РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20225330109802 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 149 от СК.
Постъпила е искова молба от Д. Д. Р., с ЕГН: **********, действащ
чрез неговата майка и законен представител К. Т. Т., с ЕГН: **********,
против Д. Н. Р., с ЕГН: **********, съгласно която със съдебно решение №
788 от 09.06.2022г. по гр. дело № 2393/2021г., 2-ри гр. състав, по описа на
ПОС ответникът бил признат за биологичен баща на сина си Д. Д. Р., с ЕГН
**********. Родителските права върху детето били предоставени на неговата
майка К. Т. Т., с ЕГН **********. Бащата бил осъден да заплаща месечна
издръжка за детето за бъдещо време, в размер от 300,00 лв. /триста лева/,
дължима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на влизане в
сила на решението /30.06.2022г./ до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване.
По делото безспорно се доказал факта, че единствено майката полагала
ежедневни грижи за Д., заедно с нейното разширено семейство в лицето на
неговата ***. Установило се, че майката му била осигурила подходящи
условия за неговото отглеждане и възпитание и единствено тя задоволявала
всички негови потребности от ток, храна, дрехи, образование, медицинско
1
обслужване, игри и занимания, подходящи за дете на неговата възраст.
Страните по делото са живели съвместно за изключително кратък
период за около шест месеца след раждането на детето, след което са се
разделили. От тогава до настоящия момент детето и майката живеят в дома на
нейните родители. Ответникът имал дългогодишна връзка с друга жена и
напълно бил напълно дезинтересиран от отглеждането на Д. Р.. Никога не бил
давал средства и не бил полагал никакви грижи за него. Този факт се доказвал
и от изводите направени от съда, а именно: „ От събраните по делото
доказателства се установява, че детето познава ищеца, има осъществени
контакти между тях, има изградена някаква, макар и много слаба и
определено нетрайна, връзка“.
Ето защо в конкретния случай бил налице правен интерес на детето на
основание чл.149 от СК да бъде присъдена издръжка за минало време.
Затова е поискано от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на Д. Д. Р., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител К. Т. Т., с ЕГН: **********, месечна издръжка, в
размер на 300,00 лв. /триста лева/ за изминал период, а именно една година
назад от датата на завеждане на настоящата искова молба т.е. от 04.07.2021 г.
до 04.07.2022 г..
Отговор на исковата молба не е постъпил в законоустановения срок.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се е явил, чрез
К. Т. Т. и с процесуален представител адв.К., а ответникът, редовно призован,
не се е явил и не е изпратил представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и във връзка с изложеното от страните, съдът
намира за установено следното:
Видно от приетите като писмени доказателства заверени копия на
удостоверение за родствени връзки, съдебно решение и др., родители на
малолетния Д. Д. Р., с ЕГН: **********, са К. Т. Т., с ЕГН: **********, и Д.
Н. Р., с ЕГН: **********.
Съгласно показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, *** на детето и майка на К. Т. Т. – Е.Г.А., *** й, още преди
да забременее, й казала, че иска да роди едно дете, защото вече била на ***,
но не искала детето да е от човека, с когото живеела тогава. Свидетелката й
отговорила да забременее, пък заедно щели да гледат детето. К. Т.
2
забременяла и преди да роди ответникът заминал за А.. Когато детето се
родило, му се обадили по телефона и му поискали да изпрати документ, за да
може да запишат детето с неговото име. Той отвърнал, че не може да изпрати
такъв документ и майката записала детето със своите имена. Свидетелката
живяла при *** си 2 седмици, помагайки й за детето, защото майката на
ответника била с оперирана колянна става и не можела. След това
свидетелката заминала на село и К. Т. тръгнала с нея, заедно с бебето.
Ответникът започнал да идва в дома им пред около два месеца за около час,
като казвал, че идва да види детето, но всъщност обикновено седял на леглото
и си разглеждал нещо в телефона. Той опитал да спи в същата къща при
детето, но не можел, защото леглата небили удобни и имало вътре в стаята
цветя, които отнемали всичкия кислород. Малко по-късно ответникът
започнал да излиза с друга жена и от 2020 г. до 2022 г. не бил идвал, нито се
бил обаждал по телефона, нито бил изпращал някакви средства за детето.
Само веднъж бил присъствал на рожден дена на детето. След делото за
припознаване на детето бащата започнал да го взима периодично, вече
плащал и издръжка.
Съгласно заключението от Социален доклад изх.№ *** г. по описа на
Дирекция „Социално подпомагане“-***, детето се отглежда от майката в с.П.,
където са осигурени подходящи социално-битови условия. Майката
задоволява потребностите на детето. Детето посещава детско заведение, има
личен лекар. Детето има изградена емоционална връзка с майката. То общува
с бащата и с разширеното семейство по бащина линия.Майката насърчава
детето да говори с баща си и да се среща с него. Бащата заплаща присъдената
издръжка от 300,00 лева.
Приложени са справки от ТД на НАП – Пловдив, от които е видно, че
майката има минимален доход, а бащата няма регистрирани доходи.
Така установените фактически положения налагат според съда следните
изводи, както следва :
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за
минало време, е основателна.
Съдът кредитира показанията и разпитания по делото свидетел на ищеца,
който, независимо от близката си връзка с ищеца, излага собствените си
впечатления от взаимоотношенията между страните и взаимоотношенията
между бащата и детето.
3
Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето си в определен размер изисква той да е баща на децата и
да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на детето.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно -
самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално и безусловно задължение.
Същевременно, от събраните доказателства се установява, че бащата е
млад, здрав, работоспособен човек е, няма други ненавършили пълнолетие
деца, няма констатирани доходи. Освен това, същият не участва по никакъв
друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Морално укоримо и
несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето, независимо
дали същата има възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за
труда си получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи
за детето си, да му осигури условия да отрасне, да се образова, за да има
добра житейска реализация.
При доказателствена тежест, лежаща върху ответника, последният не
установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване издръжка на
4
детето в процесния период. Успоредно с това, от събрания доказателствен
материал (свидетелски показания), се установи, че бащата не се е интересувал
от детето и не е подпомагал отглеждането му след раздялата с майката по
никакъв начин.
Установено по безспорен начин е, че бащата е оъден да заплаща на
детето си, чрез майка му, издръжка за бъдеще време в размер на 300,00 лева.
Поради изложените по-горе съображения, издръжката за минало време
следва да се присъди в размер на 300,00 лв. /триста лева/ или общо 3600,00
лв. /три хиляди и шестстотин лева/ за целия период от 04.07.2021 г. до
04.07.2022 г., ведно със законната лихва.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
Относно разноските:
По отношение на разноските, съдът счита, че в настоящото производство
не следва да се присъждат разноски, поради следното:
В случая правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на
спора, не може да намери приложение в делата по чл.149 от СК пред първата
инстанция. Това следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация. За разлика от исковото производство, в производството по
чл. 149 от СК не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителски права,
признати и гарантирани от закона, т.е. липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита най-добрия интерес
на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В посочения смисъл е Определение №
385/25.08.2015г. на ВКС, I г.о., представляващо задължителна за настоящия
съд съдебна практика. Разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са сторени.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал.1, т.6 и т.7 от
ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Пловдив държавна такса в размер на 144,00 лв. /сто
5
четиридесет и четири лева/ върху присъдената издръжка за минало време.
Съдът определя окончателна държавна такса за производството в общ размер
на 30,00 лв. /тридесет лева/, която следва да се заплати от ответника по
делото, с оглед уважаването иска на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Р., с ЕГН: **********, да заплати на детето си Д. Д. Р., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител К. Т. Т., с
ЕГН: **********, ИЗДРЪЖКА в размер на 300,00 лв. /триста лева/ месечно за
изминал период от време, а именно за периода от 04.07.2021 г. до 04.07.2022
г., общо в размер на 3600,00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението.
ОСЪЖДА Д. Н. Р., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пловдив сумата от 30,00 лв. /тридесет лева/
– окончателна държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. Н. Р., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пловдив държавна такса в размер на общо
144,00 лв. /сто четиридесет и четири лева/ относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6