Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр. П.***, 03.11.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – П.***, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА Г.
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Н. С. и с участието на прокурор Р. Р. от Окръжна
прокуратура П.***, като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 510 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка 72, ал. 4, изр. 2, предл.
второ от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба на Г.Р.Ж. – полицай в
Първо районно управление (РУ) към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи (ОДМВР) – П.***, чрез пълномощника му главен юрисконсулт З.В.
срещу Решение № 132 от 20.03.2020 година, постановено по АНД № 1792/2019 година
по описа на Районен съд П.***.
С обжалваното решение е отменена Заповед № 1920зз-466
от 19.10.2019 г., издадена от Г.Р.Ж. – полицай в Първо РУ към ОДМВР П.***, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, е постановено задържане
за срок от 24 часа в помещение за задържане на Първо РУ към ОДМВР П.***, на
лицето Е.В.Г. с ЕГН **********,***.
В жалбата се твърди, че постановения
съдебен акт е незаконосъобразен. Касаторът счита за неправилни изводите на
районния съд за допуснати в производството по издаване на процесната заповед
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за
противоречие на същата с материалния закон. Излага подробни аргументи в
подкрепа на твърденията си, пледира, че издадената заповед за задържане е
законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при съобразяване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли
съда да отмени първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу
процесната заповед за задържане.
Ответникът по касационната жалба – Е.В.Г.,
чрез пълномощника си адвокат К. Ч. от АК - С.***, в писмен отговор, подаден в срока по
чл. 213а, ал. 1 от АПК, изразява становище за неоснователност на жалбата по
подробно изложени съображения. Моли съда да остави в сила решението на районния
съд. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си главен юрисконсулт
З.В., която поддържа жалбата по изложените доводи. Моли съда да отмени
първоинстанционното съдебно решение и да отхвърли жалбата срещу процесната
заповед за задържане.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба – Е.В.Г., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител. В писмено становище, съдържащо доводите, изложени и в
отговора по касационната жалба, не възразява да се даде ход на делото, оспорва
основателността на жалбата, моли съда да остави в сила решението на Районен съд
- П.***. Претендира присъждане на съдебни разноски и прилага списък по чл. 80
от ГПК.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - П.*** счита касационната жалба за основателна. Предлага
решението на районния съд да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Административен съд – П.***, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е допустима,
тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С Решение № 132 от 20.03.2020 г.,
постановено по АНД № 1792/2019 година по описа на Районен съд - П.*** е
отменена Заповед № 1920зз-466 от 19.10.2019 г., издадена от Г.Р.Ж. – полицай в
Първо РУ към ОДМВР П.***, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа в помещение за задържане на
Първо РУ към ОДМВР П.*** на лицето Е.В.Г. с ЕГН **********,*** /ответник по
настоящото дело/.
За да достигне до извод за основателност
на оспорването районният съд е приел от фактическа страна следното:
На 19.10.2019 г., вечерта, около 20:00 – 21:00 часа, на централния
площад на гр. П.*** имало разположени маси. Между компанията на Е. Г. и нейния
съпруг, и друга компания, седяща на съседна маса, възникнал конфликт. Наложило
се да се намесят полицейски органи от ОДМВР – П.*** – първоначално се намесили
двама служители, а после дошли и допълнителни екипи. Стигнало се до задържане и
отвеждане на две от лицата в Първо РУ към ОДМВР – П.***.
Сред тях била и Е.Г., по отношение на която е издадена процесната заповед задържане.
Същата била задържана от 21:00 часа на 19.10.2019 г. до 19:30 часа на 20.10.2019
г., когато била освободена. На 25.10.2019 г. в
10:00 часа, Е.Г. била разпитана от разследващ полицай в качеството й на
свидетел по образувано досъдебно производство.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, задържането е осъществено в законоустановения
интервал от 24 часа, заповедта е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите
по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, посочени са правни основания за задържането – чл. 72,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Прието е обаче, че заповедта е издадена без да са
посочени фактическите обстоятелства, обусловили задържането.
По отношение на приложената с процесната
заповед разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – задържане на лице, за което
има данни, че е извършило престъпление, районният съд е приел, че налагането на
принудителната административна мярка в случая не е оправдано. Прието е, че по
делото не е доказано да са били налице конкретни данни, че задържането е
извършено с оглед на обществения интерес за разкриването на извършители на
престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Решаващият първоинстанционен
състав е намерил за недоказано, че към момента на задържането са били налице и
са съществували достатъчно данни, които да обуславят необходимост от задържане
на лицето, тъй като по делото не се е доказало и съпричастието на Г. към
извършването на престъплението, за което е било образувано Досъдебно производство
№ 652/2019 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР -П.***, като не на последно място
в процесната заповед това не е и отбелязано.
По отношение на приложената с процесната
заповед разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – задържане на лице, което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба, районният съд е приел, че от доказателствата по
делото не е установено неизпълнение от страна на Е.Г. на издадено надлежно
предупреждение, вкл. в заповедта не е посочено какво конкретно
предупреждение/разпореждане й е било отправено, ако е отправено персонално
такова, именно към Е. Г., което същата евентуално да е игнорирала.
Така мотивира районният съд е приел, че не
са били налице предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР за
задържане на лицето Е.Г., поради което със съдебният си акт е отменил процесната
заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Решението е правилно.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект
съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд - П.***
фактическа обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло и направените от районния съд правни изводи.
Правомощието
по чл. 72, ал. 1 се упражнява от полицейски орган при наличие на една или
няколко хипотези, които се явяват материалноправни предпоставки за задържане в помещения
на МВР.
Споделят се
изводите на решаващия първоинстанционен състав, че процесната заповед е
незаконосъобразна като немотивирана, поради непосочване в същата на
фактическите основания за нейното издаване. В процесната заповед са посочени две
правни основания за задържане на ответника в помещения на ОДМВР – П.*** – чл.
72, ал. 1, т. 1 и чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
За да е
налице основание за задържане в хипотезите на чл. 72, ал, 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е необходимо да са налице данни, от които да може да се направи обоснован
извод, че дадено лице е извършило престъпление, както и че конкретно лице, след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Това са и фактическите основания, посочени в
процесната заповед, макар и бланкетно. Избраният начин за посочване на
фактическите основания за задържането не би представлявало самостоятелно
основание за отмяна на заповедта, стига от останалите доказателства по
преписката да е безспорно и установимо, че актът е основан на фактически
основания, съдържащи се в съпътстващите го документи, част от административната
преписка по издаването на заповедта. Такива доказателства по делото не са
приобщени. В приложените по делото, като част от преписката докладни, протокол
за разпит от образуваното досъдебно производство, както и в от събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства, не се съдържат данни, които да
представляват фактическите основания за постановеното задържане – нито това по
т. 1, нито това по т. 2 на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. В тази част изводите в
решението на районния съд, че по делото е недоказана съпричастността на Е.Г.
към извършването на престъплението, за което е било образувано Досъдебно производство
№ 652/2019 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР - П.***, както и че по делото не е
доказано, а и в заповедта не е отбелязано, неизпълнение от страна на Е.Г. на
издадено надлежно предупреждение, което да й е било отправено, което същата
евентуално да е игнорирала, се споделят изцяло от касационния състав, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. второ от АПК, съдът
препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Изложеното
налага извода, че принудителната административна мярка в процесния случай е
приложена спрямо ответника по касация в противоречие с материалноправните
изисквания на закона, поради което доводите в касационната жалба се явяват неоснователни.
Предвид горното, оспореното решение, валидно и допустимо, постановено при
правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
Предвид
изложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде
уважено като основателно искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски в размер на 300,00 (триста) лева, тъй като в касационното
производство се е представлявал от пълномощник и му е заплатил адвокатско
възнаграждение в същия размер, т.е. 300,00 (триста) лева.
Съдът
констатира, че при подаване на жалбата не е изпълнено изискването на чл. 151,
т. 4 от АПК и към нея не е приложен документ за внесена държавна такса, която съгласно Тарифа № 1
към Закона за държавните такси, за такси събирани от съдилищата е в размер на 70,00 (седемдесет) лева. С
оглед на това ОДМВР - П.*** следва да бъде осъдена да заплати същата по сметка
на Административен съд - П.***.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК настоящият касационен състав на Административен съд – П.***
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 132 от 20.03.2020 г., постановено по АНД № 1792 от 2019 по
описа на Районен съд П.***.
ОСЪЖДА ОДМВР - П.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 300,00 (триста)
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд – П.*** сумата от 70,00 (седемдесет) лева, представляваща дължима
държавна такса за разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/
/П/