О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..
гр. София, 17.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2
състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа търговско дело №
700/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 60, ал. 1, т. 2, евентуално т. 1 ЗБН вр. чл.
365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от А.Д. и К.М.
в качеството им на назначени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
Синдици на „К.Т.Б.“ АД /н., срещу „П.Л.П.“ ЕООД, *** и „П.К.И.“ ЕООД, *** в
условията на обективно евентуално съединяване искове, както следва : главен при
квалификацията на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН и евентуален при квалификацията
на чл. 60а, ал. 1. т. 1 ЗБН, като
коментираните искове са предявени с ИМ от 16.04.2021 г. в рамките на срока,
предвиден в § 7 ПЗР на ЗБН (Обн, ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 33 от
2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) вр. § 3.
След образуване на делото и в етапа
на предприетата размяна на книжа между страните с определение от 20.10.2020 г.
постановено по образувано конституционно дело № 9/2020 г. Конституционният съд
на Република България, е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия
адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на следните
разпоредби: § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1- 2, § 7 и § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019
г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61
от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1 - 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
Доколкото процесуалната допустимост
на исковете, предмет на настоящото производство е обусловена от спазването на
установения в чл. 62, ал. 1 ЗБН преклузивен срок, която разпоредба е изменена с
§ 3 на ЗИДЗБН (ДВ, бр.22/13.03.2018 г.) и срокът от 2-годишен е трансформиран в
5-годишен, като на изменението е придадено обратно действие с § 7 ПЗР на
ЗИДЗБН, то с определение от 21.10.2020 г. и
производството по настоящото дело е спряно до произнасянето на
Конституционния съд по конст. дело № 9/2020 г.
С решение № 8/27.05.2021 г. на
Конституционния съд на Република България, обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г., за
противоконституционни са обявени разпоредбите на § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 и
2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г.;
доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за
банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в
сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и
чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от
2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
Влезлите в сила решения на КС се
ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на всички (erga omnes) и съдът
е длъжен служебно да я зачита, така както той е длъжен да зачита служебно и
силата на пресъдено нещо на съдебните решения според обхвата й в отношенията
между страните или по отношение на всички, съгласно чл. 299 ГПК. Както съдът не
може да приложи закон извън присъщото му действие във времето, така той не може
да не зачете и действие на решение на КС, с което е обявена
противоконституционността на закон.
Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ,
актът, обявен за противоконституционен или съответната негова част, не се
прилага от деня на влизането на решението в сила, а по силата на чл. 151, ал. 3
КРБ частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието
си. Поради това влязлото в сила решение на КРБ се отразява на действащото право
и води до неприложимост на § 7 ПЗР на ЗИДЗБН, което означава, че изменението на
чл. 62, ал. 1 ЗБН не се прилага и за
откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, а
би било приложимо по отношение на бъдещи такива, т.е. образувани след
13.03.2018 г., когато е приет § 3. За производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“
АД (н), открито преди 13.03.2018 г. е приложима редакцията на чл. 62, ал. 1 ЗБН
преди изменението, съобразно която иск по чл. 59, ал. 3 или 5, както и исковете
по чл. 60 (каквито са и заявените за разглеждане в настоящия процес), по чл.
60а и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени
освен от лицата по чл. 60, ал. 3 и от всеки кредитор на банката в 2-годишен
срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката, а исковете
по чл. 60, ал. 5 - в 6-месечен срок от извършването на сделката или действието.
Приложимата в настоящото
производство редакция на чл. 62, ал. 1 ЗБН установява 2-годишен срок за
провеждане на отменителен иск по чл. 60, ал. 1, т. 1-3 ЗБН, който срок тече от
откриването на производството по несъстоятелност, осъществено със съдебно
решение № 664/22.04.2015
г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС и съответно е изтекъл на 24.04.2017 г. –
първи присъствен ден след неприсъствения 22.04.2017 г.. Исковата молба е
предявена на 16.04.2020 г. и е процесуална недопустима, тъй като приложимият
2-годишен срок за упражняване на процесуалното право за провеждане на
отменителен иск е изтекъл и това е довело до погасяване на самото право на иск
на ищците, в качеството им на синдици. Предявената в упражняване на прекратено
процесуално право искова молба е недопустима и се налага връщането й.
Пречката за развитие на настоящото
производство е отпаднала, затова същото следва да бъде възобновено, за да бъде
постановено връщане на исковата молба, което означава прекратяване на
производството. При това положение в полза на ответните страни - „П.Л.П.“ ЕООД,
*** и „П.К.И.“ ЕООД, *** неоснователно въвлечени от ищеца в съдебното
производство, по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК, се поражда правото на разноски.
Такива се претендират изрично в отговора на исковата молба подаден от адвокат М.
в качеството му на пълномощник на двамата ответника, но липсват доказателства
за реалната направа на разноски за защита в производството. Това се отнася и до
разноски за адвокатски хонорар. В кориците на делото не се откриват сведения за
уговаряне и заплащане на подобен разход, предвид което понастоящем няма
основание съдът да го признае за действително извършен и да ангажира
отговорността на ищеца за неговото заплащане.
Така мотивиран Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството
по търговско дело № 700/2020 г. образувано по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-2 състав.
ВРЪЩА искова
молба, вх. № 37795/16.04.2020 г., предявена от назначените от Фонда за
гарантиране на влоговете в банките синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:*** и прекратява
производството по т. д. № 700/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-2 състав.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: