Р Е Ш Е Н И Е
гр. Панагюрище, 20.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 6 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 34 от 03.11.2017 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лв. на основание чл.156, ал.1 от Закона за
управление на отпадъците на „Е.“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление:***, р-н Красно село, ул. „К.И.” № **, ет.*, ап.* за нарушение на чл.156,
ал.1, вр. чл.120 ЗУО.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „Е.“
ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се
моли да бъде отменено. Сочи се, че фактическата обстановка, отразена в НП не
отговаря на действителността.
В съдебно заседание не се явява
представител на дружеството-жалбоподател. Последното е призовано на адреса,
посочен в жалбата, който съвпада с адреса в търговския регистър на седалище и
адрес на управление, но не е открит негов представител. Съдът е дал ход на
делото при условията на чл.61, ал.1 ЗАНН.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението. Ангажира писмени доказателства.
В хода на делото се установи
следната фактическа обстановка:
След сигнал, подаден от Община Панагюрище в РИОСВ
Пазарджик, на 14.08.2017 г. е извършена проверка от служители на РИОСВ
Пазарджик, между които и свидетелката Е.С., в обект на „Е.“ ЕООД, находящ се в
УПИ II, кв.1 на територията на Индустриален парк
„Оптикоелектрон“ гр. Панагюрище. В хода на проверката е установено, че
дружеството съхранява (складира) отпадъци от излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване и компоненти за него, представляващи електронни платки в
един кашон, раздробени отпадъци от ел. платки в 6 биг-бега, отпадъци от
пластмаса и текстолит от раздробяване на ел. платки в 7 биг-бега, в още един 4
куб. м. контейнер и на купчина на площ от около 3 м./10 м./2 м. Проверяващите приели, че това е дейност по
оползотворяване на отпадъци, като съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО се приема,
че тази дейност е дейност по третиране на отпадъци, за което дружеството не
притежава необходимото, съгласно чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО разрешение за
извършване на дейности с подобни отпадъци. Установено е, че дружеството
разполага с решение № 07-ДО-353-01/15.05.2017 г. на Директора на РИОСВ
Пазарджик, връчено му на 29.05.2017 г., в което в т.1.2 са посочени видът на
отпадъците, за които се разрешава на дружеството да извършва дейност по третирането
им на горепосочената площадка, а така установените по време на проверката отпадъци
от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и компоненти за
него не са между тях. В хода на проверката е съставен констативен протокол №
10-51/14.08.2017 г. в присъствието на надлежно упълномощен представител на
дружеството. На основание чл.120 ЗУО контролните органи са дали задължителни
предписания на провереното дружество в 6 точки. Съгласно т.5 от дадените
предписания в КП № 10-51/14.08.2017 г. в срок до 12.09.2017 г.
дружеството-жалбоподател е следвало да предаде отпадъците, които са приети от
други ЮЛ и не са генерирани от дейността на „Е.“ ЕООД – подробно описани в КП – на лица, които
притежават документ по чл.35 ЗУО, като представи доказателства за това в РИОСВ
Пазарджик. При извършената след изтичане на дадения срок проверка на 13.09.2017
г. е констатирано от служителите на РИОСВ Пазарджик, между които и
актосъставителката С., че на площадката в УПИ II, кв.1
на територията на Индустриален парк „Оптикоелектрон“ гр. Панагюрище на „Е.“ ЕООД все още се
съхраняват 4 биг-бега отпадъци от излязло от употреба електрическо
и електронно оборудване и компоненти за него, представляващи смлени електронни
платки и на площ от около 3 м./10 м./2 м. отпадъци от излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване и компоненти за него, представляващи парчета от пластмаса
и текстолит, които не са образувани от дейността на дружеството. Като е приела,
че с действията си дружеството не е изпълнило даденото му предписание и е
нарушило чл.156, ал.1, вр. чл.120 ЗУО, свидетелката С. съставила АУАН № 34 на
18.09.2017 г. Актът е съставен и връчен
лично на надлежно упълномощен представител на дружеството, който го е подписал с
възражение, че отпадъците на могат да бъдат преместени поради законови
изисквания. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не са депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа
на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелката Е.С.. Изложеното от свидетелката Е.С. кореспондира изцяло с
останалите доказателства, показанията й са логични, последователни и се
подкрепят от представените писмени доказателства, включително констативните
протоколи, поради което съдът напълно ги кредитира.
Съдът, с оглед така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени в жалбата, установи от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
По същество същата е частично основателна.
Според разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква: 1.
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно
разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на
околната среда. Към тези дейности се отнася и третирането на отпадъци от излязло
от употреба електрическо и електронно оборудване и компоненти за него, за които
изрично е посочено, че са изключени от дейностите, за които не се иска
разрешение, съгласно разпоредбата на чл.35, ал.2, т.3 ЗУО. Разрешение за
извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на
РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите. Разрешението се издава по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. То се издава на
лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното
си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини,
кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1,
т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които
отговарят на изискванията на този закон. По делото се установи, а и няма спор,
че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на закона. Установи се по
делото, че дружеството има издадено разрешение за извършване на дейност по третиране
на отпадъци, включително и за излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване и компоненти за него на площадка в УПИ II, кв.1 на територията на
Индустриален парк „Оптикоелектрон“. Това е решение № 07-ДО-353, издадено на 08.12.2016
г. от Директора на РИОСВ Пазарджик, връчено на дружеството на 23.12.2016 г. С
решение № 07-ДО-353-01/15.05.2017 г. на Директора на РИОСВ Пазарджик, връчено
на дружеството на 29.05.2017 г. обаче е изменено решение № 07-ДО-353, издадено
на 08.12.2016 г., като са заличени дейностите с излязло от употреба
електрическо и електронно оборудване и компоненти за него на действащата
площадка в УПИ II, кв.1 на територията на Индустриален парк „Оптикоелектрон“. Всички
горепосочени обстоятелства, за които са събрани и съответните доказателства по
делото, водят към несъмнения и категоричен извод, че на площадката,
стопанисвана от „Е.“ ЕООД в УПИ II, кв.1 на територията на Индустриален парк
„Оптикоелектрон“ гр.Панагюрище към 14.08.2017 г., дружеството е извършвало
дейности по третиране на отпадъци от излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване и компоненти за него, като последните не са образувани от
дейността на дружеството. За извършване на такава дейност дружеството е
следвало да притежава разрешение. Безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател
не е притежавало такова разрешение към 14.08.2017 г., поради което и правилно
са му дадени с КП № 10-51/14.08.2017 г.
на основание чл.120 ЗУО задължителни предписания да предаде отпадъците, които са приети от други
ЮЛ и не са генерирани от дейността на „Е.“ ЕООД – подробно описани в КП – на
лица, които притежават документ по чл.35 ЗУО, като представи доказателства за
това в РИОСВ Пазарджик. При извършената след изтичане на дадения срок проверка
на 13.09.2017 г. е констатирано от служителите на РИОСВ Пазарджик, между които
и актосъставителката С., че на площадката в
УПИ II, кв.1 на територията на Индустриален парк „Оптикоелектрон“ гр.
Панагюрище на „Е.“ ЕООД все още се съхраняват 4 биг-бега отпадъци от излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване и компоненти за него,
представляващи смлени електронни платки и на площ от около 3 м./10 м./2 м. отпадъци от излязло от употреба електрическо
и електронно оборудване и компоненти за него, представляващи парчета от
пластмаса и текстолит, които не са образувани от дейността на дружеството, т.е.
категорично предписанието в т.5 КП от № 10-51/14.08.2017 г. не е било
изпълнено. Съгласно чл.120 ЗУО: „При извършване на проверките контролните
органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При констатирани
нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния
протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за
установяване на административни нарушения.“ При така изложеното от обективна
страна „Е.“ ЕООД е извършило нарушението, за което е подведено под
административнонаказателна отговорност. Съдът счита нарушението за безспорно
извършено, установено и доказано по категоричен начин от доказателствата по
делото. Що се касае до възражението на надлежно упълномощения представител на
дружеството в АУАН, че отпадъците не могат да бъдат преместени поради законови
изисквания, съдът не установи подобна законова пречка. Следва да се отбележи и,
че най-малкото в сайта на Министерството на околната среда и водите, който е
със свободен достъп, се поддържа публичен регистър на лицата, притежаващи
документи за извършване на дейности с отпадъци, поради което не е имало никаква
пречка дружеството-жалбоподател да организира работата си в дадения му срок –
едномесечен – и да изпълни предписанието.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган надлежно е
издирил приложимия закон, както и съответната санкционна разпоредба и е
определил наказание. Не е налице съществено процесуално нарушение в описанието
на нарушението, като обстоятелствата около извършването му са посочени
достатъчно пълно и ясно, по начина, възприет от законодателя при формулирането
на относимата нормативна уредба, като позволяват на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си. Посочено
е мястото на площадката, вида на отпадъците и площта им, неизпълненото предписание.
С оглед спецификата на нарушението следва да се приеме, че описаните от органа
отпадъците трябва да се разглеждат съвкупно, а не отделно и те са достатъчно точно
индивидуализирани. Да се възлага в тежест на административнонаказващия орган да
индивидуализира отделните отпадъци още по-подробно, би било в противоречие с
целта на закона - да се предотврати или намали вредното въздействие на
отпадъците върху човешкото здраве и околната среда – по аргумент от чл.
1, ал. 3 от ЗУО (В тази връзка Решение
№ 877 от 23.05.2014 г. на Административен съд Бургас по к. а. н. д. № 734/2014
г.). Нарушението е точно описано в акта и в наказателното постановление, то е и
правилно правно квалифицирано. Правилно е приложена и санкционната норма – чл.156,
ал.1 ЗУО, съгласно който за неизпълнение на предписание чл.120 ЗУО на юридическите лица се налага имуществена
санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. Датата
на извършване на нарушението също е определена правилно, като тя съвпада с
датата на проверката – 13.09.2017 г., непосредствено след изтичане на дадения
срок за изпълнение на предписанието.
Няма също
така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват данни лицето да е наказвано за друго такова
нарушение, като доказателствената тежест върху това лежи върху наказващият
орган. Необходимо е да бъде отбелязано и това обаче, че се касае за множество
отпадъци, част от тях на купчина на земята, както и обстоятелството, че липсват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори да
няма конкретно установени настъпили вредни последици, не следва да се чака
такива да настъпят, за да се приеме, че има извършено нарушение, което да не е
маловажно.
При определяне на вида и размера на административното
наказание административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на дружеството-жалбоподател
наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лв. при предвиден в закона
диапазон от 5 000 лв. до 20 000 лв. По
отношение на размера на така определеното наказание наказващият орган не е
изложил мотиви защо налага наказание в предвидения максимум, още повече, че
самият наказващ орган не е посочил, че нарушението не е за първи път и са
налице евентуално повторност, системност и т.н. Този пропуск не може да бъде
саниран и от изложеното от процесуалния представител на АНО в съдебно
заседание, още повече, че в неговото изложение се говори за налагане на
максималната санкция с оглед засиления обществен интерес. Възможно е едно нарушение
да бъде с висока степен на обществена опасност, но наличието на журналисти по
време на проверката в никакъв случай не прави обществената му опасност
по-голяма, нито пък следва да бъде основание наказаното лице да търпи негативи
от това под формата на по-тежки санкции. Съдът счита, че размерът на така
определеното наказание в максимален размер следва да бъде намален, тъй като то
не се явява съответно на нарушението, като не са взети предвид редица имащи
значение към казуса обстоятелства – така например е безспорно, че само до около
два месеца преди проверката на 14.08.2017 г. дружеството е имало разрешение за
третиране на отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване и компоненти за него, освен това е видно, че към проверката на
13.09.2017 г. констатираните отпадъци от излязло от употреба електрическо и
електронно оборудване и компоненти за него са в по-малко количество от
установените на 14.08.2017 г., което говори все пак, че дружеството е предприело
някакви мерки да предаде част от тях. Макар и това да не води до отпадане на
отговорността, то поне следва да се вземе предвид при определяне на
наказанието. Ето защо съдът счита, че следва да определи наказание, с което да
бъде отчетена степента на обществена опасност на дееца и на деянието и с оглед установените
обстоятелства - нарушението е извършено за първи път, предходно разрешение за
тази дейност, изпълнение частично на даденото предписание, съдът намира за
адекватно такова минималното определено в закона. Дори и така определеното наказание
в минимален размер съдът намира, че ще подейства превъзпитаващо по отношение на
наказаното лице да не извършва в бъдеще нови такива правонарушения.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на
наложеното наказание.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Панагюрище
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 34 от 03.11.2017 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Пазарджик, с
което е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. на основание чл.156,
ал.1 от Закона за управление на отпадъците на „Е.“ ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:***, р-н Красно село, ул. „К.И.” № *, ет.*, ап.*
за нарушение на чл.156, ал.1, вр. чл.120 ЗУО, като
НАМАЛЯВА размера на санкцията от 20 000 (двадесет
хиляди) лева на 5 000 (пет хиляди) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: