№ 1145
гр. Стара Загора, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500608 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от адв. Д. В. М. –
процесуален представител на П. Д. Ч. срещу определение № 1519/19.08.2022
г., постановено по гр.д. № 2947/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и излага
съображения в подкрепа на становището си. Иска от съда обжалваното
определение да бъде отменено, като осъди ответната страна да му заплати
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв за процесуално
представителство в заповедното производство.
Ответникът е изпратил становище по жалбата в дадения от съда срок.
Съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството по гр.д. № 2947/2021 г. по описа на РС Казанлък е било
образувано по искова молба от „С.к.“ ООД срещу П. Д. Ч. от гр. К. за
установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение. Видно
от приложеното ч.гр.д. № 2415/2021 г. по описа на РС Казанлък, „С.к.“ ООД е
поискал издаването на заповед за изпълнение срещу П. Д. Ч. по чл.410 ГПК за
вземане в размер на общо 2105,19 лв. Такава заповед е издадена, но в дадения
по чл. 414, ал.2 ГПК срок длъжницата е възразила. Възражението й е
подадено чрез процесуален представител – адв. Д. В. М., за което той е
представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие. От
договора е видно, че процесуалното представителство и защита е безплатно
на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв – за оказване на помощ на материално
затруднено лице.
Производството по чл.422 ГПК е приключило с решение № 298 от
28.06.2022 г., с което е признато за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 1000 лв. В останалата част искът е отхвърлен. Присъдени са
разноските в исковото производство, в т.ч. на адв. М. е определено
1
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в исковото
производство. С молба от 07.07.2022 г. адв. М. е поискал това решение за
бъде изменено в частта за разноските, като му бъде присъдено
възнаграждение за представителството по ч.гр.д. № 2415/2021 г. в размер на
198,11 лв. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Приел е, тъй
като ответникът противопоставя правото си на мотивиране на възражението,
незапретено от закона, че следва да се отчете, че то трябва да бъде
упражнявано без злоупотреба, каквото би съставлявало възмездяването за
дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение
по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете
възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване
само в производството по чл. 422 ГПК. Приел е също така, че
освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То било само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът
на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно
липсвала и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право.
Частната жалба е основателна.
С решението по иска с правно основание чл. 422 ГПК съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това
производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство,
искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение – ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. Няма
законова забрана на длъжника в заповедното производство да се присъждат
разноски, ако такива са били направени. В случая, както бе посочено по-горе,
длъжникът не е направил такива във връзка с подаването на възражение, но е
поискано определянето на адвокатско възнажраждение с възражението.
Защитата на длъжника започва още в заповедното производство с връчването
на заповедта за изпълнение и възражението. Както заявителят следва да
попълни образеца на заявление и във връзка с това да направи разноски за
адвокатско възнаграждение, така и длъжникът следва да попълни образеца на
възражение, а и да изготви всякакъв друг вид документ, във връзка с което да
направи разноски.
С оглед на изложеното определението на районния съд се явява
2
неправилно. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв, когато адвокат окаже безплатна
адвокатска помощ и съдействие, той има право на адвокатско
възнаграждение, защото услугата, предоставяна по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв, е
възмездна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК
адвокатът има право да иска определянето на възнаграждение и за двете
производства. При преценка дължимостта на разноските, сторени в
заповедното производство, респ. при определянето им в условията на чл.38,
ал.2 ЗАдв, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено
възражение срещу издадената в полза кредитора ищец заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на
възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в
приложение на чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по аналогия на основание §
1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна
хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има
предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се
осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране -
чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва
същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради
тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия
не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя
материален интерес. Той има значение единствено при определяне на
разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното в чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл.
422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу
предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската
отбрана срещу заявеното материално право. Ето защо, претендираните от
разноски за ползвана адвокатска услуга по повод подаване на възражение
срещу издадена заповед за изпълнение следва да бъдат в размер от 200 лв. С
молбата за допълване на решението обаче процесуалният представител на
ответницата е формулирал искане определеното възнаграждение да бъде в
размер на 198,11 лв. и присъждането на по-голяма сума би било нарушение на
диспозитивното начало в гражданския процес. Затова следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 198,11 лв.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1519 от 19.08.2022 г., постановено по гр.д. №
2947/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
3
ИЗМЕНЯ решение № 298/28.06.2022 г., постановено по гр. д. №
2947/2021 г. по описа на Районен съд - Казанлък, като ОСЪЖДА на основание
чл. 38, ал.2 З „С.к.“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ***,
представлявано от управителя Н.П.П., ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.
В. М., гр. П., *** сумата от 198,11лв. (сто деветдесет и осем лева и единадесет
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната правна
защита и съдействие по ч.гр.д. № 2415/2021 г. по описа на Районен съд –
Казанлък на длъжника П. Д. Ч. от гр. К..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4