РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Г. Д.
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №
20214520104067 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Ищцата Р. П. Д., ЕГН ********** е предявила против ответника ИВ. В. Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 49 ал. 3 от СК: да бъде прекратен с развод
брака помежду им, сключен на 26.10.2010 г. в гр. Русе, като дълбоко и непоправимо
разстроен, по вина на ответника; да се предоставят на майката родителските права
върху малолетното дете И.Д., род. на **** г.; да се определи подходящ режим на лични
отношения с бащата; да се определи издръжка за детето И. в размер на 250 лв. месечно,
която бащата да й заплаща, считано от 18.02.2021 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до нейното изменение или прекратяване; да се постанови семейното жилище в
гр. Русе, кв. *** , което е под наем да се ползва от майката и детето; да се възстанови
след прекратяване на брака предбрачното й фамилно име Г.; не претендира издръжка
за себе си след прекратяване на брака. Моли да бъде осъден ответникът да й заплати
направените по делото разноски. Ищцата твърди, като причина постоянен психически
и физически тормоз от страна на ответника и системни побои, поради което имала
постановена Заповед за незабавна защита по гр.д. 873/2021 г. на РРС.
В законоустановеният 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК от ответника е
постъпил отговор на исковата молба, с който твърди, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на ищцата, която демонстрирала явно
неуважение към него и имала поведение, което не кореспондира с общоприетите
1
разбирания за брачни отношения. Смятала, че той е длъжен да я издържа и затова
дълги периоди не работела, без знанието и съгласието му напускала дома им, като
вземала всичките му пари и се връщала при свои приятели, като отвеждала със себе си
и детето, за да се върне после, като в един от случаите отписала детето от училище.
Твърди, че тя имала извънбрачни връзки и се съмнява, че е баща на детето, за което е
предявил иск за оспорване на бащинството на 10.09.2021 г.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, представлява се от адв. Д.Х., който
поддържа иска и моли да се уважи, като се прекрати брака с развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения, по вина на мъжа.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. С.П., като моли да се
постанови решение за прекратяване на брака по вина на жената.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Страните са сключили граждански брак в гр. Казанлък, на 26.10.2010 г., видно
от представеното удостоверение за сключен граждански брак № 0052659 дубликат,
издаден на 11.11.2021 г. от Община Русе, въз основа на Акт за граждански брак № 235/
26.10.2010 г., съставен в гр. Казанлък, общ. Казанлък, обл. Стара Загора. От брака си
страните имат едно ненавършило пълнолетие дете И.Д., с ЕГН **********, родена на
31.05.2011 г. в Г***.
От представения по делото Трудов договор № 238/26.11.2020 г. и Допълнително
споразумение към него от 31.05.2021 г. се установява, че ищцата работи по трудово
правоотношение с „ЕН ЕР ДЖИ СОФТ“ ЕООД, гр. Русе, на длъжност търговски
представител, с месечно трудово възнаграждение 800 лв. От представената декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата, се установява, че
получава нетно трудово възнаграждение месечно 620 лв., за което представя и
Удостоверение за доходите си за периода от месец 12.2020 г. до месец 11.2021 г.
От представената по делото искова молба, с вх. № 5846/10.09.2021 г. на Окръжен
съд - Русе, се установява, че ответникът ИВ. В. Д. е предявил иск за оспорване
произхода на детето И.Д. от бащата, на осн. чл. 62, ал. 1 от СК.
От постъпилия по делото социален доклад от Отдел „Закрила на детето“ Русе,
се установява, че към настоящия момент грижи за детето полага майката. Същата е
осигурила спокойна семейна среда и много добри жилищно-битови условия.
Адекватно се задоволяват базисните, здравните и емоционалните нужди на детето. В
хода на социалното проучване е установено, че г-жа Д. притежава необходимите
родителски качества и потенциал да полага грижи за отглеждането и възпитанието на
дъщеря си. Предвид заявената невъзможност от г-н Д. да посети ОЗД – Русе и да бъде
проведена среща с него, социалният работник не може да изрази становище относно
родителските му качества. С оглед на изложените обстоятелства, ОЗД – Русе
2
предоставя на съда да постанови решение, което да защитава по най-добър начин
правата и интересите на детето И.Д..
От представената по делото декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на ответника се установява, че същият е декларирал, доходи от
свободни професии от 350 лв. месечно. От представената справка от ТД на НАП-
Варна, офис Русе, се установява, че ответникът е работил във фирма „Гими 2019“
ООД, гр. Лом, до месец февруари 2021 г. с осигурителен доход 1100 лв. месечно.
От заявеното по реда на чл. 176 от ГПК от ответника в съдебно заседание, се
установява, че докато работел във фирма „Гими 2019“ООД, бил търговски
представител на перилни препарати за цяла Русенска област. Преди това, до декември
2020 г., работел през нощта, като управлявал такси за фирма „Точните“. След февруари
месец 2021 г. работел от време на време на частно в строителството. Заявява, че е с
основно образование. В момента твърди, че няма доходи, като от частно строителство
реализирал не повече от 350 лв. на месец. На ден му плащали като общ работник 45-50
лв., но не работел всеки ден, а само когато го извикат.
От заявеното по реда на чл. 176 от ГПК от ищцата, се установява, че ответникът
близо година и осем месеца се е осигурявал на 2800 лв. във фирма за диспенсъри
„Евродрайв Булкомерс“. През месец февруари 2020 г. се водил управител на гръцка
фирма „Велуда България“, за което представя визитната му картичка. Заявява, че и към
момента ответникът кара такси в „Такси 6“ и е 106-ти номер, което ответника не
оспори.
От приложеното гр. дело № 873/2021 г. по описа на Районен съд – Русе,V-ти гр.
състав се установява, че на основание чл. 12 и сл. от ЗЗДН са постановени мерки за
защита от домашно насилие над ищцата Р.Д. и малолетното дете И.Д. от страна на
ответника И.Д., като с Решение № 190 от 08.04.2021 г. по същото дело, е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите, отстранен е от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. Русе, кв. *** за срок от 18 месеца от
постановяване на съдебното решение и му се забранява да приближава пострадалите
лица, жилището им, местата за социални контакти и отдих, училището на детето СУ
„***“, както и местоработата на ищцата за срок от 18 месеца от постановяване на
съдебното решение по отношение на Р.Д. и за срок от 6 месеца по отношение на
детето, временно е определено местоживеенето на детето при майката за срок от 18
месеца от постановяване на съдебното решение. По същото дело, в съдебно заседание
от 17.03.2021 г. ответникът е признал, че залага вещи и техника, защото трябвало да си
плати наема на колата.
От показанията на разпитания по делото свидетел П.Б., се установява, че заедно
с ответника били настанени в Дом за отглеждане на деца в с. Стърмен, общ. Бяла.
Впоследствие поддържала приятелски отношения със семейството му. Отношенията
3
между тях не били добри, като последните 2-3 години нещата ескалирали, променил си
е отношението към ищцата и не поема отговорност към детето. Много често оставали
без пари. Той искал назаем на свидетелката, за да напазарува, но след това се
установявало, че тези пари липсват, както и липсват вещи от дома на страните, на
ищцата и на детето семейни вещи – телефони, телевизор и др. Не връщал парите,
всичко залагал и парите изчезвали. Ищцата имала добри доходи от работата си в
„Дунарит“ и поддържала финансово семейството, но след неразбирателствата от 2019
г., заради неговите залагания на вещи, неадекватното му отношение и държане, натиск,
манипулации и агресивно поведение от негова страна, тя предприела крачка да се
разделят. Заради отсъствията си, тя напуснала работата си в „Дунарит“ и получавала
обезщетение около 8-9 месеца. Счита, че ищцата няма извънбрачна връзка, поради
постоянните си ангажименти с детето. Ответникът започнал работа в сферата на
строителството, но работил около 2-3 месеца, след което започнал като таксиметров
шофьор. Многократно засичала таксито му пред заложни и игрални зали, когато е
трябвало да бъде на работа. Имал две сестри А. и Д., които изпращали пари за детето и
подаръци, но той ги изхарчвал и изигравал без обяснения.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Т., майка на ищцата, се
установява, че дъщеря й постоянно имала някакви притеснения в семейния си живот.
През месец декември й се оплакала, че имат проблеми в къщи. Като се прибрала
къщата била опразнена, нямало ги телевизора, телефона на детето и тогава разбрала ,
че И. е заложил всичко в Заложна къща. Като не се прибирал в къщи 3-4 нощи, ищцата
отишла при майка си, за да изкарат Коледните празници. Той взел семейното злато и го
заложил, а парите изиграл в Бинго залите. Просто момчето си имало пороци. Тогава
майката отписала детето от училище в Русе и го записала в Казанлък. Той я молил да се
прибере и тя се прибрала обратно, обаче при прибирането я спрял на една пропаст и й
казал, че ако продължава да се дърпа от него ще я блъсне в пропастта следващи път.
Свидетел била на отношенията им, а той по цял ден спял. Нощем уж ходел на работа с
таксито, но средства нямало. Не пазарувал за вкъщи, не плащал сметки, нито за храна.
През месец декември 2019 г. заплашил свидетелката, че ще и запали къщата, ако
продължи да ги разделя. След това се разболяла лятото и той дошъл с приятеля си
Владко и я закарали в болница.
От показанията на свидетеля В.С. се установява, че се познавали с И. от
ученическите години. Заявява, че ответника карал такси на частно и извършвал
строителна дейност, като основно той осигурявал доходите и сестрите му от чужбина
помагали. Знае, че е залагал вещи, защото все оставали без пари в къщи, докато изкара
някой лев. Ищцата взимала детето и отивала при майка си в Казанлък и той ходил с
него веднъж преди няколко години, не е виждал да се държи лошо с Р., нито като
агресор и като ходели на заведение, той си плащал сметката. Не знае какви доходи
реализира месечно.
4
Няма спор между страните, че семейното жилище е общинска собственост, под
наем и към настоящия момент се ползва от ищцата и детето.
Установената продължителна фактическа раздяла, липсата на разбирателство и
на желание у съпрузите за помирение и заздравяване на брака, обуславят извода за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. На това основание
същият следва да се прекрати.
С оглед събраните по делото доказателства за системни залагания на хазарт и
вещи от ответника, неосигуряване на доходи в семейството и издръжка на детето,
неадекватното му отношение към ищцата и детето, осъщественото домашно насилие
от негова страна и неглижиране на задълженията му на съпруг и баща, съдът намира,
че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.
Страните имат родено от брака си едно непълнолетно дете, предвид на което
съдът дължи произнасяне, досежно въпросите за упражняване на родителски права,
режима на лични контакти с другия родител и издръжката му. Ищцата е направила
искане тя да упражнява родителските права над детето, за което ответника в срока за
отговор и в с.з. не възразява. От събраните по делото гласни доказателства и
изготвения социален доклад от ДСП „Закрила на детето” Русе се установи, че ищцата
има условията за да отглежда детето си, подпомагана е от майка си, с оглед на което
претенцията на ищцата за предоставяне на нея упражняването на родителските права
над детето И.Д., се явява основателна и доказана. Поисканият от ищцата режим на
лични контакти на бащата с детето не противоречи на интересите на малолетната, с
оглед на което съдът го определя така: всяка втора и четвърта събота и неделя без
преспиване от 10 ч. сутринта до 18 ч. вечерта, със задължение бащата да я взема и
връща на адреса на майката, както и 20 календарни дни по време на летния отпуск,
който не съвпада с този на майката, а за официалните празници - по споразумение на
страните.
Предявените искове по чл. 143, ал.2 и чл. 145 от СК са допустими и
основателни. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавка към нея може да бъде изменяна или прекратена. Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето
и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Установи се по делото, че
5
ответникът е в трудоспособна възраст, няма създадено друго семейство и работи като
такси и в строителството, поради което съдът приема за установено, че може да
реализира доходи към средните за страната 1000 лв. От друга страна доходите на
майката са в минимален размер от 620 лв. нетно месечно възнаграждение, от които
изплаща кредит и поема всички разходи по осигуряване на битови условия, уют и
ежедневни грижи за детето. По изложените съображения съдът намира, че детето има
нужда от общо 500 лв. издръжка месечно, от които ответникът следва да бъде осъден
да заплаща по 250 лв. месечно за детето И.Д., а ищцата да поеме разликата.
Издръжката следва да се присъди считано от предявяването на иска 22.07.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава, до настъпването на обстоятелства водещи до
нейното изменение или прекратяване.
Не се спори между страните, относно ползването на семейно жилище, находящо
се в гр. Русе, кв. ***, общинска собственост, под наем, което следва да се предостави за
ползване на майката и детето, по искане на ищцата, на което ответника не се
противопоставя и не възразява в срока за отговор на исковата молба и в с.з.
Страните нямат имуществени претенции един спрямо друг. Не си дължат
издръжка след прекратяване на брака, тъй като никой не е претендирал такава.
Придобитото движимо и недвижимо имущество по време на брака остава в режим на
обикновена съсобственост.
След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име -
Г.
На основание чл. 7 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в
размер на 50 лв., от които 25 лв. са внесени от ищцата и следва да се осъди ответника
да доплати остатъка от 25 лв. в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на
РРС.
По делото са претендирани разноски от ищцата и съдът на осн. чл. 78 ал. 1 от
ГПК следва да й присъди такива в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение, които
ответника следва да й заплати.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 360 лв. в полза на Бюджета на Съдебната власт по
сметка на РРС.
По изложените съображения, на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 49 ал. 1 от СК гражданският брак между Р. П. Д., ЕГН
**********, от гр. Русе, кв.*** и И. В. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. ***, с
6
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на бракът им, сключен
на 26.10.2010 г. в гр. Казанлък, с Акт за граждански брак № 235/ 26.10.2010 г., съставен
в гр. Казанлък, общ. Казанлък, обл. Стара Загора. по вина на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59 от СК упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете И.Д., с ЕГН **********, родена на 31.05.2011 г.
в Г***, на майката Р. П. Д., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
детето при нея, на адрес: гр. Русе, кв. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата ИВ. В. Д., ЕГН **********, режим на лични отношения
с детето Ивиана Д., с ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и
неделя без преспиване от 10 ч. сутринта до 18 ч. вечерта, със задължение бащата да я
взема и връща на адреса на майката, както и 20 календарни дни по време на летния
отпуск, който не съвпада с този на майката, а за официалните празници - по
споразумение на страните.
ОСЪЖДА на осн. чл. 143 от СК И. В. Д., ЕГН ********** да заплаща на
роденото от брака дете И.Д., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Р. П. Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и
петдесет лева/ месечно, считано от предявяване на иска 22.07.2021 г., по посочена от
нея банкова сметка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване на
издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 56 от СК ползването на семейното жилище –
апартамент в гр. Русе, кв. ***, общинска собственост на Р. П. Д., ЕГН ********** и
детето И.Д., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 53 от СК след прекратяване на брака съпругата Р.
П. Д., ЕГН **********, да носи предбрачното си име Г.
ОСЪЖДА ИВ. В. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на РРС сумата от 360 лв., представляваща държавна такса
за настоящото производство и върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА ИВ. В. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Д., ЕГН
**********, сумата 600 лв. направени по делото разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Русе, в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7