№ 527
гр. Пазарджик, 24.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело №
20235200500323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.229, ал.1,т.4 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№9137/18.10.2023г, подадена от жалбоподателя В. А. Й.,
чрез пълномощника му адв.С. В., с която се иска спиране на производството по настоящото
дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№3636/2023г по
описа на РС-Пазарджик, като се излага довод, че спорът по висящия пред районния съд
процес е преюдициален по отношение на спора, предмет на настоящото дело.
От приложените към молбата, инициирала настоящото производство, писмени
доказателства се установява, че на 05.10.2023г. е образувано гр.д.№3636/2023г по описа на
РС-Пазарджик по искова молба, подадена от В. А. Й. срещу З. И. М. и Е. И.а М., с която е
предявен отрицателен установителен иск за собственост за следния недвижим имот :УПИ
XV-496,497 в кв.2а по плана на село Д., община Л.. Фактическите твърдения, на които се
основава този иск са за опорочена административната процедура по проведен на
05.06.2017г. от община Л. публичен търг по отношение на процесния недвижим имот,
която била финализирана със сключен между ответниците и общината договор за продажба
на недвижим имот чрез публичен търг№27/21.06.2017г.,с който именно договор ответниците
се легитимират като собственици на този имот, по отношение на който ищецът имал
учредено право на строеж върху постройка с площ от 30 кв.м.
Производството по гр.д.№1804/2022г по описа на РС-Пазарджик е било образувано
по предявени от З. И. М. и Е. И.а М. срещу В. А. Й. искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС
за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
следния недвижим имот:УПИ XV-496,497 в кв.2А по регулационния план на село Д.,
община Л. при граници : север улица, изток-улица, юг-УПИ XVI общ.на основание договор
за продажба на недвижим имот чрез публична продан и за осъждане на ответника да им
предаде владението върху 133 кв.м. от този имот. Да бъде осъден ответника да премахне
1
незаконно построените в УПИ XV-496,497 в кв.2А по плана на село Д., община Л. паянтова
постройка с площ от 30 кв.м. и масивна постройка към нея с площ от 15 кв.м., разположен и
по южната и западна граници на поземления имот, както и да бъде осъден ответника да
премахне движима вещ-фургон, разположен същия този имот. Посоченото в исковата молба
придобивно основание е възмездна сделка- покупко- продажба, обективирана в договор за
продажба на недвижим имот чрез публичен търг №27 от 21.06.2017г., сключен между
ищците и община Л.. В това исково производство ответникът своевременно с писмения си
отговор е инвокирал възражения за опорочена административна процедура по продажба на
процесния общински парцел като е поискал от съда да извърши косвен съдебен контрол на
тази процедура. Въвел е възражение, че процесната постройка от 30 кв.м./ предмет на
негаторния иск/е построена върху надлежно учредено му право на строеж.
По гр.д.№1804/2022г по описа на РС-Пазарджик съдът е постановил решение, което
е предмет на настоящия въззивен контрол по образуваното възз.гр.д.№323/20223г по описа
на Окръжен съд-Пазарджик.
По приложението на чл.229, ал.1,т.4 от ГПК е налице задължителна съдебна
практика. Според мотивите на ТР№2/19.11.2014г. по тълк.д.№2/2014 и ТР№8/07.05.2014г.
по тълк.д.№8/2013г.основанието за спиране по чл.229, ал.1т.4 от ГПК е налице, когато има
висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката
между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на
конкретните правоотношения. В разясненията по т.5 на ТР№7/31.07.2017г.по тълк.д.
№7/2014г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните
спорни предмети на двете дела, при което решаването на спора по обусловения иск е
предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която
има предвид чл.229, ал.1, т.4 от ГПК , е обективната зависимост между две спорни
правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на
иска по обусловеното дело и поради това не предполага различния в преценките на съда по
двете дела. В този смисъл ТР№1/09.07.2019г по тълк.д.№1/2017 на ОСГТК на ВКС. В
последния тълкувателен акт е посочено също, че процесуалното значение на тази зависимост
се изразява в това, че висящността на ппреюдициалния спор временно препятства
упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229,
ал.1т.4 от ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по
разглеждане и приключване на делото с решение по съществото на спора. В своята практика
ВКС неизменно приема, че когато преюдициалното дело е гражданско, необходимо е още да
е налице субективен идентитет между страните по него и тези по делото, чийто изход то
обуславя, с оглед зачитането на решението по него от съда по обусловеното дело съгласно
чл.297 от ГПК.
2
В светлината на гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че не е налице
твърдяната от жалбоподателя В. Й. преюдициалност на спора, предмет на гр.д.№3636/2023г
по описа на РС-Пазарджик по отношение на разглеждания в настоящото производство
спор.
Предмет на настоящия спор е ревандикационен иск, предявен от З. И. М. и Е. И.а М.
срещу В. А. Й. по отношение на УПИ XV-496,497 в кв.2а по плана на село Д., община Л..
Съгласно ТР№4 от 14.03.2014г по т.д.№482014г на ОСГК на ВКС искът за собственост по
чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен
предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се
даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът
на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС задължително се произнася с
отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост в
патрумониума на ищеца. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен
диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода
на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на
ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на
делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот,
но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо
на собственика, съдът следва да уважи първото искането за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Така
решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос не може да бъде пререшаван в друг процес между същите страни, още
по- малко в предявен от ответника отрицателен установителен иск за собственост по
отношение на същия този имот , който е предмет на вече предявена положителна
установителна защита , съдържаща се обхвата на осъдителния иск с правно основание
чл.108 от ЗС/ какъвто е настоящия случай/.
Друга би била хипотезата на висящо производство с предмет признаване право на
собственост на ответника по отношение на същия имот / тоест ако беше предявен
положителен установителен иск за собственост/, то това производство действително би
имало обуславящо спрямо производството по чл.108 от ЗС значение какъвто очевидно не е
3
настоящия случай.
Предвид изложеното съдът счита, че искането за спиране на производството по
настоящото дело на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя В. А. Й., обективирано в молба
вх.№9137/18.10.2023г, за спиране на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК на производството по
настоящото възз.гр.д.№323/2023г по описа на Окръжен съд –Пазарджик до приключване на
производството по гр.д.№3636/2023г по описа на Районен съд Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4