Р Е Ш
Е Н И
Е №96/21.7.2020 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурораГеорги
Георгиев, разгледа
докладваното от съдия Вълчев КАНД № 74 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд -Ямбол
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН и във връзка с чл. 208-228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на П.М.Г. *** за
проверка на Решение № 122/14.04.2020 г. постановено по анд
№1324 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0814-000206/25.10.2019 г. на Началника на
РУ-Стралджа при ОД на МВР -Ямбол, с което на П.М.Г. *** за нарушаване на
чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер ца 400 лв.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано,
т.к. първоинстанционния съд е допуснал процесуално
нарушение, приемайки че административно-наказващия е спазил изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН във фактическото описание на нарушението, както е
допуснал и нарушение на чл.28 ЗАНН, поради което се претендира за отмяна на
решението и на наказателното постановление.
В съдебно заседание за касатора
се явява процесуалния му представител адв.К., която
подържа жалбата и доразвива съображенията в нея с искане да се отмени решението
на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, както и да се отмени
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответника по касация редовно призован не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Участващият по делото прокурор изразява становище да се
остави в сила решението на районния съд или алтернативно да се приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН и се отмени наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
С Решение № 122/14.04.2020 г. по анд
№1324/2019 г. Ямболският районен съд за 2019 г. е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0814-000206/25.10.2019 г. на Началника на РУ-Стралджа при ОД
на МВР -Ямбол, с което на П.М.Г. *** за нарушаване на чл.638, ал.3 от КЗ, на
основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер ца 400 лв.
За да постанови решението си районния съд приема, че АУАН
и НП са законосъобразно издадени, при спазване на императивните разпоредби на
ЗАНН, нa жалбоподателя не е ограничено съществено
правото на защита, защото и в АУАН, и в НП са му разяснени точно кога, къде и
при какви обстоятелства е извършил административното нарушение, правилно и
законосъобразно е формулирано административното нарушение и от юридическа
страна и при съставяне на акта, и при изготвяне на НП.
Според съда от доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателят поради проявена небрежност е управлявал процесния
автомобил, без да е проверил дали за л.а. има валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за 2019 г., за което правилно му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., като не може
да се приеме, че деянието представлява „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН,
отчитайки спецификата на настоящия казус.
Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи.
Правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел,
че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред него
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, в
степен да доведат до неговата отмяна.
Заключението на съда, че от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че касатора
е извършил вмененото му във вина нарушение и че извършеното деяние е правилно
квалифицирано от административнонаказващият орган се
споделя напълно от настоящата съдебна инстанция.
Наказанието е наложено за това, че лицето, без да е собственик,
е управлявало моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Разглежданата хипотеза е уредена в разпоредбата на
чл.638, ал.3 КЗ според която лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
Посочената разпоредба съдържа елементите от фактическия
състав на наказуемото деяние, така и свързаната с него санкция, поради което не
е необходимо да има друга норма, на която да се прави позоваване.
В случая е посочено както качеството на лицето-същото не
е собственик на автомобила, но го управлява и то без за него да има сключен
въпросния договор.
Именно защото носи самостоятелна отговорност и за да не
зависи от чуждата воля на собственика на съответното МПС, закона в чл.483,
ал.1, т.1, изр.2 КЗ дава възможност на управляващия МПС като друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор. Касае се именно за възможност, а не за задължение, защото само по себе
си неизползването й не води самостоятелно до налагане на санкция.
Едва при настъпване на визираните в чл.638, ал.3 КЗ
предпоставки се стига и до санкциониране на нарушителя, както е в настоящия
случай, като следва да се посочи, че двете хипотези – на в чл.483, ал.1, т.1,
изр.2 КЗ и чл.638, ал.3 КЗ са независими и не са взаимно обусловени, за да е
необходимо наказващия орган да ги цитира едновременно.
В случая посочените предпоставки са налице в своята
съвкупност, т.к. липсва спор по въпроса за собствеността и от доказателствата
по делото е видно, че санкционирания е управлявал моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В съответствие с това и вменената му доказателствена
тежест административно-наказващия орган е доказал наличието на всички
обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са
послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят
материалната законосъобразност на оспорения акт.
Ето защо основателно съдът е преценил, че при съставянето
на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията
на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, няма противоречие с материалния
закон, не са налице основанията за прилагане на чл.28 ЗАНН и наложеното от
административния орган наказание е в предвидения от закона абсолютен размер.
Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита,
че решението на първоинстанционния съд следва да бъде
оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
122/14.04.2020 г. постановено по анд № 1324/2019 г.
по описа на Ямболския районен съд.
|
|
|
|
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се
чете
2./п/
не се чете