Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..…/…………………… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА
МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 998 по описа
за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на А.д.Т.А.– В.“ ЕООД ЕИК ********* подадена
чрез управителя Т.А.Й.Х., против НП № ПЕК – 77/10.10.2019год.
на Директора на РЗИ – Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 210, ал.3 от
ЗЗ за нарушаване нормите на чл. 9, ал.1, т.1 и т.5 б. „а“ от Наредба
№2/10/01.2005год. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено с основен аргумент –
нарушенията били маловажни.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата и заявява, че оспорва
фактическите констатации отразени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП
да бъде отменено като навежда доводи както за допуснати съществени нарушения на
процес. правила (АУАН и НП били издадени от некомпетентни лица, в един ден били
извършени две проверки, че било издадено предписание, а АУАН бил съставен преди
изтичане на срока за изпълнение на предписанието) така и за нарушение на материалния
закон (не било доказано извършване на нарушение, неправилно било привлечено към
адм. наказателна отговорност ЮЛ, а при констатирано
нарушение следвало да бъде привлечено ФЛ д-р Т. А..
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 22.05.2019год. св. А. и нейна
колежка Р.Г. и двете инспекторки в отдел „ПЕК“, Д „НЗБ“ към РЗИ Варна извършили
проверка на въззивното дружество – „А.д.Т.А.– В.“ ЕООД с управител д-р Т.А.Й.Х.
– общопрактикуващ лекар като проверката била в
амбулаторията, находяща се в гр.Варна, ул. „Флора“ №8. В хода на проверката
било установено, че в кабинета няма дезинфектант за ръце – наличния такъв бил
със срок на валидност изтекъл през месец юли 2018год., както и такъв за
повърхности – наличния бил със срок на валидност до месец юни 2018год. По време
на проверката не бил представен и дневник за контрол на температурата на
хладилните условия за съхранение на биопродукти. Проверката била извършена в
присъствието на д-р Т. А., а констатациите от същата били обективирани в протокол
от извършена проверка съставен на място в обекта.
На 04.07.2019год. св. А.А. съставила срещу въззивното дружество АУАН в който
съобразно описаните по-горе факти установени при проверката, посочила, че
същото е нарушило разпоредбите на чл.9, ал.1, т.5 и т.6 от Наредба № 2/2005год.
за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ вр. раздел VІІІ Специфични
изисквания към профилактиката и контрола на ВБИ от Наредба № 3/08.05.2013год.
за утвърждаване на мед. Стандарт по превенция и контрол на ВБИ вр. чл. 11 от
раздел ІІ на Наредба № 15 от 12.05.2005год. за имунизацията в РБ.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващата въззивното дружество Т. А..
На същата дата на управителя на
въззивното дружество – д-р Т. А. било връчено и предписание за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не
постъпило писмено възражение срещу акта.
На 10.10.2019год.
АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени
в акта приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на на чл.9, ал.1, т.1 и т.5, б. „а“ от Наредба № 2/2005год. за
организацията на профилактиката и контрола на ВБИ вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ и на
основание чл. 210, ал.3 от ЗЗ му наложило адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.
В съдебно заседание като
свидетел е разпитана А.А. – актосъставител, която в
показанията си възпроизвежда обстоятелствата при които е била извършена
проверката и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като свидетел показания е дала и
Т. А. – свидетел вписан в АУАН. Същата заявява, че не е извършвала проверка на
място, както и че АУАН бил съставен в присъствието на д-р Т. А. и й бил връчен.
Като свидетел по искане на
защитата показания е дал и Н.Х. – съпруг на д-р Т. А., управител на въззивното дружество. Същият
сочи, че в негово присъствие не е била извършвана проверка на практиката на
съпругата му, но той твърди, че той се занимава със снабдяването с
дезинфектанти и такива имало в кабинета на
жена му. Сочи, че няколко дни преди проверката той бил извършил
разчистване, при което видял че има дезинфектанти с изтекъл срок и ги бил
отделил за хвърляне. Имало обаче и годни дезинфектанти, които били в шкафовете.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени уведомление за доброволно плащане и известие за доставяне на
НП.
Като писмени
доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са представени и
приети заверени за вярност копия от Предписание за провеждане на задължителните
хигиенни и противоепидемични мерки изх. № ЗП-02-43/21.06.2019 година, Протокол
от извършена проверка от 04.07.2019 година, както и фактура № ********** от
29.1.2019 година за закупени консумативи (представени от страна на защитата),
както и заверено копие от Протокол от извършена проверка от 22.05.2019
година.(представено от страна въззиваемата страна).
От събраните в хода
на съдебното следствие доказателства съдът не кредитира единствено показанията
на св.Х. в частта в която сочи, че в кабинета на жена му е имало и годни
дезинфектанти, тъй като на първо място този свидетел не е бил в обекта на
контрол към момента на проверката от една, а от друга показанията му в тази
част се опровергават от показанията на св. А. и констатациите в протокола от
извършена проверка съставен на място и подписан лично от съпругата му д-р Т. А..
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена от всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни (изключая
показанията на св. Х. в коментираната по-горе част), които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е процес.
допустима и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество жалбата се
явява основателна.
При
извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление съставено въз основа на
него съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и
в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Що се касае до наведеното във
фазата по същество възражение, че АУАН и НП били издадени от лица неразполагащи
с адм.наказателна компетентност то не се споделя от
съда. Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал.1 от ЗЗ Нарушенията по чл. 209 - 217
се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или
длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, а
наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна
инспекция.
В случая АУАН срещу въззивното
дружество е бил съставен от ст.инспектор, а НП е издадено от Директора на РЗИ
Варна.
В същото време обаче съдът
констатира, че в хода на адм. наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а
именно на първо място с АУАН на въззивното дружество е повдигнато обвинение за
нарушаване нормата на чл. 9, ал.1, т.5 от Наредба № 2/2005год. Съгласно
посочената норма ръководителят на лечебното заведение създава необходимите
условия и организация за редица дейности изчерпателно изброени в три подбукви. В АУАН липсва яснота по отношение на това
организация за коя от дейностите изброени в подбуквите
не е била създадена в тази връзка не е посочена конкретна нарушена законова
норма.
С НП АНО вече е конкретизирал
нормата като е посочил като нарушена нормата на чл. 9, ал.1, т.5, б. 4а“ от
Наредбата. В същото време обаче е приел за нарушена и друга разпоредба, която
изобщо не е била посочена в АУАН като нарушена – приел че въззивното дружество
е нарушило и нормата на чл. 9, ал.1, т.1 от Наредбата. Последното на практика
представлява подмяна на адм.наказателното обвинение
което е било повдигнато на въззивника с АУАН, което е недопустимо. Отделен е
въпроса, че посочената от АНО като нарушена норма на чл. 9, ал.1, т.1 от
Наредбата е бланкетна и следва да бъде запълнена с
друга регламентираща конкретни медицински стандарти.
На следващо място очевидно от
АУАН с него на въззивника е повдигнато обвинение най-малко за две нарушения с
оглед посочените като нарушени законови норми – то така е и написано „описаните
нарушения“, като повече от едно нарушение е прието за извършено и от АНО и в
същото време е наложена само една санкция без яснота за което от нарушенията се
налага.
Съдът намира че посочените
по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно
основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено,
съответно за какво точно нарушение е
наказано и при какви установени факти за да организира адекватно защитата си
срещу повдигнатото обвинение. Нещо повече на практика с НП въззивното дружество
е наказано по обвинение каквото не му е било повдигнато с АУАН и то непълно
обвинение доколкото както бе посочено по-горе посочената в НП като нарушена
норма на чл. 9, ал.1, т.1 от наредбата е бланкетна и
не е запълнена с конкретно правило на поведение условия за изпълнението на кой
конкретен медицински стандарт не са били осигурени.
Що се касае до изложеното в
писменото становище на въззивника за допуснато съществено нарушение състоящо се
в това, че АНО не се бил произнесъл по преписката в едномесечен срок то не се
споделя от съда. Посоченият в нормата на чл. 52, ал.1 от ЗАНН срок е инструктивен
и по никакъв издавеното на НП след изтичането на този срок не води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице безспорно ако НП не е издадено
след изтичане на 6-месечния срок от съставяне на АУАН. Настоящия случай обаче
не такъв.
Не представлява съществено нарушение
на процес. правила непосочването в АУАН на точния адрес и ЕГН на свидетеля тъй
като това по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на
привлеченото към адм. наказателна отговорност лице –
липсата на тези реквизити не водят до лишаване на обвинението лице от възможността
да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и при какви приети за
установени факти.
Съдът обаче изцяло споделя становището
на защитата, че в случая още изначално актосъставителя е определил неправилно субекта
на адм.нарушение
по чл. 9 от наредбата (колкото и нарушения да е приел че са извършени),
доколкото субект на адм. нарушение по този член може
да бъде само ФЛ. Посочената разпоредба вменява задължения на ръководителя на
лечебното заведение какъвто няма спор, че може да бъде само ФЛ. В тази връзка
ако и да е било констатирано нарушение на чл. 9 от наредбата то отговорност за
същото би следвало да бъде потърсена от д-р Т. А., която е управител на ЮЛ
съответно негов ръководител. ЮЛ не може да бъде субект на това нарушение.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото
страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да
бъде отменено.
С оглед крайния изход на делото
(НП подлежи на отмяна) направеното от страна на процес. представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН варненския районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПЕК
– 77/10.10.2019год. на Директора на РЗИ – Варна, с
което на А.д.Т.А.– В.“ ЕООД ЕИК ********* е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 210, ал.3 от
ЗЗ за нарушаване нормите на чл. 9, ал.1, т.1 и т.5, б. „а“ от Наредба
№2/10/01.2005год. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес.
представител на РЗИ Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: