Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ХVІІ-ти състав, на осми
юни две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в състав:
Председател: М. Иванова -Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдията
адм. дело №2406 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.215 от ЗУТ вр. чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№13518/02.11.2020г. от П.З.П., З.П.З. и М.П.З.
срещу Заповед №КС-225А-7/09.10.2020г. на Кмета на
район „Аспарухово“–Община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ е наредено
да се премахне като незаконен строеж: „Едноетажна сграда“, находяща се в гр.Варна, район „Аспарухово“, кв.„Галата“,
ул.„Г.“ №42 в ПИ 10135.5510.433 по КККР на гр.Варна. Със заповедта е постановено след влизането й в
сила да се отправи покана за доброволно изпълнение до П.З.П. – строител и
възложител на строежа, а при неспазване на срока за доброволно изпълнение - да
се премахне принудително по реда на Наредбата за принудително изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи и части от тях на територията на
Община Варна за сметка на П.З.П..
С жалбата се оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Твърди
се, че сградата е построена съгласно нормативните изисквания и действащото
законодателство преди 1947г. Жалбоподателите закупили имота през 1975г. заедно
с процесната сграда и тя била описана като съществуваща в парцела в НА №120/1975г.
Неправилно бил посочен П.П. като строител и възложител на едноетажната къща. При
издаване на заповедта административният орган не изследвал действащите по време
на построяване на сградата разпоредби, поради което неправилно не приложил §127
от ПЗР на ЗУТ. При издаване на Заповедта били допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Тя не била връчена на всички
собственици на къщата. Заповедта противорала на материалноправните
разпоредби и не съответствала на целта на закона. Претендира се отмяната й изцяло
на основание чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК и присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателите се явяват с общ процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. По
същество счита, че от писмените и гласни доказателства по делото се установило,
че процесната сграда представлява масивна постройка и отговаря на всички
изисквания, действали по време на построяването й и на изискванията за
отстояние. Оспорва заключението на вещото лице. Позовава се на материалната
доказателствена сила на нотариалния акт по чл.179, ал.1 от ГПК. В подробни
писмени бележки аргументира оплакването за незаконосъобразност на заповедта. Моли
за отмяна на заповедта и на жалбоподателите да бъдат присъдени разноските.
Ответникът – Кметът на район „Аспарухово“-Община Варна се представлява
от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че събраните доказателства установявали по категоричен начин правилността на
извода, че конкретната сграда е незаконен строеж, който подлежал на премахване.
Тя не била търпима, тъй като не отговаряла на правилата и нормативите, които са
действали по време на строежа й, нито на действащите правила и нормативи. КА
бил връчен на нарушителите, които подали срещу него възражение в законово установения
срок, поради което не било допуснато съществено нарушение на правилата. В
съпроводителното писмо, с което жалбата е препратена в съда ответникът изразява
становище за неоснователност на твърденията за търпимост на строежа. Сградата
била разположена на намалени отстояния от съседните имоти: част от нея по
северната фасада попадала изцяло в границата на ПИ 10135.5510.434, останалата
част отстояла на 2,5м от ПИ 10135.5510.438, а източната част на фасадата й била
на около 2м от ПИ 10135.5510.439. Едноетажната сграда не била търпима и поради
предвиденото в забележката във визата за проектиране №511/1988г. след завършване
на строителството на новата двуетажна сграда 10135.5510.433.2 да се събори старата
паянтова постройка в дъното на парцела. Аргумент за нетърпимост на постройката
било липсващото съгласие за това на всички собственици в имота, с оглед жалбата
подадена от М. Р.. Поради това едноетажната сграда се явявала незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и правилно и законосъобразно била
издадена заповед за премахването й. В съдебно заседание юрисконсулта поддържа
това становище. С оглед спазване на устройствените показатели в ПУП във визата
било предвидено премахване на едноетажната сграда, след изграждане на новата
къща, тъй като плътността на застрояването в имота става по-голяма от
предвидената. Поради това правилно било преценено, че едноетажната сграда не е
търпима и не отговаря на градоустройствените норми. В хода по същество моли жалбата
да бъде отхвърлена, а заповедта - да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, издадена в производство проведено при спазване на процедурните
правила. Претендира присъждане на Община Варна на юристконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Като взе предвид становището на страните и представителите им, събраните
доказателства и приложимите правни разпоредби, съдът достигна до следните
изводи:
П.З.П. е посочен в заповедта като собственик на едноетажната сграда, която е разпоредена за премахване. Той е адресат на задължението
за премахването й, поради което за него е налице правен интерес да оспори заповедта. Освен това той съвместно със съпругата си – А. С. П. са придобили в собственост имотът - ПИ 10135.5510.433 по КККР и процесната
едноетажна сграда в него с
идентиф.10135.5510.433.1 по КККР на гр.Варна съгласно НА №120/1975г., както е
описано в НА №98/2009г. От удостоверението за наследници /л.20/ е видно, че след 19.05.2011г. А.П. е наследена от М.П. С., З.П.З. и П. П., които
са придобили по наследство правото й на собственост върху имота и сградата.
Поради това за тримата е налице правен интерес и активна легитимация да оспорят Заповед №КС-225А-7/09.10.2020г. на Кмета на район „Апарухово“,
с която се разпорежда премахването на сградата като незаконен строеж и ги
засяга неблагоприятно. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, предвид собственоръчно
отбелязаното от П.П., че на 13.10.2020г. е получил заповедта. От тази дата е
започнал да тече 14-дневен срок за оспорването й, в рамките на който на
23.10.2020г. е подадена жалбата срещу Заповедта, по която е образувано
настоящото производство.
С оглед на изложеното, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След като прецени
доказателствата по отделно и в съвкупност, заключението на експертизата и
отчете разпределението на доказателствената тежест между страните, съдът
достигна до следните установявания за строежа и за административното
производство по издаване на заповедта:
На 27.03.2020г. в
район „Аспарухово“ постъпила жалба от М. Р. от гр.Варна,
кв.Галата, ул.Г. №42 за
съществуваща в общия им двор порутена постройка, собственост на З.П.З. и П.З.П..
Изложени са твърдения, че къщата е безстопанствена и в много лошо състояние, че
покривът е пропадал и вътре свободно влизат улични котки, кучета и плъхове.
Посочено е, че къщата е опасна и е възможно да се срути. Поискано е да се
извърши проверка и къщата да бъде обезопасена, а при невъзможност – да бъде премахната.
На 31.03.2020г. двама
главни инспектори от „Контрол на строителството“ в район „Аспарухово“ при
Община Варна извършили проверка на място в имота в присъствието на собственика
на постройката П.П.. Инспекторите съставили констативен протокол, в който
описали установеното при огледа /л.84 от преписката/: че в ПИ 10135.5510.433 са
изпълнени три сгради, едната от които била жилищна сграда на три етажа с по
един апартамент на етаж, а другата била едноетажна постройка в дъното на имота,
с каменни зидове и четирискатен дървен покрив, покрит
с керемиди. За едноетажната сграда установили, че е собственост на П.П., че не
се обитава и е в лошо санитарно и хигиенно състояние. Сградата била захранена с
ток и вода. Северната фасадна чат на сградата била пропаднала. В нея имало покъщнина
- стара и неизползваема. В постройката не било възможно да се живее. Около нея имало
разпилени отпадъци. Към протокола инспекторите приложили снимки, онагледяващи
състоянието на сградата. В протокола П.П. посочил, че ще почисти и обезопаси сградата
в 14- дневен срок.
Във връзка с
установените три сгради в ПИ 10135.5510.433, директорът на дирекция „Контрол по
строителството“ изискал разрешенията за строеж, проектите и всички налични
книжа за постройките от дирекция „Устройство на територията“ в район Аспарухово.
На 07.04.2020г. З.П.З.
***, с което по преписката представила скица на сградата с идентиф.10135.5510.433.1,
Нотариален акт за собственост №120/1975г., Разрешение за строеж №105/26.06.1989г.,
Нотариален акт за дарение №71/30.10.2009г., договор за поръчка от 1989г. и
фасада-юг на двуетажната сграда.
На 09.04.2020г. по
преписката постъпило с писмо от Гл. архитект на район „Аспарухово“ Разрешение
за строеж №105/26.06.1989г. със скица-виза за проектиране на разрешената за
изграждане в парцел II-400, кв.23, по плана на кв.Галата на П.З.П. двуетажна двуфамилна жилищна сграда.
На
30.04.2020г. е съставен констативен протокол, в който е отразено установеното
при проверка на място по повод връченото на П. предписание за почистване и
обезопасяване на сградата с идентиф. 10135.5510.433.1.
Констатирано е, че отпадъците са почистени и сградата е обезопасена със
сигнална лента. В протокола е отразено
оставянето на покана №01/30.04.2020г. на внука на П.П. с указание за явяване на
04.05.2020г. и предоставяне на документи за сградата, на декларация по §127,
ал.9 от ЗИД на ЗУТ и др.
На 04.05.2020г. инспектори
по контрол на строителството в район „Аспарухово“ съставили Констативен акт №6
/л.36 от преписката/, в който е отразено установеното от документите и огледите
на място: че ПИ 10135.5510.433 на ул. “Г.“ №42 в град Варна е съсобствен имот със
собственици П.П., З.З., „Тимро“ ЕООД, М. Р. и Р. Р. ;
че в имота има три сгради, като съгласно одобрената кадастрална карта сградата
10135.5510.433.1 е частна собственост, жилищна еднофамилна, с един етаж и ЗП=102кв.м,
с вписан в регистъра собственик – П.З.П. с НА №98/15.10.2009г. За тази сграда в
КА е отразено, че е масивна постройка с тухлени зидове и изба от каменни
зидове, а покрива й е дървен, скатен. От заявеното от
собственика П. е установено, че сградата е построена преди повече от 40 години
и се е ползвала за живеене на семейството му, но поради липса на финанси за
поддържането й вече не се обитавала и е преустановено електрозахранването й. В
качеството си на собственик на сградата, П. е възприет и като нейн възложител и строител.
В КА сградата е
описана като разположена в северната част на ПИ 10135.5510.433, по дъното на
имотната му граница. Сграда 10135.5510.433.1 била на около 10м от сграда 10135.5510.433.2.
Застроената й площ била около 102кв.м, масивна, с каменни и тухлени зидове, а
във височина била 3,50м от прилежащия терен. Отстояла на около 3м от източната
регулационна линия на имота. Сградата имала изба, цялата част на която е под
земята с цокъл от около 1м над прилежащия терен от каменни зидове. Всички
фасадни стени на сградата били от каменни и тухлени зидове, само по южната
фасада имало положена външна мазилка. Подът на първия етаж бил от дървен
гредоред, провиснал на места и негоден за експлоатация. Заради естественото износване на материалите и
неполагането на грижи, сградата била с нарушена
цялост на северната фасада, с пукнатини по зидовете и срутване на част от тях. Дървените
дограми и врати били изметнати на места и не функционирали правилно. Покривът й
бил скатен, дървен, с керемиди, които на места били
начупени, липсвали или били разместени. Подходът към етажа бил с четири стъпала
от зидария с циментова замазка.
В КА е посочено,
че в представената виза №511 от 24.11.1988г. сградата с идентиф.10135.5510.433.1
е отразена. Във визата в забележка било посочено: „старата паянтова постройка в
дъното на парцела“ да се събори след завършване на строителството на новата двуетажна
сграда с идентиф. 10135.5510.433.2.
Постройката е определена като строеж от V-та
категория, който е извършен преди повече от 40 години без разрешение за строеж
и без проекти.
По действащия ЗРП одобрен със Заповед
№Г-26/28.03.1991г. на Кмета на Община Варна парцел IХ-400, кв.23, по плана на кв.Галата попада в зона „Жм“-
жилищна зона с преобладаващо ниско застрояване с показатели Пзастр.
макс. 40%, Кинт макс. 1,2, кота корниз до 10м, Озел.
мин. 40%. С оглед липсата на строителни книжа и документи за
едноетажната сграда тя е квалифицирана като незаконен строеж по чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ, който
подлежи на премахване. С този извод в КА №6/04.05.2020г. е поставено начало на
производство по издаване на заповед за премахване на строежа по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ.
На 20.07.2020г. на
П.З.П. е връчен КА №6/04.05.2020г. с указание за възможността в 7-дневен срок
да депозира възражения. Такива са постъпили на 24.07.2020г. от П. П. и З.З. –
съсобственик на имота и на сградата. В него се оспорва верността на констатациите
в акта. Акцентирано е, че П. е придобил имота с НА №120/1975г. с едноетажната
сграда. Тази къща фигурирала още в НА №85/1947г. и била законна, след като е
описана от нотариусите в актовете за собственост, които са приложени.
Представени са НА №120/1975г., НА №98/15.10.2009г., удостоверение за наследници
от 04.05.2020г., НА №85/1947г., НА №71/2009г. за дарение на недвижим имот.
Твърди се, че сградата с идентиф.10135.5510.433.1 е електроснабдена,
водоснабдена и се ползва. Представена е декларация от 23.07.2020г. от П., че
сградата е водоснабдена от водопровода в имота, с който е водоснабдена и
триетажната сграда. Приложени са касови бонове за заплатени вода и ел. енергия
от П. П. ***. Представени са скици- извадки от КККР от 2009г. и от 2020г. на ПИ
10135.5510.433 и на сградите в него с идентиф.
10135.5510.433.1 и 10135.5510.433.2, както и издадено от дирекция „МД“
на Община Варна удостоверение за данъчна оценка от 2020г. на притежаваната от
съсобственика З. П. З. 1/6 част от имота и едноетажната сграда на ул.“Г.“ №42. Във
възражението се изтъква обстоятелството, че П. не е присъствал на огледа и на
съставяне на КА, който му е връчен на 20.07.2020г. Оспорва се приетото в акта,
че са нарушени разпоредби от ЗУТ и се твърди, че не е налице основание за
започване на административното производство реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за
премахване на жилищната сграда.
С представения с
възражението НА №120/11.06.1975г. Панчо З.П. придобил чрез покупко-продажба от Г.
М. и Д. Г. недвижимия имот: дворно място 1063кв.м., намиращо се в кв. Галата,
ул. „С.“ №42, представляващо парцел пл. №IX-536 на кв.23 по плана на кв.
Галата, както и застроените върху парцела постройки. С НА №52/2009г. П.П. и А. П.
са признати за изключителни собственици на ПИ IX-536 с идентиф.10135.5510.433,
целия с площ 1063кв.м, еднофамилна жилищна сграда с идентиф.10135.5510.433.1 с
площ 102кв.м, еднофамилна жилищна сграда с идентиф.10135.5510.433.2 с площ
127кв.м, гараж с идентиф.10135.5510.433.3 с площ 42кв.м.
По преписката се
произнесъл кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, който на основание
чл.225а от ЗУТ във връзка чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ издал Заповед №КС-225А-7/09.10.2020г.,
с която наредил да бъде премахната като незаконен строеж: „Едноетажна сграда“, находяща
се в гр. Варна, район „Аспарухово“, кв.„Галата“, ул.
„Г.“ №42 в ПИ 10135.5510.433 по КККР на гр. Варна. Разпоредил след влизане в
сила на заповедта да се изпрати покана за доброволно изпълнение до П.П.-строител
и възложител, а при неизпълнение в срока за доброволно изпълнение - да се премахне
принудително по реда на Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи и части от тях на територията на Община Варна
за сметка на П..
В заповедта е
възприето описанието в КА №6/2020г. на „едноетажната сграда“, че е със ЗП=102кв.м
и височината около 3,5м от прилежащия терен; че от каменни зидове е изградена изба,
която е под земята и цокъл на около 1м над прилежащия терен и всички фасадни
стени са с каменни и тухлени зидове, с външна мазилка само по южната фасада; че
подходът към етажа става посредством 4 стъпала изградени от зидария с циментова
замазка; подът на етажа е от дървен гредоред, който на места е провиснал и не е
годен за експлоатация; че поради естествено износване на материалите и неполагане на грижи сградата е с нарушена цялост по
северната фасада, където има срутване и пукнатини по зидовете; че дървените
дограми и врати са изметнати; че покрива е скатен,
дървен, покрит с керемиди, които на места са начупени, разместени са или
липсват. Възприето е установеното от инспекторите, че сградата в кадастъра е
отразена с идентиф. 10135.5510.433.1 и е разположена
в северната част на ПИ с идентификатор 10135.5510.433, по дъното на имотната
граница, като отстои на около 3м от източната регулационна граница на имота и
на около 10м от другата жилищна двуетажна сграда с идентиф.10135.5510.433.2.
В Заповедта е отчетена
констатацията в акта, че в издадената виза №511/24.11.1988г. на новата
двуетажна сграда в имота е отразена едноетажната сграда 10135.5510.433.1 и е
счетено, че за нея е посочено в забележката, че следва да се събори след
завършване на строителството на новата двуетажна сграда.
Кметът на района взел
предвид постъпилото от П. и З. възражение срещу КА и представените с него документи.
Сред тях нямало строителни книжа и документи за изграждането на едноетажната
постройка, поради което в заповедта определил едноетажната сграда с идентиф. 10135.5510.433.1 като строеж от V-та категория по чл.137,
ал.1, т.5 от ЗУТ, изпълнен преди повече от 40 години по данни от собственика му
П. П., който е напълно завършен и се е ползвал като жилищна сграда, но поради
липсата на средства за поддържането не се обитавал. Тъй като нямало издадени разрешение
за строеж, строителни книжа и документи, нито инициирана процедура по §184,
ал.2 и §183 от ПЗР на ЗУТ за този строеж, в заповедта е направен извода, че сградата
е изпълнена в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ – без
разрешение за строеж и без одобрени проекти, поради което не е допустим строеж
и по отменения ЗТСУ и по действащия ЗУТ и не била търпим строеж съгласно §16,
ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 от ПР на ЗУТ. С тези мотиви на основание чл.223, ал.1,
т.8 от ЗУТ и правомощията по Заповед №0508/07.02.2020г. от Кмета на Община
Варна, кмета на район „Аспарухово“ постановил премахване на едноетажната сграда
в ПИ 10135.5510.433. Заповедта с указания за реда и сроковете за оспорването й
е връчена на 13.10.2020г. лично на П. П., който в срок я оспорил с жалбата, по
която е образувано настоящото съдебно производство.
Във връзка с твърденията
в жалбата, че едноетажната сграда е построена съгласно нормативните изисквания
и действащото законодателство преди 1947г. по делото са разпитани свидетелите К.
М. К. и И. М. Х..
Свидетелят К. съобщава,
че е внук на бившите собственици на дворното място. Баба му и дядо му живели в
старата къща, която била строена още по турско време. Къщата представлява маза с
три стаи над нея, а отпред имало антре, което преградили. Покрива на къщата бил
от цигли с каратаван. След като баба му и дядо му починали,
наследниците продали през 1970-1975г. по-голямата част от имота с обора и
старата къща на П. и съпругата му. В имота имало обор, зад него имало един
дълъг плевник. Отпред имало сайвант, в който си държали машините. Оборът бил
там, където сега била новата къща на три етажа. Останала старата едноетажна каменна
къща от зад. В момента никой не живеел в нея. Свидетелят не може да каже как е сега,
тъй като от години не е ходил в нея, но от вън изглеждала добре – замазана с
циментова мазилка и покривът й бил там.
Свидетелят Х.
сочи, че в двора на П. имало къща и селскостопански постройки, които били съборени
при строежа на новата къща. Старата сграда била масивна, строена едно време от
камък, на един етаж, с маза и четирискатен покрив. Покривът
бил от цигли – дървен, а външната стена била каменна зидария – зидана до горе.
Основата й счита, че е от камък. Къщата можело да има проблем някъде на
покрива, но като цяло била здрава и можело да се ползва. Свидетелят не знае
кога е строена, но доколкото си спомня му разказвали, че е около неговото
раждане, т.е. 1940г. Х. твърди, че е съсед на жалбоподателите и живее през
няколко къщи. Когато се нанесъл там, къщата била построена. Преди в нея живеели
П. и децата му. Тя била голяма къща с около 5 стаи. Външно къщата изглеждала
добре и според него можело да се ползва, ако се стегне. Вътре не бил влизал и
не знае как е. Знае, че мазата се използвала, за да се прибират натурии. В имота имало нова къща, която била строена в
последствие, на мястото на селскостопански постройки, които съборили и в нея живеела
едната дъщеря на П. и други хора, които купили дяла на другата му дъщеря. П.
имал и друг имот, друго дворно място със стая там.
Във връзка със спора между страните относно сградата предмет на
заповедта по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието по делото като обективно и компетентно, основано на извършен
оглед на място, на специалните знания на вещото лице - инженер-конструктор и на
писмените доказателства в делото, поради което съдът го кредитира изцяло.
Вещото лице констатира, че с НА №85/1947г. А. Е. П. е признат за
собственик по давност на недвижимия имот: къща, плевня, сайвант и обор с 2440кв.м
двор в с. Галата, Варненско. В КП от 1960г. в имота на А. Е. П. - парцел пл.№ IX-536, парцел пл. №X-537 и парцел пл. №VIII-534, в кв.23 по
плана на кв. Галата били означени като налични: жилищна сграда „ПМЖ“ в парцел
пл. №IX-536; две стопански постройки „ПМС“ – плевня, обор и сайвант, на които
южната страна била отворена в парцел пл.№Х-537 и „ПЖ“, „ПС“ и „ПМС“ в парцел
пл. №VIII-534. В съответствие с показанията на свидетелите, че част от този имот е
продаден на съседите, а останалата част с обора и старата къща е продадена на П.
и жена му вещото лице установява, че в НА №120/1975г. е отразено, че с него
наследниците на А. Е. П. продават на П. недвижим имот, представляващ дворно
място с пространство 1063кв.м представляващо парцел пл. №IX-536, кв.23 по плана на Галата и застроените в него постройки.
На визата за проектиране №511/1988г. вещото лице установява означени:
-сградата, която по
действащата КККР е с идентиф.10135.5510.433.1, която е означена като „ПМЖ“- полумасивна жилищна сграда;
-петното на новата
сграда, която сега е с идентиф. 10135.5510.433.2;
-сградата със
сегашен идентиф. 10135.5510.433.3;
-съществуваща в
дъното на имота стопанска постройка тип навес с три ограждащи стени, на която
южната страна е отворена.
Експерта установява, че в забележката на визата указанието „старата
паянтова кирпичена постройка в дъното на парцела да се събори след завършване
на строителството на новата сграда“ се отнася за стопанската постройка тип
навес с три ограждащи стени, на която южната страна е отворена. Това указание
вещото лице констатира, че е изпълнено, тъй като навеса в дъното на парцела не
съществува в имота.
Вещото лице констатира, че в НА №52/2008г. жилищната сграда е описана
като състояща се от външно стълбище, коридор, кухня и две спални. На място съществуващата
сграда с идентификатор 10135.5510.433.1, означена като „ПМЖ“ на визата
представлявала сградата на един етаж със сутерен, разположена на 1м над терена,
изградена по характерния за времето начин: носещите стени в сутерена и голяма
част от фасадните зидове в етажа са от каменна зидария с дебелина 50см, южната
фасада е тухлена зидария с дебелина 25см и е измазана с външна мазилка; носещата
конструкция се състои от вертикални носещи елементи – етажен дървен гредоред
над сутерена, тавански дървен гредоред над етажа, дървена покривна конструкция
с покритие от керемиди, с четирискатен покрив.
В обобщение вещото лице сочи, че в момента в ПИ 10135.5510.433 са налични:
-жилищна сграда с
идентификатор 10135.5510.433.1;
-жилищна сграда с
идентификатор 10135.5510.433.2;
- гараж с
идентификатор 10135.5510.433.3 и заключава, че са съборени обора, на мястото на
който е изградена новата жилищна сграда и старата паянтова кирпичена постройка тип
„навес“ в дъното на имота.
Още в КП от 1910г. /л.74 от делото/
вещото лице установява, че има означена като съществуваща сграда
на същото място, където е жилищната сграда с идентиф. 10135.5510.433.1.
За разположението на процесната
сграда 10135.5510.433.1 експертизата описва, че е на намалени отстояния от
съседните поземлени имоти: част от очертанието на сградата по северната фасада
попада на границата със съседния ПИ
10135.5510.434; останалата част от северната фасада е на около 2,50м от
съседния ПИ 10135.5510.438; източната фасада е на разстояние около 2м от
съдения ПИ 10135.5510.439.
С това разположение на сграда с идентиф.10135.5510.433.1,
която е построена преди 1947г. експертизата дава становище, че не е допустима
по правилата и нормативите, действали преди 1947г., както и по действащите
правила и нормативи на ЗУТ, тъй като не са спазени отстоянията към дъното на
имота и към страничната регулационна линия на източната граница. При формиране
на този извод вещото лице се позовава на правилата и нормативите в отменения Закон
за благоустройството на населените места от 1941г. /ЗБНМ/, на който в глава Втора
„Начин на застрояване“, Отделение I Разположение на сградите в чл.173 предвижда
застрояването на сградите, с оглед на разположението им, може да бъде:
сключено, групово, редово, свободно и верижно. Като свободно застрояване чл.173
от ЗБНМ е това, при което сградите се разполагат на разстояние от страничните
регулационни граници на парцела. В отделение II „Строителни линии“ в §2 „Строителни линии към съседите
(вътрешни строителни линии)“ съгласно чл.177 от ЗБНМ при свободно застрояване
сградите трябва да отстоят от страничните регулационни линии на парцела на
разстояние най-малко 3м.
В чл.178 е предвидено вътрешната строителна
линия към дъното на парцела да е най-много на 20м от външната такава, като
разстоянието от регулационната линия в дъното на парцела до вътрешната
строителна линия трябва да бъде най-малко 5м. Това разстояние може да бъде 3м
само в случаите, когато външната строителна линия е на разстояние по-малко от
15м от регулационната линия в дъното на парцела.
Тъй като процесната сграда е жилищна, с височина
3,50м над прилежащия терен от действащите правила и нормативи на ЗУТ вещото
лице се позовава на чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ който дефинира застрояването със
сгради с височина до 10 метра като ниско застрояване, при което нормативите за
разстояния на сградите на основното застрояване са в чл.31, ал.1 от ЗУТ:
най-малко 3м до страничната граница на урегулирания поземлен имот и най-малко
5м до границата към дъното на урегулирания поземлен имот. Такива разстояния не
са налице между процесната сграда идентиф.10135.5510.433.1 и регулационните граници към дъното на имота на
север и на изток със съседните имоти, поради което експертизата заключава, че
едноетажната жилищна постройка в дъното на парцела не е търпима.
С оглед тези фактически установявания, освен по
оплакванията в жалбата, бе извършена проверката
на обжалвания акт за всички основания по чл.146
от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, приложим на основание но чл.219 от ЗУТ и
достигна до следните изводи:
Заповед №КС-225А-7/09.10.2020г. е индивидуален административен акт по чл.214 ал.1 т.3 от ЗУТ, с който на основание чл.225а от ЗУТ във вр.
с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е разпоредено премахване на
едноетажна сграда като незаконен строеж от V-та категория. Тя е издадена от кмета на район „Аспарухово“, на който Кмета на Община Варна със Заповед №0508/07.02.2020г. т.6 е делегирал правомощията си по издаване на мотивирани заповеди по
чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по чл.225, ал.2 от ЗУТ за
строежи от IV-та до VI-та категория или на части от тях /л.5 от преписката/. Разпореденият за премахване със заповедта строеж е от V-та
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б."а"
от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/30.07.2003г., ситуиран в кв.Галата в район „Аспарухово“ на град Варна, поради което
заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е
налице основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяването й за нищожна.
Заповедта е издадена в писмена форма. В обстоятелствената й част са изложени
фактическите и правни основания, въз основа на които е постановена съответната
разпоредителна част. В нея са описани вида и характеристиките на обекта,
времето на извършването му, основанието за квалифицирането му като незаконен
строеж и подлежащ на премахване, данните за субекта задължен за премахването
му. Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане на
принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочен
е реда и сроковете за оспорването й. Това обосновава извода, че заповедта е
мотивиран административен акт, с необходимите реквизити съобразно изискванията
за форма и съдържание в чл.59, ал.2 от АПК и не е налице основание по чл.146,
т.2 от АПК за отмяна, респ. за обявяването й за нищожна.
В административното производство не се установяват допуснати нарушения
на правила, които да са съществени. Спазена е процедурата в чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е поставено начало на административното производство със съставянето
на КА №6/2020г. от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ по контрол на
строителството за установения при огледите на място и описан в констативните
протоколи незаконен строеж. За съставянето на КА е връчена покана за явяване на
П.П. в качеството му на собственик на сградата на 04.05.2020г. в стая 509 в
районното кметство. В КА е отразено, че се изготвя въз основа на извършена
проверка на място и документите, а в края му е посочено, че се съставя в 4
екземпляра в отсъствие на възложителя на строежа. На П. П., който не се е явил
на указаната му дата за съставяне на КА екземпляр е връчен на 20.07.2020г., за което
той собственоръчно се е подписал в акта. Поради това неоснователни са оплакванията
в жалбата за неправилно процедиране при съставяне на КА. Видно от съдържанието
в преписката и посоченото в обстоятелствената част на заповедта, подадените срещу
КА възражения от П. и З. ведно с приложените писмени доказателства са взети
предвид от административния орган при произнасянето му. Правилно е отчетено, че
с тях не са представени доказателства, които да водят до различни изводи за
постройката и за търпимостта й, поради което са оставени без уважение като
неоснователни. В издадената заповед №КС-225А-7 на 09.10.2020г. кмета на район
„Аспарухово“ квалифицирал едноетажната сграда като незаконен строеж, който не е
търпим, поради което разпоредил премахването й, като определил срок за
доброволното й изпълнение, респ. принудително такова. В заповедта са дадени указания
за реда и сроковете за обжалването й, връчена е на П., който е собственик на
сградата и като такъв се явява възложител на строежа по смисъла на чл.161, ал.1
от ЗУТ, който своевременно е упражнил правото си да я оспори. Изяснени са
фактите и обстоятелствата от значение за правилното произнасяне по случая. При
формиране на фактическите установявания и изводи за вида и категорията на
строежа, за наличието на строителни книжа, за предвижданията на ПУП, за
търпимостта на обекта, за правата на адресата са взети предвид констатациите
при проверките на място, обясненията, писмените доказателства и възраженията.
Изложеното налага извода, че административното производство е проведено при
спазване на процедурните правила в ЗУТ, без съществени нарушения, които да
обосноват отмяната и по чл.146, т.3 от АПК.
Оборено от доказателствата и заключението на вещото лице е твърдението
поддържано от представителя на ответника, че правилно в заповедта е посочено,
че във визата за проектиране №511/24.11.1988г., за сградата с идентиф. 10135.5510.433.1 се отнася забележката : „…старата
паянтова постройка в дъното на парцела…да се събори след завършване на
строителството на новата двуетажна сграда…“. Видно от цитираната виза за
проектиране, приложена на л. 64 от административната преписка, в нея е записано
„старата, паянтова, кирпичена постройка в дъното на парцела…“, а по делото
категорично се установи, че процесната постройка е изградена от каменни и
тухлени зидове. Тези факти се установяват, както от КА №6/04.05.2020г., където
в т.III. Изпълнение на строежа сградата е подробно
описана, така и от заключението на вещото лице, което сочи, че забележката във
визата за проектиране №511/14.11.1988г. касае стопанска постройка, тип навес с
три ограждащи стени, на която южната страна е отворена, която паянтова
постройка в дъното на парцела е съборена.
От уредбата в чл.225а на ЗУТ е видно, че основната цел на този вид
актове е да се констатира, ако даден строеж или част от него е незаконен и да
се разпореди премахването му, ако той не е търпим. Такъв акт се издава
независимо дали нарушителят на разпоредбите в ЗУТ за изграждане на строежите е
известен или не. Т.е. предмет на този вид административни актове, какъвто е
процесната заповед са нетърпимите незаконни строежи и водещо е обективно
установеното на място при огледа им, от строителните книжа за него и
предвижданията на действащия ПУП за имота.
От обективно установеното от огледа и документите се формират изводите
по релевантните в производствата от този вид въпроси: представлява ли обекта
строеж и какъв; от коя категория е; има ли за него строителни книжа; ако няма
такива – търпим ли е или не. Описаните факти и обстоятелства за процесния
строеж в Заповедта, че е строеж от V-категория, за който няма строителни книжа
и не е търпим, с оглед времето на изграждането му и изискванията на ЗУТ изцяло
се подкрепят от установеното и описано по-горе от писмените доказателствата и
заключението на вещото лице. Изводът в Заповедта, че процесната сграда
представлява незаконен строеж е правилен и съобразен с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Видно от писмо рег. № РД20006165АС_005ВН_001АС/10.04.2020г. от Община Варна в
Архив на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в гр. Варна“ за
периода 1930г. до 2018 г, не се установяват предадени за съхранение разрешения
за строеж и строителна документация към тях за сгради, построени в поземлен
имот с идентификатор 10135.5510.433, находящи се в гр.Варна,
кв.„Галата“, ул. „Г.“ №42. Фактически съществуващият
на място обект правилно е определен като „едноетажна сграда“, ситуирана в
северната част на поземлен имот с идентификатор 10135.5510.433, по дъното на
имотната граница, който представлява масивна сграда от каменни и тухлени зидове
с идентиф. 10135.5510.433.1, която е на около 10м от новопостроената
в имота сграда с идентиф.10135.5510.433.2. Правилно е установено в Заповедта,
че застроената площ е около 102кв.м., а височината й е около 3,5м от прилежащия
терен.
Правилно е установено, че
процесната сграда 10135.5510.433.1 е разположена на намалени отстояния
от съседните поземлени имоти. Част от очертанието на сградата по северната
фасада попадат на самата граница със съседния
ПИ 10135.5510.434, а останалата част от северната фасада е на около
2,50м от другия ПИ 10135.5510.438. Източната фасада на процесната сграда е на разстояние
около 2м от съдения ПИ 10135.5510.439. Т.е. процесната сграда не е на
изискуемото в чл.177 от ЗБНМ разстояние от 3м от страничната регулационна линия
на парцела и на изискуемото в чл.178 от ЗБНМ разстояние от 5ми по
изключение 3 м. от регулационната
граница в дъното на парцела. Разпоредената за
премахване сграда не е разположена на изискуемите в сега действащия чл.31, ал.1
от ЗУТ отстояния: най-малко 3м до страничната граница на урегулирания поземлен
имот и най-малко 5м до границата към дъното на урегулирания поземлен имот.
Такива разстояния не са налице между процесната сграда идентиф.10135.5510.433.1
и регулационните граници към дъното на имота на север и на изток със съседните
имоти, поради което представлява строеж, който не е търпим по действалите
правила и нормативи, както и по сега действащите правила и нормативи.
Поради това в съответствие с
приложимите материално-правни разпоредби е преценено, че сградата не е търпим незаконен
строеж, който независимо, че е незаконен не подлежи на премахване, тъй като е
търпим по смисъла на ЗУТ. Търпимостта е уредена в §16 ал.1, ал.2 и ал.3 от ПР
на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обнародван в ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от
26.11.2012г. Кои от тези разпоредби за търпимостта са приложими за процесната сграда
се определя с оглед времето на изграждането й. В случая между страните има спор
за това кога е изпълнена сградата. Жалбоподателят твърди, че е била изпълнена и
налична в имота още когато го закупил с НА №120 от 1975г. Като сочи, че
сградата е била описана още в предходния НА №85/1947г. Безспорно по делото се
установява, че процесната сграда е построена преди 1947г., този факт се
потвърждава, както от заключението на вещото лице, в което е посочено, че
сградата е била отбелязана в кадастралният план от 1910г., така и от
свидетелските показания на св. К. и св. Х.. След като е изградена преди 1947г.,
едноетажната сграда описана в Заповедта попада времево в обхвата на §16 ал.1 от
ПР на ЗУТ, касаещ строежите изградени до 7 април 1987г. При приемането на §127
от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ не е отменен §16 от ПР на ЗУТ, поради което §127 ал.1
касае строежите изградени в следващият времеви период - от 03.01.2001г. до
31.03.2001г.
Съгласно §16
ал.1 от ПР на ЗУТ строежи,
изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Както бе посочено по-горе, жилищна сграда с идентиф.10135.5510.433.1 е
разположена на намалени отстояния от съседните поземлени имоти на север и на
изток, като дори част от очертанието на сградата по северната фасада попада на
границата със съседния ПИ 10135.5510.434. Останалата част попада на около 2,50
м. от съседния ПИ 10135.55010.438. Източната фасада на сградата е на разстояние
около 2,00м. от съседния ПИ 10135.5510.439. Поради това сграда със сегашен
идентиф.10135.55.10433.1, за която по делото е установено, че е построена преди
1947г. не е допустима по правилата и нормативите, действали преди 1947г., нито
по сега действащите правила и нормативи на ЗУТ, тъй като не са налице
изискуемите отстояния от нея към регулационната граница на север и към
страничната регулационна граница на изток. При тези факти и обстоятелства
обективно, обосновано и правилно е преценено и посочено в КА и в Заповедта, че
незаконният строеж е „едноетажна сграда с идентификатор 10135.5510.433.1“,
който не е и търпим по смисъла на в §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ подлежи на премахване. С
оглед на това не е налице основание за отмяната й по чл.146 т.4 от АПК.
По делото няма спор, че едноетажната сграда е строеж от V-та категория
съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба №1 от
30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, за който съгласно чл.137,
ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ се изискват одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж. Правилно е констатирано, че за сградата няма издадени
разрешение за строеж и проекти и е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.Този извод не се опровергава, а подкрепя
изцяло от писмените доказателства и
заключението на вещото лице. Строителството на едноетажната сграда е
осъществено в нарушение на изискването за наличие на разрешение за строеж и
проекти в чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че П. П. не е възложител
и извършител на процесната незаконна сграда, тъй като тя е изпълнена и е
съществувала в този вид към момента, когато е придобил имота на ул. „Г.“ №42.
Независимо, че строежа е бил извършен към датата, на която жалбоподателят е
придобил имота, посочването му като адресат на заповедта за премахването му не
е в противоречие с уредбата в чл.225а от ЗУТ. Субекти, които може да са
адресати на актовете за премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ по
аргумент от чл.225а, ал.5 от ЗУТ са: извършителя и лицето, упражнило строителен
надзор; строителя - в случай, че строителството е продължило след издадена
заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето,
упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа ;
строителя - в случаите по чл.225, ал.2, т.2–4; проектанта и лицето, оценило
съответствието на инвестиционните проекти-при несъответствие на одобрения
инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за
безопасност по чл.169, ал.1, т.1-4 и/или с предназначението на земята – т.4 и
възложителя на строежа-т.5. В чл.225а, ал.6 от ЗУТ е разписано, че
отговорността на изброените в ал.5 лица е солидарна. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ „възложител“ е собственикът на имота или лицето, на което е учредено право
на строеж в имота или което по силата на закон има право да строи в имота. В
съответствие с данните в кадастъра за имота и сградата в Заповедта е посочено,
че ПИ 10135.5510.433 е съсобствен имот, а
сградата с идентификатор 10135.5510.433.1 е частна собственост на П.З.П..
Съгласно НА №52, том II, рег. №3837, дело №247/2009г. е описано, че П.П. и
А. П. се признават за изключителни собственици на следните недвижими имоти, а
именно:
-ПИ IX-536 с идентификатор 10135.5510.433, целия с площ
1063 кв. м.
-Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.5510.433.1 с площ 102 кв.
м.
-Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.5510.433.2 с площ 127 кв.
м.
-Гараж с идентификатор 10135.5510.433.3 с площ 42 кв.
При тези вещни права Панчо З.П. е възложител на строежа по смисъла на
чл.161, ал.1 от ЗУТ към момента на издаване на заповедта и в това му качество е
субект по чл.225а, ал.5, т.5 от ЗУТ, който административния орган може да
задължи за премахването му в срока за доброволно изпълнение, съответно за
сметката на когото да се извърши принудителното премахване. При тази права
притежавани от жалбоподателя, с оглед уредбата в чл.225а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и
солидарната отговорност, възраженията на жалбоподателя, че други лица са
фактически извършители на строежа, както и че той не е единствен негов
собственик не водят до извод за неправилно приложение на закона при посочването
му като единствен адресат на задължението в т.2 и т.3 от Заповедта. Поради това
не е налице основание по чл.146 т.4 и т.5 от АПК за отмяна на заповедта.
Съгласно възприетото в съдебната практика като адресат на заповед за
премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както извършителя му, така
и собственика му и/или възложителя, а също и лицата, носители на вещни права
върху имота, в който е изграден, които са и лицата, за чиято сметка се извършва
принудителното му премахване. Административният орган определя на кого от
посочената категория лица да възложи премахването на незаконния строеж в
условията на оперативна самостоятелност, поради което може да определи един от
собствениците за адресат, с което изискванията на закона ще са изпълнени. С
оглед, на което посочването на П. П. като адресат на оспорената заповед не е
нарушение на цитираните норми на ЗУТ, нито е в противоречие с тях и с целта му.
В този смисъл е произнасянето в съдебната практика: Решение №14897 от
05.11.2019г. по адм. дело №2428/2019г., ІІ отд. на
ВАС, Решение №13223 от 23.10.2020г. по адм. д.№13466/2019г., II о.; Решение
№7266 от 15.05.2019г. по адм. д. №396/2019г., II о.
Не е налице и несъответствие на Заповедта с
целта на закона, която е премахване на незаконните постройките, които не са
търпими, поради което не е налице основание за отмяна по чл.146, т.5 от АПК.
В обобщение на изложеното оспорването с
жалбата се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено изцяло.
При този изход на спора своевременно
направеното искане от представителя на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4
от АПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.37 от ЗПП жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на Община Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл.24 от НЗПП и сложността на делото.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата вх.№13518/02.11.2020г. на П.З.П., З.П.З.
и М.П.З. срещу Заповед №КС-225А-7/09.10.2020г. на Кмета на район
„Аспарухово“–Община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ е наредено: да
се премахне незаконен строеж: „Едноетажна сграда“, находяща се в гр. Варна,
район „Аспарухово“, кв. „Галата“, ул. „Г.“ №42, поземлен имот с идентификатор №
10135.5510.433 по КК и КР на гр. Варна.
ОСЪЖДА П.З.П. с ЕГН ********** ***, З.П.З. с ЕГН ********** *** и М.П.З.
с ЕГН ********** *** да заплатят на Община Варна сумата от 100/сто/лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Върховния административен съд по
реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: