РЕШЕНИЕ
№ 715
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120107342 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
.........................., седалище и адрес на управление ...................., представлявано от М.С.М.-Г. и
П.В.Д., против В. С. К., ЕГН **********, адрес в .........................., с искане до съда да приеме
за установено в отношенията между страните,че ответникът дължи на ищеца сумата от
239,00 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 09.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява
изплатено застрахователно обезщетение по щета №0002-1261-17-406503 по застраховка
„ГО“ за вреди, причинени на 27.04.2017 г. на л.а., марка „........., модел „.............“ с рег.
№............, собственост на „................. и за което вземане има издадена Заповед за изпълнение
на парично задължнеие по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5615/2021 г. по описа на РС-Бургас.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2017 г., около ......... часа в .................., ответникът,
като водач на лек автомобил, марка „...............“, модел „.............“ с рег.№.............. извършва
маневра на заден ход и блъска спрелият зад него лек автомобил, марка „...............“, модел
„................“ с рег.№.................., собственост на „............. Твърди се, че за настъпилото ПТП
има съставен Протокол за ПТП №1635288/27.04.2017 г., в хода на което става ясно, че
ответникът като водач на лекия автомобил е напуснал мястото на произшествието и осуетил
възможността на органите за контрол да му извършат проверка. Спрямо същия има съставен
АУАН №Г686314. Ищецът твърди, че към датата на застрахователното събитие
отговорността на ответника като водач на лек автомобил, марка „...............“, модел
„.................“ с рег.№................. е застрахована при ищеца по задължителна застраховка ГО,
валидна за периода 19.07.2016 г. – 19.07.2017 г., както и че при ищеца е била образувана
1
щета №0002-1261-17-406503, по която е изплатено застрахователно обезщетение за
причинените вреди в размер на 229,00 лева.
Ищецът счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение по „ГО“ е встъпил в
правата на увредения срещу виновния водач и има право да получи от него платеното
обезщетение, ведно с платените лихви и разноски – ликвидационни разходи в размер на
10,00 лева.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, редовно уведомено.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът В. С. К. не се е възползвал от правото си да депозира
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва иска по размер, ангажира
доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.500, ал.1, т.3
от КЗ.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приет като доказателство по делото е Протокол за ПТП №1635288, от съдържанието на
който е видно, че е съставен на 27.04.2017 г. от служител на ПП при ОД МВР Бургас за
настъпило на 27.04.2017 г., около ........... часа ПТП в ...................., между л.а., марка
„...............“ с рег.№............., собственост и управляван от ответника и л.а., марка „.............“ с
рег.№........................, собственост на „................., управляван от Н. Д. Х.. В протокола като
причина за настъпване на ПТП е посочено, че водачът К. извършва маневра на заден ход и
блъска спрелият зад него лек автомобил, марка „...................“, след което напуска мястото на
произшествието. Посочено е още, че по лек автомобил, марка ..................“ са установени
деформиран преден номер и спукано предно панорамно стъкло.
На същата дата – 27.04.2017 г., срещу ответника е бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение №17-0769-001984, въз основа на който има издадено от
Началник група към ОД МВР Бургас НП №17-07769-001984/26.06.2017 г., за което няма
данни да е обжалвано, поради което и съдът приема, че е влязло в сила, с което за нарушение
на чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – движи се на заден ход без да се е убедил, че няма
да създаде опасност за другите участници в движението, съответно не спира и не установява
последиците от ПТП, на ответника са били наложени наказания глоба и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец.
Ответникът не оспорва механизма на настъпване на ПТП, нито че е напуснал мястото на
произшествието, но оспорва причинените вреди и техния размер.
По делото са приети като доказателства Застрахователна полица "Каско“ на МПС
№93001710026062 от 24.03.2017 г., от която е видно, че е сключена между ищеца ЗК „Лев
Инс“ АД и собственика на лек автомобил, марка „....................“ с рег.№..................., като
2
действието на застрахователното правоотношение е за срок от 12 месеца, считано от 00,00 ч.
на 24.03.2017 г. до 24,00 ч. на 23.03.2018 г.
По делото са приложени писмени доказателства, от съдържанието на които става ясно, че по
уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №93001710026062 има
извършено от застрахователя в полза на собственика на увредения автомобил плащане на
сума в размер на 229,00 лева, за което свидетелства и приетото като доказателство преводно
нареждане, л.21. Налице са данни за извършени от ищеца ликвидационни разноски в размер
на 10,00 лева, л.9.
В подкрепа на гореизложеното като фактология са и свидетелските показания на Н.Х., които
съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи на събрания по делото доказателствен
материал.
По делото е приложено ч.гр.д.№5615/2021 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
което е видно, че е образувано на 09.08.2021 г. по заявление на ЗК „Лев Инс“ АД, по което
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№2062/10.08.2021 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от
239,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.08.2021 г.
до окончателното изплащане.
При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №7342 по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д.№5615/2021 г. по описа на РС-Бургас, е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
разпореждане от 07.09.2021 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият
се явява допустим.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, съгласно която
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
Анализът на цитираната норма сочи, че за възникване на регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка
"Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за
причинените вреди.
Въпреки, че не е представена по делото, ответникът не оспорва, че между страните е имало
3
сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите по полица №BG/22/116001963714, данни за
която се съдържат и в съставения Протокол за ПТП от 17.04.2017 г., както и че същата е
била валидна към датата на произшествието – 27.04.2017 г.
От събраните писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установи и механизма
на ПТП - на 27.04.2017 г., ответникът, като водач на МПС, марка „...............“, модел
„..................“ с рег.№................., при движение на заден ход удря лек автомобил, марка
„.............“, модел „.................“ с рег.№................, т.е. безспорно е, че ответникът виновно е
причинил процесното ПТП, за което има издадено и НП.
По несъмнен начин е установено и това, че след настъпване на ПТП ответникът е напуснал
мястото на произшествието.
Ответникът оспорва единствено нанесените имуществени вреди и техния размер, но
ангажираните по делото доказателства, включително и тези от страна на ответника –
справка, рег.№76900-4221/23.02.2022 г., л.60, не опровергават твърдения от ищеца факт, че
от ПТП са настъпили вреди по предно панорамно стъкло на лек автомобил, марка
„..............“, модел „...............“ с рег.№..............., както и че същите са били в размер на 229,00
лева, като са били заплатени от страна на ищеца под формата на застрахователно
обезщетение, изплатено на „................. и са били направени ликвидационни разноски в
размер на 10,00 лева.
При така изложените съображения съдът приема, че в обективната действителност са се
породили всички материални предпоставки, обуславящи възникването на правото на регрес
на застрахователя по смисъла на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, поради което предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 09.08.2021 г. до
окончателното й плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от
него съдебни разноски, или сумата от 125,00 лева, от която 25,00 лева за заплатена държавна
такса и сумата от 100,00 лева, представляваща дължимото юрисконсултско възнаграждение.
При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75,00 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският ръйонен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът В. С. К., ЕГН **********,
адрес в ........................, дължи на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК .................., седалище и адрес
на управление ..................., представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., сумата от 239,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
09.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща изплатено
4
застрахователно обезщетение по щета №0002-1261-17-406503 по застраховка „ГО“ за вреди,
причинени на 27.04.2017 г. на л.а., марка „..........., модел „...............“ с рег.№.................,
собственост на „................., за което вземане има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължнеие по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5615/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, адрес в ............................, да заплати на ищеца ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК ...................., седалище и адрес на управление ......................, представлявано
от М.С.М.-Г. и П.В.Д., сумата от 125,00 лева, представляваща направените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 75,00 лева, представляваща
направените в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5