Р Е Ш Е Н И Е №
01.06.2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети май две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря Ели Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 624 по описа на ВнАпС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
образувано след отмяна на решение №
353/10.12.2014г., постановено по въззивно т. д. № 623/2014г.
по описа на ВнАпС, с решение № 193/18.07.2018г. по т.
д. № 1631/2015г. по описа на ВКС, Търговско отделение, ІІ т. о., и връщане на
делото за разглеждане от друг състав.
С въззивна жалба на И.А.М. - синдик на „Грийн парк” ЕООД / н.
/ със седалище гр. Козлодуй, по която е постановено отмененото решение на ВнАпС, се обжалва решение № 116/24.06.2014г., постановено
по т. д. № 125/2013г. по описа на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени
предявени от въззивника осъдителни искове срещу Т. Г.Г., с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
общо за сумата 1 882 620 лв.
В хода на
касационното производство, по което е постановено решение № 193/18.07.2018г. по т. д. № 1631/2015г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., като ответници в
процеса са конституирани Е.Т.Г., Т.Т.Г., Т.С.Г. и М.Т.Г.,
в качеството им на наследници по закон на починалия на 16.12.2015г. ответник Т.
Г.Г..
Съгласно указанията в мотивите на отменителното
решение на ВКС, с определение № 684/12.11.2018г. е оставена без движение, на основание чл. 129, ал. 2 във вр.
ал. 4 и чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, исковата молба, по която е образувано
производството по т. д. № 125/2013г. по описа на ДОС. На ищеца са дадени
указания и срок да уточни фактическите твърдения и петитумите,
като посочи каква част от сумата 1 882 620лв. се претендира за
присъждане съответно по иска с правно основание чл. 145 ТЗ и по иска с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като изложи фактически твърдения за начин на
формиране размера на исковете / т. е. кои действия от посочените в исковата
молба са извършени от ответника в качеството му на управител / органен представител на „Грийн парк” ЕООД / н./ и които от
тях - като представител по пълномощие.
С молба вх. № 6969/28.11.2018г. синдикът на „Грийн парк” ЕООД / н./ прави следните уточнения по предявените обективно
кумулативно съединените осъдителни искове съответно с правна квалификация по
чл. 145 ТЗ и по чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД:
Първият от
исковете е основан на твърденията за причинени вреди от първоначалния ответник
– Т. Г.Г., в качеството му на управител на „Грийн
парк” ЕООД, за сумата 1 759 620 лв., представляваща общ размер на
изтеглени парични суми в периода от 21.01.2020г. до 16.03.2011г. от банкови
сметки на дружеството в три търговски банки - „Юробанк
България” АД, „Алфа Банк -Клон България ” АД и „ МКБ Юнионбанк” АД, за които липсват разходооправдателни
документи.
По иска за
вреди от неизпълнение на задължение по чл. 284, ал. 2 ЗЗД се твърди, че в
периода от 16.03.2011г. до 29.04.2011г., ответникът Т. Г.Г.,
в качеството му на пълномощник на последващия
управител на „Грийн парк” ЕООД – Георги Христов Панчев, е причинил вреди на
дружеството за сумата 123 000 лв., представляваща общ размер на изтеглени
от него през посочения период парични суми от банкова сметка *** „Алфа Банк - Клон България”, за които липсват разходооправдателни
документи.
С протоколно
определение от открито съдебно заседание на 05.03.2019г. производството по
настоящото в. т. д. № 624/2018г. е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК, до окончателно приключване на производството по гр. д. № 7144/2018г.
по описа на ВРС, предмет на което са предявени от Т.С.Г. и М.Т.Г. искове за
намаляване на завещателно разпореждане по саморъчно
завещание на Т. Г.Г. от 03.04.1996г. до размера на
запазените им части- по 1/6 за всяка от тях. Висящият спор е преценен като преюдициален по отношение на настоящия, доколкото от изхода
на делото зависи кои лица ще заместят в процеса починалия в хода на
производството първоначален ответник Т. Г.Г. и
размера на наследствените им квоти.
С определение
№ 260246/10.12.2021г., постановено след служебно изискване на информация от ВРС
за приключване на преюдициалния спор, настоящото
производството е възобновено. Преценено е, че в резултат на приключилото
производство за възстановяване на запазени части от наследството на починалия в
хода на процеса ответник, въззивникът вече е в
състояние да изпълни указанията на съда по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 4 и чл. 128, ал. 1, т. 5 ГПК за посочване размери на осъдителните искове
срещу всеки от наследниците на Т. Г.Г., доколкото не
се твърди и няма основание за пасивна солидарност. Исковата молба е оставена
без движение, на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 4 и
чл. 128, ал. 1, т. 5 ГПК, с указания до синдика да посочи за каква сума и за
кой от наследниците на Т. Г.Г. претендира осъждане по
всеки от общо предявените осъдителни искове съответно за сумите
1 759 620 лв. и 123 000лв.
В дадения срок за изпълнение на указанията, в
молба вх. № 260037/24.01.2022г. синдикът на „Грийн парк” ЕООД / н./ посочва
фактическите основания и размерите на осъдителните претенции срещу лицата,
привлечени като ответници в качеството им на
наследници по закон на починалия в хода на производството Т. Г.Г., както следва:
От
Е.Т.Г. се претендират: 2/3 от сумата 1 759 620 лв. или
1 173 080лв. - причинени от първоначалния ответник, в качеството му
на управител на „ГРИЙН ПАРК” ЕООД, вреди на дружеството, представляващи общ
размер на изтеглените от Т. Г.Г. парични средства от
банковите сметки на дружеството в три търговски банки, в периода от
21.01.2010г. до 16.03.2011г., и 2/3 от сумата 123 000 лв. или 82 000 лв.
- причинени от първоначалния ответник, в качеството му на пълномощник на
управителя на „Грийн
парк” ЕООД - Георги Христов Панчев, вреди на дружеството,
представляващи изтеглените от Т. Г.Г. парични
средства от банковата сметка на дружеството в „Алфа Банк – Клон
България” в размер на 123 000 лв., в периода от 16.03.2011г.
до 29.04.2011г.
От Т.С.Г. и малолетната М.Т.Г. се претендират:
по 1/6 от сумата 1 759 620 лв. или сумата 293 270 лв. -
причинени от първоначалния ответник, в качеството му на управител на „Грийн
парк” ЕООД, вреди на дружеството, представляваща общ размер на изтеглените от Т.
Г.Г. парични средства от банковите сметки на
дружеството в три търговски банки, в периода от 21.01.2010г. до 16.03.2011г., и
1/6 от сумата 123 000лв., равна на 20 500 лв. - причинени от първоначалния
ответник, в качеството му на пълномощник на управителя на „Грийн парк“ ЕООД-
Георги Христов Панчев, вреди на дружеството, представляваща изтеглените от Т. Г.Г. парични средства от банковата сметка на дружеството в
„Алфа Банк – Клон България” в размер на 123 000
лева, в периода от 16.03.2011г. до 29.04.2011г.
При новото разглеждане на въззивната жалба, с
влязло в сила протоколно определение от открито съдебно заседание на
16.03.2022г. е прекратено производството срещу Т.Т.Г.,
конституирана по т. д. №
1631/2015г. по описа на ВКС, Търговско отделение, ІІ т. о. като страна в
качеството й на наследник по закон на починалия в хода на процеса Т. Г.Г., срещу която съобразно уточненията не се предявяват искове.
Процесуалните представители на ответниците Е.Т.Г.,
Т.С.Г. и
малолетната М.Т.Г. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното
решение.
Агенция за социално подпомагане – Варна, конституирана на основание чл. 15,
ал.6, във вр. с чл. 21, ал.1, т. 15 от Закона за
закрила на детето като контролираща страна в процеса, на която са изпратени
преписи от исковата молба, както и въззивната жалба с
уточняващата молба от 28.11.2018г., не изразява становище.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС
съобрази следното:
Добричкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на И.А.М. - синдик на
„Грийн парк” ЕООД / н. / със седалище гр. Козлодуй, с което са предявени
осъдителни искове срещу Т. Г.Г., с правно основание
чл. 145 ТЗ и чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът е бил управител на „Грийн парк”
ЕООД / н. / до 16.03.2011г., а след заличаването му като представляващ е
продължил да осъществява представителни функции в качеството на пълномощник с
мандат, учреден от вписания управител Георги Христов Панчев, за осъществяване
на всякакви действия от името и за сметка на „Грийн парк” ЕООД. Сочи се, че в
периода от 21.01.2020г. до 29.04.2011г. ответникът е изтеглил в брой парични
средства от банкови сметки на дружеството в „Юробанк
България” АД, „Алфа Банк -Клон България ” АД и „ МКБ Юнионбанк” АД / надлежно описани с дати и суми/, за които
на синдика не са предадени разходооправдателни
документи, както и документи за отчетническа сделка за изтеглените суми в
периода, в който ответникът е действал като пълномощник на управителя Георги
Христов Панчев.
Излага се също, че на синдика не е предадена надлежно никаква касова
наличност на дружеството към момента на встъпването му в длъжност. Тези
твърдения обаче не могат да бъде отнесени към фактическото основание на двата
главни иска или към някой от тях, тъй като сам ищецът сочи, че ответникът не е
управител на „Грийн парк” ЕООД от 16.03.2011г., респ. претенциите за
обезщетяване на нанесени вреди поради липса на доказателства за отчитане на
парични средства на дружеството не са свързани с неизпълнение на задължение на
действащ управител на дружество, за което е открито производство по
несъстоятелност, за предаване на търговската документация на синдика.
Ответникът Т. Г.Г., починал в хода на процеса
пред ВКС, на 16.12.2015г., е оспорил исковете изцяло по основание. Признава, че
лично е изтеглил всички посочени в исковата молба суми в качеството му на
управител и впоследствие, като на пълномощник на управителя на „ Грийн парк”
ЕООД, но твърди, че всички те са надлежно отчетени в касата на дружеството и
използвани за осъществяваната от него мащабна строителна дейност, свързана със
заплащане на суровини, материали, заплати, услуги и др. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ДОС, с което исковете
са отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, въпреки постановяването му по
нередовна искова молба само по отношение размерите на двата главни осъдителни
иска, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, за обща
сума от 1 882 620лв. Първоинстанционният
съд е направил правилна цифрова квалификация на двата главни иска, докладвани и
обсъдени са въведените от ищеца по всеки един от тях релевантни за спора факти
във връзка със събраните по делото доказателствата и становищата на страните,
като са направени правни изводи съобразно приложимите правни норми.
Следователно, при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
принципа на диспозитивнотото начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, а нередовността на исковата молба, която е отстранена в рамките на новото
разглеждане на делото във въззивна инстанция, не е
довела до произнасяне плюс петитум или до неправилно
приложение на материалния закон.
Тъй като първият от предявените искове е с правна квалификация по чл. 145 ЗЗД, при произнасяне по допустимостта на решението въззивният
съд дължи преценка за наличието на предвидена в закона специална абсолютна
процесуална предпоставка, а именно решение на върховния орган на търговското
дружество за търсене на имуществена отговорност на управителя. Съгласно
разпоредбите на чл. 137, ал.
1, т. 5 и 8 от ТЗ,
от компетентността на общото събрание е да вземе решение за освобождаване на
управителя от отговорност, респ. за предявяване на иск за търсене на такава, а
при еднолично дружество с ограничена отговорност едноличният собственик решава
въпросите от компетентността на общото събрание.
В случая обаче по отношение на дружеството –ищец „ Грийн парк” ЕООД е
открито производство по несъстоятелност и същото е обявено в несъстоятелност.
От този момент и с оглед целта на производството по несъстоятелност да бъде
осигурено попълване и осребряване на масата на несъстоятелността и справедливо
удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, част от
правомощията, които са имали органите на длъжника, преминават у синдика, в
частност - правомощието на общото събрание на ООД / респ. на едноличния
собственик на капитала/ по чл. 137, ал.
1, т. 8 от ТЗ/ да вземе решение дали да предяви иск срещу управителя
за ангажиране на отговорността му към дружеството за причинени вреди, доколкото
упражняването му е свързано с попълване масата на несъстоятелността и
предприемането му от синдика е негово право и задължение съгласно чл. 658, т. 7
и т. 8 от ТЗ.
Въззивният
съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в
съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната
преценка на събраните доказателства, като препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл.
272 от ГПК, с изключение на констатацията, че в ТР при АВп
не е обявен ГФО на „ Грийн парк” ЕООД за 2011г.
В
допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата съгласно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд
съобрази следното:
Не е спорно между страните, че първоначалният ответник Т. Г.Г. е бил вписан в ТР при АВп като
управител на „ Грийн парк” ЕООД, ЕИК *********, до датата 07.04.2011г., на
която е заличен и вписан нов управител, както и че същият е изтеглил в брой
парични средства от банкови сметки на дружеството в „Юробанк
България” АД, „Алфа Банк -Клон България ” АД и „ МКБ Юнионбанк” АД, надлежно описани с дати и размери в исковата
молба. Предвид съвпадащите изявления на страните в съдебно заседание на
10.01.2014г., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че извън
представените и приети като доказателства по делото документи, ответникът и
синдикът не разполагат с други счетоводни документи на „Грийн парк” ЕООД,
включително с касова книга на дружеството.
До 07.04.2011г. едноличен собственик на капитала е управляваното от Т. Г.Г. дружество „Здравец – Тур“ ООД, ЕИК *********, а от
07.04.2011г. управител и едноличен собственик на капитала е Георги Христов
Панчев. Тъй като договорът на продажба на дружествени дялове между „Здравец–
Тур“ ООД, ЕИК *********, и Георги Христов Панчев, с нотариална заверка на
подписите, е от 16.03.2011г.
Съгласно пълномощно от 14.04.2011г., с нотариална заверка на подписа на
новия управител и едноличен собственик на капитала на „ Грийн парк” ЕООД,
Георги Христов Панчев е предоставил на Т. Г.Г. целият
обем от права и задължения, с което е натоварен по закон назначен управител на
ООД/ЕООД, т. е. в отношенията между дружеството, в лицето на новия едноличен
собственик на капитала, и упълномощеното лице, на Т. Г.Г.
е предоставено фактическото управление и представителство на дружеството, с
пълния обем от права и задължения по чл. 141 ТЗ. От пълномощното, което е обективирано в два листа и не е целесъобразно
възпроизвеждане на цялото му съдържание, могат да се цитират абзаци,
показателни са това, че видът и обемът на предоставените права съвпада с тези
на управител, определен от едноличния собственик на капитала лице, да организира
търговската дейност, като управлява и представлява дружеството. Т. Г. Гeоргиев е упълномощен „ да представлява дружеството пред
всички държавни и обществени органи и организации, физически и юридически лица
на територията на Република България, съд и нотариус, общински служби и др.,
както и от името и за сметка на дружеството да подава необходимите документи за
регистрация и пререгистрация; …..да осъществява представителство пред РУСО,
НОИ, ТД на НАП и ДП, регистър БУЛСТАТ, …..да представлява дружеството пред
всички банки на територията на страната, да извършва всякакви действия, сделки,
прехвърляния и всякакви други операции на управление и разпореждане с банкови
сметки и поименни акции без ограничение, по всякакви влогове и сметки във всички
банкови клонове и подразделения в страната;….. да извършва неограничено
теглене, прехвърляне и приемане на неограничени по размер суми и на всякакви
документи, да извършва и приема правни действия по или във връзка с влогове, да
открива и закрива всякакви сметки в банки, да управлява и се разпорежда със
суми по влоговете и банковите сметки без ограничение, да получава и предава
суми, вещи и документи от и на лица и организации; ….да извършва всякакви
сделки на управление и разпореждане с имуществото на дружеството, включително
сделки на управление и разпореждане с недвижими имоти, движими вещи, моторни
превозни средства, да сключва договори за учредяване на ипотека, да управлява и
се разпорежда с притежаваните от дружеството земеделски земи, като ги продава,
дарява, заменя, отдава под аренда и да получава дължимите суми за това“, и т.
н.
Както правилно е констатирано в обжалваното решение, освен с приетите по
делото писмени документи, включително представените от синдика заверени копия
от банкови извлечения и представени от ТД на НАП – гр. Велико Търново, Офис
Враца, заверени счетоводни документи - ГДД на „Грийн парк” ЕООД за 2010г.,
данни от информационните масиви НОИ и обслужващите банки, за целите на
изготвяне на заключение по допуснатата от ДОС съдебно – счетоводна експертиза,
назначеното вещо лице не е разполагало с други документи, в частност с първични
документи и търговски книги от документацията на „Грийн парк” ЕООД. Данните за
счетоводни регистри за 2010г. и 2011г. са извлечени от електронни документи, находящи се в счетоводната програма за дружеството,
съхранявана в офиса на лицето, което го е обслужвало счетоводно - Марияна
Ташева. Ползвани са описаните в раздел ІV-Констативно-съобразителна част от
заключението счетоводни регистри за 2010г. и 2011г., както следва: Хронологии
на счетоводна сметка 501-Каса в лева; 503-Разплащателна сметка в лева;
504-Разплащателна сметка във валута; Оборотна ведомост за 2010г. и 2011г.,
Главна книга за 2010г.и 2011г.
При проверка в Търговския регистър, воден от АВп,
се установява, че заявление за обявяване на ГФО за 2010г. е депозирано в
рамките на законовия срок - 30.06.2011г., но по това заявление е постановен
отказ рег. № 20110630011349/22.11.2011г., поради нередовности,
в това число по съображение, че заявлението е подадено от Т. Г.Г., но електронният подпис, придружаващ заявлението, е на
пълномощник – Т. Янчева Стойчева. На 30.11.2011г. е подадено второ заявление Обр. Г 1 рег. № 20111130000040, по което има обявяване на
ГФО за 2010г. с вписване № 20101112162818. Т. е. първоначалният ответник не е
допуснал неизпълнение на задължението си по пълномощното, в частта, с която му
е възложено търговско представителство и фактическо управление на дружеството,
в това число подаване на заявления пред Агенция по вписванията, ТР.
Няма основание съставът на въззивния съд да
направи други, различни изводи от ОС - Добрич, въз основа на извършена
самостоятелна преценка по чл. 202 ГПК на заключението на съдебно – счетоводната
експертиза. Същата е възложена на вещо лице, разполагащо с необходимите
специалност и квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е
оспорена. Спецификата относно източниците на данни, ползвани от експерта за
изготвяне на експертното заключение / непълна търговска документация/, не
произтича от поведение / действие или бездействие/ на първоначалния ответник,
тъй като той не е управител на дружеството от 07.04.2011г., а от дата
07.12.2011г. са отпаднали предоставените права и задължения по пълномощното за
осъществяване на търговско представителство и фактическо управление на „Грийн
парк” ЕООД, в пълния им обем, предвиден за лице, назначено от едноличния
собственик на капитала за управител на дружеството.
От заключението се установява, че размерът на осчетоводените в счетоводна
сметка 501-Каса в лева на „ Грийн парк” ЕООД, постъпили в приход на касата
парични средства за периода ***г.-31.12.2010г., е общо 1 883 362.61
лв., а размерът на осчетоводените в счетоводна сметка 501-Каса в лева,
постъпили в приход на касата парични средства за периода 01.01.2011г.-17.11.2011г.,
е общо 995 880.21 лв. Съгласно хронологичните ведомости на счетоводни сметки
501-Каса в левове и 503-Разплащателна сметка в лв., сумите, посочени в
представените от първоначалния ответник 84 броя ордери, са осчетоводени в
касата на дружеството, като приход на парични средства по дебита на счетоводна
сметка 501-Каса в лева и като разход на парични средства по кредита на
счетоводна сметка 503-Разплащателна сметка в лева. Взети са съответните
счетоводни записвания за намаляване на банковата наличност и за увеличаване на
касовата наличност на дружеството. С постъпилите средства в касата на
дружеството по сметка 501-Каса в лв., за периода от 01.01.2010г.-
31.12.2010г., са осъществявани разплащания с доставчици, дебитори, кредитори,
изплащани са работни заплати, внасяни са суми в разплащателната сметка,
погасявани са банкови заеми и др. парични разходи, на обща стойност
1 536 011.34 лв., а обемът на паричните разходи на „ Грийн парк” ЕООД
за периода от 01.01.2011г.-17.11.2011г. възлиза на
сумата 1 783 162.54 лв. Посочените фактури в Приложение № 1 и № 2 са
намерили отражение в Дневниците за покупки и са осчетоводени по дебита на
счетоводна сметка 401-Доставчици и по кредита на счетоводна сметка 501-Каса в
лв. Крайното салдо на счетоводна сметка 501-Каса в лв.,към 31.12.2010г.е
716 314.06 лв. За финансовата 2011г. общо осчетоводените суми в приход на
касата, по счетоводна сметка 501-Каса в лв., са в размер на 955 880.21
лв., в това число от постъпили суми от разплащателната сметка в размер на
524 200лв. и останалите суми са подробно описани по счетоводни сметки в т.
5 на констативната част на заключението. Направените парични разходи,
осчетоводени по счетоводна сметка 501/2-Каса в лева, са общо в размер на 1 783 162.54
лв. Крайното салдо на счетоводна сметка 501/2-Каса в лв., към датата на
последния запис в счетоводната сметка - 17.11.2011г., е 7 114.81лв.
Въз основа на горната установеност за факти и
обстоятелства, ценени във връзка с конкретните оплаквания в жалбата и
становището на насрещната страна, съставът на въззивния
съд прави следните правни изводи:
За да се реализира отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ, освен взето
решение на общото събрание на дружеството по реда на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ,
което в случая се замества от волята на синдика на „Грийн парк” ЕООД / н. /,
следва да са налице следните предпоставки – да е извършено такова действие или
бездействие от управителя, с което да е нарушено негово задължение към
дружеството, в резултат на това действие или бездействие да е настъпила вреда
за дружеството, да е налице причинна връзка между поведението на управителя и
вредата, управителят да е действал виновно. Ръководената от управителя дейност
е търговска и същата подлежи на организиране и ръководене с грижата на добрия
търговец. Наличието на действия или бездействия, даващи основание да се приеме,
че тази грижа не е положена, води до извод за противоправно
и виновно поведение на бившия управител, респ. основание за реализиране на
отговорността му спрямо дружеството, при претърпени от последното вреди
вследствие на тези виновни и противоправни действия.
Упълномощаването, което е елемент от фактическия състав на осъдителния иск
по чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр.
чл. 284, ал. 2 ЗЗД, е едностранна сделка на представлявания, с която последния овластява представителя да извършва правомерни действия от
негово име и за негова сметка. Представителството по смисъла на чл. 36 ЗЗД за
сключване на сделки възниква в повече от случаите от волеизявление на
представлявания - т.е. от упълномощаване. Във всеки случай представлявания
определя обема на представителната власт, а това е правна възможност по силата
на която едно лице може да извършва правни действия от името на друго и да
създава за него правни последици. Договорното представителство поражда, както
вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения
между представлявания и третото лице (при пряко представителство) или между
представителя и третото лице (при косвено представителство). При цялата
условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията,
произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е съпроводено от
договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича
овластяването). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда
материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение
(действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на
представлявания да търпи в патримониума си правните
последици от извършените действия и осъществените бездействия. Когато
пълномощието е за извършване на действия или комплекс от действия и
бездействия, отношенията между представляван и представител се уреждат само от овластителната сделка докато представителят бездейства –
преди овластяването не е имал и след овластяването няма поведение, което
показва воля да поеме задължението да осъществи представителната власт. Упражни
ли представителната си власт (преди прекратяване на пълномощието),
пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат (със съдържание според
извършените действия в рамките на пълномощието), доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада
с изявената воля от упълномощителя. Когато с
упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на
довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази
имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му
даде сметка, да му предаде всичко което е получил и т.н. / в този смисъл решение
№ 338/11.06.2016г. по гр.дело № 1729/2015г. IV г.о. на ВКС, чл. 290 ГПК/.
В случая, едноличният собственик на капитала на „Грийн парк” ЕООД- Георги
Христов Панчев, е възложил на Т. Г.Г. целия обем от
права и задължения за организиране на търговската дейност и управление на
имуществото на търговеца, с което е натоварен по закон назначен управител на
ООД/ЕООД, т. е. в отношенията между дружеството, в лицето на новия едноличен
собственик на капитала, и упълномощеното лице, на Т. Г.Г.
е възложено фактическото управление на дружеството, с пълния обем от права и
задължения по чл. 141 ТЗ, при което дължимото поведение на фактическия
управител и вписания органен представител. В този
случай, отговорността за вреди на фактическия управител спрямо дружество
възниква и подлежи на ангажиране при настъпване на вреди, които дружеството
реално е претърпяло вследствие на цялостното управление. От съдържанието на
пълномощното не се извежда извод, че упълномощителят
е предвидил задължение и е изисквал отчитане на всяко действие по осъществяване
на възложената организация на търговска дейност и управление, от лицето,
действащо като фактически управител и търговски представител.
От събраните в хода на производството доказателства не се установяват
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на Т. Г.Г. на основание чл. 145 ТЗ и чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че в исковата молба не се твърди като правопораждащ юридически факт за настъпили вреди установена
липсата или загуба на материални активи или парични средства или неоправдан
разход. И двата иска са основани на твърдение за липса на предадени на синдика разходооправдателни документи, за отчитане на осъществени
тегления от банкови сметки на дружеството от управителя и впоследствие като
пълномощник на управителя, съобразно получените от синдика, при встъпването му
в длъжност, справки за движението по банковите сметки на „Грийн парк” ЕООД / н.
/.
В тази връзка, с Решение № 142/28.07.2017 по т. дело № 1945/2016 на ВКС,
ТК, I - во т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
допуснато до касационно въззивно решение по следния
въпрос: Допустимо ли е в производството по предявен иск по чл. 145 ТЗ
имуществената отговорност на управител на дружество с ограничена отговорност за
недостиг на парични средства в дружеството да бъде ангажирана без да е
извършена ревизия или инвентаризация на елементите на активите и пасивите на
дружеството, за да се установи съответното им състояние/наличност към определен
момент? Допускането е извършено в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с
оглед наличието на противоречива практика по въпроса дали само липсата на
ангажирани от ответника по иска по чл. 145 ТЗ доказателства, оправдаващи
разходването на суми на дружеството, би могла да обоснове предпоставки за
реализирането на отговорността на управителя, без да е извършена съответна
инвентаризация и да са съставени съответни счетоводни документи, установяващи
реално причинена на дружеството вреда в резултат на неотчитането на паричните
средства.
По правния въпрос е възприетото следното разрешение:
Отговорността на управителя за вреди, причинени на търговското дружество от
неговото управление, е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно
от договорното му правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона -
като негов органен представител, натоварен с
функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото търговеца. Тя
е неограничена и резултатна – възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване
в пълния им размер на вредите, които дружеството реално е претърпяло вследствие
лошото управление. В това число се включва и хипотезата, когато вследствие
конкретни действия или бездействие - неупражнен контрол от страна на управителя
на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба или липса на материални
активи или парични средства. При всички случаи, съобразно общите правила на
гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид
и размер, като реално отразили се върху патримониума
на дружеството. Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на
търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като
факт е в тежест на ищеца по иска по чл. 145 ТЗ, последният следва да установи
не само извършеното от самия него такова счетоводно отразяване, а и че то е
редовно и документално обосновано. В този смисъл при твърдяно намаляване на патримониума на търговското дружество поради необоснован
разход или от липса на парични средства, настъпило вследствие управлението, не
е достатъчно да се установи, че те са били осчетоводени в баланса на
дружеството, а е необходимо да са налице и съответни първични счетоводни
документи /инвентаризационен опис, протокол за резултат от инвентаризация,
сравнителна ведомост, приходни и разходни касови ордери и др./, въз основа на
които е извършено осчетоводяването на липсата, респ. – на вземане от
управителя. Вътрешната ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на
такава обоснованост, доколкото целта им е чрез извършването на пълна или
частична проверка да бъде установено по обективен начин съответствието между
документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския
субект към определен момент, което се установява от нарочна комисия, назначена
от ръководителя на предприятието, която отразява резултата от проверката в
съответен писмен първичен счетоводен документ /протокол/, служещ като основание
за по-нататъшните счетоводни записвания. В частност на такава проверка с
посочените цели подлежи и касовата дейност на материално-отговорните лица.
Проверката, включваща съпоставяне на приходните, разходните касови ордери и
други платежни документи с отразяванията, извършени в касовата книга и
регистъра за движението на паричните суми по банковите сметки, също се извършва
от назначена от управителя комисия, която изготвя акт за касова наличност.
Именно актовете, с които проверките приключват, като обективно съставени и
съдържащи констатации за евентуални разлики между документалното и фактическото
имуществено състояние, са основание за счетоводното отразяване на липси и
вземания и съответно – за търсене на имуществена отговорност за вреди от тези
липси от съответните лица било по реда на Кодекса на труда – за
материално-отговорните лица или по Търговския закон – за управителите на
дружества. За разлика от обикновеното материално-отговорно лице, което
изпълнява конкретно възложени му от работодателя функции по събиране,
съхраняване и отчитане на стоково-материални ценности, след като такива са му заприходени по съответния ред, управителят отговаря за
цялостната дейност на дружеството, включително и за разплащания с контрагенти
на дружеството, при което определен вид актив може да послужи за погасяване на
пасив или да бъде трансформиран в друг вид актив. Поради това ангажирането на
отговорността на управителя за вреди от липси изисква извършването на пълна, а
не частична, каквато е проверката за касова наличност, за която отговаря
конкретно касиерът като МОЛ/ проверка на имущественото състояние на
дружеството. Последното може да бъде извършено и чрез експертиза в хода на
производството, която обаче следва да извърши цялостна проверка за движението
на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни
документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на
вредата или откриването й, от които пряко може да бъде установено
несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на
управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по
иска по чл. 145 ТЗ и чието съществуване е безспорно между страните по делото.
Като възприема изцяло даденото от ВКС разрешение на правния въпрос,
отнесено към конкретния казус, съставът на въззивния
съд намира, че посочените в исковата молба факти и обстоятелства, формиращи
фактическото основание на исковете, изначално не са годни да обоснове извод за тяхната основателност, доколкото не се сочи, че
неотчитането на процесните тегления от банкови
сметки, осъществени от бившия управител и търговски пълномощник, се е отразило
върху патримониума на дружеството в посока намаление,
т. е. че дружеството или синдикът, след проверка на имущественото състояние на
дружеството, са констатирали вреди от липси, които реално да са се отразили се
върху неговия патримониума в посока намаление. Тъй
като ищецът счита, че вредата се презумира от факта
на неотчитане, е проведено доказване чрез експертно заключение, което е
неуспешно по отношение на факта за причинени вреди от липси. Констатации за
установена липса или загуба на материални активи или парични средства на
дружеството за процесните периоди не се съдържа и в
отчета на синдика, представен на съда по несъстоятелността след постановяване
на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Без значение за крайните правни изводи е поставеният от синдика въпрос за доказателствената стойност на представените от
първоначалния ответник 84 броя ПКО, които са подписани само от бившия управител
/ и за двата периода, в които е бил последователно органен
представител и търговски пълномощник/. Не се установява в релевантния период
дружеството да е имало назначени касиер или счетоводител, като отчитането е
възлагано на счетоводната кантора. За периода, в който първоначалният ответник
е разполагал с права за управление и представителство на дружеството по
пълномощие, без договор за управление със собственика на капитала, който би
подлежал на вписване в ТР, по силата на упълномощаването същият е разполагал и
с правата „…. да извършва и приема правни действия по или във връзка с влогове,
да открива и закрива всякакви сметки в банки, да управлява и се разпорежда със
суми по влоговете и банковите сметки без ограничение, да получава и предава
суми, вещи и документи от и на лица и организации…“. Приходните касови ордери,
носещи неговия подпис, са надлежно осчетоводени като приход на парични средства
по дебита на счетоводна сметка 501-Каса в лв. и като разход на парични средства
по кредита на счетоводна сметка 503-Разплащателна сметка в лв.; взети са
съответните счетоводни операции за намаляване на банковата наличност и за
увеличаване на касовата наличност. В рамките на исковите периоди „Грийн парк” ЕООД е извършило разходи,
съответстващи на получените приходи от дейността. Обемът на паричните разходи
за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. е в размер на
1 536 011.34 лв., а на приходите за същия период-
1 883 362.61 лв. Размерът на паричните разходи на дружеството за
периода 01.01.2011г.-17.11.2011г.е
1 783 162.54 лв., а общо осчетоводените за финансовата 2011г. приходи
възлизат на сумата от 955 880.21 лв., т. е. налице превишение
на разходите за сметка на приходите.
По поставеният въпрос, че оспорването от страна на синдика на представените
от ответника заверени копия на частни писмени документи, приложени в 9 броя класьори.
Законът признава на подписания частен писмен документ доказателствена
сила само за авторството на изявлението – чл. 180 ГПК. Ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава
материална доказателствена сила. Такава законът
признава само на подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Тъй като
не се оспорва авторството на представените от ответника документи, съмненията
на синдика, че в тях са обективирани несъществуващи
сделки, т. е. оспорване съдържанието на документите не предполагат откриване на
производство по чл. 193 ГПК. Ищецът не е релевирал
фактически твърдения за неоправдани разходи на дружеството, чрез плащания по
фиктивни сделки, следователно този въпрос не е бил въведен в предмета на спора
и на доказването. При насрещно доказване, каквото е предприела ответната
страна, тя не дължи главно пълно доказване на факти, по които е възникнал спор
в хода на процеса.
По изложените съображения въззивния съд намира,
че осъдителни искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, които, след смъртта на починалия на 16.12.2015г., хода на производството, ответник Т. Г.Г., се поддържат срещу конституираните негови
правоприемници Е.Т.Г., Т.С.Г. и М.Т.Г., действаща чрез своята майка и законна
представителка Т.С.Г., са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение
следва да се потвърди, с обективиране на изрични диспозитиви за предмета и страните, което се налага поради
отстранени нередовности на исковата молба и настъпило
правоприемство в процеса.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в
размер на 37 652.40 лв., която не е събрана авансово.
В настоящото въззивно производство е приетата за
съвместно разглеждане въззивна частна жалба на И.А.М.
- синдик на „Грийн парк” ЕООД / н. / със седалище гр. Козлодуй, срещу
постановеното по същото дело определение № 440/28.08.2018г., с което е оставена
без движение обективирана във въззивната
жалба срещу постановеното по делото решение молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за
изменение на първоинстанционното решение, в частта, с
която ищеца е осъден да заплати на процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, в размер на 38 102.40 лв., определен по реда на чл.38,ал.2
от ЗА,във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Оплакването в
частната жалба, подлежаща на разглеждане по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, е съдът, дори и да няма
възражение от другата страна, не следва да приема голословното и недоказано
твърдение за наличие на основание за осъществяване на безплатна правна помощ и
не трябва да присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв
без да се е уверил в съществуването на фактическото основание за присъждане на
исканото адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен процесуален
представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима.
Насрещната страна не представя
отговор по частната жалба.
Съдът, като
обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и
като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществявана
правна помощ като безплатна са налице. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, посочено в
договора за правна помощ между клиента и упълномощения адвокат, обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно
за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; изявление, че предоставената правна помощ
е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В този смисъл е и съдебната практика - ч.т.д.№ 195/2012г. на II –ро т.о. на ВКС, по ч.гр.д. № 2266/2016г. на I- во г.о. на ВКС, ч. т. д. № 2492/2018г. на II –ро т.о. на ВКС, ТК, по ч.т.д.№ 47/2021г. на II –ро т.о. на ВКС, ТК,
по ч. т. д. № 997/2021г. на I- во т.о. на ВКС, ТК.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І - ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/24.06.2014г.,
постановено по т. д. № 125/2013г. по описа на Добрички окръжен съд, с което са
отхвърлени предявени от И.А.М. - синдик на „Грийн парк” ЕООД / н. / със
седалище гр. Козлодуй осъдителни искове с правно основание чл. 145 ТЗ и чл.
284, ал. 2 ЗЗД, общо за сумата 1 882 620 лв., срещу Т. Г.Г., починал в хода на производството - на 16.12.2015г.,
заместен от конституираните на основание чл. 230 ГПК негови правоприемници Е.Т.Г., Т.С.Г. и малолетната М.Т.Г., действаща чрез своята
майка и законна представителка Т.С.Г., срещу които исковете се поддържат на
следните основания и в следните размери:
1./
срещу Е.Т.Г. са предявени: иск с правно основание чл. 145 ЗЗД за 2/3 от сумата
1 759 620 лв. или 1 173 080лв. - причинени
от първоначалния ответник – техен наследодател, в качеството му на управител на
„Грийн парк” ЕООД, вреди на дружеството, представляващи общ размер на
изтеглените от Т. Г.Г. парични средства от банковите
сметки на дружеството в три търговски банки, в периода от 21.01.2010г. до
16.03.2011г., и иск с правно
основание чл. 79,
ал.1, предл. 2 във вр. чл.
284, ал. 2 ЗЗД 2/3 от сумата 123 000 лв. или
82 000 лв. - причинени от първоначалния ответник, в качеството му
на пълномощник на управителя на „Грийн парк” ЕООД - Георги Христов Панчев, вреди
на дружеството, представляващи изтеглените от Т. Г.Г.
парични средства от банковата сметка на дружеството в „Алфа Банк
– Клон България” в размер на 123 000 лв., в периода от
16.03.2011г. до 29.04.2011г.
2./ срещу Т.С.Г. и малолетната М.Т.Г. са
предявени: искове с правно основание чл. 145 ТЗ за осъждане на всяка една от ответниците да заплати 1/6 от сумата 1 759 620
лв. или сумата 293 270 лв. - причинени от първоначалния ответник, в
качеството му на управител на „Грийн парк” ЕООД, вреди на дружеството,
представляваща общ размер на изтеглените от Т. Г.Г.
парични средства от банковите сметки на дружеството в три търговски банки, в
периода от 21.01.2010г. до 16.03.2011г., и искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл. 2 във вр. чл.
284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на всяка една от ответниците да заплати 1/6 от сумата 123 000лв., равна
на 20 500 лв. - причинени от първоначалния ответник – техен наследодател,
в качеството му на пълномощник на управителя на „Грийн парк“ ЕООД - Георги
Христов Панчев, вреди на дружеството, представляваща изтеглените от Т. Г.Г. парични средства от банковата сметка на дружеството в
„Алфа Банк – Клон България” в размер на 123 000
лева, в периода от 16.03.2011г. до 29.04.2011г.
ОСЪЖДА „Грийн парк” ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Козлодуй, област Враца, ул. „Жилищен комплекс”№ 26, ет. 11, ап. 21, да заплати
за сметка на масата на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, сумата 37 652.40 лв. /
тридесет и седем хиляди шестстотин петдесет и два лева и четиридесет ст./,
представляваща държавна такса за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.