№ 3467
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110205040 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 29-2100007/25.01.2022 г., издадено от ГК. – и. д. Директор на Дирекция
„Международна трудова миграция“ при ИА „ГИТ“,
на „ПроСтандарт 2021“ ЕООД, ЕИК *********,
за това, че в качеството си на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), към 21.07.2021 г. приело
лицето ББ., служебен № от регистъра на НАП **********, гражданин на Република Сърбия,
с дата на раждане 11.08.1981 г., чужденец – гражданин на трета държава по смисъла на § 1,
т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията
по заетостта. С горното на 21.07.2021 г. била нарушена разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ, поради което на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, на
„ПроСтандарт 2021“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „ПроСтандарт 2021“ ЕООД, чрез управителя
на дружеството, който в подадената жалба моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди за допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, изразяващи се в липса на описание
на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено, както и в съставяне на
АУАН в присъствието само на един свидетел. Според жалбоподателя твърдяното нарушение
не съответствало на действителната фактическа обстановка и специфичната й правна
уредба. Съдът даде ход на делото в отсъствие на жалбоподателя по аргумент от чл. 61, ал. 4
1
от ЗАНН, след като въпреки положените от призовкаря усилия, същият не бе намерен на
посочения от него адрес – по сведение на домоуправителя на адреса не се помещавал офис
на дружеството.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗТМТМ и видно от приложено заверено копие на
Заповед № З-0061/14.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда”, във връзка с компетентността на директора на дирекция „Международна трудова
миграция“ при ИА „ГИТ“,); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и НП;
нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин,
тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
По повод оплакването, че АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел
следва да се посочи, че законодателно въведеното количествено изискване за двама
свидетели се отнася единствено за хипотезата по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – когато свидетелите
са само по съставяне и връчване на акта. В настоящия случай описаният свидетел Д.Н.
(видно и от показанията й в с. з.) е свидетел по непосредствено установяване на
нарушението, поради което не е налице изискването по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
При извършена документална проверка в периода от 02.11.2021 г. до 21.12.2021 г. на
дружеството „ПроСтандарт 2021“ ЕООД, ЕИК *********, служители на дирекция
„Международна трудова миграция“, в лицето на свидетелите Л.Б. и Д.Н., установили, че на
21.07.2021 г. бил сключен трудов договор № 002, на основание чл. 70, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 1
от КТ, между „ПроСтандарт 2021“ ЕООД, в качеството на работодател, от една страна, и
ББ., служебен № от регистъра на НАП **********, гражданин на Република Сърбия, с дата
на раждане 11.08.1981 г., в качеството на работник, на длъжността „работник,
строителство“, от друга. В трудовият договор била посочена месторабота в гр. София,
работно време осем часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева,
както и основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни.
В хода на проверката била представена заповед за командировка в чужбина № 01 от
01.09.2021 г., видно от която ББ. бил командирован от „ПроСтандарт 2021“ ЕООД в гр.
2
Триест, Италия, на строителен обект за 27 дни, считано от 03.09.2021 г., със задача „ремонт
на фасада“. Разходите за командировка били за сметка на работодателя. От представени
присъствена форма за явяване за м. септември 2021 г. и платежна ведомост на „ПроСтандарт
2021“ ЕООД за м. септември 2021 г. било видно, че ББ. имал отработени 20 дни и бил
получил срещу подпис в брой сумата от 931, 18 лева. С допълнително представен РКО от
23.09.2021 г. на Б. срещу подпис била изплатена сумата от 525 евро командировъчни.
Съгласно писмо вх. № 21097122/10.11.2021 г. на Агенция по заетостта, не било
давано становище от изпълнителния директор на Агенция по заетостта относно наличието
или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на лицето ББ.. В писмото се
сочило също, че в агенцията не било постъпвало заявление по чл. 1, т. 2 от ППЗТМТМ от
„ПроСтандарт 2021“ ЕООД за издаване или продължаване на „Разрешение за работа“ на
граждани от трети държави. При проверката било снето писмено обяснение от ГТ.,
упълномощен представител на „ПроСтандарт 2021“ ЕООД, която на 09.12.2021 г.
декларирала, че нямала информация за наличието на документ за достъп до пазара.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.Б. и Д.Н., участвали
непосредствено в осъществяването на проверката, както и от приложените по преписката
писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2141126 от 21.12.2021 г.;
заверено копие от трудов договор № 002/21.07.2021 г.; заверено копие от заповед за
командировка в чужбина № 01/01.09.2021 г.; заверени копия от присъствена форма за
явяване за м. септември 2021 г. и платежна ведомост на „ПроСтандарт 2021“ ЕООД за м.
септември 2021 г.; заверено копие от РКО 23.09.2021 г.; заверено копие от писмо вх. №
21097122/10.11.2021 г. на Агенция по заетостта; заверено копие от писмено обяснение на
ГТ. от 09.12.2021 г. и пълномощно за ГТ..
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични и абсолютно
кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите
кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за
установяване по един категоричен начин на гореописаната фактическа обстановка.
Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е в достатъчна
степен, че към 21.07.2021 г. „ПроСтандарт 2021“ ЕООД е придобил качеството «местен
работодател» по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ («"Местен работодател" е лице,
осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по
българското законодателство или по законодателството на друга държава – членка на
Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария “), спрямо работника ББ.,
който като гражданин на Република Сърбия се явява чужденец – „гражданин на трета
държава“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ.
3
Безспорно доказано е също, че след датата на сключване и двустранно подписване на
трудов договор № 002/21.07.2021 г. между „ПроСтандарт 2021“ ЕООД и ББ., последният е
престирал за дружеството труд в строителството с работно време, месторабота в гр. София и
установено трудово възнаграждение, включително е бил командирован през м. септември
2021 г. от работодателя си в гр. Триест, Италия, да осъществява същата трудова дейност, за
което е получил съответно трудово възнаграждение и командировъчни. Видно от справката
от 10.11.2021 г. на Агенция по заетостта не било давано становище от изпълнителния
директор на Агенция по заетостта относно наличието или липсата на основание за
предоставяне на достъп до пазара на лицето ББ., както и в агенцията не било постъпвало
заявление по чл. 1, т. 2 от ППЗТМТМ от „ПроСтандарт 2021“ ЕООД за издаване или
продължаване на „Разрешение за работа“ на граждани от трети държави.
Горните безспорно установени факти не се опровергават от каквито и да е представени
от дружеството насрещни доказателства, поради което с бездействието си и към датата на
сключване на трудов договор (21.07.2021 г.) с гражданина на трета държава Б.,
„ПроСтандарт 2021“ ЕООД е осъществил формално нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ,
предвиждащ наказание за работодател, за когото чужденец предоставя работна сила или
който е приел законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Посочената разпоредба,
освен материално-правна, е и санкционна по своята същност, поради което наложената
минимална имуществена санкция в размер на 2000 лева на „ПроСтандарт 2021“ ЕООД се
явява правилна, законосъобразна и съответна на тежестта на нарушението. Не се
установяват многобройни смекчаващи обстоятелства, които да сочат на маловажност на
случая. Видно от приетото и неоспорено писмено обяснение от упълномощен от
дружеството представител, бездействието на дружеството по уведомяване на Агенция по
заетостта е по отношение не само на ББ., но и по отношение на други четирима граждани на
трета страна, което е определено отегчаващо обстоятелство.
С оглед потвърждаването на НП, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и съобразено с разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, в
редакцията й към момента на приключване на процесуално-следствените действия по
съдебното следствие, („В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт“), вр. чл. 144 от АПК, във връзка и с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.
27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
наказаното дружество следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 29-2100007/25.01.2022 г., издадено от ГК. – и. д. Директор
на Дирекция „Международна трудова миграция“ при ИА „ГИТ“, на „ПроСтандарт 2021“
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, „ПроСтандарт 2021“ ЕООД
да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ за юрисконсултско възнаграждение сумата
от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5