№ 126
гр. Троян, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100176 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Образувано е по искова молба от Т. Н. М., Ц. Г. М. и КР. Н. Г. срещу
П.М., Ц.В. и Община-Троян, представлявана от Кмета Д.М., с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
В исковата молба се твърди, че ищците Т. Н. М., Ц. Г. М. и КР. Н. Г. са
наследници по закон на Н.М.М., бивш жител на с. Г.Ж., починал на ***
година. М.И.М. е баща на Н.М.М., който е собственик по давностно владение
на следния недвижим имот: Дворно място, цялото от 2300 кв.м., в землището
на м. „***“ с. Г.Ж., Ловешка област, застроено с двуетажна паянтова
жилищна сграда, двуетажна стопанска паянтова постройка и стопанска
постройка, извън регулационния план, и извън блоковете на АПК, при
граници: от две страни път и М.И.М.. В планът имотът на наследодателя на
ищците е отразен с планоснимачен номер № 25, а в разписния лист този имот
е записан на Н.М.М. като такъв извън регулация и представляващ двор.
Счита, че имота е отразен неправилно в кадастралната карта, като част от
него е отразен като имот с идентификатор 15703.109.18, който минава през
жилищната им сграда и през стопанските им сгради. Твърдят, че имот с
идентификатор № 15703.109.18 представляващ овощна градина и със граници
отразени в кад.карта на място не съществува. Твърдят, че техния имот е
ограден от всички страни, с изключение на част от границата с имот №
15703.501.26. Излага, че случайно са научили, че П.М., която считат, че
никога не имала имот, който да е част от тяхното дворно място се е
1
възползвала от решение № 11561 от 18.11.1997 г. на ОСЗ Троян, постановено
по преписка № 280 ГЖ от 12.12.1991 г. и решение № 11561 от 06.11.2008 г. на
ОСЗ Троян, постановено по преписка № 280 ГЖ от 12.12.1991 г., и след като с
тях се е легитимирала като собственик пред нотариус К. е извършила дарение
в полза на племенника си Ц.В. на поземлен имот с идентификатор №
15703.109.18 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-44/01.06.2009 г.на ИД
на АГКК, находящ се в землището на с. Г.Ж., местността „***то“, с площ
2494 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване: овощна градина, при граници посочени подробно в
молбата. Твърди се, че лицензиран инженер геодезист е изготвил
комбинирани скици от които се установява, че имот с идентификатор №
15703.109.18 застъпва площ от 2056 кв.м. от техния имот с № 25, който е
отразен в кадастралния план от 1984 година, с подробно посочени граници в
скицата. Молят съдът да признае за установено по отношение на ответника
П.М. и Ц.В., че те са собственици по силата на наследство и давностно
владение върху 2056 кв.метра, които са отразени в изготвената комбинирана
скица, оцветени в сиво, които представляват част от ПИ № 15703.501.25, а
към настоящия момент представят част от имот с идентификатор №
15703.109.18 по КККР на с. Г.Ж., както и че е допусната грешка в кад. карта,
която се изразява в неправилно заснемане на тази част от имота и като част от
имот с идентификатор № 15703.109.18, както и в неправилното отразяване в
кад. карта на начина на трайно ползване на тази част като овощна градина,
ведно с всички законни последици. Молят да се признае за установено по
отношение на ответника Община Троян, че те са собственици по силата на
наследство и давностно владение, върху 186 кв.метра, които са отразени в
изготвените комбинирани скици № 2 и № 3, и представляват част от ПИ с
идентификатор № 15703.501.25, а към настоящият момент попадат в имот с
идентификатор№ 15703.109.138 по КККР на с. Г.Ж.. Ангажират
доказателства, правят доказателствени искания.
По реда на чл. 131 от ГПК е изпратено копие от исковата молба и
доказателствата на ответниците и е дадена възможност за писмен отговор в
едномесечен срок от съобщението. По делото са представени писмени
отговори. Ответната Община Троян, представлявана от кмета Д.М. е
представила становище, с което изразява становище за допустимост на
исковата претенция, а по отношение на основателността, съдът да съобрази
събраните доказателства.
Ответниците П.М. и Ц.В. са депозирали писмени отговори, с които
оспорват предявеният иск като неоснователен и недоказан.
В отговора депозиран от П.М. чрез пълномощника си адв. Б. се заявява
становище, че имот с идентификатор № 15703.109.18 от кадастралната карта
е одобрен със заповед от 2009 г., на ИД на АГКК, същият е описан като
находящ се в землището на с. Г.Ж., с посочен адрес и площ, както и трайно
предназначение на територията, твърди се, че същият е бил обявен по
законоустановения ред, в който са посочени и сроковете за обжалване на
2
заповедта, като тези срокове отдавна са изтекли и ищците не са се
възползвали от правото си на възражение. Няма заявени доказателствени
искания.
По делото събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетели, чиито показания съдът ще анализира в изложението си.
По делото е допусната експертиза с вещо лице геодезист, изготвено е
заключение съпроводено с графичен материал.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищците са наследници на Н.М.М. и М.И.М., Наследодателят им Н.М.М.
е собственик по давностно владение на следния недвижим имот : ДВОРНО
МЯСТО, цялото от около 2300 кв.м. в землището на м. „***то" с.Г.Ж.,
Ловешка област, ЗАСТРОЕНО с двуетажна паянтова жилищна сграда,
двуетажна стопанска паянтова постройка и стопанска постройка, извън
регулационния план, и извън блоковете на АПК, при граници: от две страни
път и М.И.М., видно от приложения по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по давност №176. том1, издаден по нотариално
дело № 279/1988г. на Троянски районен съд.
Установява се, че към момента на издаване на нотариалният акт е
действал кадастрален и регулационен план на с.Г.Ж., одобрен със заповед №
350/1984г. на ОНС Л., видно от приложените по делото писмени документи /
копие от КРП и копие от разписния лист към него/. В този план имотът на
техният наследодател е отразен с планоснимачен № 25, а в разписния лист
този имот е записан на Н.М.М., като такъв извън регулация и представляващ
двор.
За основа на изработването на одобрената кадастрална карта на с.Г.Ж., е
използван кадастралния план от 1984г. в който имота е отразен като имот с
идентификатор № 15703.501.25 с площ 1242кв.м., като част от него е
отразена като имот с идентификатор № 15703.109.18 - записана на името на
ЦВ. М. В. и е посочено, че е с начин на трайно ползване : овощна градина,
като границата на така отразеният имот с идентификатор № 15703.109.18
минава през жилищната и стопанската им сграда.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 80, том
V ,рег. № 5672, издаден по нотариално дело № 780/2019г. на нотариус Б. К. с
район на действие - Районен съд – Троян, от който се установява, че П.М. се е
легитимирала като собственик, позовавайки се на решение
№11561/18.11.1997г. на ОСЗ-гр. Троян , постановено по преписка №280ГЖ от
12.12.1991г. и решение № 11561 от 06.11.2008г. на ОСЗ- гр. Троян,
постановено по преписка № 280ГЖ от 12.12.1991г., и е извършила дарение на
племенника си ЦВ. М. В. на следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 15703.109.18 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
44/01.062009г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището
3
на с.Г.Ж., Община Троян, Област Л. с адрес : местността „***то" с площ от
2494 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване: овощна градина, категория на земята 9 при граници и
съседи на имота : имоти с идентификатори № 15703.109.138, №15703.109.186,
№15703.501.29, №15703.109.20, №15703.501.25, №15703.501.26.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещо лице К.К., което съдът кредитира като компетентно и съответно на
събраните в производството доказателства. Въз основа на заключението
съдът приема, че имота на ищците е ограден от север и от запад с ограда,
която на места е разрушена, като от изток не са налични следи от
ограда.Експертът е установил, че имотът граничи от север и от запад с полски
път, а от изток с друго дворно място, като е посочил площите от имот с пл.№
25 в кои имоти по КККР на с.Г.Ж. попадат, а именно: 2056 м2 в п.и.
15703.109.18 собственост на ЦВ. М. В.; -171м2+16м2в п.и. 15703.109.138 -
полски път собственост на Община Троян; 1242 м2 в п.и. 15703.501.25
собственост на М.И.М.; 34 м2 в п.и. 15703.109.10 собственост на М.И.М..
Експерта е отразил, че имота на ответниците за първи път е бил нанесен в
КВС на с.Г.Ж. като имот № 109018 - овощна градина с площ 3477 м2 в
м.***то, собственост на н-ци на М.М. М.. При изработването на КККР на
с.Г.Ж. този имот е нанесен с идентификатор 15703.109.18 с площ 2494 м2.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетелите Н.М., М.Ц.Н. и Х.В.Н.. От показанията им се
установява, че жилищната сграда и стопанските постойки са построени от
М.И.М. преди много години, че след неговата смърт владението върху
дворното място и сградите продължава да осъществява Н.М.М. със
семейството си. Установи се, че след смъртта на Н.М.М., владението са
продължили да осъществяват постоянно, явно, непрекъснато и спокойно
ищците в реалните граници,които имотът има още от времето на М.И.М.. От
показанията на свидетелите се установява, че П.М. никога не е имала имот,
който да представлява част от дворното място на ищците и никога
процесният имот не е владян от нея.
Св.Н.М. сочи, че : ….Там съм родена и ги помня и възрастните на Н. М.
родителите още. От както се помня познавам Н. и родителите му – М. и С.. В
близост съм живяла до процесния имот. В махала „***то“ е имота с къщата и
със стопански постройки, голям имот представлява, обиколен е от повечето
страни от път –селскостопански път. Знам, че сградите, които се намират в
имота Н. ги има още от баща си. …Имота го помня, там съм пораснала и
помня баба С. и дядо М. с целият им имот. Там съм пораснала и от както се
знам помня имота. Освен М. и баба С., сина му Н. и жена му Ц. са владяли
имота. Никой друг човек не е владял имота. ….. Не съм чувала някой да им
спори. Познавам П. Г. М.. Тя не е от с. Г.Ж.. Тя беше женена за човек от
махалата. Тя не е имала овощна градина в този имот. Съпругът на П.М. беше
един на майка и баща, и на това място където е процесния имот те не са
имали имоти. Имаха някакъв имот през два–три имота от процесния имот….“.
4
Свидетелката подробно описва границите на процесният имот.
Свид. М.Н. сочи, че познава ищците Ц., К. и Т., като уточнява, че
бащата на Т. и е вуйчо, те - втори братовчеди, а М.И.М. и е дядо. Твърди, че
„….До имота на М.И.М. е имота на дядо ми М.И.М.. Процесният имот е
около 3 декара, има къща, дръвчета и двор. …. Чувала съм лицата П. Г. М. и
ЦВ. М. В.. Те никога не са притежавали част от процесния имот. В близост
до нашите имоти те не са имали имот. Знам, че имат имот някъде по-
надалеко. Имота на М. М. и Н. М. стига до пътя и до нашия имот…“.
Свид. Х.Н. сочи, че „…Познава Ц., Т. и К.. Знам, че имат имот в с.
Г.Ж., местност „***то“. …“. Заявява, че с К. са приятели от детинство и от
преди 30 години е започнал да и гостува в процесния имот….“ Свидетелят
подробно описва имота : „…. Имота представлява къщата с две постройки
като плевня, има един геран. Имота е ограден от всички страни. Като от
страната на герана не беше масивна оградата, по-скоро беше нещо обрасло с
някакви части от ограда. От към страната на пътя всичко беше оградено.
Оградата представляваше телена ограда с колчета. Тази ограда от всякъде не е
местена. Всеки път когато аз съм ходил там, имота е бил поддържан, окосен.
…“. Знае, че имота на ищците е наследствен и не е чувал да са имали някога
спор с някого за него.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
безпристрастни, непосредствено възприети и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал.
Относно предявения иск, с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или
грешката на кадастралната карта и регистри е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение,
изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на
кадастралната карта. В този смисъл разпоредбата предвижда правилото, в
случаите когато кадастралната карта и регистър не съответстват на
действителните граници на собствеността и страните спорят по това,
съответно – не могат да извършат поправката по взаимно съгласие, то спорът
да се отнесе за разрешаване от гражданския съд. Постановеното със
съдебното решение е обвързващо Агенцията по геодезия, картография и
кадастър да извърши или не извърши съответните поправки.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е положителен
установителен иск за собственост. В тежест на ищците по него е да докажат,
че са собственици на посоченото основание, а ответниците да докажат
правоизключващите си възражения досежно правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 8/2014 г., ОСГК, Законът за кадастъра и имотния регистър определя
кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите
и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и
5
другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.
Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно
уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри.Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що
се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен
легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на
запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за
собственост. Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от
2014 г./ определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор
за право на собственост, поправянето им се извършва по административен
ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната
карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал.
2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция
на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част
от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет
като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 54, ал. 2
ЗКИР, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към
момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване
на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.
3 ГПК. ЗКИР въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните
регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да
бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е
допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост,
настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри,
също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо
определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува не
изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в
6
смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на
неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на
предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение
за придобиване, изменение или погасяване на правото.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че
заявената искова претенция е основателна и доказана, поради следните
съображения: Безспорно се установи по делото, че Н.М.М. е собственик по
давностно владение по силата на нотариален акт №176, том1, издаден по
нотариално дело № 279/1988г. на Троянски районен съд на следния
недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО, цялото от около 2300 кв.м. в землището
на м. „***то" с.Г.Ж., Ловешка област, ЗАСТРОЕНО с двуетажна паянтова
жилищна сграда, двуетажна стопанска паянтова постройка и стопанска
постройка, извън регулационния план, и извън блоковете на АПК, при
граници: от две страни път и М.И.М.. към момента на издаване на
нотариалния акт е действал кадастрален и регулационен план на с.Г.Ж.,
одобрен със заповед № 350/1984г. на ОНС Л., в който имотът на
наследодателя на ищците е отразен с планоснимачен № 25, а в разписния лист
този имот е записан на Н.М.М. като такъв извън регулация и представляващ
двор.
От изготвената от вещото лице комбинирана скица №1 експерта е
отразил имотът по кадастралния план от 1984г. и е видно, че той има почти
същата конфигурация, както имотът no КК. Установено е, че при
изработването на кадастрална карта на с.Г.Ж., е ползван за основа
кадастралния план от 1984г. с наличните в него данни за имотите, като
неточно е отразен пътят, с който граничи имотът на ищците. В кадастралната
карта имотът на ищците е отразен като имот с идентификатор №
15703.501.25. Посочена е площта му от 1242кв.м., която е много по-малко и
от тази в нотариалния акт. От събраните в хода на производството гласни
доказателства се установи, че границите на имота не са се променяли откакто
свидетелите ги помнят, както и че винаги имотът с конфигурацията, която
има е владян от наследодателите на ищците, а впоследствие и от тях. Този
извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета
експертиза, според която е установено, че границите на този имот, така и
сградите в него са отразени неправилно, поради допуснати грешки в
кадастралната карта.
За да съответства на действителното положение, действащият
кадастрален и регулационен план следва да отразява поземлените имоти
съобразно правото на собственост и имотните граници. Непълнотите или
грешките в кадастралната карта са несъответствия в данните за недвижимите
имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
спрямо действителното им състояние.
7
При анализ на доказателствата по делото съдът намира, че в настоящия
случай е налице именно такова несъответствие - реални части от един
недвижим имот е заснета към съседен имот.
По отношение на твърдяната от ищците придобивна давност по
отношение на спорните части от процесният имот:
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на
собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти,
предвидени в обективното ни материално право (чл. 77 и чл. 85 ЗС).
Единствено по законодателен ред е допустимо да бъде изключено неговото
осъществяване. В случая не могат да се приложат забраните предвидени в
устройствените закони за придобиване на реална част от недвижим имот по
давност. Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно
упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост,
през определен период от време (5 или 10 години), което състояние включва
обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на
обекта. Субективният елемент се презюмира от закона – чл. 69 ЗС, поради
което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника,
презумпцията е необорена и приложима.
Ищците не са въвели изрично твърдение за началния момент на
упражняваното от тях владение върху спорната реална част от имота, но се
позовават на наследствено правоприемство от техните наследодатели –
Н.М.М. и М.И.М., От събраните в хода на производството писмени
доказателства се установи, че наследодателят на ищците Н.М.М. е
собственик по давностно владение на следния недвижим имот : ДВОРНО
МЯСТО, цялото от около 2300 кв.м. в землището на м. „***то" с.Г.Ж.,
Ловешка област, ЗАСТРОЕНО с двуетажна паянтова жилищна сграда,
двуетажна стопанска паянтова постройка и стопанска постройка, извън
регулационния план, и извън блоковете на АПК, при граници: от две страни
път и М.И.М., видно от приложения по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по давност №176. том1, издаден по нотариално
дело № 279/1988г. на Троянски районен съд. От събраните в хода на
производството гласни доказателства по категоричен начин беше установено,
че границите на имота не са се променяли в годините, че винаги имотът е
владян от наследодателите на ищците, а в последствие и от тях в границите и
конфигурацията, която винаги е имал.
Изложеното мотивира съда да приеме, че фактическата власт е
упражнявана от ищците, без данни да е прекъсвана и при явното намерение за
своене, което означава, че в полза на ищците е изтекъл 10-годишният
давностен срок, който обуславя придобиването на собствеността върху
реалните части, подпробно описани от вещото лице и посочени в
приложението към основното заключение.
Според ТР № 4/ 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/12 г. на ОСГК, при
придобивната давност действието на придобивното основание се зачита от
8
момента на изтичане на срока, стига да е налице позоваване от страна на
владелеца или неговите наследници, респ. на неговите кредитори, ако
длъжникът им бездейства и не се позовава на изтеклата в негова полза
давност съгласно чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗЗД. Следователно
действието на предвидения в чл. 79 ЗС оригинерен придобивен способ се е
реализирало като резултат от упражнявано от наследодателите на ищците, а в
последствие и от самите ищци непрекъснато владение в продължение на
предвидения от закона период от време.
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищците, които
са доказали извършени такива в размер на 1160 /хиляда сто и шестдесет/ лева,
представляващи заплатени държавни такси, внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да се възложат в тежест на ответниците, т.е.по 386.67 лева на всеки
един от тях, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав съобрази, че в депозиран по делото отговор
вх.№934/09.04.2021г. на ТРС ответната Община Троян, представлявана от
Кмета Д.М., изразява становище за допустимост и основателност на исковата
претенция. Съдът обаче счита, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
от ГПК, при които ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
От съдържанието на посочената норма следва извода, че за да може
ответника да се освободи от отговорността за заплащане на разноските по
делото, които ищецът е направил и които при уважаване на иска подлежат на
присъждане в негова полза, следва да са налице едновременно две
предпоставки: с извънсъдебното си поведение ответника да не дал повод на
ищеца да води делото и да признае иска в исковото производство. Визираната
норма свързва правото на ответника на разноски с основателността на
предизвикания от него правен спор, преЦ.та за което налага изследване на
извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е С.л повод за търсената
съдебна защита, както и на поведението му след сезиране на съда – дали е
признал иска.
В случая съдът намира, че по отношение на ответната Община-Троян е
налице само втората предпоставка, а именно признание на иска в хода на
съдебното производство, поради което хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е
неприложима.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правна
квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР, от Т. Н. М., ЕГН **********, Ц. Г. М. ЕГН
9
********** и КР. Н. Г., ЕГН ********** срещу П.М., ЕГН ********** и
Ц.В.,ЕГН **********, че ищците са собственици по силата на наследство и
давностно владение, върху 2056 кв.м., представляващи част от поземлен имот
с идентификатор № 15703.501.25, щриховани в сиво на комбинирана скица
№2 на вещо лицеинж. К.К., приложена към съдебно – техническата
експертиза, находяща се на л.121 по гр.д.№176/2021г. на Троянски районен
съд, приподписана от съдът и представляваща неразделна част от настоящото
решение, като в действащата КК на с.Г.Ж., община Трояна, одобрена със
заповед № РД- 18-44/01.06.2009г. е допусната грешка, изразяваща се в
неправилно заснемане на тази част от имота, като част от имот с
идентификатор № 15703.109.18, както и неправилното отразяване и на
начина на трайното ползване на тази част като овощна градина.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правна
квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР, от Т. Н. М., ЕГН **********, Ц. Г. М. ЕГН
********** и КР. Н. Г., ЕГН ********** срещу Община Троян, код по
БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета Д.М., че ищците са собственици по
силата на наследство и давностно владение, върху 186 кв.м., представляващи
част от поземлен имот с идентификатор № 15703.501.25, щриховани в сиво на
комбинирана скица №3 и №4 на вещо лице инж. К.К., приложена към
съдебно – техническата експертиза, находяща се на л.122 и л.123 по гр.д.
№176/2021г. на Троянски районен съд, приподписана от съдът и
представляваща неразделна част от настоящото решение, като в действащата
КК на с.Г.Ж., община Трояна, одобрена със заповед № РД- 18-44/01.06.2009г.
е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от
имота, като част от имот с идентификатор № 15703.109.138 , както и в
неправилното отразяване в кадастралната карта и начин на трайно ползване
като път.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.М., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.Л., ул.***, да заплати на Т. Н. М., ЕГН **********, Ц. Г.
М. ЕГН ********** и КР. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 386.67 /триста
осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц.В.,ЕГН ********** с
постоянен адрес гр.С., ул.“* Б. I“№*** да заплати на Т. Н. М., ЕГН
**********, Ц. Г. М. ЕГН ********** и КР. Н. Г., ЕГН ********** сумата от
386.67 /триста осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Троян, ПК5600, пл.
„Възраждане” № 1, с код по БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета Д.И.М.
да заплати на Т. Н. М., ЕГН **********, Ц. Г. М. ЕГН ********** и КР. Н.
Г., ЕГН ********** сумата от 386.67 /триста осемдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/ лева разноски за производството
10
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
11