Номер 41013.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXI-и състав ( H )
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
Секретар:Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Административно
наказателно дело № 20203630201516 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-0001087/07.08.2020 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК127001483, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Сан Стефано” №14, представлявано от П.Г.Й., в
качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две
хиляди лева/. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като
нищожно, а при условията на алтернативност - като незаконосъобразно. В съдебно
заседание представляващия кооперацията не се явява лично. Изпраща упълномощен
представител – адв.Анатоли Дочев от ШАК, който поддържа жалбата, като в съдебно
заседание моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно
заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробни съображения в тази
насока.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 27.05.2020 год. по спазване на трудовото
законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-
гр.Шумен от страна на Кооперация „Шуменска заря“, било констатирано, че работодателят
не е изплатило уговорените трудови възнаграждения на част от работещите в кооперацията,
между които и лицето Е.Н.Т., с ЕГН6912178754. Резултатите от проверката били подробно
обективирани в Протокол за извършена проверка №2013190 от 27.05.2020 год., с който на
дружеството били дадени конкретни предписания. В т.1 от същите било указано в срок до
30.06.2020 год. работодателят да изплати на лицето Е.Н.Т., с ЕГН6912178754 уговорения
размер на трудовото възнаграждение за месец март 2020 год.
На 03.07.2020 год. била извършена нова проверка по спазване на трудовото
законодателство в Кооперация „Шуменска заря“ въз основа на представени от работодателя
документи, при която било констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му
задължително предписание, обективирано в т.1 на Протокол за извършена проверка за
извършена проверка №2013190 от 27.05.2020 год., като на лицето Е.Н.Т., с ЕГН6912178754
не е било изплатено трудовото възнаграждение за извършената работа за месец март 2020
год. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена
последваща проверка №2018375 от 03.07.2020 год. От представляващия Кооперация
„Шуменска заря“ било снето писмено сведение на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в което
последният посочил, че към 03.07.2020 год. не са изплатени трудовите възнаграждения на
лицето Е.Н.Т. и на още няколко лица за няколко месеца, включително и за месец март 2020
год., като причина за това е обстоятелството, че считано от 23.03.2020 год. вестник
„Шуменска заря“ е спрял да излиза, което е довело до спиране на приходите от реклама. В
същото излага, че трудовото правоотношение с посочената служителка е било прекратено,
считано от 01.04.2020 год. На 08.07.2020 год. на Кооперация „Шуменска заря“ бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №27-0001087, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на представляващия кооперацията,
който е подписал акта, излагайки под формата на възражения, че нарушението е извършено
в срока на обявеното извънредно положение, като всички служители са поискали да бъдат
освободени от работа. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си
право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-0001087/07.08.2020 год.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК127001483,
със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Сан Стефано” №14, представлявано от
2
П.Г.Й., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
/две хиляди лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Р. К.
и на свидетеля М. М. М. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283
от НПК писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите С. Р. К. и М. М. М. , доколкото
същите пряко са участвали в проверката и лично са установили факта, че на лицето не е
било изплатено трудовото възнаграждение за посочения месец. Показанията им са
последователни, непротиворечиви и безпристрастни, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на
27.05.2020 год. в Кооперация „Шуменска заря“ било установено, че на лицето Е.Н.Т., с
ЕГН6912178754 не бил изплатен уговорения размер на трудовото възнаграждение за месец
март 2020 год., а и за други месеци и други служители, които не са предмет на разглеждане
в настоящото производство. В тази връзка с Протокол от посочената дата на работодателя
било дадено задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, на лицето
Трифонова да бъде изплатен уговорения размер на трудовото възнаграждение за месец март
2020 год. в срок до 30.06.2020 год.
По време на втората проверка на 03.07.2020 год., както става ясно от материалите по
делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Р. К. и на свидетеля М. М.
М. тези предписания не са били изпълнени. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено
до тук се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят, като не е изпълнил даденото му с
Протокол №2013190/27.05.2020 год. задължително предписание чрез бездействието си е
осъществил от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая
санкционна норма, а именно административно-наказателната разпоредба на чл.415, ал.1 от
КТ, която предвижда “имуществена санкция” в размер от 1500 до 10 000 лева за
неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно Кооперация
„Шуменска заря“ се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй
като именно то е лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение.
3
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Ето защо
съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на жалбоподателя да
бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.415,
ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
посочения по-горе смисъл.
Съдът не кредитира изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
аргументи за отмяна на НП, изразяващи се в това, че кооперацията била в затруднено
финансово състояние, като контролните органи са били наясно с това обстоятелство и са
знаели, че дадените от тях предписания не могат да бъдат изпълнени. Изложените доводи са
относими към законосъобразността и целесъобразността на даденото предписание, но не
могат да обосноват неизпълнение на същото. Законосъобразността на дадено предписание
не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй
като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на
самостоятелно обжалване по реда на АПК. Въпрос на свободен избор за жалбоподателя е
дали същият ще оспори тези задължителни предписания в качеството им на индивидуални
административни актове или не. Предмет на проврека в административно-наказателното
производство, каквото по своя характер представлява оспорването на наказателното
постановление, е единствено тяхното неизпълнение.
Съдът намира също така, че не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, тъй
като е свързан със сериозни последици за засегнатото лице, а именно-незаплащане на
дължимо трудово възнаграждение през определен период от време. В тази връзка следва да
бъде отчетен и факта, че по време на извършване на проверките е констатирано
неизпълнение на същото задължение и по отношение на други лица и то за продължителен
период от време. В същото време по делото липсват доказателства или дори твръдения
трудовото възнаграждение на лицето да е било изплатено в един по-късен момент до датата
на провеждане на съдебното заседание. А по изложените съображения не са налице и
условията за приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ.
С оглед на всичко гореизложено, настоящия състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл, като
наложената на работодателя санкция бъде намалена от 2000 на 1500 лева.
4
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че
наказателното постановление е било изменено, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0001087/07.08.2020 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК127001483, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.”Сан Стефано” №14, представлявано от П.Г.Й., в качеството на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, като
намалява размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева /две хиляди лева/ на
1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА на Кооперация „Шуменска заря“, с ЕИК127001483, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.”Сан Стефано” №14, представлявано от П.Г.Й. да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5