№ 3112
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110147749 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. СТ. АБ.
срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да се
признае за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата от
468.58 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Солун“, № 43, вх. А, ап. 9, аб. № 370510, сумата от 732.43 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г.
Ищецът твърди, че се явява собственик на ½ ид. част от топлофициран
недвижим имот находящ се в гр. София, ул. „Солун“, № 43, вх. А, ап. 9, аб. №
370510, като процесните суми представлявали ½ част от задълженията за
топлинна енергия и лихва за забава. Процесните суми не били дължими
поради изтичането на погасителна давност, като се излагат подробни
съображения за прилагането на тригодишна давност. Претендира
разноски.Пред съда процесуалният представител на страните изрично
уточнява исковата претенция в открито съдебно заседание на 14.03.2022 г.,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който се оспорват предявените искове. Ответникът твърди, че била
налице облигационно отношение, възникнало с ищеца въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ищеца топлинна
енергия, като същият не бил заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Поддържа, че
процесните суми били периодични плащания и се погасявали с изтичането на
тригодишна давност и се оспорва част от задълженията да са погасени по
давност. В условията на евентуалност поддържа, че не е дал повод за
завеждане на делото, поради което моли отговорността за разноски между
страните да се разпредели в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, в условията на
евентуалност се прави възражение за приложение на разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да
установи наличието на правен интерес от предявения иск, а ответникът следва
да докаже правопораждащите вземането си факти. В частност ответникът да
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност, също така изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава, както и наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По делото е обявено за безспорни и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период ответникът е доставил топлинна
енергия до посочения в исковата молба недвижим имот в твърдените
количества.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,
като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице тогава, когато ответникът по иска претендира
отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са
действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца,
осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес, какъвто се явява и
настоящият случай.
С оглед наведеното в исковата молба единствено основание за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представеното извлечение на
задълженията на абонатен номер 370510 при ответното дружество се
установява, че по партидата, , е начислена сума за доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г. в размер на 937.17 лв.,
2
както и обезщетение за забава в размер на 1429.74 лв. за периода от
01.11.2006 г. до 31.12.2006 г. По делото не е спорно обстоятелството, че тази
сума отразява действителното количество потребена енергия в процесния
имот, като последният е собственост на Б. СТ. АБ. и Бойка Димитрова
Гюрджекова, което е видно от нотариален акт за покупка на недвижим имот
№ 92 от 21.06.1996 г., том LXV, дело 12966 от 1996 г. С оглед на което Б. СТ.
АБ. и Бойка Димитрова Гюрджекова се явяват потребители на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
като възникналите към топлофикационното предприятие задължения се
дължат от тях съобразно притежаваните права върху собствеността.
Доколкото ищецът Б. СТ. АБ. притежава ½ ид. ч. от процесния недвижим
имот именно в така посочения размер ще отговаря за задълженията свързани
с процесния имот, с оглед на което дължими от ищеца се явяват сумата от
468.58 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г. и сумата от 732.43 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г.,
които суми са и предмет на настоящото производство.
С оглед наведеното в исковата молба единствено основание за
недължимост на процесната сума спорно по делото се явява обстоятелството
дали вземането е погасено по давност с изтичането на тригодишен срок.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София вземането за заплащане на доставена топлоенергия
3
става изискуемо след изтичане на тридесет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Преди изтичането на този срок вземането е
ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но същото не е
изискуемо, защото от първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за
който е изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
Следователно, задължението за м.12.2006 г. /последният месец от заявения
период/ е станало изискуемо на 31.01.2007 г. и от този ден е започнал да тече
тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият е изтекъл на
31.01.2010 г., т.е. към датата на подаване на исковата молба -18.08.2021 г.
оспорените вземания на ответника са били погасени по давност. С
погасяването на главното вземане е погасено по давност и акцесорното
вземане за обезщетение за забава – арг. чл. 119 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за настъпили обстоятелства, които да обуславят
спиране или прекъсване на давността, поради което правото на принудително
осъществяване на паричните вземания е отпаднало и исковете за
установяване на недължимостта им е основателен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски, като ищецът претендира
сумата от 50 лв. за държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 314.07 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Неоснователно се явява и възражението за недължимост на
разноските по делото с оглед нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да бъдат налице
кумулативно две предпоставки, а именно признание на иска и ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В случая по делото
нямаме признание на иска, поради което безпредметно се явява да се изследва
наличието на следващата предпоставка. При този изход на спора на ответника
не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. СТ. АБ., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „Солун“, № 43, вх. А, ап. 9 срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б. СТ. АБ. не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 468.58 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „Солун“, № 43, вх. А, ап. 9, аб. № 370510,
сумата от 732.43 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2006
г. до 31.12.2006 г., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
4
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Б. СТ.
АБ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Солун“, № 43, вх. А, ап. 9, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв.
Петромила Башар Бъчварова, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Искър“ № 69, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 314.07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца Б. СТ. АБ. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5