Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177
Б., 12.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 2220 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.*** №49, бл.***, вх.В, с ЕИК:***, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника С.Д.И. ***, с ЕГН: **********, на съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***. по
описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 1806.98 лева,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № *** от 10.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на
подаване на заявлението на 07.06.2018г. до окончателното заплащане, както и за заплащане на направените разноски
по делото.
В с.з. ищецът ”***”ЕООД,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмено становище –
молба с вх.№***г., чрез пълномощник юрисконсулт Краси Ангелов/пълномощно на
л.130/, с която заявява, че поддържа исковете и е направил уточнение, че
Договорът за потребителски кредит №*** е подписан от страните на 10.11.2016г.,
а паричната сума е преведена по сметка на ответника на 11.11.2016г.
поради технически проблем от страна на банката.
Ответникът-С.Д.И. ***, чрез назначения
й на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител-адв.В.Х.В.
от САК, е направил възражение по иска
и е представил писмен отговор с вх.№
2807 от 15.04.2019г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения особен представител адв.В. оспорва иска,
като заявява, че искът е недопустим за това, че е налице разминаване на
изложеното в исковата молба и това направено в заявлението по чл.410 от ГПК.
Освен това заявява, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е съобразил
императивни разпоредби при прекратяване на договора. Търсените лихви и
допълнителни разноски са недоказани. Прави възражение за недействителност на
договора за кредит поради неспазване на изискванията в чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК,
тъй като в договора липсва ясно разписана методика за формиране на годишния
процент разходите по кредита, както недействителност на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК. Оспорва размера на исковата
претенция. Оспорва възнаградителната лихва, както и
начисляването на договорна лихва след датата, на която е обявена предсрочна
изискуемост, която приема, че е част от търсената сума-главница от 1806.98лв.
В с.з ответникът, чрез назначения му особен
представител адв.В.В.
оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ***. по
описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на ***г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № *** от
***г. по ч.гр.д.№***. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение,
както следва: за
сумата-главница от 1806.98 лева, представляваща парично вземане по Договор за
потребителски кредит № *** от 11.11.2016г., както и за законната лихва за забава върху
горната сума-главница, считано от 07.06.2018г. до окончателното заплащане, като
длъжници, които отговарят солидарно са ответника С.Д.И.
и З.М.М..
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника С.Д.И.,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.85/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 23.10.2018г./л.87/ за възможността на предяви
иск само срещу длъжника С.Д.И. по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №*** от 09.10.2018г./л.85/,
тъй като на солидарния длъжник З.М.М. е връчена описаната по-горе Заповед
за изпълнение на 18.06.2018г. чрез майка му А.М./л.68/ и не е постъпило в
предвидения в закона срок възражение.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ****г. по
описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 27.11.2018г.
в РС-Б., изпратена по куриер с дата от 23.11.2018г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника
е сключил договор
за потребителски кредит *** Стандарт № *** от 10.11.2016г., по който „***“
ЕООД е кредитор, от една страна, ответникът С.Д.И. е клиент /кредитополучател/
от друга страна и лицето З.М.М. е солидарен длъжник,
при следните параметри: сума по кредита-1500лв., размер на месечна вноска от 92.73лв.,
срок на кредита 24 месеца, като в общата сума на кредита е включен допълнителен
пакет от услуги в размер на 1125.12лв., размер на вноската от 46.88лв., за
което общо задължението по кредита и пакет от допълнителни услуги е сумата от 3350.64лв.
и общ размер на вноската от 139.61лв. с дата на погасяване 26-ти ден от месеца.
Неразделна
част от договора за потребителски кредит са приложените копия от Общи Условия
към него (наричани още за краткост ОУ). Съгласно описания по-горе договор за
кредит от 10.11.2016г. на ответника е отпуснат кредит в размер на 1500лв.
Кредитът е усвоен от ответника С.Д.И., съгласно уговореното в договора и ОУ
чрез извършен паричен превод по посочена от ответника С.Д.И. нейна лична
банкова сметка, ***.11.2016г. съгласно приложеното извлечение от
интернет-банкиране /л.25/.
Горното
не се оспорва от страните и се установява и от приложените писмени
доказателства-копия от Договор за потребителски кредит „*** Стандарт“ от
10.11.2016г., от декларации, от Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, от Общи условия на
„***“ ЕООД към договор за потребителски кредит, от погасителен план към договор
за потребителски кредит №*** и сключено споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, от преводно нареждане за сумата от 1500 лева от 11.11.2016г., от съгласие за електронно подписване на
документи, потребителско име и парола за достъп до клиентски портал, от искане
за отпускане на потребителски кредит „*** Стандарт“ от 08.11.2016г., от
декларация във връзка с обработката на личните данни на КЛ/СД, от стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
от допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, от извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит №*** към дата 22.11.2018г.
Ответникът и другият солидарен длъжник не
погасяват в срок, а именно в периода от 26.03.2017г. до 06.06.2017г., за което на 30.05.2017г. ищецът прекратява
едностранно горния договор и обявява предсрочната изискуемост на останалата част от дълга по договора.
Няма данни и твърдения от страна на ищеца за уведомяване на ответника и другият
солидарен длъжник за обявената предсрочна изискуемост. В периода от
07.06.2017г. до 03.11.2017г. ищецът признава, че ответникът е заплатила
доброволно 9 пълни погасителни вноски и една непълна, които са намалили
задължението по процесния договор.
От
приложеното писмено доказателство-копие от извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №*** към дата 22.11.2018г., се установява, че са платени
11 пълни месечни погасителни вноски от 139.61лв. и една непълна, като общата платена сума от
ответника е в размер на 1560.20лв.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока,
регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1806.98лева,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит №*** от 10.11.2016г.
е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по
следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането
на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните на 10.11.2016г. договор за потребителски
кредит Стандарт №***,
твърдейки неизпълнение на задълженията от ответника, който е кредитополучател и
солидарния му длъжник, който не е страна по делото, и позовавайки се на
настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по този договор и автоматичното му прекратяване на 30.05.2017г., т.е.
преди подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.06.2018г., по което е образувано ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б..
По делото е приложено копие от описания по-горе Договор за потребителски
кредит Стандарт №***, който е от дата 10.11.2016г./л.6-8/, подписан от
ответника.
Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение
на ответника към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с
тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът претендира, че му се дължат присъдените в заповедното производство суми,
дължими въз основа на Договор
за потребителски кредит №*** от 11.11.2016г.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не
е доказал всички релевантни положителни факти, тежестта за което действие е на
него.
Производството по ч.гр.д. № ***. по описа на
РС-Б. е образувано по заявление на ищеца изпратено по куриер с дата от 07.06.2018г.
за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника, като навсякъде в заявлението – в графата, в
която е описано вземането, както и в графата, в която са посочени
обстоятелствата, от които то произтича,
заявителят е посочил Договор за
потребителски кредит №***
от
11.11.2016г.
В Заповедта по чл. 410 от ГПК - № *** от ***г.
е посочена същата дата, тоест – както е поискано в заявлението.
При това положение е видно, че вземането,
признато в заповедното производство и чието съществуване следва да се докаже в
исковия процес, е такова, чийто произход се свързва с Договор за потребителски
кредит №*** от 11.11.2016г., а в исковата
молба ищецът заявява, че вземането се основава на Договор
за потребителски кредит №*** от 10.11.2016г., който е
приложен като писмено доказателство по делото.
Доколкото правната норма изисква по начало
субективно и обективно тъждество между двете производства, за да бъде учреден
надлежно процесът по чл. 422 от ГПК, то в този случай искът следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй
като претенцията за вземанията се основава на друг, а не на този източник, въз
основа на който е издадена Заповедта по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***. по
описа на РС-Б., в този смисъл ответникът е направил възражение в писмения
отговор, което е основателно.
Такова е и възражението му за
това, че няма доказателства, че ответникът С.Д.И. е уведомена за прекратяване
на договора за кредит и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б..
Настоящият
съдебен състав намира, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а датата на настъпване
на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж
и представлява различен юридически факт.
Действително ищецът не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, а процесният
договор не е договор за банков кредит. Даденото в т.18 на Тълкувателно решение№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, разрешение за необходимостта да се изпрати до длъжника изявление на
кредитора е принципно, поради което следва да се прилага не само за настъпване
на предсрочна изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по
отношение настъпване на предсрочната изискуемост и на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. В
съдебната практика е прието, че и при вземания по договор за потребителски
кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявление кредиторът да е уведомил длъжника за възползването му от правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до
длъжника.
Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на
договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие
на договорна клауза, но и изявление на правоимащия
/кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно
изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция изрично не е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение
№123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд.
на ВКС.
В настоящия случай ищцовото дружество дори не твърди, че направеното волеизявление, че счита
кредита за предсрочно изискуем е достигнало до солидарните длъжници преди
започването на заповедното производство. В исковата молба ищецът е заявил само, че след
прекратяване на договора от страна на ответника И. са направен доброволно 9
пълни погасителни вноски и една непълна, които са намалили задължението по процесния договор.
Ето защо, съдът намира, че в хипотезата на предявен
иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане
по договор за кредит, за
което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК не може да
обуслови неговата
основателност, а представлява
ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване
на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС е недопустимо
в исковото производство по иск, предявен
по реда на
чл. 422, ал.
1 от ГПК, да се изменя
основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение. В този смисъл са и Решение №
129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, Решение
№161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС и Решение
№77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС.
С оглед на
изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до знанието
на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задължението по договора,
същият не е прекратен на претендираното основание,
при което вземанията по него не са изискуеми, обстоятелства, обуславящи извод
за неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне изцяло.
Освен това следва
да се посочи, че ответникът заедно с другия солидарен длъжник са получили
кредит в размер на 1500лв., като кредиторът освен тази сума е следвало да получи
още 1850.64лв., която сума включва и вноска по закупен пакет от Допълнителни
услуги / с месечна вноска от 46.88лв./. С оглед на това настоящият съдебен
състав приема, че така както е уговорена тази вноска, създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на кредитора и представлява противоречие с добрите
нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации-тази
на кредитора и тази на заемателя, което е значително
и то в ущърб на последния. Заплащане на възнаграждение от потребителя за
допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост
при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази
нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно обогатяване на
кредитора представлява накърняване на добрите нрави и е основание за нищожност
на уговоркато за допълнителни услуги.
Съдът намира, че в противоречие
с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от Закон за потребителския
кредит/ЗПК/ клаузите в Споразумението за допълнителни услуги са формулирани
неясно, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно
измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски,
дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се
заплаща за ползването им. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице
данни ответникът да се е възползвал реално от предоставените му допълнителни
услуги. Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, както са и неясно
формулирани, за което уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредби
на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Съдът счита, че Споразумението заобикаля закона,
тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита,
определени в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно: петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
МС на РБ. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в
договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на тежестта на
задължението на заемателя по договора за кредит, като
стойността на допълнителния пакет услуги-1125.12лв. е близък до размер на
отпуснатата в заем сума от 1500лв.
Уговарянето на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги нарушава разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни поради
противоречие с императивните законови разпоредби и не могат да породят желаните
от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от
услуги са и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй
като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са неравноправни и
няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП са нищожни.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните Споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, което е
основание за отхвърляне в тази част на така предявения иск.
Поради гореизложеното предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на спора и съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК при липса
на данни за направени от ответника разноски по делото, тъй като има
назначен особен представител,
съдът намира, че не следва да присъжда разноски по делото на ответника.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК от ”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.*** №49, бл.***, вх.В, с ЕИК:***, предявен чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу С.Д.И. ***,
с ЕГН: **********, за признаване на установено на съществуване на
вземането, за което е издадена Заповед №
*** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***.
по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 1806.98 лева/хиляда осемстотин и шест лева и 98 стотинки/,
представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № *** от 10.11.2016г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на заявлението на
07.06.2018г. до окончателното заплащане, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./