Решение по дело №142/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 222 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Б., с [ЕГН], от [населено място], [улица], бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. *** срещу Решение № 18 от 14.01.2025 година, постановено по АНД № 658 по описа за 2024 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-1158-000325 от 07.03.2024 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на Д. Н. Б., с [ЕГН] от [населено място], [улица], бл. ***, вх. „***“, ет. ****, ап. **** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири месеца/ за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че не е осъществен състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Твърди, че не са му били издадени изискуемите се по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба 1 стикери. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, респективно да бъде отменено като незаконосъобразно потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 30.04.2025 година касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба вх. № 1024 от 28.04.2025 година от страна на процесуалния представител на касатора, с която същият моли съда да уважи така депозираната касационна жалба и да отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание на 30.04.2025 година ответникът по касационната жалба – началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 30.04.2025 година, представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, а основанията за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1163048 от 26.12.2023 година, съставен от М. В. Л. – младши автоконтрольор при ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля В. С. С. и Н. К. П., служители при ОДМВР Перник е установено, че на 25.12.2023 година, в 23:20 часа, в [населено място], по ул. „***“ с посока на движение от улица „***“ към ул. „***“ Д. Н. Б., с [ЕГН] управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. П. Е., с [ЕГН], като в района на магазин „Фантастико“ при ясно подаден сигнал за спиране със стоп – палка по образец МВР С-8, водачът не спира в най – дясната част на пътното платно за движение на посоченото му място, а продължава да ускорява движение към [жк] и е установен на улица „***“ до № 5, за което му е съставен АУАН Серия [рег. номер]. Водачът е оказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ- 0035 за установяване на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 075311 и стикери серия А № 017705. Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение по чл. 174,ал. 3, предл. първо от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя, който е отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подпис на свидетеля Р. В. Б. /лист 8 от АНД № 658/2024/.

Тези констатации на актосъставителя са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 24-1158-000325 от 07.03.2024 година, издадено от началник сектор „Пъна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП на Д. Н. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „***“ № ***, вх. „***“, ет. ***, ап. *** са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 /два хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири месеца/, за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 22.04.2024 година /лист 7 от АНД № 658/2024/.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 18 от 14.01.2025 година, постановено по АНД № 658 по описа за 2024 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуалния нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вмененото административно нарушение, а именно че на посочената дата и час в [населено място] касаторът е реализирал състава на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Приел е, че правилно е бил определен видът и размерът на наложеното административно наказание. С тези доводи е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

В настоящият случай касаторът е подведен под административнонаказателна отговорност на първо място за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Посочената разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико/токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и с глоба от 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. В настоящият случай е безспорно доказано,че касаторът към посочената в наказателното постановление дата е притежавал качеството „водач“, но в цитираната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил две форми на изпълнително деяние, т.е. имаме два отдени фактически състава, които се намират в условията на алтернатива, т.е. могат да бъдат осъществени и двата състава едновременно, но може да бъде осъществен и само един от тях. Така предложение първо на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а предложение второ от същата норма свързва административнонаказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози. В случая административнонаказващият орган в наказателното постановление е описал и двата състава, без да конкретизира, за кой състав на административно нарушение е санкциониран касаторът. Едва в частта, в която органът с наказателното постановление определя вида и размера на административното наказание е посочил, че наказаното лице е нарушило разпоредбата именно на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като това цифрово изписване на санкционната разпоредба не отговаря на словесно описание на извършеното нарушение, в което административнонаказващия орган е посочил, че касаторът е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както бе посочено и по – горе, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателната отговорност на водача на МПС, а именно: отказ да бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта или не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В процесния случай АНО в НП е посочил, че касаторът не в условията на алтернативност, а в условията на кумулативно е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с което е нарушил правото му на защита, доколкото лицето, предвид описанието в наказателното постановление на вмененото му за извършено административно нарушение е в невъзможност да разбере срещу какво точно административно обвинение ще се защитава.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита, че при съставяне на АУАН и издаването въз основа на него на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото същите не са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка следва да се приеме, че административнонаказващият орган е допуснал съществени нарушения на правото на защита на касатора, тъй като не са посочени нито в АУАН, нито в наказателното постановление всички факти, които са относими към елементите от съответния състав на административно нарушение и по този начин на нарушителя не е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита решението на районния съд за неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски за две съдебни инстанции в размер на общо 1 000 /хиляда/ лева, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие от 24.01.2025 година и Договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 година.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 18 от 14.01.2025 година, постановено по АНД № 658 по описа за 2024 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-1158-000325 от 07.03.2024 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на Д. Н. Б., с [ЕГН], от [населено място], ул. „**“, бл. *** вх. „***“, ет. ***, ап. *** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири месеца/ за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, с адрес: [населено място], ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Д. Н. Б., с [ЕГН], от [населено място], ул. „***“, бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап.*** съдебни разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Особено мнение на съдия Цветелина Гоцова:

 

Не споделям извода на мнозинството от съдебния състав, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено, респективно наказателното постановление да бъде отменено поради това, че в процесния случай АНО в НП е посочил, че касаторът не в условията на алтернативност, а в условията на кумулативност е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с което е нарушил правото му на защита, доколкото лицето, предвид описанието в наказателното постановление на вмененото му за извършено административно нарушение е в невъзможност да разбере срещу какво точно административно обвинение ще се защитава.

Намирам първоинстанционното съдебно решение за правилно и постановено при спазване на материалния закон.

От доказателствата по делото е видно, че лицето, управлявало МПС, е отказало да бъде изпробвано за алкохол с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване. Актосъставителят и административнонаказващият орган са посочили, че е предложено извършване на проба по предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 година начин, а именно на място да бъде тестван с техническо средство и след като е последвал отказ на водача, контролният орган е изпълнил задължението си по чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата да осигури възможност за извършване на друг вид изследване чрез издаване на талон за провеждане на медицинско такова, което също не е проведено, тъй като липсват доказателства в обратна посока.

В случая за изхода на спора е релевантно безспорно установеното обстоятелство, че Д.Н. Б. е отказал проверка с техническо средство “Алкотест DREGER 7510“ с Фабричен номер АRNJ-0035 за установяване употребата на алкохол, каквото е и словесното описание на нарушението, което сочи именно на нарушение на първата хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В АУАН и НП е посочено: „на 25.ХІІ.2023год. в 23:20ч. в гр. Перник /по ул. ”***” с посока на движение от ул. “***“ към ул. “***“/, управлява л. а, „***“ рег. РК *** ВС, собственост на С. П. Е.-ЕГН ***, като в района на магазин „Фантастико“ при ясно подаден сигнал за СПИРАНЕ със СТОП-палка по Образец-МВР С-8,водачът НЕ спира в най-дясната част на платното за движение на посоченото му място, а продължава и ускорява движението към кв. “***“ и е установен на ул. “***“ до №*** за което му е съставен АУАН Сер. GA № 983185. Водачът ОТКАЗВА да бъде изпробван с Техническо средство “Алкотест DREGER 7510“ с Фабричен номер АRNJ-0035 за установяване употребата на алкохол. На водача е издаден Талон за Медицинско изследване № 075311 и СТИКЕРИ Серия А № 017705..…..

Правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно - отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или друго упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване. Ето защо, който и да е от двата отказа – било да се извърши проверка с техническо средство, било да се изпълни предписание за медицинско изследване ще е съставомерен по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно задължителното тълкуване дадено в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия: "Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството "водач", някои от които свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката.

В случая водачът е отказал да се подложи на тест за алкохол с техническо средство, а издаденото предписание – талон за медицинско изследване, не е изпълнено. Не е нарушено правото му на защита, тъй като изпълнителното деяние е ясно описано.

Изложеното обосновава извод, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяната му. Същото следва да бъде оставено в сила.

По така изложените съображения подписвам решението с особено мнение.