Решение по дело №2933/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 260325

 

05.03.2021г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII  граждански състав

На 09.02.2021г.

В публично заседание в следния състав: 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                МИРЕЛА ЧИПОВА

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело №2933 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.  ГПК.

С решение № 899 от 11.03.2020г.  по гр.д. № 3046/2019г. по описа на РС-Пловдив, поправено с решение №260750/07.10.2020г. ,Ж.М.Т., ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН ********** , са осъдени  да заплатят на М.Н.К., ЕГН ********** , сумата от по 4 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -  претърпени болки и страдания в резултат на причинените му средни телесни повреди на 27.09.2015г. в гр.Пловдив, изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, за което деяние Ж.М.Т. и Г.Д.П. са били признати за виновни с присъда по НОХД № 5478 по описа на ПРС за 2016г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 27.09.2015г. до окончателното й изплащане – за Г.Д.П., както и считано от 21.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата – за Ж.М.Т., като са отхвърлени  предявените искове за неимуществени вреди за разликата над уважените размери от по 4 000 лева за всеки от ответниците  до пълните предявени размери от по 7 500 лева и на обезщетението за забава за периода 27.09.2015г.-21.02.2016г.

             

 

 

 

Решението е обжалвано с  въззивна  жалба от  ищеца М.Н.К., ЕГН **********, в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на неимуществени вреди до пълните заявени с исковата молба  размери от по 7500 лева. Жалбоподателят поддържа, че в тази част решението е постановено при неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като съдът не е съобразил в цялост всички установени по делото обстоятелства, в частност значителния интензитет и продължителност на настъпилите в резултат на травматичното увреждане физически болки и психически страдания. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.

В писмения си отговор въззиваемият Ж.М.Т., ЕГН **********, взема становище за неоснователност на въззивната жалби и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.    

             

 

 

 

 

 

 

 

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

             Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

 Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

           Обжалваното решение е валидно и допустимо, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

         Производството по делото е образувано по предявени от ищеца М.Н.К., ЕГН **********, искове  по чл.45,ал.1 от ЗЗД ,  за осъждане на ответниците Ж.М.Т., ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН **********, да му заплатят разделно по 7500 лева всеки един от тях , обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на причинени му две средни телесни повреди –счупване на челюст и избиване на зъб, за което са осъдени с влязла в сила присъда по НОХД№5478/2016г. по описа на РС-Пловдив , ведно лихва върху обезщетението начиная от датата на деликта.

Ответникът Ж.М.Т., ЕГН ********** е оспорил предявеният иск за репариране на неимуществените вреди    като  прекомерно завишен и не  съответстващ на причинените  на ищеца вреди. Приносът на ответника  за настъпване на вредоносния резултат  е по-малък в сравнение с тези на останалите участници в побоя , като претърпените от ищеца  болки и страдания са   в резултат и на неговото неправомерно поведение, тъй като е напуснал самоволно клиниката за лечение. Релевирано е от ответника и правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна давност досежно претенцията за лихва за забава.

 

 

 

 

 

 

 

 

По делото няма спор по възприетата от районния съд фактическа обстановка, според която с  присъда № 168 от 19.05.2017г. по НОХД № 5478 по описа на ПРС за 2016г., Ж.М.Т. и Г.Д.П. са били признати за виновни в това, че на 27.09.2015г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършители и по хулигански подбуди са причинили на М.Н.К. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода.  Предявените от  М.Н.К., ЕГН **********, граждански искове са уважени , като Ж.М.Т. и Г.Д.П. са осъдени солидарно да му заплатят сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението – 27.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите Ж.М.Т. и Г.Д.П., като по подадената от тях въззивна жалба е образувано ВНОХД № 2384/2017г. по описа на ПдОС.  С решение  по делото № 144 от 21.05.2018г., постановената първоинстанционна присъда е отменена в гражданско-осъдителната част и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на ПдРС. С протоколно определение  от 13.06.2018г. по НОХД № 3287 / за 2018г. по описа на ПдРС, производството по делото е прекратено, поради оттегляне от М.К. на предявените срещу подсъдимите граждански искове в наказателния процес.

На 21.02.2019г. М.К. е предявил отново  пред РС-Пловдив по гр.д.№3046/2019г. исковите си претенции  за репариране на причинените му от деликта неимуществени вреди, като е завишил размера  им  на 7500 лева  , които настоява да бъдат възмездени при условията на разделност от всеки от ответниците.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и чл.383,ал.1 от НПК  с влязлата в сила присъда/споразумение/ на наказателния съд, по задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, са доказани: извършването на деянието – причинената от ответниците средна телесна повреда на ищеца, противоправността на деянието, осъществяващо състав на престъпление и вината на ответниците. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него. При тази фактическа обстановка безспорно е, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 от ЗЗД, поради което са и налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците  Ж.М.Т. и Г.Д.  П.. Забраната по смисъла на чл. 45 ЗЗД за виновното причиняване на вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети увреденото лице. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, която следва да  е предмет на иск по чл. 127 ЗЗД.

Действително разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД посочва,че когато непозволеното увреждане е причинено от повече от едно лице причинителите отговарят солидарно пред пострадалия за вредите,независимо от това кой от тях в каква степен е допринесъл за настъпването им. Нормата на чл. 53 от ЗЗД обаче не е императивна, а е диспозитивна и когато кредиторът не желае да се ползва от нея,макар увреждането да е причинено от неколцина съдът не може да я приложи служебно, а следва да се съобрази с направеното от кредитора искане. Солидарността по чл. 53 от ЗЗД е полза на кредитора и само кредиторът може да реши как ще предяви претенцията си за обезвреда-дали солидарно срещу съпричинителите на вредата или за част от претенцията си срещу всеки от длъжниците/в този смисъл Решение № 203/12.V.2005 г.на ВКС на РБ по н.д. № 782/2004г. н.о. ВКС на РБ/. В настоящия случай ищецът е предявил претенциите си срещу всеки от причинителите на вредата и предявените искове са допустими и правилно са били разгледани от първоинстанционния съд.

Предмет на спора във въззивното производство се свежда до обема на понесените от ищеца неимуществени вреди и до размера на обезщетението, на което той има право съгласно чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД.

От приетото без резеври и възражения от страните заключение по допуснатата от съда съдебно медицинска експертиза,  се установява,че в резултата на нанесените на 27.09.2015г. травми  ,  М.К.  е получил контузия на главата и лицето, счупване на долна челюст двустранно с разместване на  костните фрагменти, избит долен зъб резец,травматичен отток и  болезненост  на лявата и дясната лицева половина, периорбитален кръвоизлив в ляво. Нанесените увреждания са наложили спешна оперативна интервенция на 27.09.2015г. , изразяваща се  в поставяне на дентална шина с междучелюстна фиксация, а поради невъзстановяване позицията на челюстите, на 29.09.2015г. е извършена и кръвна репозиция на фрагментите посредством телен шев. Наложил се е и престой в болнично заведение.Според експертите нанесените травми-  двустранното счупване на долната челюст и избиване на зъб , са  причинили силни болки  на К. месеци наред, изпитвал е и затруднение при дъвчене и говорене  поради фиксиращите зъбни шини.След извършеният от експертите медицински преглед на ищеца, същите са констатирали, че фрактурите на долната челюст са заздравели, движенията на челюстта са нормални, а на мястото на избития зъб е налице дефект, който подлежи на ортопедично лечение. Вещите лица посочват също, че  оплакванията на ищеца   за болезненост  при по-интензивни движения на челюстта и натоварвания се дължат  на предшестващо  травмата на челюстта  заболяване на зъбите- а именно съществуващи  тежко кариозни зъби , които подлежат на консервативно лечение. Вещите лица не могат да дадат заключение дали самоизписването на пациента  от лечебното заведение е забавило процеса на заздравяване на костта.

Разпитаните по делото свидетели  В. С. и Х. С.  -без родство със страните , установяват,че   М.К. е изпитвал много силни болки  след нанесените му травми  и проведените медицински интервенции. Болките продължили около два месеца, докато започне да раздвижва челюстта си и да говори.Ищецът не е бил в състояние да се обслужва сам и към настоящия момент изпитва стрес , при  проява на агресия. Успял да се завърне в Англия след около 3-4 месеца,където работел преди инцидента.

Така установените по делото факти сочат, че ищецът действително е претърпял в продължение на няколко месеца болки и страдания, които подлежат на репариране от ответниците.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът има предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,което понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. 

 

 

 

 

 

 

 

 

В конкретния случай  

 

 

 

при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд съобрази данните  от приетото без възражения от страните заключение  на СМЕ  и показанията на разпитаните по делото свидетели. Така при определяне на размера на обезщетението съдът отчете обстоятелството,че в следствие  причинените телесни увреждания , изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, ищецът е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания,които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, продължил за период около 2 месеца. В резултат на получените травми , същият е бил в невъзможност да се обслужва сам и да извършва обичайните действия от ежедневието си. Не без значение е и настъпилата поради телесното увреждане промяна в обичайния за ищеца начин на живот , същият е преживял  и реакция на остър стрес, като и към настоящия момент  пострадалия продължава да изпитва страхове при проявена агресия. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът   прецени и възрастта на ищеца към датата на инцидента-24 г., която предполага  по- кратък период за възстановяване от травмите,  липсата на настъпили усложнения при лечението и напълното възстановяване, като фрактурите на челюстта са  консолидирани  и не представляват  причина за изпитване на болка или за нарушено говорене и хранене, съгласно компетентното заключение на експертите.Действително на мястото на избития зъб е налице дефект, който подлежи на ортопедично лечение, но за бъдещите имуществени или неимуществени вреди по неговото отстраняване, ищецът има право на обезщетение в друг процес.

Така преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали неблагоприятно отражение върху здравето на ищеца, обществено-икономическата обстановка в страната , стандарта на живот , средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта -27.09.2015г. ,  настоящият състав на съда  да приеме, че сума от 4 000 лева  дължима от всеки от ответниците,  е съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето  на пострадалия , съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането и в пълна степен ще репарира настъпилите у ищеца в резултата на деликта негативни последици. Ето защо първоинстанционното решение , с което е прието, че сумата от 4 000 лв. , дължима от всеки един от ответниците представлява справедлива обезвреда за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания е  правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. За разликата  над 4000 лв. до пълните заявени размери от по 7500 лева , исковите претенции  се явяват неоснователно завишени по размер, поради което  въззивната жалба на ищеца следва бъде отхвърлена, а обжалваното решение- потвърдено.

С причиняването на непозволеното увреждане ответниците са изпаднали в забава, поради което и на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД се дължи лихва върху главницата считано от дата на деликта. Неоснователността на главния иск обосновава неоснователността на акцесорния такъв – за законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение не следва да бъде коригирано в частта за присъдените разноски.

При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия  Ж.Т.  направените по делото разноски в размер от 550 лева.

По изложените съображения, Пловдивския окръжен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 899 от 11.03.2020г.  по гр.д. № 3046/2019г. по описа на РС-Пловдив, поправено с решение №260750/07.10.2020г., В ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции  на М.Н.К., ЕГН **********, за осъждане на Ж.М.Т., ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН **********, при условията на разделност   да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди -  претърпени болки и страдания в резултат на причинените му средни телесни повреди на 27.09.2015г. в гр.Пловдив, изразяващи се в счупване на челюст и избиване на зъб, за което са признати за виновни с присъда по НОХД № 5478/2016г.  по описа на ПРС, разликата над присъдените 4 000  лева до пълните предявени размери от 7500 лева.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********, да заплати на Ж.М.Т., ЕГН *********, сумата от 550 лева-разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

             2.