Решение по дело №136/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Образувано е по жалба на А. Г. С. от гр.Видин, срещу Заповед № 3Д/Д-ВН-046/30.04.2025г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Видин, с която е настанено временно при условията на спешност детето Н. А. Б. в семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата с постоянен и настоящ адрес в гр.Видин, до произнасяне на съда по чл. 28 от ЗЗДет.

Жалбоподателката твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие на закона, в нарушение на административнопроизводствените правила и необоснован. След назначаването на процесуален представител – адвокат, по реда на Закона за правната помощ, към жалбата са изложени допълнителни доводи: не е налице трайна фактическа невъзможност от страна на майката да отглежда детето си, тя е осигурила дом, храна, облекло и грижа. При постановяване на мярката, след подаване на сигнала до тел.112 от страна на жалбоподателката, че тя и двумесечното ѝ бебе са изгонени от адреса на който живеят, не е установено дали тя е обезпечила подслон за себе си и за детето. Не е изследван пълния кръг от роднини и близки, които да посочат, че не желаят да отглеждат детето и едва тогава то да се настанява извън семейната среда. Твърди, че постановената мярка е в несъответствие с целта на закона, тъй като тя се налага след изчерпване на всички възможности за закрила на семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Конкретно сочи, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта.

Ответникът – Директорът на ДСП – Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че органът, при издаването на акта е спазил материалния и процесуалния закон, мотивиран и в съответствие с целите на ЗЗДетето и Правилника за прилагането му.

Заинтересованата страна - А. Б. С. – баща на детето – твърди в свое възражение от 14.05.2025г., че майката може да се грижи за детето, а сигналът на тел. 112 е подаден от нея, за да бъде предупредено „лицето О. С. да не се заяжда с нея“. Впоследствие, в молба до ответника от 18.07.2025г., е поискал Директора на Социални грижи Видин да вземе мерки за настаняване на жалбоподателката за лечение. Твърди, че последната е много зле психически, спи по улиците и наскоро е запалила къщата, в която са живели.

Заинтересованите страни - М. Л. С. и Д. Б. Т. – професионални приемни родители, не са взели становище по делото.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

По делото, като част от административната преписка, са приложени множество документи, проследяващи събития, предхождащи раждането на детето. Видно от писмо от 25.02.2019г. изпратено от Посолството на Република България в Рим до Агенция за социално подпомагане, А. Г. С. е подведена под наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер, но като недееспособна към момента на извършване на престъплението, е настанена в Съдебна психиатрична болница. Същата е заявила желание за лечение в България, поради което е изискана информация относно възможността за социалната ѝ реинтеграция. В отговор на писмото, на 01.03.2019г., Директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане Видин дава информация, че двамата родители на С., които са живи и не живеят съвместно от години, са подписали декларации, че са запознати със социалното положение на дъщеря си, здравословното ѝ състояние и необходимостта от постоянна специализирана грижа и непрекъсната медикаментозна терапия, с рисковете от тези обстоятелства и саморъчно са заявили невъзможността да оказват каквато и да е грижа и подкрепа. Тримата ѝ живи братя и сестра ѝ декларират същото, но изразяват готовност да съдействат при необходимост.

От отговора на Директора на РДСП Видин се установява също, че през 2013г. при инцидент – пожар на фургон, в който А. Г. С., живеела на семейни начала с А. Б. С., загинали трите им малолетни деца, които били заключени отвън, но оставени сами, без присъствие на възрастен.

След инцидента, С. последователно родила и други две деца, всяко от които починало няколко дни след раждането си от тежки заболявания.

По данни на съседи, А. С. упражнявала „най-древната професия“.

След тези събития, на 10.02.2025г. по указания на началника на детско отделение в МБАЛ „Св.П.“ АД Видин, е подаден устен сигнал до АСП за раждането на детето Н. А. Б. от жалбоподателката. При посещението на социален работник на 11.02.2025г. на място в МБАЛ се установило, че детето е родено с венерическо заболяване, предадено от майката, както и че тя е декларирала, че желае да отглежда детето си. Бащата на новороденото А. Б. С. също декларирал писмено желанието си да отглежда детето.

От изготвения доклад за оценка на сигнала се установява, че двамата родители ще отглеждат детето в гр.Видин, в новопостроена едноетажна сграда на ул.“Цар Симеон Велики“ № 218. Жилището е със задоволителни битови условия, електрифицирано, отопление на твърдо гориво и предстоящо монтиране на ВиК инсталация. За новороденото бебе имало обособен кът в спалното помещение и подсигурени принадлежности за отглеждането му. Посочена е необходимостта от предприемане на превантивни мерки в семейна среда за задоволяване потребността от правилно отглеждане на детето и охрана правата и интересите му от правилно задоволяване на здравословните му потребности. Предложено е работата със семейството да продължи.

На 25.02.2025г. е изготвен последващ доклад, от който се установява, че бащата работи в сферата на строителството и съобщава за заплата около 1000 лв. месечно. Майката е подала заявление за следващите ѝ се социални помощи. Не е имало данни за злоупотреба с алкохол, цигари и наркотици. Семейството не е било изолирано от местната общност и има изграден приятелски кръг

Изводът бил, че към момента е осигурена благоприятна среда за развитието на малолетното, която е необходимо да се наблюдава и контролира.

С цел осигуряване на стабилна и сигурна среда за детето е изготвен План за действие от 25.02.2025г., включващ родителите, служителите на АСП, както и конкретна неправителствена организация.

Видно от формуляр за приемане на устен сигнал от 22.04.2025г., на 13.04.2025г. детето Н. е настанено в болница с пневмония и бронхиолит. Направените изследвания са установили анемия. Детето е настанено с бабата по майчина линия, а самата майка към датата на сигнала не е посещавала детето.

От направения при проверката по случая доклад от 30.04.2024г. се установява, че бащата е в Затвора в гр.Враца и С. била на посещение при него и затова не посещавала детето в болницата. Също така не търпяла като се поставят инжекции на детето.

Лекуващият лекар на детето посочил, че поради венерическото заболяване, с което е родено, то следва да бъде проследявано на всеки шест месеца. След като е прието с тежка дихателна недостатъчност, състоянието му е овладяно от проведено антибиотично лечение.

Личният лекар на детето е посочил, че след първата консултация от 05.03.2025г., друга не е имало. На 23.03.2025г. е назначено лечение на хрема, но от тогава до постъпването в болница на 13.04.2025г. нито е посещаван личния лекар, нито е потърсено съдействие от социален работник или НПО, нито майката сама е задоволила здравословните потребности на детето.

При посещението в жилището се установило, че електроснабдяването е прекъснато и вода се ползва от чешмата на двора.

Това е наложило промяна на мярката по чл.26 от ЗЗДетето, а именно настаняване в приемно семейство.

Видно от формуляр за приемане на устен сигнал от 30.04.2025г. от координатор на тел.112, А. С. е потърсила помощ, тъй като на същата дата е била изгонена от адреса на ул.“Цар Симеон Велики“ № 220 и е без подслон с двумесечното си бебе.

Изготвения доклад от 30.04.2025г., въз основа на проверката по сигнала, преповтаря установеното до момента в предходния доклад от същата дата и след като е установено, че майката не полага адекватни грижи за детето, не го води на месечни консултации, не изпълнява назначените изследвания, не съдейства на социалните работници за изпълнение на плана за действие и не приема съвети, е направен извода, че детето се намира в риск по смисъла на §1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗДет. и не е в негов интерес да се отглежда в биологичното си семейство. Няма близки или роднини, годни да поемат грижи за Н..

Въз основа на горното е издадена оспорваната заповед, с която временно, при условията на спешност, детето е настанено при професионални приемни родители.

Изготвените доклади от служителите на РДСП Видин, преценени като доказателство, съставляват официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, като издадени от длъжностни лица в кръга на службата, с които са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същите са доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалните работници.

Към делото е приложено Предложение на Районна прокуратура Видин от 13.06.2025г. за задължително настаняване и лечение по реда на чл.155 и сл., във вр.с чл.146, ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателката, както и протокол от образуваното въз основа на него частно нак.дело № 709/2025г. на РС Видин от дата 24.06.2025г. От тях се проследява, че А. С. е проявила агресивно поведение към служителите на ДСП Видин на 20.05.2025г. и на 28.05.2025г., като ги заплашвала, че ще им подпали жилищата, хвърляла и бутала столове. За самото съдебно заседание за освидетелстването ѝ, тя не е била открита, поради това, че води скитнически начин на живот и е трудно да се установи точното ѝ местоположение.

В съдебно заседание по настоящото производство, адвокатът процесуален представител на жалбоподателката, заявява, че е и неин служебен защитник по частно нак.дело № 709/2025г. на РС Видин. Делото е било насрочено за същата дата, но е отложено за 05.08.2025г. поради това, че С. не е била доведена от органите на реда.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и от легитимиран субект, съгласно чл.27а, ал.1 ЗЗДетето, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.27,ал.1 ЗЗДет. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания, които осъществяват фактическия състав на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна. В оспорената заповед се съдържат подробни мотиви, въз основа на които административният орган е достигнал до конкретни правни изводи за необходимост от продължаване на избраната от него мярка за закрила. Към основанията за издаване на акта са посочени и констатациите, съдържащи се в социалните доклади. В тях са изяснени релевантните по случая факти, описани са събраните доказателства, направените констатации и изводи, като е направена препоръка за последващи действия. Спазени са и специфичните за административното производство по издаване на оспорената заповед изисквания. Социален работник е извършил проучване и оценка, събрал е необходимата информация от семейството, изготвени са доклади, проведени са срещи с личен и лекуващ лекар, членове на семейство на детето Н..

Настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни норми, с целта на закона и неговите принципи, прокламирани в чл.3 от ЗЗДет.. В съответствие с конституционно прогласения постулат, децата са под закрила на държавата и обществото наред със семейството и майчинството - чл.14 от Конституцията. В дейността по неговото реализиране участват както органи, институции на изпълнителната, така и на съдебната власт. Не съществува конституционна норма, която да постановява, че интересите на децата следва да се защитават само и единствено от родителите. Държавата е оправомощена да се намеси, когато това се налага от особени обстоятелства, налагащи защитата на децата, включително и от техните родители. Според чл. 3 от Конвенцията за правата на детето (Приета от ОС на ООН на 20.11.1989г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр.32 от 23.04.1991г., обн., ДВ, бр.55 от 12.07.1991г., в сила от 3.07.1991г.), висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи и затова държавата е задължена да осигури на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел е необходимо да предприеме необходимите законодателни и административни мерки.

Съдът намира, че заповедта намира своите основания в необходимостта от осигуряване на спешна защита на детето в общоприетия смисъл на понятието. От всички събрани доказателства се установи, че майката психически не е стабилна. Преки аргументи в тази насока са настаняването ѝ за лечение в психиатрична болница в Рим през 2019г., заплашването на служителите на ДСП, че ще подпали жилищата им и информацията от бащата на детето, че е подпалила тяхното жилище, както и не на последно място скитническия начин на живот. Допълнителни аргументи са обстоятелството, че при възникналия пожар в жилището, когато са загинали трите ѝ малолетни деца, те са оставени без надзор на родител, но заключени във фургон, отопляван на твърдо гориво, както и данните на съседите за т.нар. „професия“ на С..

Съдът счита, че майчинските ѝ инстинкти също липсват: новороденото ѝ дете Н. не е водено ежемесечно за консултации при личен лекар; при наличие на венерическо заболяване, което му е предадено от нея, той не е лекуван, независимо от предписаното му лечение; при хоспитализирането, поради спешна необходимост от лечение на пневмония, тя не е постъпила с него и не се явява в болницата в продължение на 7 дни, нито снабдява необходимите за бебето консумативи като памперси и бебешка храна; неспазване на предложения план за действие от 25.02.2025г.

Съдът счита, че в чисто битов план не следва изобщо да бъде обсъждан въпроса за местоживеенето на детето, тъй като е ясно, че то трябва да живее в жилище, а не да бъде изгонено с майката от адреса, на който би следвало да живеят и да се окажат на улицата.

Обстоятелството, че отсъствието на бащата на новороденото се дължи на местонахождението му в затвора, говори както за невъзможността му да полага физически и финансови грижи за детето, така и изцяло за неговия родителски капацитет и примера, който може да даде.

Разширеният кръг от роднини не се обсъжда от ответника и Съдът споделя това като основателно, поради липсата на тяхното адекватно присъствие в живота на жалбоподателката и до настоящия момент. Що се отнася до бабата на Н. - майка на жалбоподателката, била с него в болница при лечението му от пневмония, очевидно също не е в състояние да положи необходимите грижи за дете на такава ниска възраст. Липсват доказателства и за проявена от нейна страна инициатива в тази насока.

От друга страна, връщането на детето на майката физически не е възможно, тъй като тя води скитнически начин на живот и не може да бъде открита от органите на реда, за да бъзе заведена в съдебно заседание по делото, свързано с освидетелстването ѝ. Даже и да се появи в по-късен момент, тя следва първо да се погрижи за себе си, за психичното си състояние и физическото си оцеляване и чак след това да се обсъжда въпроса за местоживеенето на детето ѝ.

Очевидно е, че така оспорената заповед е изпреварила и предотвратила неблагоприятно за бебето Н. развитие на живота му, като по този начин е постигната предвидената от законодателя превенция и са постигнати целите на чл.3 от ЗЗДетето.

С настаняването в приемно семейство се изпълнява в най-ефективна и пълноценна форма основанията за прилагане на мярката - осигуряване на защита и гарантиране на основните права на детето. Тя е взета законосъобразно, като е обоснована с конкретната фактическа обстановка, че майката не може да задоволи базови потребности на детето, а именно да подсигури подслон, финансови средства, физическа и психическа закрила, както и липсата на подкрепа от разширения роднински кръг.

Посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона - да бъдат защитени живота, здравето и интересите на детето. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се живее физически и социално по здравословен и нормален начин в сигурна среда, а връщането му при неговата майка може и следва да стане след установен и доказан родителски капацитет.

Условията на спешност на наложената мярка са безспорно доказани в настоящото производство, поради което и допълнителни и различни доводи от вече гореизложените не се налагат.

Следва да се подчертае, че въпросът дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производство по чл.28 от ЗЗДетето, за чието образуване пред РС – Видин, са представени доказателства. Заповедта за временно настаняване по административен ред има само временен характер до произнасянето на районния съд с решение по чл.28 от ЗЗДетето, а постановената по съдебен ред мярка може да бъде променяна впоследствие при изменение на обстоятелствата, при които е взета.

Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът формира извод, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена при спазване на относимите материалноправни разпоредби и процесуални правила, при което жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Въз основа на гореизложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.27а, ал.5 от ЗЗДет., Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. С. от гр.Видин, срещу Заповед № 3Д/Д-ВН-046/30.04.2025г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Видин, с която е настанено временно при условията на спешност детето Н. А. Б. в семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата от гр.Видин, до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет.

Решението е постановено с участието на заинтересовани страни - А. Б. С., М. Л. С. и Д. Б. Т..

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на РБ.