РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 1935/22.10.2021г.
гр. Пловдив, 22.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова
и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия
Несторова КАНД № 1817 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на сектор“Пътна полиция“ към
ОД на МВР - Пловдив, представлявано от В.М.– началник, чрез старши юрисконсулт Г.Б.,
против Решение № 612 от 17.05.2021г., постановено по АНД № 20205330208106 г. по
описа на Районен съд – Пловдив за 2020г., с което е отменено Наказателно
постановление № 20-1030-011375 от 11.11.2020 г. издадено от началник на група в
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, с което на М.В.Г., ЕГН **********, на
основание чл.174
ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата,
както и, на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП административно наказание
– глоба в размер на 10.00 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от с. з.
Касационният жалбоподател намира, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е
приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се
развиват подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – М.В.Г., редовно призован, чрез
процесуалния си представител- адв. Д., намира жалбата
за неоснователна и претендира оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение и разноски по делото.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при
Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни
основания по смисъла на чл.348
от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл.218
ал. 2 от АПК във връзка с чл.348 и
чл.354
от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211
ал.1 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има право
и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е
установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН GA № 315606 от 13.10.2020 г. съставен
срещу М.В.Г. за това, че на 13.10.2020 г. в 17:19 часа, в гр. Пловдив, на бул.
"Марица“ до № 2, управлява личния си мотопед "Пиаджо сфера 50“ с рег.
№ ***с концентрация на алкохол от 0.88 промила в издишания въздух, измерен с
техническо средство – дрегер "Алкотест 7510" с фабричен номер
"ARNA-0182". Не е
представил и контролен талон към СУМПС.
Издаден е и е връчен талон за медицинско изследване № 089975,
в който било указано, че следва да се яви до 18:15 часа на 13.10.2020 г. в УМБАЛ
„Свети Георги“ – Пловдив, за да даде кръвна проба, от което си право последният
не се възползвал.
Актът е връчен на лицето, което го е подписало с възражения и
такива е депозирало в законовия срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН, като е изложил
доводи за тежко здравословно състояние на майка си, за която се грижи и във
връзка с доставката на лекарства на процесната дата е извършил нарушението,
като не отрича, че е употребил алкохол, което станало несъзнателно поради
лошото време.
Районният съд е приел за доказано описаното от фактическа
страна в АУАН и НП нарушение, а именно че на 13.10.2020 г., около 17:19 часа, в
гр. Пловдив, на бул. "Марица“ до № 2, управлява личния си мотопед
"Пиаджо сфера 50“ с рег. № ***с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта 0.88 на хиляда,
съставомерно по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна. Съдът
приел фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по делото
доказателства показанията на разпитаните свидетели, както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.
283 НПК. Отменил е обаче атакуваното НП, като е изложил мотиви, че в
случая намира приложение чл.28 от ЗАНН, както и, че липсват причинени с
извършеното деяние каквито и да било вреди на обществото, което да налага
санкционирането на жалбоподателя с имуществено наказание в горните размери,
поради което и е отменил НП.
Първоинстанционният съд е изложил и мотиви, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Решението
на първоинстанционния съд е неправилно.
В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия
материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП.
Правилни са изводите на районния съд за материалната
законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършеното от Г., за
правилната му квалификация на наложени административни наказания, съответствие
на посочената като нарушена разпоредба с описаната фактическа обстановка. Неправилни
са обаче изводите, че се отнася за маловажен случай.
Наложените на Г. административни наказания законосъобразно са
определени в изрично посочените в чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП фиксирани размери, поради което пред съда не стои въпросът
за неговото редуциране.
Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП забранява на водача на
пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата
на чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство
не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е
над 0.5 промила.
От съществено значение в настоящия случай за съставомерността
на деянието по чл.174
от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила. Проверката с техническо
средство и медицинското и химическо изследване и изследване за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества са различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания
водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или
без концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно чл.174
ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се
определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Съгласно чл.2
от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(Наредба № 30/2001 г.), когато от водача е взета некачествена проба или се
оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява с лабораторно изследване.
В настоящия случай, с поискването да се направи кръвна проба,
водачът на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Съгласно чл.6
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда и при попълването
на протокола по чл.5 ал.2 за установяване на наркотични вещества или техни
аналози контролният орган попълва и талон за изследване по чл.4 ал.3 в три
екземпляра, като първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта,
съответно протокола, а третият остава за отчет.
Изрично е посочено, че в случай, че не приема показанията на
техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали
установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето
да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания
от техническото средство. Контролният орган отразява в талона за изследване
обстоятелствата по чл.3 ал.2 т.1, 3 и 4, а обстоятелството по чл.3 ал.2 т.2 се
отразява от лицето. Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за
изследване, като вписва: мястото, където да се извърши установяването; срока на
явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от
контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на
установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване
до него.
По делото към административната преписка са представени
писмени доказателства – талон за изследване № 089975, от който е видно, че на
13.10.2020 г., в 17:17 ч. е извършена проба с техническо средство дрегер
"Алкотест ARNA 0182", като е дадена възможност на административнонаказаното
лице да се яви в медицинско заведение до 45 минути.
Относно възраженията на Г., че е бил в обективна невъзможност
да даде кръвна проба, тъй като се наложило първо да занесе лекарства на болната
си майка, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Събраните пред първата
съдебна инстанция доказателства не са с убедително въздействие за приемане на
поддържаната теза, че Г. е бил лишен от възможността да извърши кръвно
изследване за опровергаване резултата от техническото средство. Напротив от
събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства се
установява, че същият съвсем тенденциозно е предпочел първо да достави
лекарствата на майка си, а не да защити собствения си интерес, при положение,
че е бил напълно наясно, че разполага с ограничено време да му бъде взета
кръвната проба, което обстоятелство е от изключително важно значение за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Липсват доказателства, които
да подкрепят защитната теза на касационния жалбоподател, тъй като от
представената епикриза се установява, че Л.С., майка на Г. е приета на
21.10.2020 г. за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив с оплаквания от
отпадналост, с астено-адинамия, лесна уморяемост, като е посочено, че същата е
в общо увредено състояние и се изреждат редица симптоми на обективното
състояние на лицето. Данни обаче, че последната е била в тежко състояние на
13.10.2020 г. липсват.
Отделно от това, видно от представената по административната
преписка справка за нарушител/водач, Г. притежава свидетелство за управление на
МПС категории С, Д и СЕ, от 1974 г., което предполага познаване в пълнота на
ЗДвП, особено в частта за употреба на алкохол при управление на МПС. Поради
това не може да се приеме, че е налице основателна причина да се ограничи възможността
на водача на МПС да даде кръвна проба, още повече, че, в случая става въпрос за
45 минути време.
В конкретния случай, изложените от районния съд отменителни
основания, че се отнася до маловажен случай, са неправилни и незаконосъобразни.
Проверката с техническо средство и медицинското изследване за установяване
употребата на алкохол са две различни алтернативни възможности, които
контролиращия орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да
бъде установено дали превозното средство се управлява с или без концентрация на
алкохол в кръвта. От съществено значение в настоящия случай за съставомерността
на деянието е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила. Такова доказване безспорно е
налице.
Основен принцип в административнонаказателния процес е, че
отговорността на отговорните лица се ангажира само за извършени от тях
безсъмнено установени административни нарушения. Коментира се по-горе, че съгласно
чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. В настоящия случай, с поискването да се направи
кръвна проба, водачът на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Същевременно
обаче, не се е включил в определеното от контролния орган време и такова
изследване не е извършено. Когато е издаден талон за медицинско изследване по
реда на чл.3 от Наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на
алкохол са именно резултатите от извършеното медицинско изследване. Тези
резултати сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача в границите
на установения в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП диапазон за налагане на наказанието, а
именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията на алкохол в
кръвта на водача.
От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на
пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство
под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че
Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на вмененото му
нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, Г. е управлявал
собствения си мотопед с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8 на хиляда,
което е установено по надлежния ред – с техническо средство, чиято изправност
не е оспорена. Химическа експертиза не е извършена.
Ето защо и съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача за нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, и доколкото по-високият (над 0.8 промила) размер на алкохол в
кръвта на водача се явява квалифициращо обстоятелство, за да му бъде наложено
наказанието по чл.174 ал.1 от ЗДвП, правилно е прието, че е налице
обстоятелството по т.2 от закона.
За пълнота на изложението следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че процесният случай не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е от тези, които носят
висок риск за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота
и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното
движение, като в случая не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае
за деяние, което не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други
административни нарушения от същия вид, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред
настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите
на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага изводът, че в случая по безспорен начин е установено
извършването на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към
решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими
доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по
спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е
анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, но е формирал неправилни и
незаконосъобразни изводи.
По делото не са ангажирани доказателства, годни да
опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложеното
административно наказание.
При тези съображения, касационните оплаквания намират опора в
доказателствата по делото и са основателни. Районният съд, като е отменил наказателното
постановление е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение, поради което същото следва
да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват и същите се констатираха в размер на 80 (осемдесет) лв., съобразно
разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.221
ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 612 от 17.05.2021 г.,
постановено по АНД № 20205330208106 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIII н. с. и вместо него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1030-011375 от 11.11.2020 г., издадено от началник
на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА М.В.Г.,
ЕГН **********,***2, да заплати на Областна дирекция на МВР – гр.Пловдив сумата
от 80.00 / осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.