Решение по дело №1319/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И. ***, против Решение № 256/13.10.2023г., постановено по АНД № 691/2023г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление с номер 23-1253-001033 от 20.06.2023г. на Началник Група към ОД МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съответно на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв., както и на основание Наредба с номер Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Касационният жалбоподател счита атакувания съдебен акт за нищожен. Излага, че чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП забранява престой и паркиране на кръстовища на по – малко от пет метра от тях, а чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава служебните лица да извършват проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост. В жалбата си до районния съд касаторът бил описал тези разпоредби като явно нарушение на закона от страна на служителите на МВР, издали административния акт, но същите не били взети под внимание от съдията–докладчик. Изложил е, че служителите на ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, безнаказано нарушават закона, създавайки предпоставка за ПТП и застрашавайки живота и здравето на всички участници.

Ответникът – Началник група към ОДМВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: На 09.06.2023г., около 15:54ч., в гр. Х., по бул. „Б.“, до зеленчуковия пазар в посока към бул. „О.“ преминал лек автомобил „Мазда Демио“, с рег. номер Х****КВ, управляван от жалбоподателя И.Ю.И.. На това място дежурство носели св. Ж. К. И.и св. Т.И.П.– мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, които осъществявали контрол на движението по ЗДвП. Докато преминавал покрай тях в посока съдебната палата, контролните органи спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, при която установили, че по време на движение същият не е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. За това нарушение е бил съставен АУАН GA ******от 09.06.2023г. в присъствието на жалбоподателя и му е бил връчен лично.

С оглед на тази фактическа обстановка съдът е потвърдил Наказателно постановление с номер 23-1253-001033 от 20.06.2023г. на Началник Група към ОД МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съответно на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв., както и на основание Наредба с номер Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В случая Наказателното постановление е постановено поради нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, в който е посочено, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Жалбоподателят, както безспорно се установи, е шофирал л.а. „Мазда Демио“, с рег. номер Х****КВ, който автомобил е от категория М1. Този факт не е оспорва от касатора, а освен това се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства.

В чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП е посочено, че с глоба от 50,00 лв. се наказва водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

В чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба с номер Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е уредено, че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) на водача се отнемат 10 контролни точки.

Следователно решението на съда съответства на материалния закон. Не са допуснати съществени процесуални нарушения от Районен съд – Хасково.

В касационната жалба е посочено единствено, че решението на съда е нищожно. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такова е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав - когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице нищожност на съдебното решение.

За пълнота следва да се посочи, че дори органите на ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ да са нарушили разпоредба на ЗДвП, този факт не може да доведе сам по себе си до нищожност на постановения съдебен акт, нито до незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото такова действие от органите може да бъде единствено и евентуално предпоставка за ангажиране на отговорност за търпени вреди.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка, установена от събраните по делото доказателства, и не са налице основанията на чл. 63в ЗАНН вр. чл. 348 НПК, то и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноски на ответната страна не се дължат, доколкото такива не са били поискани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256/13.10.2023г., постановено по АНД № 691/2023г. по описа на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: