№ 73
гр. Търговище, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 30 от 28.02.2024 г., постановено по гр. дело № 510/2023
година по описа на Поповския районен съд, съдът е осъдил „СДРУЖЕНИЕ
НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ“ - гр. Попово с ЕИК *********, с адрес в
гр. Попово, ул. „Ц...“ № 1, представлявано от Д.Д. - председател на УС, да
заплати на „МАСТО ФАМИЛИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
с. М.., Община Попово, ул.“Х...“ № 4, с ЕИК *********, представлявано от
управителя С.М.И., сумата от 12 962.50 лв. /дванадесет хиляди деветстотин
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от диви животни /благороден елен/,
установени на 01.09.2022 г. върху посеви от маслодаен слънчоглед в имот №
по БЗС 15103-91-1 с площ от 11.15 ха и имот № по БЗС 15103-7-1 с площ от
7.87 ха, находящи се в землището на с. Глогинка, общ. Попово, ведно със
законната лихва от датата на установяване на щетите /01.09.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния
претендиран размер от 24 999.00 лв., е отхвърлил иска като неоснователен.
Присъдени са разноски в тежест на ответника.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е постъпила
1
въззивна жалба от „МАСТО ФАМИЛИ“ ЕООД, със седалище в село М..,
община Попово, ул."Х..." № 43, вписано в ТРЮЛНЦ с ЕИК201089356,
представлявано от управителя С.М.И., действащ чрез пълномощника си адв.
Ц. В. Х. АК-Търговище със съдебен адрес в гр. Попово, обл. Търговище,
ул.“К...“ № 3, в която се излага следното: Не е установено бездействие от
страна на земеделския производител-ищец по отношение възможностите за
ограничаване на щетите, което да може да му се вмени във вина и
отговорността на лицето, стопанисващо дивеча, не може да бъде изключена
или намалена. При определяне размера на претендираното обезщетение,
съдът неправилно е възприел, че на ищеца се следва обезщетение за
причинените му вреди от дивеч в общ размер от 12 962.50 лева за двата
блока, представляващи 50% от реално нанесените щети. Съгласно трайната
съдебна практика на съдилищата по сходни казуси е възприето становището,
че обезщетението за вреди от диви животни е стойността на добивите, от
които земеделския производител е лишен. Определянето на този размер е
сбора между стойността на разходите които производителят е направил и
стойността на нереализирания добив. Видно от приетото по делото
заключение на ВЛ е че същото е изготвено по два метода. Съгласно първия
метод за определяне на щетите и посочените данни за среден добив в
общината е определен пропуснатият добив, от който ищецът е лишен. По
вторият метод са взети предвид и направените разходи за производството.
Справедливото определяне на размера на реалните щети, представлява
сбора на пропусната полза /нереализираният добив/ и претърпяната загуба
/направените разходи за производство/. Предвид горното, ищцовото
търговско дружество моли съда да отмени Решение №30/28.02.2024 год.,
постановено по гр. дело №510/2023 год. по описа на PC-Попово в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за разликата над 12
962.50 лева до претендираната сума от 24 999 лева и вместо него постанови
друго, с което предявеният иск бъде уважен и в горепосочената му част - т. е.
до пълния предявен размер.
Срещу така посоченото съдебно решение в осъдителната му част е
постъпила въззивна жалба от Д.Х.Д., в качеството на председател на УС и
представляващ „СДРУЖЕНИЕ НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ В
ПОПОВО" със седалище и адрес на управление: гр.Попово, ул.Ц..." №1, чрез
процесуален представител и пълномощник адв. Б. С. К., АК-Търговище с
2
адрес за упражняване на дейността: гр.Попово, обл.Търговище, ул.А... № 6, в
която въззивна жалба се излага следното: От разпитаните свидетели се
установява, че увредените масиви са били разположени в непосредствена
близост до горски фонд, който е постоянното местообитание на дивеча от
вида благороден елен, който дивеч се стопанисва от ДЛС Черни лом -
Попово. Макар конституирани като стопани на дивеча съгласно подписаният
договор от 07.08.2009 г. , категорично считат, че тези вреди не са причинени
от стопанисващия в тяхната територия дивеч, а са вреди причинени най-вече
от мигриращите животни под контрола и надзора на ДЛР, с който граничат
процесиите масиви и който дивеч се стопанисва от ДЛС „Черни Лом"-
Попово. Видно е, че за този ловен район ДЛС „Черни Лом"- Попово не е
изпълнило плана си за отстрел. Считат, че с тези си действия или
бездействия, безспорно ДЛС „Черни Лом"- Попово е допринесло за
вредоносният резултат. В тази връзка следва именно ДЛС „Черни Лом"-
Попово да бъде субект на отговорността по силата на чп. 79 от ЗЛОД, като
собственик на дивеча, по отношение на който собственикът-държавата
упражнява особен надзор и контрол, като приема и прилага различни
нормативно-определени мерки по развъждането, опазването, изхранването и
оползотворяването му. Наличието на сключен договор от 07.08.2009 г. по чл.
30 от ЗЛОД между ДЛС „Черни Лом"- Попово и Сдружение на ловците и
риболовците в Попово за възлагане дейности по стопанисването и
използването на дивеча не следва да изключват отговорността му като
възложител. На следващо място, оспорват решението и по отношение на
определения размер на дължимото обезщетение относно процентно
съотношение на увредените площи. За да опреди същия, съдът е взел предвид
заключението на вещото лице посредством допуснатата агро-икономическа
експертиза, като с приел, че процентното съотношение на увредените площи
са около 80 %. /по данни на ищеца/. Считат, че този процент на увредените
площи не е доказан по безспорен начин. Представените по делото кантарни
бележки за предадена продукция слънчоглед на зърнобазата установява
единствено и само предадено количество слънчоглед от ищеца, но не са
доказателства, годни да установят по безспорен начин реалният добив на
ищеца точно от този масив, за който той има претенции. Няма спор по
делото, че в резултат на дивеча, ищецът е претърпял загуба, изразяваща
се в невъзможност да получи очаквания добив, но не и в претендирания
3
размер, който останал недоказан от събраните по делото доказателства.
Ето защо моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд в
осъдителната му част като исковата претенция се отхвърли, както и да се
потвърди обжалваното решение в осъдителната част. Претендират за
разноски.
Отговори по въззивните жалби не са постъпили. Доказателствени искания
не са направени. В насроченото пред въззивния съд открито съдебно
заседание страните не изпращат представители. Постъпили са писмени
становища в подкрепа на подадената от всяка страна въззивна жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е
подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.
79 от ЗЛОД. Фактическа обстановка по спора е следната:
Няма спор по делото, че търговското дружество „;МАСТО ФЕМИЛИ“
еООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление С. М.., община
Попово, се занимава със земеделие като през процесната 2021/2022 година
стопанска година е засял слънчоглед в два земеделски блока - № по БЗС
15103-91-1 с площ от 11,15 ха и № по БЗС 15103-7-1 с площ 7,87 ха. Видно от
приложения по делото протокол от 01.09.2022 г. се установява, че на
основание Заповед № РД-05-00183/16.08.2022 г. на Директора на РДГ - гр.
Шумен във връзка с подадена жалба с вх. № РДГ 16-5846/16.08.2022 г. от
„Масто Фемили“ ЕООД, комисия в посочения в протокола поименен състав, е
извършила обход на тези земеделски блокове, при което е констатирала че
има щети в блоковете, засяти със слънчоглед, които са нанесени равномерно
из целия масив. Прието е, че не може да бъде определена точно площта на
щетите, поради което комисията е предложила след ожънване на целия блок и
на база на средния добив за района, да се установи разликата, която да доведе
до извода каква е щетата и нейната стойност.
В конкретния случай се установява следното: Процесните два имота
попадат в ловно-стопански район, стопанисван от ответника СЛР – Попово,
който по силата на договор от 2009 година, сключен с ТП ДЛС „Черни лом“ –
гр. Попово, е предоставил на поделението право на отстрел. Ответникът СЛР
–Попово навежда възражение, че макар блоковете да попадат в района, който
4
те стопанисват, поради причина, че се намират в близост до горския фонд,
по-вероятно е щетите да са причинени от мигриращи елени. По повод на така
направеното възражение съдът приема същото за неоснователно, защото
блоковете имат точно определено местоположение. Безспорно е, че те се
намират в район, който се стопанисва от ответника, а обстоятелството, че
същият е в близост до горския фонд би следвало да води до по засилени
мерки от страна на стопанисващия да се избегнат вредите от дивите животни,
респ. – ако може да докаже тезата си, има право на иск спрямо субекта, който
се явява причина за тези щети, за които ответникът носи отговорност по
силата на сключения договор.
Засегнатата площ, стопанисвана от ищеца, възлиза на 190.2 декара. От тази
площ ищецът е добил общо 10.2 тона зърно слънчоглед. Съдът приема този
факт за установен на база на показанията на свидетелите Владимиров и
Вълчев, както и от приложените кантарни бележки от 05.10.2022 година и
06.10.2022 година /л.13-л.15 от първоинстанционното дело/. Свидетелят
Владимиров е ожънал блока, за щетите в който претендира ищецът, и е на
мнение, че добивът от този блок е бил някъде около 50-60 кг. на декар.
Свидетелят е опитен в жътвите на слънчоглед и мнението му е меродавно. Св.
Вълчев изяснява, че пожънатият слънчоглед от въпросните два блока е бил
предаден на „Кристера“ АД и количеството е било от около 10 тона, за
колкото свидетелстват и кантарните бележки. В исковата молба самият ищец
заявява, че е имал среден добив от декар слънчоглед от другите си блокове,
възлизащ на 260 кг. на декар. – т.е. следва да се приеме, че загубата му от
реколта от този блок възлиза на около 200 тона на декар, което би довело до
извод за засегната площ в проценти повече, отколкото претендира ищецът.
Най-общо казано – ако нямаше щети, ищецът би успял да добие 49.45 тона
слънчоглед от засегнатите площи, а той е добил 10.2 тона или би могло да се
приеме, че площта е била увредена на 79.5%. Съдът обаче е обвързан от
претенцията на ищеца, поради което стъпва на второто заключение на вещото
лице, което дава своето заключение на база на 57% увредена площ по
отношение на имот /блок/ № по БЗС 15103-91-1 и 35% увредена площ по
отношение на имот /блок/ № по БЗС 15103-7-1. Свидетелят Иванов също
установява в показанията си, че щетите в тези два блока, които са съседни, са
били значителни. Същият е бил член на комисията по оглед на щетите на
ищеца.и установява следното: „След обиколката на двата парцела
5
забелязахме, че имаше нанесени доста сериозни щети по целите масиви.
Нямаше как да се конкретизира дали е само в едната или другата част, бяха
повсеместни щетите. Слънчогледите бяха прищипани, бяха унищожени,
нямаше пити, а бяха останали само стъблата на растенията. Доста сериозна
беше щетата, която отбелязахме като комисия и решихме конкретната щета
да се установи след ожънване на площите на база средния добив за района.“
Св. Владимиров също изяснява, че щети в блоковете е имало. Той заявява:
„Преди да вляза да жъна нивата на места имаше слънчоглед, където не са
„шетали“ животни, но в краищата беше тотално изядено всичко. Питите ги
нямаше изобщо, но трябваше да се мине. То си личи, че са ходили животни.
Имаше едри стъпки, изпражнения. Виждаше се, че животни са влизали.“
По делото е приета агро-техническа експертиза, съгласно която при щети в
размер на 57% от блок № по БЗС 15103-91-1 унищожената площ в дка е
63.555 дка, а загубата от добив при средна цена за района добив от 279 лева
на тон зърно и продажна цена от 1020 лева на тон, възлиза на 18086.49 лева.
Според същата експертиза при щети в размер на 35% от площта на блок № по
БЗС 15103-7-1 унищожената площ е 27.545 дка като загубата за ищеца от
добив на продукция съобразно посочените по-горе параметри възлиза на 7
838.75 лева. Общата загуба за двата блока се равнява на 25 925.24 лева. Във
връзка със заключението на вещото лице исковата претенция е увеличена от
23 150.40 лева на сумата от 24 999 лева /предвид родовата подсъдност на
делото/.
По отношение на взетите от ищеца мерки за опазване на посевите се
установява следното: Според показанията на св. Вълчев, който е съпруг на
дъщерята на управителя на ищцовото търговско дружество, правен е обход на
блоковете като групите, които обикалят са две – той и управителят на
ищцовото дружество и синът на управителя на търговското дружество и още
един човек от селото. Според неговите показания обходът е правен сутрин и
вечер. Същият заявява: „Ходим сутринта, хвърляме пиратки, парцали сме
слагали с миризми. Просто 200 дка няма как да ги оградим с ел. пастир,
защото нивата е под аренда и всяка година е на различни места.“ Свидетелят
Вълчев дава още показания, че в началото на август щетите са били по-малки,
но към 15-17 август почнали да стават много повече. В началото ако за един
ден имало по около 7-8 дка на ден унищожени площи, след 15-ти август
щетите се увеличили на около 15-16 дка за ден. Цялата щета била настъпила в
6
рамките на 22 дни. Свидетелят Веселинов, който работи в ищцовото
дружество, заявява следното: „Там има много животни, много нещо.
Животните от трактори и коли не се пазят изобщо. Свикнаха животните с
хората. По нивите …Аз обикалях, зет му обикаля. През ден, през два
обикаляме. Аз като механик работя, но ходя и аз да оглеждам.“
По отношение на мерките, взети от ответника, съдът установява следното:
Според показанията на св. Иванов, който е член на ловната дружинка в с.
Глогинка, община Попово, по таксация на цялото землище на Глогинка има
75 животни благороден елен, от които 5 са елени и 70 са кошути. Именно за
елени в посочения брой следва да се грижи ответното сдружение като
свидетелят счита, че щетите в двата блокове са причинени от повече на брой
елени – т.е. че има животни, които са от горския фонд и минават през дерето,
делящо блоковете от горския фонд и са основните причинители на
процесните щети. Същият заявява: „Постоянно извършваме мероприятия.
Подхранваме ги, като вземаме 4, 5 тона царевица. Освен това, сме решили
така: докато не беше получена тазгодишната царевица, всеки носеше на лов
от тях каквото има-жито, царевица и на който си отиде на пусията, в близост
си подхранва допълнително. Аз дори съм взел около 200 кг, което беше
отпадъчно от Светлен от кооперацията, където са складовете. Обади ми се
домакинът да отида да взема колкото е останало и да кажем от него
допълнително 200 кг и всеки като си носи, над 5 тона е подхранването. По
отношение на популацията на животните, спазваме си плана за отстрел на
благороден елен. Имахме 12 животни за тази година да отстреляме и имаме
още една кошута, но вече са в размножителен период и може би някой елен
ще са отстреля, за да се направи бройката.“
При анализа на посочените доказателства въззивният съд приема следното
от правна страна:
Най-важният въпрос, на който съдът следва да даде отговор, касае
предпоставки по чл. 79 и сл. от ЗЛОД, които следва да са налице за уважаване
на иска. В практиката на ВКС се приема, че отговорността по чл. 79, ал. 1
ЗЛОД за имуществени вреди върху селскостопански култури, причинени от
диви животни, е специална спрямо отговорността по чл. 50 ЗЗД - решение №
50146 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 677/2022 г., I г. о. Тази отговорност
се носи от лицата, стопанисващи дивеча, но може да бъде изключена при
7
условията на чл. 80, т. 3 от ЗЛОД, когато не са предприети мерките по чл. 78,
ал. 2 ЗЛОД. Земеделският производител следва да вземе най-подходящите
мерки за опазване на реколтата по начин, който да може да се приеме за
ефективен е оглед особеностите на съответната местност, в която се намират
обработваните от него земеделски земи, като формалното изпълнение на
задължението по опазване на селскостопанското имущество, без отчитане на
конкретните особености на съответния район, не може да се приеме за
изпълнение на мерките по чл. 78, т. 2 ЗЛОД. Сега действащата правна уредба
цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху
селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и
собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на
първите лица.
Лицата, които стопанисват дивеча, имат за задача да поддържат
популациите на различните диви животни, обитаващи съответния
ловностопански район в такова количество, при което има „равновесие в
екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското
стопанство“ — т.е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат
размножаването му над определен предел. Освен това те имат за задача да
подхранват дивеча - чл. 37, т. 1 ЗЛОД, което също представлява мярка, която
може да предпази посевите от увреждане. От друга страна собствениците на
земеделски култури имат задължението да ги опазват чрез полска охрана и по
друг подходящ начин, например чрез електропастири и репеленти /вещества,
които отблъскват животните/, като могат да предприемат и застраховане на
културите. Следователно - по всяко конкретно дело се преценява какви мерки
по чл. 78 ЗЛОД са взети от лицата, стопанисващи дивеча, и от собствениците
на земи и гори, за да се избегнат или да се ограничат щетите върху
селскостопанската продукция. Следва да се прецени също доколко
предприетите мерки обективно са могли да доведат до желания резултат, при
наличието на извънредни обстоятелства, които правят тези мерки
неефективни. В зависимост от данните по делото се решава дали
отговорността ще се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча, или от
собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях съобразно
предприетите и непредприетите мерки и обективните обстоятелства.
Ищецът е предприел мерки и усилия да опази посевите от слънчоглед в
обработваната от него земеделска земя. Що се отнася до ответника,
8
несъмнено са взети мерки за изхранване на дивите животни в района, но те не
са били достатъчни. Популацията на елени не е била сведена до възможния
брой такива, които да обитават района без сериозен риск за земеделските
култури в съседство. В същото време съдът държи да подчертае, че във
въззивната жалба липсват оплаквания за това, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по ЗЛОД, а съдът се произнася само по наведените от
въззивника възражения. /Чл. 269 ГПК - Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата/. В
случая основната теза на ответника, развита във въззивната жалба, е в насока,
че щетите са причинени от елени, които обитават държавния горски фонд и
следователно – отговорността е на възложителя по договора от 2009 година -
ДЛС „Черни лом“ – Попово. Отделно се излагат съображения, че неправилно
е изчислено обезщетението за причинените от елените имуществени вреди.
Именно по тези възражения отговор дава въззивният съд с настоящото си
решение.
Що се отнася до въззивната жалба на ищцовото дружество в нея за първи
път се навежда доводът, че обезщетението следва да се определи като сбор от
стойността на пропуснатия добив и разходите, направени от ищцовото
дружество за агротехнически мероприятия. В пледоарията си пред
първостепенния съд адвокат Х. е завила, че претенцията им представлява
стойността на нереализирания добив от унищожените площи. Едва пред
въззивния съд се повдига въпроса за стойността на направените от ищеца
разходи за агротехнически мероприятия и дали те влизат в дължимото
обезщетение или не. Въззивният съд не следва да се произнася по така
направеното възражение по същество доколкото същото не е било навеждано
и обсъждано до този момент. Но все пак за пълнота на изложението, съдът
счита, че следва да поясни, че стойността на пропуснатия добив включва
стойността на разходите за агротехническите мероприятия и печалбата от
дейността – т.е. макар че вещото лице е дало отделно стойността на разходите
за агротехническите мероприятия, тази стойност не подлежи на отделно
обсъждане, както с оглед на същността на исковата претенция, така и с оглед
на различието в понятията „разходи за агротехнически мероприятия“,
„печалба“ „приход“. Претенцията на ищцовото дружество касае пропусната
полза под формата на невъзможност за ищцовото дружество да получи
9
заплащане от нереализиран добив от земеделска култура, поради което за
база на определяне на обезщетението за имуществени вреди следва да се има
предвид посочената от вещото лице сума от 25 925 лева.
При тази установената фактическа обстановка и с оглед направените от
страните основания за въззивно обжалване настоящият въззивен състав
приема, че отговорността за процесните вреди върху селскостопанската
продукция следва да се разпредели поравно между ищеца и ответника, тъй
като въпреки че са положени и от двете страни усилия за предотвратяване на
щетите от диви животни, такива все пак са настъпили. Отговорността на
ответника трябва да се намали наполовина, поради което предявеният иск е
основателен за сумата от 12 962.50 лв. Като е стигнал до същия правен извод
Поповският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да се потвърди изцяло.
По разноските: поради обстоятелството, че и двете подадени въззивни
жалби са неоснователните, съдът не присъжда разноски за въззивното
производство.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30 от 28.02.2024 г., постановено по гр. дело
№ 510/2023 година по описа на Поповския районен съд, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София в
месечен срок от съобщаването му на страните само при условията на чл. 280 и
сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10