РЕШЕНИЕ
№ 2854
гр. Бургас, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120100149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба Н. А. Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес в ................................, против Г. Д. А., ЕГН **********,
адрес в ........................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземането на ищеца в размер на сумата от 8000 лева – представляваща неизплатено
адвокатско възнаграждение, дължимо по договор за правна защита и съдействие от
15.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 24.06.2021 г., до окончателното изплащане, за което вземане
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4531/2021 г.
по описа на БРС.
Твърди се в исковата молба, че на 15.05.2020 г. между страните е бил подписан
Договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред ОС-Бургас по ВНЧХД №158/2020 г. в качеството на ответника на подсъдим и
граждански ответник с договорено адвокатско възнаграждение от 8000 лева. Твърди се, че
между страните са били договорени следните начин и срок за плащане на възнаграждението,
а именно в брой или по банков път. Твърди, че към датата на подписване на договора,
представен по ВНЧХД №158/2020 г., ответникът не разполагал със сумата от 8000 лева.
Затова с друг договор от 15.05.2020г. страните се уговорили да прикрият договора за правна
защита и съдействие, като подпишат привиден такъв от същата дата, в който да отразят, че
сумата е платена в брой, което е необходимо условие за присъждане на разноски по делото.
Ищцата твърди, че ответникът се съгласил да й плати сумата от 8000 лева до датата на
заплащане на сумата от насрещната страна, което е било отразено в сключения действителен
договор. Според изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, ответникът се задължил да заплати на ищцата сумата от 1000 лева в двуседмичен
срок от влизане в сила на финалния съдебен акт, независимо от това дали разноските са
1
присъдени или не. Ищцата твърди, че се е споразумяла с ответника да образува
изпълнително дело и да получи по своя сметка сумата от 8000 лева като дължима по
прикрия договор за правна защита и съдействие за извършената от ищцата адвокатска
работа. Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй
като на 09.11.2020 г. получил по своя сметка разноските за адвокат в размер на 8000 лева,
дължими по ВНЧХД №156/2020 г., която сума и до настоящия момент отказва да й заплати.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира
писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователността й с
твърдение, че сумата от 8000 лева е заплатена на ищеца, което е потвърдено и по ВНЧХД
№156/2020 г. по описа на БОС. Отделно от изложеното оспорва верността на договор за
правна защита и съдействие от 15.05.2020 г. като твърди, че същият е нищожен, без да сочи
конкретни основания. По изложените в отговора на исковата молба аргументи се иска
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание уточнява, че договорът е нищожен поради неговата привидност,
поради нарушение на добрите нрави и противоречието му със закона.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 37 ЗА вр. чл. 286 ЗЗД,
вр. чл. 79 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 4531 / 2021 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 8000
лв. – главница. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта по чл.
414 ГПК, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства,
че ищцата, в качеството й на упълномощен процесуален представител е осъществила правна
защита и съдействие на ответника - обвиняем по ВНОХД 156/2020 г. на БОС. В хода на
наказателното производство по ВНОХД 156/2020 г. на БОС е бил представен сключен
между страните договор за правна помощ, установяващ заплатено от страна на ответника
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 8000лв., за осъщественото
представителство и защита по делото. Видно от изложените мотиви от въззивния съд по
представения договор за правна защита и съдействие подсъдимият Д. е заплатил в брой на
защитника адв.Н. Б. договореното възнаграждение в размер на 8000лв. Не се спори по
делото, че такъв договор действително е бил представен по ВНОХД 156/2020 г. на БОС,
както и че присъдената в полза на ответника Д. сума от 8000лв. е била изплатена изцяло
доброволно от осъденото лице – М. Н. Т., на 09.11.2020 г. по сметка на Г. Д. А. в
....................
От страна на ищеца се оспорва посоченото от нея в договора за правна защита и
съдействие, представен пред въззивния съд, че е получила в брой дължимото адвокатско
възнаграждение от 8000лв. Твърди се, че уговорката за получаване на сумата е привидна. За
опровергаване на собственото си изявление ищцата представя договор за правна защита и
съдействие от същата дата 15.05.2022г., за който посочва, че отразява прикритата сделка и
разкрива действителните уговорки в отношенията между тях.
Видно от договора от 15.05.2022 г., представен към исковата молба, страните са
постигнали съгласие за “оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
2
процесуално представителство пред Окръжен съд – Бургас по ВНЧХД № 156/2020 г. в
качеството му на подсъдим и граждански ответник”. По отношение на заплащането на
договореното адвокатско възнаграждение от 8000лв. са уговорили, че същото ще бъде
платено в брой или по банков път, като към датата на подписване – 15.05.2020 г. Г. Д. не
разполага с посочената сума. Постигнали са съгласие за следното: “С оглед липсата на
възможност за присъждане на разноските по делото от съда в тежест на насрещната страна,
ако те не са платени, страните се договарят да подпишат Договор за правна защита и
съдействие сер. № ................. от 15.05.2020 г., в който да бъде отразено, че сумата от 8000 лв.
е платена на същата дата в брой, въпреки че това не отговаря на обективната
действителност към този момент, но е необходимо условие за присъждането на разноските
по делото, а Г. Д. А. се задължава да плати сумата от 8000 лв. на адвокат Н. А. Б. до датата
на заплащане на сумата от насрещната страна.” В представения по делото договор страните
са уговорили още, че част от сумата в размер на 1000 лв. клиентът ще заплати на адвоката в
двуседмичен срок от влизане в сила на крайния съдебен акт, независимо дали разноските са
присъдени или не, както и “след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт,
адвокат Н. А. Б. да получи изпълнителен лист от съда от името на Г. Д. А., да образува
изпълнително дело и да получи по своя сметка присъдената сума от 8000лв., като дължима
по настоящия договор за извършената адвокатска защита по ВНЧХД № 156/2020 г. по описа
на Окръжен съд - Бургас”.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът е изплатил на упълномощения адвокат
уговореното възнаграждение и дължи ли същото на посоченото основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, а съгласно ал.2 размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този договор носи всички характеристики на договора за поръчка.
Доколкото по делото не се спори, че довереникът (упълномощеният адвокат) е извършил
възложеното с поръката, за която е бил упълномощен, то следва, че му се дължи от страна на
доверителя договореното възнаграждение, съгласно чл. 286 ЗЗД.
По настоящото дело не е представен договора за правна защита и съдействие, който е
приложен в кориците на ВНЧХД № 156/2020 г. на БОС. Това препятства възможността на
съда да извърши преценка за това, дали същият е с № .................../15.05.2020г. Доколкото
обаче липсва спор по този факт и няма данни за друг (трети) договор между страните, съдът
приема, че този договор, подписан от двете страни е бил представен и използван във
въззивното производство. В хода на наказателното производство по ВНЧХД № 156/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас е прието, че уговорено възнаграждение е заплатено на
упълномощения адвокат, въз основа на представения документ. Затова в тежест на другата
страна в наказателния процес е възложено плащането на сумата от 8000лв. на подсъдимия
Д..
С оглед горното, за да бъде уважен предявеният иск следва ищецът да проведе
надлежно оборване на факта, че е получил плащане и че изразеното от него изявление в
договора е привидно.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори, като привидни са
договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани от сключената сделка.
Когато волята на страните по съглашението е само да създадат привидни правни последици
на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е
да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение
симулацията е относителна, но и в двата случая явната сделка е нищожна. В настоящия
случай се твърди наличието на относителна симулация по отношение на плащането на
3
уговореното адвокатско възнаграждение и срока за това. Представеният договор за правна
защита и съдействие към исковата молба не е оспорен по отношение на неговото авторство,
поради което съдът приема, че същият е валиден. Подписаният частен документ се ползва с
формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК и съставлява доказателство, че
обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа. Недоказани са
всички доводи на ответника, че договорът е бил подписан без знание за неговото
съдържание. Така ангажираният по настоящото дело договор има характера на пълен
обратен документ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и разкрива действителните уговорки
между страните, по отношение на начина на заплащане на адвокатската услуга. С
подписването на този договор ответникът е потвърдил, че изявлението в представения по
ВНЧХД договор относно плащането на сумата от 8000лв. е привидно и е извършено само с
цел присъждане на тези разноски, без действително плащането да е било направено. В този
смисъл има нарочно волеизявление на страната, на която симулацията се противопоставя. С
този договор се разкрива действителната уговорка между страните относно плащането на
цената на извършената услуга, което следва да бъде сторено от упълномощителя “до датата
на заплащане на сумата от насрещната страна”. Доколкото по делото не се спори, че
услугата е била извършена и от ищеца е проведено надлежно оборване на неизгодния факт,
че цената е платена, следва да се приеме, че ответникът дължи уговореното възнаграждение.
От доказателствата по делото е установено, че присъдените разноски по ВНЧХД са
доброволно изплатени и уговорката в обратния документ, с която се дава право сумата да се
събере принудително от адв. Б., няма да породи правно действие.
Извън горните мотиви, съдът приема за съществено да се отбележи, че съставянето и
съзнателното използване на документ с невярно съдържание и то пред съд, освен израз на
неуважение към съдебната власт и нарушение на чл. 23 и чл. 24 от Етичния кодекс на
адвоката, носи белезите на документно престъпление по смисъла на глава IX на НК. С
посочените договори от 15.05.2020 г., които страните са сключили, са имали за цел
постигане на неправомерен резултат - да предизвикат присъждането на недължими към
датата на съдебното решение разноски в тежест на трето за настоящия спор лице. В случая е
налице явно неправомерно облагодетелстване на едната от страните в процеса (с получаване
на сума за разноски, които не са действително извършени и не му се следват към датата на
решението). Това, че е осъществено със съдействието на упълномощения адвокат, навеждат
на извод за накърняване в най-висока степен на обществения критерий за почтеност и
изискванията за добросъвестност при упражняване на професията. Без съмнение това
представлява нарушение на чл. 40, ал. 1 Закон за адвокатурата и на чл. 23 от Етичния
кодекс на адвоката, което е основание за евентуално ангажиране на дисциплинарна
отговорност. Доколкото обаче по правилата на ГПК съставянето на обратен документ е
надлежния ред за разкриване на действителните уговорки, не може да се приеме, че същият
се явява нищожен поради нарушение на добрите нрави и противоречието му със закона.
Също така, с оглед забраната на чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК не следва да бъдат кредитирани
показанията на разпитания в хода на процеса свидетел, с които се цели установяване на
факта, че част от възнаграждението е платено.
При тези изводи и с оглед установеното по делото, че уговореното адвокатско
възнаграждение не е заплатено, предявеният иск се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде изцяло уважен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложи плащането на направените от ищеца разноски в размер на сумата от
160 лв. – платена държавна такса. Доколкото в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 4531 / 2021 г. по описа на БРС не са претендирани и не са приседни разноски, такива не
4
следва да бъдат възлагани в тежест на ответника, независимо от отправеното по делото
искане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. А., ЕГН **********, адрес в
........................., че в полза на Н. А. Б., ЕГН **********, съдебен адрес в ................................,
съществува вземане в размер на сумата от 8000 (осем хиляди) лева – представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение, дължимо за осъществена правна защита и
съдействие по договор от 15.05.2020 г. по ВНЧХД № 156/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 24.06.2021 г., до окончателното изплащане, за което вземане в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
4531/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН **********, адрес в ........................., да заплати на Н. А. Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес в ................................, сумата от 160 лв. (сто и шестдесет
лева), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5