ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

Гр. Габрово, 28.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                                    СИМОНА МИЛАНЕЗИ 

                                                                                   

при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 344/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

            Образувано е по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, чрез юрисконсулт С., срещу разпореждане от 09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2323/2019 г. на Габровски районен съд в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение относно: претендирано възнаграждение  за закупен пакет от допълнителни услуги, претендирано договорно възнаграждение и претендирани такси за извънсъдебно събиране на вземането.

            В жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г., разпоредбите на ГПК и трайната съдебна практика  претенцията на жалбоподателя е достатъчно индивидуализирана по основание и размер, за да може ответникът по образуваното заповедно производство да вземе мотивирано решение дали  да възрази  за дължимостта на вземането. В заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът  не събира доказателства, защото целта на същото не е установяване на самото вземане, а проверка дали вземането е спорно. Излагат се подробни доводи за същността на заповедното производство  и преценката, която се извършва от съда по чл. 410 от ГПК. Подаденото заявление било съобразено с изискванията за неговата редовност. Съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл. 410 от ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права,следвало да се решат по исков ред Позовава се на практика на СЕС, съгласно която  ако съдът служебно  установи основание за нищожност, следва да даде възможност на страните да вземат становище по нея. Изложени са и доводи относно незаконосъобразността на изводите на съда, че уговорените ГПР и ГЛП и задължението за заплащане на допълнителния пакет от закупени услуги, са недействителни и противоречат на  добрите нрави.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната му част и да се издаде Заповед за изпълнение за отхвърлените вземания.

            Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

            Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

            От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 2323/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу длъжника Ц.И.Н., за парични вземания по договор за паричен заем.

            С разпореждане от 26.11.2019 г. по ч.гр.д. № 2323/2019 г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи обстоятелствата индивидуализиращи  всяка от претенциите по основание, начин на формиране на размера, периода, за който се дължи; вид, произход, падеж на задължението, период на забавата и др.; начин на формиране на неустойката, таксите и др. подобни и договорните клаузи, на които  основава претенциите  си – конкретните ГЛП и ГПР по договора за потребителски кредит.

            С молба от 09.12.2019г., във връзка с дадените указания, заявителят е изложил подробни твърдения, на какво основание се претендират заявените суми.

            С разпореждане от 09.12.2019 г., обективирано в заповед № 6737 по гр.д. № 2323/2019 г., съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 от ГПК против длъжника Ц.И.Н. в частта за присъждане на договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, поради противоречие със закона и добрите нрави, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. В останалата част разпореждането не е обжалвано.

Разпореждането на ГРС от 09.12.2019 г. в обжалваната му част - относно претендираните вземания за договорно възнаграждение в размер на 346,92 лв.- дължимо за периода 15.04.2018 г.-15.08.2019 г. и за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 990,44 лв. е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

            Подаденото по ч.гр.д. № 2323/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово заявление по чл. 410 от ГПК от "Профи Кредит България” ЕООД отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2 от ГПК.

            Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл. 127, ал.1 от ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/2013 г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

            В случая в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството по ч.гр.д. № 2323/2019 г. по описа на ГРС, в т. 9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични вземания, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за кредит, на основание на които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за заявените вземания.

            При посочените в заявлението обстоятелства и изложени допълнително с молбата от 09.12.2019 г., на които заявителя основава вземанията си, посочени в т. 9 от заявлението по чл. 410  от ГПК, необосновано районният съд е приел, че претенцията за сумите, с изключение на тази за главницата от 857,24 лв., мораторна лихва в размер на 236,93 лв. за периода 16.03.2018 г.-15.08.2019 г. и разноски в размер на 44,94 лв., следва да се отхвърли поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузи в договора за потребителски кредит.

            При данните, посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл. 410 от ГПК при дадените указания в т. 2б от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която се намира производството – развиващо се като формално и едностранно на този етап, без събиране на доказателства и предоставена на страните възможност за становище, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства, на които основава вземанията си , сочат на противоречие със закона и добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с договора и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същия.

            На основание гореизложеното  разпореждането на ГРС в обжалваната му част, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за претендираните вземания за договорно възнаграждение в размер на 346,92 лв.- дължимо за периода 15.04.2018 г.-15.08.2019 г. и за закупен пакет от допълнителни услуги  в размер на 990,44 лв., следва да се отмени и да се разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за  тези суми, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и направените разноски в производството по гр.д. № 2323/2019 г., които не са присъдени с издадената заповед и са дължими на заявителя предвид уважената част от заявлението по чл. 410 от ГПК –  сумата от 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 26,75 лв. държавна такса .

            Водим от горното, съдът

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  Разпореждане от 09.12.2019 г. по гр.д. № 2323/2019 г. на Габровски районен съд, обективирано в заповед № 6737/09.12.2019г. , с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК********, гр.Сза издаване на заповед за изпълнение против Ц.И.Н. за сумите: 346,92 лв. - договорно възнаграждение и 990,44 лв. - възнаграждение за закупен  допълнителен пакет от услуги, вместо което ПОСТАНОВИ:

            ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********, гр. С Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, ЕГН **********,*** за сумите:  346,92 лв. - договорно възнаграждение и 990,44 лв. - възнаграждение за закупен  допълнителен пакет от услуги, както и за разноски в заповедното производство в размер  на 26,75 лв. – неприсъдената част от държавната такса и 25лв. – неприсъдената част за юрисконсултско възнаграждение.

            ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                

                                                                   2.