Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 23.04.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария К. и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №4072/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за установяване по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, че ищцата В.Н.К. не дължи сумите по издадения на 10.02.2011г. изпълнителен лист в заповедното производство по ч.гр.д. №5377/2010г. на ПРС, включващи сумата 649,50лв. главница по договор за кредит, сумата 139,62лв. договорна лихва за периода 30.12.2008г. – 30.9.2008г., сумата 131,06 обезщетение за забава за периода 30.01.2009г. – 10.11.2010г., ведно със законната лихва от 30.11.2010г. до плащането, 125лв. деловодни разноски в заповедното производство и разноските по изпълнението, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

Ищцата В.Н.К. твърди, че срещу нея е проведено принудително изпълнение за събиране на горепосочените суми по изп. д. №422/2011г. на ДСИ при РС – Пазарджик, по което взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не е предприел прекъсващи давността изпълнителни действия, а производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител, влязло в сила на 23.10.2015г. Твърди, че ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е придобил чрез цесия вземането на взискателя по изпълнителния лист и инициирал ново изпълнително производство за неговото събиране по изп.д. №188/2016г. на ЧСИ Георги Самарджиев, рег. №885, по което на 14.06.2016г. бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Твърди, че 5-годишната давност за погасяване на вземането не е била прекъсвана или спирана в периода 10.02.2011г. – 10.02.2016г. и е изтекла. Моли съда да установи недължимост на вземането като погасено по давност. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

   Ответникът признава качеството си на взискател по оспореното изпълнение. Оспорва иска като отрича вземането му да е погасено по давност. Твърди давността да е била прекъсната на 04.08.2011г. с образуване на производството по изп. д. №422/2011г. на ДСИ при РС – Пазарджик, както и че същата не е текла по време на изпълнителното производство до 26.06.2015г., съгласно даденото задължително тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г., което намира приложение до момента на неговата отмяна с ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че с обявяване на тълкувателното решение на 26.06.2015г. давността е започнала да тече отново, но е била прекъсвана многократно чрез поискани от взискателя и/или извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ, както следва: на 24.02.2016г. с подаване на молбата за образуване на изп. д. №188/2016г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, съдържаща искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и възлагателно изявление по чл.18 ЗЧСИ; на 04.04.2016г. с насрочването на описа от частния съдебен изпълнител; на 22.11.2017г. с изпращане на запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор върху вземане на длъжника по негова банкова сметка; ***.07.2018г. с насрочване на нов опис на движими вещи в дома на длъжника. Иска от съда да отхвърли иска и да му присъди съдебни разноски. Прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

 Предявен е установителен иск за установяване несъществуването на вземане по изпълнителен лист поради погасяването му по давност, изтекла след издаването на изпълнителното основание. Искът е допустим доколкото е подаден от длъжник по съдебно признато вземане срещу кредитора на взимането и при твърдение за наличието на ново правопогасяващо обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист.

С оглед становищата на страните е безспорно, че вземането по изпълнителния лист е възникнало в тежест на ищцата, както и факта на придобиването на това вземане от ответника чрез цесия от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Спорът между страните е дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение на процесното вземане същото е погасено по давност или тя е била своевременно прекъсната. 

Съгласно чл.117 ЗЗД давността за съдебно признатите вземания е всякога 5 години. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни действия са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за разлика от исковия.

Съгласно разясненията в решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о., указанията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на обявяване на тълкувателното решение /26.06.2015г./ и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече входа на изпълнителното производство.

От материалите по приложеното изп. д. №422/2011г. на ДСИ при РС – Пазарджик е видно, че то е образувано по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, депозирана на 04.08.2011г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011г. по ч.гр.д. №5377/2010г. по описа на РС – Пазарджик. По делото не са предприети изпълнителни действия и същото е прекратено на 23.10.2015г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С образуване на изпълнителното производство на 04.08.2011г. е спряно течението на погасителната давност и същата е започнала да тече отново от момента на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.е. на 26.06.2015г. без възможност за ново спиране, но с възможност да бъде многократно прекъсвана с всяко поискано и/или предприето изпълнително действие.

На 24.02.2016г. по молба на ответното дружество-цесионер и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20168850400188 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев. Молбата съдържа искане за пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника. Така подадената молба е редовна, отговаря на изискването по чл.426, ал.2 ГПК и доколкото в нея е отправено искане за прилагането на конкретен изпълнителен способ, тя прекъсва давността.

На 04.04.2016г. с разпореждане на частния съдебен изпълнител е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 14.06.2016г. от 10:30ч. С това изпълнително действие давността е прекъсната отново.

За пореден път давността е прекъсната на 22.11.2017г. с налагане на запор върху вземанията на длъжника за наличностите по банковите му сметки и вложени вещи в трезор при третото задължено лице „Банка ДСК“.

На 26.07.2018г. е насрочване на нов опис на движими вещи в дома на длъжника, с което давността е прекъсната отново.

От гореизложеното е видно, че с оглед спирането на погасителната давност в рамките на изп. д. №422/2011г. на ДСИ при РС – Пазарджик  и множеството прекъсвания на новата давност в хода на изп. д. №20168850400188 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, не е изтекъл период по-дълъг от 5 години, поради което искът на длъжника за недължимост на вземането следва да се отхвърли.  

С оглед изхода от делото ищецът следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер на 150 лв.

 По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на В.Н.К., ЕГН ********** за установяване по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, че ищцата не дължи вземането по издадения срещу нея изпълнителен лист по ч.гр.д. №5377/2010г. на ПзРС, включващо сумата 649,50лв. главница по договор за кредит, сумата 139,62лв. договорна лихва за периода 30.12.2008г. – 30.9.2008г., сумата 131,06 обезщетение за забава за периода 30.01.2009г. – 10.11.2010г., ведно със законната лихва от 30.11.2010г. до плащането, 125лв. деловодни разноски в заповедното производство и разноските по изпълнението, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание.

ОСЪЖДА ищцата В.Н.К. да заплати на ответника  „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 150 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: