Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 от ГПК С Решение № 271 от 30.03.2014г., постановено по гр.д. №3713 по описа за 2014г., В. районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК иск от „З.”А. Б.” с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр. С. ,район”О.” Център, ул.”К. Ал.Д.” №59 ,представлявано от П. Й. Я.,против Р. Д. И. с ЕГН* от гр. Д. ул.”О.” №10, за признаване за установено ,че за З.”А. Б.” с ЕИК ************* съществува вземане срещу Р. Д. И. за сумите както следва:сумата 24 990лв. предсдтавляваща вземане по чл. 213 ал.1 изр.1 от Кодекса на застраховнето –регресна претенция на З.”А. Б.” против длъжника за причинени имуществени вреди на застраховано лице, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заяявлението -27.06.2013г. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата 1339.68лв. разноски по делото от които 4 99.80лв. държавна такса и 839.88лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч гр.д.№2077/2013г. по описа на ВТРС. Със същото решение ВТРС е осъдил З.”А. Б.” да заплати на Р. Д. И. сумата 300лв.наравени разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от З.”А. Б.” ,чрез пълномощник адвокат Е. М. от Пазарджишката адвокатска колегия със служебен адрес гр.С. бул.”Ц. ш.” № 115К,сграда Б , офис №7.2.С жалбата се атакува решението изцяло.Направено е оплакване за незаконосъобразност и неправилност на решението. Наведени са следните доводи:Неправилен бил извода на първоинстанционния съд,че ищцовото дружество не било доказало настъпването на застрахователното събитие, по което е извършило плащане на лизингодателя ”П. л. БГ”ЕООД по застрахователния договор сключен между последния и ищеца за покриване на риска „Загуби впоследствие неплащане на лизингови вноски ” по застрахователна полица №*0000001 по силата на добавък №14 от 11.05.2007г.Напротив от представените с исковата молба писмени доказателства:Счетоводна справка по договор №01176 на „П. л. БГ”ЕООД било установено ,че лизингополучателя по този договор и ответник по настоящето дело Р. Д. И. спрял изплащането на вноските до 31.08.2009г.Спиране заплащането на лизинговите вноски по договора представлявало настъпило застрахователно събитие по горепосочената застрахователна полица и добавък №14 от 11.05.2007г. и пораждало задължението на дружеството,има се предвид „З. А. Б.” да заплати застрахователното обезщетение по договора за застраховка.Въпреки тези доказателства районния съд неправилно бил приел,че застрапователното събитие не било настъпило, тъй като спирането на вноските от страна на лизингодтеля било в резултат на развалянето на договора за лизинг с изявление от негова страна на осн. чл. 32 от Общите условия на „П. л.”ЕООД и от момента на заявлението за разваляне и връщането на лекия автомобил до 31.08.2009г. лизингодателят не бил понесъл вреди,защото автомобила бил негоден за ползване до датата на връщането му 15.07.2008 г., а след връщането му до 31.08.2009г. автомобила не бил у лизингополучателя, а лизинговите вноски по договора за лизинг се дължали точно за ползването на предоставената по договор за лизинг вещ.Тези правни съображения на районния съд не били основани на доказателствата по делото и Общите условия на лизингодателя и по конкретно чл. 32 от същите ,защото за прекратяванто на договора не било достатъчно само изявление на лизингополучателя, но и съгласие на лизингодателя , каквото не било дадено от „П. л.”ЕООД.По делото не били представени и доказателства за прекратяванто на договора по съдебен ред от лизингополучателя.Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което да се уважи изцяло исковата претенция. В срока по закона не е постъпил отговор от ответника по жалбата Р. Д. И.. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата, Р. Д. И. чрез процесуалния си представител адвокат Нина Илиева,ВТАК заема становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания,прецени събраните по делото доказателства, и съобрази със закона приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл.269 пр.1 от ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество, решението с оглед крайния изход на делото е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: От представените по делото доказателства се установяват следните факти: Между ответника и „П. л. БГ бил сключен лизингов договор №01176/2007г. по силата и при условията на който и Общите условия ,на лизингодателя му е бил предоставен за ползване за период от 60 месеца лек автомобил марка „Фолксваген Пасат Дизел” рег. № ВТ 2430 ВА. През периода април-юли 2008г. автомобила проявил дефекти в резултат на което се наложило продължителни ремонти със смяна на елементи от двигателя на същия на няколко пъти и ползването на автомобила в този период от лизингополучателя не било възможно, и автомобила бил оставен на 15.07.2008г.в сервиз на „Авточойс”ЕООД гр. Велико Търново,в който по договора следвало да се извършва подръжката и ремонта на ползвания от лизингополучателя автомобил С Уведомление-Рекламация от 18.08.2008г. лизингополучателя предложил на лизингодателя да върне предоставения му за ползване автомобил и същия да бъде заменен с друг, или да прекратят договора. Отговор със съгласие за заменянето на лекия автомобил с друг или прекратяването на договора от лизингодателя не бил даден. Лизингополучателят платил първоначалните петнадесет месечни вноски от м. април 2007г. до м. юни 2008г. и преустановил плащането на останалите 45 лизингови вноски по погасителния план към договора за лизинг. По силата на застрахователен договор изразен в съдържанието на застрахователна полица №*0000001 и по силата на добавък №14 от 11.05.2007г. за застраховка по риск” Загуби впоследствие неплащане на лизингови вноски по договор за лизинг №01176/2007г лизингополучателят „П. л.”ЕООД предявил пред ищеца З. ”А. Б. „ претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по представена от него актуална счетоводна справка, ведно с копие на лизинговия договор, погасителен план, копие на добавък към застрахователна полица, и копие от застраховка „автокаско”. Застрахователя провел производство по щета №1640/08/********* и с доклад от 18.09.2009г. определил застрахователно обезщетение за лизингодателя в размер на 28 173.74 евро или в размер на 55 103.05лв.Било издадено и нареждане за плащане на сумата по банков път. В полза на ищеца „А.”Б. било издадено суброгационно писмо / без дата/от представляващия”П. л. БГ” с което направил изявление ,че определената сума от 55 103.05лв което ще бъде заплатено от З. „А. Б.” представлява крайно и окончателно уреждане на претенцията на „П. л. БГ”ЕООД за изплащане на застрахователно обезщетение по лизингов договор №01176/2007г. и заявява съгласието си З. „А. Б.” да встъпи в правата и задълженията по лизинговия договор за възстановяване по регресен път на платените от дружеството суми вместо лизингополучателя. С нотариално заверено на 16.09.2009г. от нотариус Ани Груева-С. пълномощно, представляващият лизингодателя „П. л. БГ”ЕООД упълномощил З.”Аланц Б.” да се разпорежда с лекия автомобил предмет на договора за лизинг. Със заявление Вх. №1359 от 27.06.2013г. за издаване на заповед за изпълнение ищецът З.”Аланц Б.”поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 24 990лв.Към заявлението са приложени заверени от заявителя преписи от уведомление,341/22.08.2008г. ,суброгационно писмо без дата ,доклад по щета от 18.09.2009г. и копие на кредитен превод чрез интернет банкиране носещ дата на изготвяне на хартиеното копие 16.11.2011г.В заявлението е пояснено че разликата между платеното от застрахователя на лизингодателя обезщетение по застраховката в размер на 55 103.50лв. и получената от застрахователя цена от лекия автомобил с който същия се е разпоредил въз основа на субрагоционното писмо и пълномощното е претендираната сума от 24 990лв. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение № 1200 по Ч гр.д.№2077 за сумата 24 990лв. и за сумата 11 339.68лв. разноски по делото. Длъжникът Р. Д. И. е оспорил съществуването на вземането с възражение, поради което е предявен иска по който е постановено обжалваното решение. Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск за недоказан по размер. Както сам твърди ищецът вземането от 24 990лв.представлява разлика между изплатеното от него застрахователно обезщетение на лизингодателя в размер на 55 103.50лв и получената от него цена от 31 113.50лв. за продадения от него въз основа на правата по суброгационното писмо и разпоредбата на чл.213 ал.1 изр.1 от Кодекса на застраховането лек автомобил предмет на лизинговия договор между „П. л. БГ”ЕООД и ответника.Ответникът е възразил ,че не дължи такова вземане и е оспорил иска по основание и размер. За установяването на твърдения размер на тази разлика нито в първоинстанционното производство ,нито в заповедното производство, нито в приложеното гр.д.№623/2010г. на ВТРС е представено каквото и да било писмено доказателство.Липсва не само писмен договор за продажбата на лекия автомобил какъвто се изисква съгласно чл.145 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ , но липсва и извлечение от счетоводен документ за осчетоводяване на действително получената цена по договора, за да има основание съдът служебно да назначи съответната съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на действителната разлика,която се претендира като съществуващо вземане срещу ответника, защото видно от проведените процесуални действия искане за назначаването на такава експертиза не е правено от ищеца нито в първата ,нито в настоящата инстанция, а съдът му е указал ,че следва да докаже претенцията си. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите на които основава своите искания или възражения.В настоящия случай установяването на действителната цена на автомобила с който се е разпоредило ищцовото дружество е не само факт правно значим за размера на иска ,но и за неговото основание, защото ако автомобила е продаден на цена равна или по-голяма на изплатеното застрахователно обезщетение ,липсва основание за регресна претенция спрямо лизингополучателя, тъй като застрахователя е получил изплатеното обезщетение от цената на вещта, която му е предоставил застрахования въз основа на волеизявлението си в субрагационното писмо. Ето защо въз основа на гореизложеното предявения иск като недоказан следва да бъде отхвърлен. Районният съд е отхвърлил иска като недоказан.Същия обаче е формирал правните си изводи, като е приел ,че липсва основание застрахователят да плати застрахователното обезщетение, защото лизингодателя не бил понесъл вреди от неплащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя, тъй като не бил предоставил годна за ползване вещ по лизинговия договор, а освен това лизингоолучателя бил прекратил договора за лизинг с изявлението си от 17.08.2008г. Въззивният съд не споделя тези съображения на първоинстанционния съд и намира тези правни изводи за неправилни. В крайна сметка обаче основния извод на районния съд,че искът е недоказан е правилен, поради което следва решението му да се потвърди. С оглед изхода на делото следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Р. Д. И. направените разноски във възивното производство в размера на сумата 1300 лева внесен адвокатски хонорар. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271 от 30.03.2014г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. №3713 по описа за 2013г. на с. съд ОСЪЖДА „З.”А. Б.” с ЕИК ************* със седалище и адрес на управление гр. С. ,район”О.” Център, ул.”К. Ал.Д.” №59 ,представлявано от П. Й. Я. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. И. с ЕГН* от гр. Д. ул.”О.” №10 сумата в размера на 1300 лева направени разноски във възивното производство. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението ,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |