№ 1630
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110214875 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 7295116, издаден от СДВР, на К. В. К. е
наложено наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата
се излага оплакване, че не било установено по безспорен начин кое е лицето,
посочено като нарушител. Твърди още, че не било установено по безспорен
начин, че максимално разрешената скорост е 50 км/ч, нямало данни в ЕФ на
какво разстояние след пътен знак В-26 е засечена скоростта на автомобила,
както и дали се е виждал при движение в посочения пътен участък. Не било
посочено конкретното място на нарушението, както и не било установено, че в
посочения пътен участък е поставен знак, че движението на МПС се
контролира чрез видеонаблюдение. Не било посочено кой орган (кое лице) е
„извършил засичането“, като се твърди, че е следвало той да спре водача и да
му състави АУАН, в последствие да бъде издадено НП, а не ЕФ. Твърди още,
че не му е връчван ЕФ, за който е изложено, че обуславя повторност.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява. В
постъпило преди заседанието писмено становище поддържа жалбата си и
искането за отмяна на ЕФ, като доразвива изложените в жалбата съображения.
Липсва искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител. В постъпило писмено становище от юрисконсулт М. се иска
потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. Изложени са
съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания
електронен фиш, като са оспорени изложените в жалбата твърдения с
подробни мотиви. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.04.2023 г. в 11:23 часа в гр. София, лек автомобил марка "Шкода",
модел "Суперб" с регистрационен № ********, собственост на
жалбоподателя, се движел по ул. "Даскал Стоян Попандреев" с посока на
движение от ул. "Кумата" към бул. България. На посочения път е било
въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50
км/ч с пътен знак В-26. По същото време на ул. "Даскал Стоян Попандреев"
до № 50, патрул на ОПП - СДВР осъществявал контрол за спазване скоростта
на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с
номер на устройството MD1195. Системата била въведена в експлоатация от
служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 10.00 до
12.00 часа на 06.04.2023 г., съгласно приложения протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била
отчетена скорост на движение от 85 км/ч, след отчитане на допустимото
отклонението от 3 %, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, въведена
с пътен знак В-26 в рамките на населеното място. Скоростта на движение била
установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на
фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати,
както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния
номер на същото.
Освен това жалбоподателят К. е наказван по административен ред за
същото деяние - нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с Електронен фиш серия К
№ 4551707, издаден от ОДМВР Благоевград, връчен на 15.08.2022 г., влязъл в
сила на 07.02.2023 г.
Въз основа на тези данни на основание 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя К. в качеството му на собственик на превозното
средство с рег. № ******** бил издаден атакувания Електронен фиш серия К
№ 7295116.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К
№ 7295116, Електронен фиш серия К № 4551707, справка за регистрация и
собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта от 06.04.2023 г. Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС/14.03.2023
г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от
2
електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване,
Ежедневна форма на отчет, справки от АИС-АНД, Справка картон на водача
К. В. К., заверено копие от сертификат за успешно завършен курс за обучение
за работа с конкретния тип техническо средства на служителя, използвал
техническото средство, веществените доказателствени средства –
фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
дигитални снимки на техническото средство и контролирания пътен участък с
пътен знак В-26, въвеждащ ограничение 50 км/ч.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, предвид допълнително
представените доказателства за датата на изпращане, с оглед, на което е
допустима, но разгледана по същество жалбата се явява неоснователна в
искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения
свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице
електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и
изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Описанието на
нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността -
място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики,
включително данните за скоростта и техническото средство, с което е
установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на
нарушителя да разбере административното обвинение. Същото в пълна
степен важи и за описанието на обстоятелствата, относими към
квалифициращия признак, а именно повторността, като изрично е посочен
акта, който обуславя същата, датата на влизането му в сила, както и, че
настоящото деяние е извършено в рамките на една година от тази дата, с оглед
на което се съдържат достатъчно факти, които да гарантират правото на
защита на нарушителя и да му позволят да разбере всички параметри на
3
вмененото нарушение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на
ЕФ еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение,
срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с
наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след
приспадане на толеранса от 3 %. Предвид на това от една страна
административното обвинение е недвусмислено и правото на защита
гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата
скорост.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния
фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. ", т. е. същият се генерира автоматично, въз
основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което
за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с
информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че
уточнението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и
нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а
не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че
което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно
от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие
на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845
от 10.06.2022 г. по адм. д. № 2762/2022 г., Решение № 3840 от 10.06.2022 г. по
адм. д. № 27568/2022 г. по описа на АССГ)
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като
видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. №
********, е собственост именно на жалбоподателя К., поради което и при
спазване на правилото на чл. 189, ал. 5, вр чл. 188, ал. 1 ЗДвП, електронния
фиш е издаден именно срещу него. Същият е надлежно връчен на
санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито
пък възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП да посочи друго лице като
водач на автомобила.
Нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт на
нарушителя да се връчват каквито и да е други документи, нито пък участие
на нарушителя в процедурата по генериране на електронния фиш, поради
което ограничение в правото на защита на жалбоподателя в тази връзка не се
констатира. На следващо място съдът намира, че избрания за реализиране на
отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на
Електронен фиш, а не на АУАН и НП по правило се явява законосъобразен и
съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието.
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, предвижда че "при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
4
средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган
и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение". Понятието за автоматизирано
техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, въведена с изменението на ЗДвП от 13.03.2015 г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както
стационарно, така и мобилно - "прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", както и в настоящия случай.
На следващо място мобилна система за видеоконтрол CORDON M2, с
инвентарен номер MD1195, е въведена в експлоатация от присъствалия на
мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за
използване на автоматизирани технически средства от категорията на
мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. За същата е представено както Решение за одобряване
на средството за измерване, издадено от държава членка на ЕС (Република
Хърватия), така и справка, удостоверяваща вписването на същото в
Българския институт по метрология на основание чл. 34, вр. чл. 32, ал. 2, т. 1
от Закона за измерванията, а така също и Протокол от проверка № 020-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г., удостоверяващ изправността на конкретно използваното
устройство към датата на контрол. Съгласно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., АТСС подлежат на последваща проверка от БИМ или от лица
оправомощени от председателя на ДАМТН, като в настоящия случай
доколкото проверката е осъществена от БИМ, то изследване на
оправомощаването въобще не се налага. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство, а на
следващо място видно от протокола, същото е преминало периодична
проверка за изправност на 14.03.2023 г. в съответствие с чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., и е технически изправно и годно точно да отчита
скоростта на движение на МПС към датата на нарушението – 06.04.2023 г. С
оглед на изложеното съдът не намира основание за съмнение в установените
при използването му обстоятелства.
При осъществения на 06.04.2023 г. чрез мобилната система за
видеоконтрол модел CORDON M2, с инвентарен номер MD1193, контрол
върху скоростта на движение на превозните средства, са спазени изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства за контрол на правилата за
движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец, на 06.04.2023 г. за времето от 10.00 до 12.00
часа контрол върху скоростта на движение на пътните превозни средства е
5
осъществяван чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим,
като след като бъде приведено в действие, същото функционира без намеса на
контролен орган. С оглед на това, от една страна е спазена предварително
определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт,
като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира реда
за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а от друга използваното
техническо средство, при установяване на нарушението функционира без
намеса на контролен орган т. е. същото отговаря на изискванията към
техническите средства по чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, съгласно даденото от
върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014 г. на
ВАС, критерии. Видно от отбелязването в протокола за използване на АТСС,
то е работило в стационарен режим, посока на задействане - "приближаващ",
надлежно е описано мястото на контрол, за което важи ограничение на
скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26, което в случая съвпада с
общото ограничение на скоростта за населено място.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък
нарушения на процедурата по установяване на нарушението с АТСС.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административно-наказателното производство на жалбоподателя К. е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно
нарушение, като съгласно атакувания електронен фиш е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като моторно превозно
средство – лек автомобил марка "Шкода", модел "Суперб", с рег. № ********,
се е движило със скорост над максимално разрешената от 50 км/ч.
Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата
CORDON M2 е отчело скорост на движение от 85 км/ч след приспадане на
допустимото отклонение. Следователно, автомобилът на жалбоподателя се е
движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния
пътен участък с 35 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен знак.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като К. е съзнавал обществено опасния характер на деянието
- управление на МПС със скорост над максимално допустимата, съобразно
въведеното ограничение с пътен знак, предвиждал е обществено опасните
последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им,
доколкото съзнателно е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта
за движение и е шофирал с избраната от него по-висока скорост.
На следващо място деянието е реализирано в условията на повторност, по
смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, доколкото на нарушителя К. с ЕФ серия К
№ 4551707 е наложено наказание за идентично нарушение, а именно такова на
правилата, определящи максимално допустимата скорост за движение на
МПС, съдържащи се чл. 21 ЗДвП. Посоченият санкционен акт, видно от
6
отбелязването в информационна система АИС - АНД и в справката-картон на
водача е връчен на 15.08.2022 г., влязъл в сила на 07.02.2023 г. Предвид на това
осъщественото на 06.04.2023 г. нарушение попада в едногодишния срок,
посочен в легалната дефиниция на понятието повторност.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е
законосъобразно и правилно е ангажирана за повторно извършено нарушение
на чл. 21 ЗДвП, а именно нарушаване на ограниченията за максимално
допустима скорост на движение на МПС. Санкционната разпоредба на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП, предвижда налагане на наказание глоба в двоен размер на
предвиденото за съответното нарушение. В случая е налице превишаване на
максимално допустимата скорост от 50 км/ч с 35 км/ч, което попада в
хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда за нарушения на
максимално допустимата скорост за движение в рамките на населено място,
когато превишаването е от 31 до 40 км/ч, да се налага наказание глоба в
размер на 400 лева, респективно двойният размер на същата се равнява
именно на 800 лева, каквато е и наложената с атакувания електронен фиш
глоба. Санкцията е абсолютно определена в цитираните разпоредби на ЗДвП,
поради което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с
оглед на което не се нуждае от допълнително обсъждане.
Тук е мястото да се посочи, че макар ЕФ да търпи критика по отношение
начина на посочване на санкционна разпоредба, доколкото не е изрично
посочена хипотезата, към която е препращането на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, то
тази непрецизност не е съществена до степен да обуслови отмяна на ЕФ. От
една страна в същия е изрично дефинирана нарушената законова норма, а
именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както и санкционната норма, която определя
размера на наказанието. Изрично посочения размер на превишението
допуснато в рамките на населено място, а именно 35 км/ч и простата
математическа операция не поставят никакви затруднения при определяне на
фиксираната по размер глоба. Действително административно-наказателния
процес е формален, т. е. актовете и действията се подчиняват на определени
правила включително по отношение на формата и съдържанието си, но това
не означава, формалистичен. Разумната преценка на съдържанието на
атакувания ЕФ сочи, че същият съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4
ЗДвП, в частност нарушената законова разпоредба - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП, а съдържанието му е достатъчно информативно, за да позволи на
наказаното лице да разбере кои са обстоятелствата, които му се вменяват във
вина, коя правна разпоредба е нарушена, както и най-сетне какви са
допълнителните обстоятелства от значение за отговорността, а именно
наличието на по-рано издадения и влязъл в сила електронен фиш, който
определя извършеното като повторно. Предвид на това съдът намира, че
допуснатата от наказващата администрация непрецизност не е попречила на
нарушителя да разбере, който и да е от аспектите на отговорността за
конкретното нарушение. (в този смисъл и Решение № 3882 от 10.06.2022 г. по
адм. д. № 1436/2022 г., Решение № 1744 от 20.03.2023 г. по адм. д. №
7
1273/2023 г., Решение № 3868 от 10.06.2022 г. по адм. д. № 1446/2022 г. всички
по описа на АССГ ). Правилно и законосъобразно, с оглед установените факти
е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в
двоен размер, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно 800 лева.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество,
жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането от страна на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателно.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в производството,
претендиращ юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед
определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно същата съдът определя
размера на дължимото възнаграждение, при ограничението той да не
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е извършено
препращането, в ал. 1 предвижда: „Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.” Такъв подзаконов
нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната помощ, в чл. 27е от
която е определен размер на възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева. Съобразявайки вида и количеството на
извършената дейност по процесуално представителство пред настоящата
съдебна инстанция, както и предвид че производството не се отличава с
фактическа и правна сложност, съдът намира за справедлив размер на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, възлизащ на минималния такъв
от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 3 и 5 от
ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7295116, издаден от СДВР,
с който на К. В. К.е наложено наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/
лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на
повторност.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН: **********, да заплати на СДВР – МВР сумата
от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба
8
по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9