№ 1253
гр. Г.О., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20254120100902 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Р. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Г.О., общ. Г.О., ул. ****.
Ищецът сочи, че на 22.06.2023г. е сключил Договор за потребителски
кредит № 40018209811 с ответницата Р. П. Г.. С посочения договор на Г. била
предоставена заемната сума в размер на 5000.00лева, която следвало да се
върне за срок от 36 месеца. Страните били уговорили ГЛП в размер на 41% и
ГПР в размер на 48.99%. Размерът не месечната вноска била 241.60лева, като
общото задължение по кредита било в размер на 8697.60лева. Наред с това
ответницата била закупила допълнителни услуги – „Фаст“ за сумата от
2000.00лева, „Флекси“ за сумата от 2500.00лева. Допълнително към вноската
за тези услуги се начислявала сумата от 125.00лева. По този начин Г. следвало
да заплаща по 366.60лева или общо дължимата сума била в размер на
13197.60лева.
Сочи се, че с част от сумата било извършено вътрешно рефинансиране
по други задължения към дружеството в размер на 1862.51лева, а останалата
сума от 3137.49лева била преведена на ответницата с паричен превод на
22.06.2023г.
Изготвен бил погасителен план с 36 броя вноски по 366.60лева, с
падежна дата 20 – то число на месеца. По желание на Г. била отложена една
вноска, което било станало с Анекс № 1 от 27.10.2023г., като вноските били
станали 37броя.
Дружеството твърди, че Р. П. Г. не изпълнила задължението си към
дружеството, била преустановила плащанията и изпаднала в забава. Твърди
се, че общо била платена сумата в размер на 1104.70лева, с която били
1
погасени част от вземанията към дружеството.
Дружеството твърди, че на основание чл. 12.3 от ОУ по ДПК договорът е
бил прекратен, а вземането било обявено за предсрочно изискуемо на
04.12.2024г. За това Г. била уведомена с писмо на посочения в договора адрес.
Ищецът претендира, че ответната страна му дължи обезщетение за
забава , считано от обявяване на предсрочната изискуемост – 04.12.2024г. до
датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Сумата била в
размер на 227.95лева и изчислена по чл. 12/ 12.1. от ОУ по ДПК.
Дружеството претендира, че ответницата му дължи уговореното
договорно възнаграждение в размер на 2034.25лева за периода 20.11.2023г. до
04.12.2024г., но не претендира такова след датата на обявяване на
предсрочната изискуемост.
Ищецът сочи, че Г. му дължи и сумите за закупените услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Твърди се, че кредитополучателката се е възползвала от услугата
„Фаст“ - приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, както
и от услугата „Флекси“ със сключване на Анекс № 1 към ДПК №
40018209811
За събиране на вземането дружеството било подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по което било образувано ч.гр.д. № 236/ 2025г. на ГОРС. По делото била
издадена Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение,
срещу която било подадено възражение.
Ищецът иска да се постанови решение, с което да се приеме за
установено наличието на вземане по издадената Заповед № 94/ 03.02.2025г. за
изпълнение на парично задължение по описа на Районен съд гр. Г.О. в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Р. П. Г. за следните
суми: 4737,73 лв. (четири хиляди седемстотин тридесет и седем лева и
седемдесет и три стотинки) главница, ведно със законна лихва от входиране на
заявлението – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 2034,25 лв.
(две хиляди тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
20.11.2023 г. до 04.12.2024 г.; сумата 1833,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет
и три лева и седем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата 2291,68 лв. (две хиляди двеста
деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) представляващи
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата 629,45 лв.
(шестстотин двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки),
представляващи лихва за забава от 21.07.2023 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до 04.12.2024 г; сумата 227,95 лв. (двеста двадесет и седем
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща законната лихва върху
главницата, дължима от 04.12.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до
29.01.2025г.
Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания. Претендират се разноски за водене на заповедното и исковото
производства.
Ответникът Р. П. Г. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез адв. Н. М., АК гр. Ямбол.
Предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен и недоказан.
2
Подадената искова молба се оспорва изцяло.
Ответната страна излага следните съображения. Не се спори, че между
дружеството и ответната страна е сключен Договор за потребителски кредит
№ 40018209811/ 22.06.2023г. при посочените в исковата молба условия. Не се
спори, че сключеният договор е за потребителски кредит, като за него важат
правилата на ЗПК. В тази връзка ответната страна претендира, че договорът е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК . Според ответната страна не са спазени разпоредбите на чл.
10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК.
Ответната страна сочи нарушения при посочването и определянето на
лихвения процент и ГПР. Твърди се, че сумите за допълнителни услуги е
следвало да бъдат включени в ГПР. Неясно било как е формиран посочения
ГПР в размер от 48.99%. С невключване на сумите за допълнителни услуги
била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По този начин посочената
сума не отговаряла на действително уговорената такава.
Клаузата за предоставяне на допълнителни услуги била неравноправна и
по силата на чл. 143 от ЗЗП и чл . 146, ал. 2 от ЗЗП – като уговорена във вреда
на потребителя и противна на изискванията за добросъвестност, както и
поради това, че не е уговорена индивидуално.
Страната претендира, че не е възможно приложението на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД.
Ответната страна прави искане за отхвърляне на предявения иск. Не са
представени писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание дружеството ищец не изпраща представител. С
изрична молба предявените искове се поддържат. Претендират се разноски.
Ответникът Р. П. Г. не се явява. Не се явява и упълномощения от нея адв.
Н. М., като последния поддържа подадения отговор чрез изрична молба.
Претендира се за отхвърляне на исковете и са прави искане за присъждане на
разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
правна и фактическа страна следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Страните не спорят, че между дружеството ищец и ответницата Р. П. Г. е
сключен Договор за потребителски кредит № 40018209811/ 22.06.2023г. С
посочения договор на Г. била предоставена заемната сума в размер на
5000.00лева, която следвало да се върне за срок от 36 месеца. Страните били
уговорили ГЛП в размер на 41% и ГРП в размер на 48.99%. Размерът на
месечната вноска бил 241.60лева, като общото задължение по кредита било в
размер на 8697.60лева. Наред с това ответницата била закупила допълнителни
услуги – „Фаст“ за сумата от 2000.00лева и „Флекси“ за сумата от 2500.00лева.
Допълнително към вноската за тези услуги се начислявала сумата от
125.00лева. По този начин Г. следвало да заплаща по 366.60лева или общо
дължимата сума била в размер на 13197.60лева. Не се спори също, че с част от
сумата е заплатено старо задължение на Г. към дружеството в размер на
1862.51лева, а останалата сума от 3137.49лева била преведена на ответницата
3
с паричен превод на 22.06.2023г.
Не се спори също, че със сключване на договора Г. е поела задължение и
заплащане на услугите „Фаст“ и „Флекси“.
В чл. 15 от ОУ приложими към процесния договор са изложени
параметрите и същността на двете уговорки. С услугата „Фаст“ се
предоставяло право за приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителския кредит преди кредитоискателите без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1(един) час , считано от
постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на
„Профи Кредит България“ ЕООД. С услугата „Флекси“ клиентът получава
правото да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания , изложени в този член на ОУ. Относно
тези услуги същите определения са дадени и в приложимите ОУ към договора
за потребителски кредит. В договора се сочи, че за услугата „Фаст“ се дължи
възнаграждение в размер на 2000.00лева, а за услугата „Флекси“ -
възнаграждение в размер на 2500.00лева. Начинът на заплащане на тези две
услуги е заедно с дължимата месечна вноска, като размерът на вноската за
тези две услуги е на стойност 125лева месечно. С включване на тези суми
общата дължима сума по договора става 13197.60лева.
Между страните не се спори, че Р. Г. не е изпълнявала договорните си
задължения по изплащане на заемната сума, като с уведомление от
04.12.2024г. , връчено й на 30.12.2024г. е обявена предсрочната изискуемост
на цялото парично вземане.
Дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Р. П. Г.. В
Районен съд гр. Г.О. е образувано ч.гр.д. № 236/ 2025г. като е издадена
Заповед № 94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* против Р.
П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., общ. Г.О., ул. ****, за следните суми:
4737,73 лв. (четири хиляди седемстотин тридесет и седем лева и седемдесет и
три стотинки), представляващи непогасена част от главница по Договор за
потребителски кредит № 40018209811, сключен на 22.06.2023г. между
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и Р. П. Г., ведно със законна лихва от
входиране на заявлението – 30.01.2025 г. до изплащане на вземането; 2034,25
лв. (две хиляди тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки),
представляващи неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от
20.11.2023 г. до 04.12.2024 г.; 1833,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет и три
лева и седем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; 2291,68 лв. (две хиляди двеста
деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляващи
неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30,00 лв. (тридесет
лева), представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, при забава повече от 14 календарни дни за плащане на вноска по
договор за кредит, начислени на 05.12.2023 г.; 500,00 лв. (петстотин лева),
представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договор за кредит, начислени на 19.02.2024 г.; 629,45 лв. (шестстотин двадесет
и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи лихва за забава
от 21.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г.;
227,95 лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки),
4
представляваща законната лихва върху главницата, дължима от 04.12.2024 г. –
датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025 г. Присъдени са и
направените по делото разноски - 245,68 лв. (двеста четиридесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки), представляващи заплатена от заявителя
държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен
лист и 180,00 лв. (сто и осемдесет лева), представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът сочи, че по договора са постъпили плащания в общ размер на
1104.70лева.
Настоящият състав намира предявения иска за частично основателен и
доказан.
Следва исковата претенция да се уважи частично за претениратана
главница в размер на 3633.03лева, ведно със законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. За
останалите претендирани вземания исковете следва да бъдат отхвърлени. Това
са вземанията за главница в размер на 1104.70лева, сумата 2034,25 лв. (две
хиляди тридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляващи
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2023 г. до
04.12.2024 г.; сумата 1833,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет и три лева и
седем стотинки), представляващи неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“; сумата 2291,68 лв. (две хиляди двеста деветдесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки) представляващи неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата 629,45 лв. (шестстотин
двадесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи лихва за
забава от 21.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024г.;
сумата 227,95 лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща законната лихва върху главницата, дължима от 04.12.2024г. –
датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025г.
Съображенията на съда са следните.
Ответникът Р. П. Г. е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, а в случая като физическо лице му е предоставена
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
На първо място, възлагането в тежест на потребителя на посочените
възнаграждения противоречи и на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В договора тези
действия са наименовани „услуги“, но са свързани именно с управлението и
усвояването на кредита. Наред с това на потребителя се вменява заплащането
на допълнителна такса за евентуалното им реализиране, а не и за действително
получени от кредитора услуги. Ето защо клаузите противоречат на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Следва да се отбележи и това, че общата сума на двете услуги
„Фаст“ и „Флекси“ е в размер на 4500лева, като същата се явява в размер
почти равен на договорната заемна сума, което сочи за явна прекомерност в
стойността на т. нар. услуги, което е и несъизмеримо с целта на договора за
кредит.
На следващо място, настоящият състав намира клаузите на двете услуги
„Фаст“ и „Флекси“ за нарушаващи забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
забраняваща ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на законната лихва.
5
Следва да се отбележи, че според §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разхода по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В случая посочените в договора уговорки
нарушават изискванията на ЗПК. Посочените услуги в двата пакета, по
същността си не представляват каквато и да било услуга. Потребителят не е
получил нищо срещу заплатеното възнаграждение, т.е. заобиколена на
разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на кредита, без да има
насрещна престация от страна на кредитора. Това може да се установи и по
представения погасителен план, в който е посочено, че месечно се дължат
конкретни суми за главница и лихва по заема, а също така и вноска за
заплащане на тези допълнителни пакети. Записването в две отделни графи на
плана не води до друг извод, доколкото от длъжника се иска една обща сума за
погасяване на задължението. Именно по тази причина възнаграждението за
тези услуги по пакети „Флекси“ и „Фаст“ са възнаграждения по ДПК, които
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е
сторено в нарушение на закона. Законът за потребителския кредит има за цел
да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. С посочените уговорки тази цел не само не е
изпълнена, а напротив – нарушена е във вреда на Г.. Нормата на чл. 21, ал. 1 от
ЗПК изрично указва, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
В тази връзка следва да се посочи, че в Решение от 21.03.2024 г. по дело
C - 714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. Съображенията на съда са свързани с това, че договорът за кредит
посочва по ясен и кратък начин ГПР и дължимата от потребителя обща сума,
изчислени при сключването на договора за кредит и е от съществено значение,
по- специално доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение. В решението си СЕС e постановил, че националният съд
може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че
при непосочване или невярно посочване на ГПР, предоставеният кредит се
счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на
предоставената в заем главница. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
определеният в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по
6
кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето
задължение, поради което процесният договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по силата на чл. 23
ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита -
главницата, но не дължи лихва или други разходи по него.
Основателно е и твърдението за накърняване на принципна на „добрите
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В Решение № 1291 от 03.02.2009 г.
по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о. е посочено, че „когато се преценява дали
една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само
до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок
следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други
обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване
на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна
загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че
сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.”
Ответникът е нарушил и добрите нрави при сключване на договора с ищцата.
Отпуснатата искова сума е в размер на 5000.00лева, като е определена лихва в
размер на 41.00% и ГПР в размер на 48.99%, които като стойност се явяват
немалки за посочената сума, но наред с това ответникът е ангажирал от
ищцата и изплащане на възнаграждение в размер на 2000.00лева за услугата
„Фаст“ и възнаграждение в размер на 2500.00лева за услугата „Флекси“. Не
става ясно как са определени посочените суми, а съвкупно, както се посочи, са
и в размер почти равен на отпуснатата заемна сума и се явяват средство за
допълнителна печалба за кредитора, което води до явна несправедливост в
отношенията между ищцата и дружеството. Дружеството се е възползвало от
позицията си на икономически по – силна страна, като е сключило договор с
Г., но при явно утежнени за нея условия, довели до поемане на допълнителни
задължения от страна на ищцата. Формално е налице посочване в договора на
ГЛП и ГПР, но от гореизложеното не може да се направи извод за това, че
заемодателят е спазил изискванията на закона, доколкото в ГПР се включват
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Заемодателят, чрез оспорения договор, е създал за заемателя допълнително
задължение, което не му се следва и води до извода за неправилно посочване
на обявените с договора ГЛП и ГПР.
По твърдението за нарушаване на разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗП. Съобразно константната практиката на ВКС не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. В случая става въпрос за клауза от
типов договор за кредит, включена в общите условия. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е
предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП като неравноправни са предвидени
клаузи, които поставят други подобни условия. Посочените клаузи от договора
на потребителя се начислява допълнително възнаграждение за предоставяне
7
на услуги, които не е ясно дали ще бъдат използвани от него. Ето защо към
момента на сключване на договора за него не е налице възможност да прецени
икономическите последици от сключването му. Наред с това предвидените
услуги засягат именно свободата на договаряне, която е дадена на страните,
встъпили в облигационни правоотношения, по силата на чл. 9 от ЗЗД, а не
както твърди ответната страна, че са резултат от нея. С договора за
потребителски кредит и включените в него допълнителни плащания за двете
услуги, се въвежда необходимост от заплащане на възнаграждение за
кредитора за договаряне по определени точки с длъжника, което представлява
противоречие на основния правен принцип, заложен в чл. 9 от ЗЗД. Следва да
се отбележи, че видно от ОУ по договора, за ползването на услугата „Флекси“
са въведени множество допълнителни условия, за да се стигне до сключване
на анекс между страните, което също води до извода, че не принципа на
договорната свобода е бил водещ при включване на тази услуга, а дори се
извежда обратния извод. Т. е. клаузата за определяне на възнаграждение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е неравноправна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части или съответно по чл. 146, ал. 5 от
ЗЗП - наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези
клаузи. В случая е налице недействителност на договора за кредит и
обсъждането на възможността за прилагането на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
настоящият състав намира за ненужно. .
С оглед изхода на спора, следва разноските да бъдат разпределени
съобразно уважената и отхвърлената част на иска
Ищецът сочи, че е направил разноски за водене на заповедното
производство – общо в размер на 425.68лева- за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и за настоящото исково производство
претендира сумата от общо 672.44лева. Следва да се посочи, че в списъка за
разноски е посочена сумата от 350.00лева за ССчЕ, каквато не е назначавана и
изготвяна по делото, а внесената държавна такса е в размер на 290.19лева. По
настоящото производство претендираното юрисконсултско възнаграждение
следва да се определи в минималния размер – 100.00лева по чл. 25 от НЗПП.
С оглед уважената част на иска в размер на 3633.03лева да се присъди сумата
от общо 131.57лева разноски за заповедното производство и сумата в размер
на 120.60лева за исковото производство.
На ответната страна също се дължат разноски , като ответникът сочи, че
е направил такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1457.00лева.
Следва да се посочи, че сумата претендирана от ответната страна не е
прекомерна с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Минималната сума по
наредбата за иск с цена от 11754.13лева е именно сумата от 1457лева.
Твърдението, че делото не представлява такова с правна и фактическа
сложност не може да бъде споделено. Възнаграждението е справедливо и
обосновано с оглед спецификата на правната материя – направени са
оспорвания на договора съобразно ЗПК и ЗЗП. За ответницата не е имало друг
начин да докаже неравноправността в отношенията й с ищцовата страна и
8
макар да не е изпълнила задължението си по договора, за нея не е бил налице
друг път към това да намали тежестта на задължението си, освен да се
защитава с помощта на адвокат по делото. Следва при това положение ищецът
да заплати на ответницата сумата в размер на 1006.66лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Г.О., общ. Г.О., ул. **** дължи на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, сумата в размер на
3633.03лева ( три хиляди шестстотин тридесет и три лева и три стотинки),
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
40018209811/ 22.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
30.01.2025 г. до изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед №
94/ 03.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 236/ 2025г. на Районен съд гр. Г.О., като ОТХВЪРЛЯ иска за
следните суми : главница в размер на 1104.70лева ( хиляда сто и четири лева и
седемдесет стотинки), сумата 2034,25 лв. (две хиляди тридесет и четири лева
и двадесет и пет стотинки), представляващи неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2023 г. до 04.12.2024 г.; сумата
1833,07 лв. (хиляда осемстотин тридесет и три лева и седем стотинки),
представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“; сумата 2291,68 лв. (две хиляди двеста деветдесет и един лева и
шестдесет и осем стотинки) представляващи неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“; сумата 629,45 лв. (шестстотин двадесет и девет
лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи лихва за забава от
21.07.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 04.12.2024 г; сумата
227,95 лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки),
представляваща законната лихва върху главницата, дължима от 04.12.2024 г. –
датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025г.
ОСЪЖДА Р. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.О., общ. Г.О., ул. ****,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 , сумата в размер на 131.57лева ( сто
тридесет и един лева и петдесет и седем стотинки) разноски за водене на
ч.гр.д. № 236/ 2025г. на Районен съд гр. Г.О. и разноски в размер на 120.60лева
( сто и двадесет лева и шестдесет стотинки) разноски за водене на настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7 да заплати на Р. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. Г.О., общ. Г.О., ул. ****, сумата от 1006.66лева ( хиляда и шест
лева и шестдесет и шест стотинки) разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново,
9
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
10