Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 553 по
описа на съда за
Производството е по
правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.
Съдът е сезиран с искова молба от С.И.Г., ЕГН**********,
Р.Г.Г., ЕГН **********, Е.Г. А., ЕГН**********,
с адрес ***, чрез пълномощника си АД „Д. и Д.“, с ЕИК *********, против М.А.И., с ЕГН ********** с адрес ***
Решението е влязло в законна сила на
Производството
по делото е продължило във втората фаза на делбата, като е била допусната
съдебно-техническа експертиза за оценка на описаните имоти и делото е било
насрочено в съдебно заседание за събиране на доказателства.
В законоустановения срок, а именно до първото заседание
след влизане в сила на решението за допускане на делбата, ищците чрез своя
процесуален представител правят искане за възлагане на недвижим имот УПИ-ІІ с
планоснимачен № 858, в общ дял на тримата.
В същия срок по чл. 349, ал.2 ГПК ответницата чрез
процесуалния й представител адв. Р., поддържа искане за възлагане на недвижим
имот УПИ-ІІ с планоснимачен № 858, в кв. 62 по плана на с. Драгавищица, целият
с площ от
В съдебно заседание описаните искания се поддържат.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие
за установено следното:
Страните се легитимират като собственици на процесните
имоти, видно от доказателствата по делото, подробно анализирани в решението по
допускането на делбата, постановено по настоящото дело в първата фаза на
производството.
Във фазата по извършването на делбата е прието и
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза на вещото лице Е.Т., от
което се установява пазарната стойност на пороцесните имоти.
Прието е и заключение по допуснатата комплексна
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещите лица Д.М. и В.П., досежно
стойността на процесните имоти с оглед реализирани доходи от тях.
Приложени актуални скици на процесните имоти.
Събрани са и гласни доказателстевени средства чрез
разпита на свидетелите Е. Н., Й. В., М. Ц.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящото делбено производство
се намира във втората фаза на делбата, която
по правилата на ГПК
завършва с решение по извършването й, с което се прекратява съсобствеността.
В случая съществуването на
съсобственост между страните и правата на всеки от тях в нея е установено с
влязло в сила решение, постановено от КРС на основание чл. 344 вр. чл. 341 от ГПК в първата фаза
на производството.
За да пристъпи
към окончателното ликвидиране на съсобствеността съдът следва да избере някой
от способите за това, а именно: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез
теглене на жребий, чрез разпределение на имотите (движимите вещи) от съда по
реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. Досежно изборът на способ следва
да се вземе предвид основният принцип в делбеното производство - всеки
съсобственик да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако
имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
По искането за
възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК:
Право на възлагане на наследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят-наследник, който е
живял в наследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго
жилище към момента на извършване на делбата. То възниква при
следните предпоставки:
Делбеният имот да е жилище , т.е. имотът по своето предназначение да
служи за задоволяване на жилищните нужди съобразно изискванията на чл. 40 от
Закона за устройство на територията/ЗУТ/. Жилището да е неподеляемо, т.е от
него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при
спазване на изискванията на чл. 20 от ЗУТ. Делбеният имот да е служил за жилище
на наследодателя. Съделителят,
който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище. Съделителят, който иска
да му се възложи жилището, трябва да е живял в делбения имот при откриване на
наследството (датата
на смъртта на наследодателя).
В случая УПИ-II с отреден
планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с. Драговищица, общ.
Кюстнедил, целият с площ
Съгласно константната съдебна практика по начало не е допустимо неподеляемото
жилище да бъде поставено в общ дял на двама или повече съделители, т.к. по този
начин не се постига целта на делбата, а именно да бъде ликвидирана
съсобствеността на имота, предмет на делбата. По изключение би могло двама или
повече съделители да искат неподеляемото жилище да бъде поставено в техен общ
дял само, ако е установено, че в жилищно отношение тези съделители действително
образуват едно семейство, нуждите на които от жилище са общи, какъвто не е
настоящия случай. Това изключва приключването на делбата чрез възлагане.
По делото не е спорно, че общият
наследодател на страните А. Г. К. е
починал на
Поради това заявените искания, както от ищците, така от
ответницата, за възлагане на имота се възприемат за неоснователни и ще бъдат
оставени без уважение.
В същото време,
както вече се посочи, съгласно
чл.69, ал.2 ЗН всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото
това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява с пари. При равни
дялове на съделителите, във всеки дял следва да се включат еднакви по количество
и вид и приблизително равни по стойност имоти. Съгласно приетото в т.5б от ППВС
№ 7 от 28.11.1973 г., когато оформянето на такива дялове е възможно, делбата
следва да се извърши чрез теглене на жребий, освен ако това е невъзможно
(когато до делба са допуснати имоти, които съществено се различават по площ,
обем и стойност, а дяловете на съделителите са различни) или когато тегленето
на жребий е много неудобно (когато преди делбата съделителите са били във
владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от него имот
съществени подобрения и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите). Когато, обаче, до делба са
допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни имоти (един жилищен
имот и няколко нежилищни, незастроени имоти), какъвто е настоящият случай, не е
възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите, (дори когато
техните части в съсобствеността са равни). Поради това жилищният имот,
доколкото не може да бъде възложен по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 ГПК, следва
да бъде изнесен на публична продан. Досежно останалите равностойни и еднакви по
вид имоти (незастроените имоти) се налага същият извод. С т.5, б.”б” от ППВС №
7 от
Не е налице съгласие между тях за поставянето им в дял
срещу парично уравнение. (заявено е единствено искане от ищците за възлагане на
недвижим имот УПИ-ІІ с планоснимачен № 858, в общ дял на тримата). При това
положение делбата на допуснатите до съдебна делба неподеляеми имоти следва да
бъде извършена на основание чл.348 ГПК - чрез изнасянето им на публична
продан. Неприложим е способът по чл. 353 от ГПК, доколкото допуснатите до делба
имоти не съответстват по брой на съделителите в настоящото делбено
производство, които са четирима. Ето защо съдът ще постанови решение, с което
ще извърши делбата на процесните неподеляеми имоти - УПИ-II с отреден
планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с. Драговищица, Зеленчукова култура, представляваща имот № 142014; нива от 2,801 дка, представляваща имот № 130014 по плана за
земеразделяне; нива от 3,600 дка,
представляваща имот № 132060, по плана за земеразделяне; нива от 0,870 дка, представляваща имот № 184007, по плана за
земеразделяне, овощна градина от 3,864 дка
представляваща имот № 244088, по плана за земеразделяне, и овощна градина от 0,813 дка, представляваща имот № 268041, по
плана за земеразделяне, по
реда на 348 от ГПК.
За прецизност следва да се посочи, че заключението на
вещото лице Е.Т. за това, че имот № 244088 по плана за земеразделяне, представляващ овощна градина от 3,864 дка, е поделяем не може да бъде споделено. За
да се ликвидира една спорна съсобственост на основание чл.353 от ГПК, респ.
чл.350 и чл.352 от ГПК и се получи
реален дял от всеки, то от делбения имот следва да се обособят толкова реални
дяла, колкото са съделителите, или ако има доброволно групиране - колкото са
формираните групи. Императивно формулираното правило на чл.72 от ЗН, заложено и
в препращащата норма на чл.7 ал.3 от ЗСПЗЗ, установява забраната земеделските
земи да се обособяват в самостоятелни дялове под определен размер на площта на
конкретен дял, като за нивите този минимален размер е 3.00дка, за ливадите –
2.00дка, за лозя и овощни градини – 1.00дка. В случая от този имот могат да се
обособят два или три имота, както сочи и вещото лице, но досежно него липсва искане
за поставяне в общ дял на ищците (то е заявено единствено досежно поземления
имот и касае възлагането му, но не и поставянето в общ дал на всички имоти),
респ. съделителите са четирима. Така следва да се приеме, че и този имот е
реално неподелям. В т.см. се взе предвид задължителното
тълкуване в ППВС
4/1964 г. по т. 5 , според което неподеляемост на делбените имоти е налице,
не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може
реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя
на дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем.
По отношение на далжимите държавни
такси и разноски:
За да се произнесе в т.см. съдът взе предвид
характерната за делбеното производство особеност, че всеки съделител има
двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето право на делба и
ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази особеност
намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни разноски (вж. в
т. см. т.9 от ППВС №7/
На основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят
държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете на всеки от тях или ищците по
132,30 лв., а ответницата – 396,90 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна възлагателната претенция на С.И.Г.,
с ЕГН **********, Р.Г.Г., с ЕГН **********, Е.Г. А., с ЕГН **********, с адрес ***, по
отношение на УПИ-II с отреден планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с.
Драговищица, общ. Кюстнедил, целият с площ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна възлагателната претенция на М.А.И., с ЕГН ********** с адрес ***, по
отношение на УПИ-II, с отреден
планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с. Драговищица, общ.
Кюстнедил, целият с площ
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН допуснатите
до съдебна делба с решение № 608/
- УПИ-II с отреден планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с.
Драговищица, общ. Кюстнедил, целият с площ
- поземлен имот с
идентификатор 23282.142.14, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-507/
- поземлен имот с идентификатор 23282.130.14, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-507/
- поземлен имот с идентификатор № 23282.132.60 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед-18-507/
- поземлен имот с идентификатор 23282.84.7, по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заподев РД-18-507/
- поземлен имот с идентификатор 23282.244.88 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-507/
- поземлен имот с идентификатор № 23282.268.41 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одоблрени със заповед № РД-18-507/
допуснати до делба с
влязло в законна сила
Решение № 203/
СТОЙНОСТТА на изнесените на публична имоти
е 19845 лв. (деветнадесет хиляди осемстотин
четиридесет и пет лева, нула стотинки).
Получената при публичната продан сума ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ между съделителите, както
следва:
За С.И.Г., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. (една шеста идеална част);
За Р.Г.Г., ЕГН **********
– 1/6 ид. ч. (една
шеста идеална част);
За Е.Г. А., ЕГН **********
– 1/6 ид. ч. (една
шеста идеална част);
За М.А.И.,
с ЕГН ********** – 3/6 ид. ч. (три шести идеални части);
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 132,30 лв. (сто тридесет и два лева и
тридесет стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил ържавна такса в размер на 132,30 лв. (сто тридесет и два лева и
тридесет стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.Г. А., ЕГН **********,
с адрес *** и, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС –
Кюстендил ържавна такса в размер на 132,30
лв. (сто тридесет и два лева и тридесет стотинки), както и 5,00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.А.И., с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС -
Кюстендил държавна такса в размер на 396,90
лв. (триста деведтдесет и шест лева и деветдесет стотинки), както и 5,00 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.