Решение по дело №433/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 208
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200433
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Свиленград, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200433 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от П. Т. К. с ЕГН **********
от *************** против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№********** на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.2
вр с ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. с
ал.2,т.5 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800,00
лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че деянието не било ясно и от него не
можело да се изведе конкретното противоправно поведение на извършителя,
вследствие на което същият не можел да разбере въз основа на какви факти и
обстоятелства бил санкциониран . Моли съда да отмени изцяло атакувания
Електронен фиш.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. М. от АК – Хасково , моли за уважаване на подадената
жалба по подробно посочените в нея съображения.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
1
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 22.06.2023г. в 21,44 часа на Първокласен път /ПП/ I-88 км.365+500
до бензиностанция Евроойл в посока Метан Станция , при въведено
ограничение на скоростта за населено място от 50 км./ч е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство
120с52а , МПС марка „Мерцедес Е 270 ЦДИ ”, с рег.№ *******.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от
94 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 44 км/ч
превишена стойност на скоростта/преди приспадане на допустимата грешка/.
АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на01.02.2023г. на ЕФ серия К № 6772670.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя
П. Т. К..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с рег.
№351р-14660 от 23.06.2023 , с посочена дата на използване 22.06.2023година,
място на използване Първокласен път /ПП/ I-88 км.365+500 до
бензиностанция Евроойл в посока Метан Станция , общо ограничение на
скоростта въведено за населено място от 50 км. , режим на измерване -
стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа – 20,35 часа,
край на работа – 02,00 часа.
Налична е и снимка на разположението на техническото средство
заснело процесното нарушение,снимка към ЕФ,Протокол №6/23 ,справка
относно собствеността на посоченото в ЕФ –МПС, както и справка за
нарушител/водач.
Съгласно представения снимков материал от 22.06.2023 г., 21:44 часа,
отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил ,без да се
разпознава регистрационния номер на автомобила/като единствено се разчита
*******,но не и цифрите/ ,като измерената скрост е от 94 км/ч при
ограничение 50 км/ч.
От допълнително представените по делото снимки от заснемане на
процесното нарушение,отново не се разпознава регистрационния номер на
автомобила.
Налична е и Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на
вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел.фишове,като
екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023година, издаден
2
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпозвнаване на номера и
комуникации , тип 120с52а, според който съответства на одобрения тип.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач/ и
преглед на фиш издаден от АИС АНД на 04.07.2023г., а жалбата е входирана
на 06.07.2023г.поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
От правна страна съдът приема, че ЕФ незаконосъобразен, тъй като
административнонаказващият орган е издал два фиша с един и същ номер за
един и същ случай, но с различно съдържание. В представения по АНПр
нарушението е точно словесно и цифрово възпроизведено, ,но фишът
приложен към жалбата е с различно съдържание и не отговаря на
изискванията на закона, с оглед липсата в него на релевантно словесно и
цифрово описание на нарушението.
Опростената процедура по санкциониране с ЕФ изисква актът да е
надлежно издаден, без никакви съмнения в констатацията от
автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта. Когато обаче
е налице съществено нарушение като издаването на два фиша с един номер,
но с различно съдържание, и най вече, когато единият от тях е видимо
незаконосъобразен, за съда не остава никакъв друг изход освен да приеме, че
оспореният с жабата ЕФ следва да се отмени изцяло. /така и КАНД
№157/2023г. по описа на АС Хасково/
От друга страна от приложените към административно-наказателната
преписка снимки,както и от представените в последствие такива, не може да
се установи кое МПС е превишило максимално допустимата стойност. От
прегледа на приобщените по делото снимки се различава лек автомобил, без
да са видими неговият регистрационен номер.
В текстовото съдържание на трите снимки липсва индивидуализация
на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо
средство. По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става
ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта
3
на конкретния автомобил.
Формира се извод, че не може да се установи безспорно осъществено
ли е описаното в електронния фиш нарушение на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от
ЗДвП /така и Решение №503/23.06.2023г. постановено по КАНД № 268/2023г.
по описа на АС Хасково/.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да бъде
отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар , съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.М..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
4
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 вр с ал.2,т.1 вр.
с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система , Серия К
№******* издаден от ОД на МВР – Хасково , с който на П. Т. К. с ЕГН
********** от гр. ************** , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4 вр с ал.2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – "ГЛОБА" в размер на 800 лева за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2, вр с ал.1 от ЗДвП при условията на повторност, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С. П. М. от АК Хасково, сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№433/2023г. по описа на РС Свиленград.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5