496, ал. 3 КЗ). Вместо да изплати
застрахователно обезщетение, ответникът е изискал от ищцата документи относно
начина на приключване на наказателното производство (съдебно решение и мотиви
към него, постановление на прокурор, наказателно постановление, вкл. всички
изготвени в досъдебното производство авто-технически експертизи), без да
съобрази, че представянето им не е в обективните възможности на ищцата,
доколкото тя не може да въздейства върху динамиката на наказателното
производство и насоката на неговото развитие. В този смисъл, непредставянето им
не поставя в забава ищцата като кредитор и ответникът не би могъл да се
освободи от последиците на своята забава. За
По
тези съображения съдът приема, че предявеният иск е частично основателен и
следва да се уважи за сумите от 25 000 лв. (неимущесвени вреди) и 205,90 лв. (имуществени вреди), които следва
да се присъдят със законната лихва от 17.07.2018 г. до окончателното им
изплащане. За горницата над 25 000
лв. до претендираната част от 30 000 лв. (за неимуществени вреди), както и
за претендираната законна лихва от 25.0.52018 г. до 16.07.2018 г., искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед
частичната основателност на предявения иск съдът следва да разпредели
разноските между страните съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Общият
размер на сторените от ищеца разноски се определя на 3220 лв. (1200 лв. -
заплатена държавна такса, 1700 лв. - адвокатско възнаграждение и 320 лв. -
депозити за вещо лице). Съобразно размера на уважената част от иска (25 205,90 лв.)
и размера на претендираните обезщетения (30 205,90 лв.), ответникът
следва да заплати на ищеца по съразмерност разноски в размер на 2686,99 лв. (чл. 78, ал.
1 ГПК). От ответника са сторени разноски в общ размер 520 лв. Съобразно размера
на отхвърлената част от иска (5
000 лв.) и този на претендираните обезщетения (30 205,90 лв.),
ищецът следва да заплати на ответника по съразмерност разноски в размер на 86,07 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК).
С оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 78, ал.
8 ГПК). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес над
10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи
според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ без да се увеличава съобразно правилото на
алинея втора от цитираната разпоредба, с оглед явяването на пълномощника в две
съдебни заседания. При конкретно положените процесуални усилия и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ ищецът следва заплати на ответника
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество „ЕВРОИНС” АД, с *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******
да заплати
на П.И.П., ЕГН **********, адрес: ***, *******следните суми: 25 000 лв. - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на
ПТП от 25.05.2018 г., причинено при управление на лек автомобил марка „Пежо
307“ с peг. № *******от Н.И.Д.,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ЕВРОИНС” АД, ведно със законната лихва от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане и 205,90 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение
на получените увреждания от същото ПТП), ведно със законната лихва от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата над 25 000
лв. до претендираната част от 30 000 лв. (за неимуществени вреди), както и
за претендираната законна лихва от 25.0.52018 г. до 16.07.2018 г.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, с *******, със седалище и адрес
на управление: гр. *******да заплати на П.И.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, *******сумата
от 2686,99 лв., представляваща разноски съобразно уважената част от иска (чл.
78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.И.П., ЕГН **********, адрес: гр. Ловеч, *******да заплати на „ЕВРОИНС” АД, с *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ******* сумата от 86,07
лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от
иска, както и сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: