ОПРЕДЕЛЕНИЕ №302
гр. Варна, 09.06.2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов
ч. гр. дело № 198/20г.,
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба, подадена от М.Д.Й. от гр. Тутракан, представляван по пълномощие от адв. Ал. Г. ***, насочена
против определение № 53/11.02.20г., постановено по в.ч.гр.д. № 40/20г. на ОС-Силистра, с което е била оставена без разглеждане частната му жалба
срещу определение от 16.01.20г., постановено по гр.д. № 681/19г. на
РС-Тутракан, за определяне на привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 от СК, и производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е
неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че между страните е налице влязло в сила решение по гр.д. № 411/16г. на
РС-Тутракан, което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
въпросите относно местоживеене, упражняване на родителски права, издръжката и
лични контакти на родител с детето. Поради това в рамките на новообразуваното
пред РС-Тутракан дело за изменение на така определените мерки по реда на чл.
59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 от СК,
съдът е длъжен да зачете влязлото в сила решение, а не да определя привременни
мерки по тези въпроси в рамките на висящото ново дело. Счита се, че след като
са постановени постоянни мерки, отпада правната възможност да се искат
привременни такива. Поради това и РС-Тутракан е издал един недопустим съдебен
акт на 16.01.20г. Счита се, че защитата срещу този недопустим съдебен акт може
да се осъществи по пътя на обжалването му пред окръжния съд. Последният обаче
се е позовал формално на разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от ГПК, за да откаже да
разгледа частната жалба. Претендира се отмяна на определението на окръжния съд
и връщането на делото за произнасяне по въззивната частна жалба срещу порочното
определение на първоинстанционния съд. Претендира се присъждането на разноски
за настоящото производство.
В предвидения срок не е депозиран
отговор на частната жалба от насрещната страна В.Л.Д..
Частната жалба е
подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против
обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради
което е
процесуално допустима, а
разгледани по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред РС-Тутракан
по гр.д. № 681/19г. е образувано по молба на В. Л. Д. против М. Д. Й. с искане
на осн. чл. 127, ал. 2 от СК да се постанови решение, с което да се изменят
определените с решение по гр.д. № 411/16г. на РС-Тутракан мерки и да се
постановят нови такива относно упражняването на родителските права по отношение
на детето им Л., определяне
на местоживеенето му при майката, определянето на режим на лични отношения на
бащата с детето и осъждането на бащата да заплаща издръжка в полза на детето,
поради наличието на промяна в обстоятелствата. В молбата е било отправено
искане съдът в рамките на висящото производство да определи привременни мерки,
идентични с претендираните с исковата молба. С протоколно определение от
16.01.20г. първоинстанционният съд на осн. чл. 127, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 9 от СК е постановил поисканите от майката привременни мерки.
Настоящият състав на съда намира,
че постановеното от окръжния съд определение, с което същият е прекратил производството
по подадената частна жалба против определението на първоинстанционния съд за
определяне на привременни мерки, е законосъобразно. Това е така, защото
определението за постановяване на привременни мерки, независимо дали е
постановено в производството по първоначалното решаване или в производството за
изменение на вече определените с влязло в сила решение мерки, относно това при
кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването
на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, както и
режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата,
не подлежи на обжалване – така чл. 323, ал. 3 и чл. 127, ал. 3 от СК. Това
означава, че дори и същото да е порочно, редът за отстраняването на този порок
е по реда на чл. 253 от ГПК, а не чрез неговото обжалване пред по-горната
съдебна инстанция.
Поради изложеното обжалваното
определение следва да бъде потвърдено. С оглед резултата от настоящото
произнасяне, разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 53/11.02.20г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 40/20г. на ОС-Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: