МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1193/2012 Г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д.М.Л. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК
- за това, че на
29.02.2012 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив отнел чужди движими
вещи - ръчен часовник, руска самобръсначка, секретен ключ, фотоапарат
„Смяна-8", лична карта, карта за пътуване в градския транспорт и сумата от
800 лв., всичко на обща стойност 907,15 лв., от владението на С.Д.С. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Производството пред ВОС е по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй
като подсъдимия изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тях.
В
пледоарията си по същество представителят на ВОП поддържа така възведеното
обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от осем години, с оглед обстоятелствата, че
подсъдимият е съден седем пъти за извършени тежки умишлени престъпления, като
четири от присъдите са за извършени грабежи и кражби, посегателството е по
отношение на човек в напреднала възраст, в дома му, което според прокурора води
до извода повишена обществена опасност, за едно изключително нагло
посегателство, не само на имуществото на пострадалия, а и над неговата личност.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода за минималния предвиден в закона срок от пет години, което да бъде
намалено с 1/3-та, на основание чл.58а от НК. Акцентира върху пълните
самопризнания, които е направил подсъдимия, тежкото му детство, младата възраст
и желанието да създаде семейство.
Разпитан пред съда подсъдимия се признава за виновен,
признавайки всички факти по делото така, както са описани в обвинителния акт. В
последната си дума подсъдимият изразява
съжаление за стореното и моли за снизхождение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
29.02.2012 г. свид. С.С. отишъл в Дом „Младост" в гр.Варна с намерението
да потърси масажист. Пред входа свидетелят видял подс.Л., когото не познавал.
Свидетелят попитал подсъдимия къде може да намери масажист. Последният
отговорил, че по това време вътре вече нямало масажисти, но самият той /Л./ бил
масажист и правел масажи срещу 15 лв. Подсъдимият съобщил на свидетеля номерата
на два мобилни телефона, като му обяснил, че би могъл да го потърси на тези
телефони, ако пожелае. Свидетелят С. извадил от джоба си календарче и
химикалка, и Л. изписал номерата 0887/083895 и 0896/942262 и името Д. на
календарчето. Същия ден към 18.30 часа С. позвънил на номер 0896/942262. На
обаждането отговорил мъжки глас. Свидетелят припомнил за провелата се по-рано
същия ден среща и помолил мъжа да посети дома му на следващия ден. Той
отговорил, че може веднага да дойде. След около половин час С. посрещнал Л.
пред дома си. Свидетелят платил таксито, с което пристигнал подсъдимият, след
което го поканил в дома си. Подсъдимият поискал захар, ракия, мас и някакъв
буркан, в който да сложи захарта. След като получил тези неща от свидетеля,
подсъдимият дал на свидетеля хапче и му казал да го изсмуче, за да облекчи
болките му. Свидетелят лапнал даденото му хапче. Л. поискал свидетелят да
отвори устата си, за да се увери, че е глътнал хапчето. След това помолил
свидетеля да събуе панталоните си и започнал да масажира краката му. В този
момент С. загубил съзнание. Събудил се след около час и половина. Забелязвайки,
че свидетелят отваря очи, Л. започнал да го подканя да става, защото искал да
си ходи. При това обвиняемият поискал от свидетеля 40 лв. за масажа. С.
първоначално се възпротивил, той като според първоначалната уговорка цената на
масажа била 15 лв. Л. обаче продължил да настоява за по-висока сума, като
заплашил свидетеля, че ще вземе телевизора му. С. се примирил, бръкнал под
дюшека на леглото и извадил увити във вестник 800 лв., като вазнамерявал да
отброи на подсъдимия исканата сума. Тогава подс.Л. се приближил към свидетеля,
извил ръката му, издърпал парите и побягнал. Малко след това свид. С.
установил, че от дома му липсват и други вещи- ръчен часовник, закупен през
2008 г., стара руска самобръсначка, секретен ключ от дома му, фотоапарат
„Смяна-8", лична карта и карта за пътуване в градския транспорт.
Свидетелят веднага уведомил за случилото се органите на МВР, като с протокол за
доброволно предаване от 01.03.2012 г. предал календарчето, на което подс.Л.
написал тел.номера.
В
хода на разследването било установено, че изписаните върху календарчето номера
на мобилни телефони са регистрирани на свидетелите Е.А., която е приятелката на
подс.Л. и на нейния баща А.А.. Свид. А. заявила, че е предоставяла телефона си
на Л. и че през м. февруари 2012 г. тя и подсъдимия са идвали в гр. Варна.
При
извършения оглед на местопроизшествие били иззети дактилоскопни следи от
пластмасова кутия със свинска мас и от жълта пластмасова чаша с дръжка,
намиращи се върху масата във всекидневната на пострадалия.
Видно
от заключението на СДЕ тези дактилоскопни следи са идентични с дактилоскопните
отпечатъци на ляв палец, ляв безимен пръст и десен палец на подс.Л..
При извършеното разпознаване
на лица по фотоснимки, свид.С. посочил подсъдимия като лицето, което го е
ограбило.
Стойността
на отнетите вещи се определя от съдебно-оценителна експертиза.
Тези факти се установяват от
събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени поради
прилагането на съкратената процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК, чрез
прочитането им по чл.283 от НПК. Тези доказателства са - свидетелски показания,
протокол за разпознаване, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно
предаване, съдебно- дактилоскопна експертиза, съдебно- оценителна експертиза,
справка за съдимост и други писмени доказателства.
Посочените доказателства,
оценени поотделно, както и вкупом са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. С оглед изложеното и
след като прецени доказателствата по делото, съдът призна подсъдимия Д.М.Л. за
виновен в това, че на 29.02.2012 г. в гр. Варна при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи - ръчен часовник, руска самобръсначка, секретен ключ,
фотоапарат „Смяна-8", лична карта, карта за пътуване в градския транспорт
и сумата от 800 лв., всичко на обща стойност 907,15 лв., от владението на С.Д.С.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,
престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК.
Съдът взе горното решение по следните правни съображения:
От обективна страна: изпълнителното деяние по обвинението е
извършено с действия – подсъдимият Л. е отнел от владението на свидетеля
описаните по-горе движими вещи. С изнасянето им от жилището на свидетеля, Л. е
прекъсвал фактическата власт на пострадалия над предмета на престъплението и е
установил свое владение, като е получил възможност да се разпорежда с него
/фактически и юридически/ свободно и необезпокоявано. Самото отнемане е било
предшествано от употребата на сила, като в случая е необходимо да се отбележи,
че употребата на сила като обективен признак на престъплението
"грабеж" означава, деецът да упражни върху друго лице такова
физическо въздействие, което е насочено към преодоляване на реалната му
съпротива с цел отнемане и запазване владението върху предмета на посегателство
или най-малко към предотвратяване на възможностите му за такава съпротива.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като Л. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено-опасните последици. В конкретния случай действията на Л. са
осъществени в строга логическа последователност и убеждават, че в съзнанието му
е била формирана ясна представа, че прекъсва фактическата власт на свидетеля
върху инкриминираните вещи, че установява върху тях свое владение, както и че
прилага физическо насилие като средство, начин за сломяване съпротивата на
пострадалия и за получаване на фактическа власт върху вещите. Налице е било и
специфичното за този вид престъпни посегателства намерение - за противозаконно
присвояване на предмета на престъплението.
Квалификацията
„опасен рецидив” се установява от справката за съдимост на подсъдимия:
С
присъда по НОХД № 429/2008 г. на ОС, гр.Велико
Търново Л. е признат за виновен в извършване на пет деяния, наказуеми по
чл.199, ал.1, т.4 от НК, с присъда по НОХД № 1016/2008 год. На РС, гр.Горна Оряховица подс.Л. е осъден за извършено деяние,
наказуемо по чл.196, ал.1, т.2 от НК и с присъда по НОХД № 3528/2008 г. на СГС Л. е признат за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл.199,
ал.1, т.4 от НК. С определение от 20.10.2009 г. СГС е групирал наказанията,
наложени по тези присъди, като е наложил най-тежкото от тях – четири години
лишаване от свобода при първоначален строг режим. С определение от 28.06.2011
г. Л. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка /3 м. и 4
дни/ от наложеното му наказание лишаване от свобода, като е постановен
изпитателен срок от шест месеца.
Престъпленията по НОХД № 429/2008 г. на ОС, гр.Велико Търново, по НОХД
№ 1016/2008 год. на РС, гр.Горна Оряховица и по НОХД №
3528/2008 г. на СГС са тежки умишлени престъпления.
Деянието по настоящото дело е извършено на 29.02.2012 г. и сроковете по чл.30, ал.1 от НК не са изтекли към
момента на извършване на деянието по настоящото дело.
При определяне на
наказанието съдът съобрази разпоредбите на чл.373, ал.2 и чл.58а от НК. При
индивидуализацията на наказанието отчете висока степен на обществена опасност
на деянието - тежко по смисъла на закона и проблемно за обществото
в настоящият момент.
От
значение при определяне на наказанието е и степента на обществена опасност на
дееца, която прецени като висока с оглед
предишните осъждания, не влияещи на квалификацията, както и факта, че деянието
е извършено само два месеца след изтичане на
изпитателния срок по УПО. Касае се за лице, което е осъждано все за извършени
престъпления срещу собствеността, с утвърдени престъпни навици и без никакви
индикации за поправяне и превъзпитаване.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие изразеното съжаление и
критично отношение към деянието и младата възраст на подсъдимия. Посочените
смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни по своята същност, нито
многобройни и не могат да обусловят определяне на наказанието при условията на
чл.55 от НК.
Съдът не отчита самопризнанието като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото то води до провеждане на процедура по чл.371, т.2 НПК
с благоприятните за подсъдимия последици по определяне на санкцията с приложение
разпоредбата на чл.58а НК.
По изложените
съображения настоящият състав на съда определи наказание лишаване от свобода
между минималния и средния размер, предвиден в законовата норма, а именно 7
години лишаване от свобода, като намали така определеното наказание
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, с оглед проведената
процедура по глава ХХVІІ от НПК и наложи на подсъдимия наказание 4 години и 8 месеца лишаване от
свобода, което първоначално да търпи в Затвор при строг режим, на основание чл.60,
ал.1 от ЗИНС.
С
наказание в посочения размер ще бъде въздействано положително върху подс.Л.,
като в същото време ще бъде осигурено и предупредителното и възпиращото
въздействие върху обществото като цяло, т.е. ще се постигнат целите както на генералната,
така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.36 от НК.
Съдът
осъди подс.Л. да заплати и направените по делото разноски в размер на 133 лева
в полза на Държавата.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: