Р Е Ш Е Н И Е №292
24.01.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно заседание на 05.12.2019г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6788 по описа за 2019г. на съда, за да
се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по иск с правна квалификация
чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П.е предявил искова молба, с вх. № 28157/ 30.04.2019г. от срещу ответника
М.Н.М. с ЕГН ********** *** с твърдение, че в изпълнение на законоустановените
си задължения на топлопреносно
предприятие, дружеството „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е доставило до имот,
находящ се в *** топлинна енергия, както
следва: главница в размер на 134.92 лева /сто тридесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2018 г. на основание Общите условия
за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, за обект на
потребление с ИТН ***, находящ се в ***; 9.57 лева /девет лева петдесет и седем
стотинки/- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 02.06.2017 г.–14.11.2018 г., съгласно чл. 35 от Общите
условия, във вр. с чл. 86 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда– 15.11.2018 г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/- държавна такса и 50.00 лева /петдесет лева/- юрисконсултско
възнаграждение.
От
съда се иска да се признае за установено по отношение на ответника М.Н.М., че
дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, следните суми за разпределена на
топлинна енергия: главница в размер на 134.92 лева /сто тридесет и четири лева
и деветдесет и две стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2018 г. на основание Общите условия
за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, за обект на
потребление с ИТН ***, находящ се в ***; 9.57 лева /девет лева петдесет и седем
стотинки/- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 02.06.2017 г.–14.11.2018 г., съгласно чл. 35 от Общите условия,
във вр. с чл. 86 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда– 15.11.2018 г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева /двадесет и пет
лева/- държавна такса и 50.00 лева /петдесет лева/- юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските по настоящето производство.
С
Определение на Съда от 24.07.2012г. е назначен на ответника особен
представител.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 55867/29.08.2019г. от
процесуалния представител на ответника – адв. А.Р..
В
отговора на исковата молба, твърди че е
необосновано твърдението на ищецът, че ответницата носи гражданска отговорност
за потребената топлинна енергия за процесния период в качеството й на
собственик на отопляват обект.
Твърди,
че съществува недължимост на претендираните суми в исковата молба, поради
противоречие с изисквания на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабядавенето
Съдът след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено
от фактическа и правна страна следното
По подадено от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД заявление
по чл. 410 ГПК е било образувано М.Н.М. с ЕГН ********** *** рамките на което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10002/16.11.2018 и е било разпоредено заплащането на суми за начислена
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в в *** топлинна енергия,
както следва: главница в размер на 134.92 лева /сто тридесет и четири лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2018 г. на основание Общите условия
за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, за обект на
потребление с ИТН ***, находящ се в ***; 9.57 лева /девет лева петдесет и седем
стотинки/- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 02.06.2017 г.–14.11.2018 г., съгласно чл. 35 от Общите
условия, във вр. с чл. 86 ЗЗД; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 15.11.2018 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева
/двадесет и пет лева/- държавна такса и 50.00 лева /петдесет лева/-
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът в подкрепа на твърденията си представя
препис-извлечение от сметка, от която се установява, че за процесния период са
издадени съответните фактури за доставка на топлинна енергия по партидата на
ответника за обект на потребление гр.Пловдив, *** ИТН ***. Представят се копия
на фактурите за процесния период.
По делото са приети и ОУ на ищеца, публикувани в
национален и местен ежедневник.
Приета е съдебно-техническа експертиза с вещо лице В.Ш.,
която не е оспорена от страните и от която се установява, че през процесния
период АС е обслужвала жилищния блок в ***като е подавала ТЕ само за отопление.
Вещото лице посочва, че всички отоплителни тела са били отсъединени от
топлопреносната мрежа на блока, а отопляемия обем на жилището 192 куб.м., не е
била начисляване ТЕ за отопление, няма
монтирани ИРУ като начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника
ТЕ съответства на специалната методика уредена в Наредба 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Начисленото количество топлинна енергия е за сградна
инсталация.
Приета е по делото е съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице Д.К., която не е оспорена от страните и според която, размерът на
задължението на ответника за всеки един от начислените компоненти топлинна
енергия съответства на задължението за което са издадени процесните фактури
От ищеца е представена компютърна справка – извлечение от
АВ – имотен регистър от която се установява, че ответника е собственик на
процесния имот за който е разпределена и начислена топлинна енергия за сградна
инсталация. Собствеността е придобита чрез покупко-продажба на ***
Според
нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните до колкото
ответник М.М. е единствен изключителен титуляр на правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
Доказани
се явяват твърденията на ищеца за размера на разпределената топлинна енергия за
процесния период, и остойностяването й за което са налице писмени доказателства
– препис извлечение от сметка и съответните фактури.
Потвърдиха
се твърденията на ищеца за разпределеното количество топлинна енергия за
сградна инсталация от приетата по делото техническа експертиза, както и се
потвърди правилността на счетоводното начисляване на дължимите от ответника
суми.
Ето
защо предявените искове са явяват основателни и доказани по размер.
На
основание чл. 78 ГПК ответник М.М. следва да бъде осъдена да заплати разноските
в заповедното производство и в настоящата инстанция в общ размер от 850 лева
съгласно представения от ищеца списък на л.60 от делото.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М.Н.М. с ЕГН ********** *** дължи в полза на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез юрк. П. П.присъдените по частно
гр. дело 18212/2018г. по описа на РС - Пловдив със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10002/16.11.2018 суми за начислена топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в в *** топлинна енергия, както следва: главница в размер на 134.92
лева /сто тридесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2018
г. на основание Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в ***; 9.57
лева /девет лева петдесет и седем стотинки/- обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 02.06.2017 г.–14.11.2018 г.,
съгласно чл. 35 от Общите условия, във вр. с чл. 86 ЗЗД; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда–
15.11.2018 г. до окончателното й погасяване
ОСЪЖДА М.Н.М.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37 чрез юрк. П. П.сумата от 850 лева, които представляват разноски
за заповедното производство и настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.