Решение по дело №65/2024 на Административен съд - Хасково

при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Валентина Славчева Радева - Ранчева при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 65 по описа на съда за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Решение № 299 от 04.12.2023г., постановено по а.н.д. №850/2023г. на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се потвърждавало по категоричен начин наличието на нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, тъй като дружеството, в нарушение на задължението си да изпълни задължително предписание на контролните органи, основано на чл.404 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, не е сторило това. Неправилен бил изводът на районния съд, че наказателното постановление следва да се отмени, поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения. Не следвало да се споделят констатациите на съда, че не е налице необходимата индивидуализация на нарушителя в процесното наказателно постановление. Това било така, тъй като посочването на наказаното лице с точното изписване на неговото име (фирма) било достатъчно за неговото правилно индивидуализиране. Освен това, според касатора неточностите при изписване на ЕИК не се отразили на правото на защита на жалбоподателя, както и на възможността му да разбере какво нарушение му е вменено. Навеждат се доводи, че търговецът се индивидуализирал чрез фирмата. Твърди се, че законодателят придавал на фирмата изключителна индивидуализираща тежест по отношение на дружеството, извършващо дейност под това наименование, тъй като не само не се допускало регистрирането на същата фирма от друго дружество, но не се допускала и регистрацията дори на фирма със сходно наименование. Навеждат се и доводи, че районният съд обосновал порока на процесното наказателно постановление за отсъствие на съществен елемент от индивидуализацията на санкционирания правен субект с несъществуваща правна норма – чл.57 ал.4 от ЗАНН. Освен това, съдът не се произнесъл и не обсъдил възраженията на жалбоподателя за извършени нарушения на т.5, т.6 и т.7 от ал.1 на чл.57 от ЗАНН. Така не можело дори по тълкувателен път да се изведат мотивите на съда относно липсата на конкретен реквизит от наказателното постановление. В този смисъл, обжалваното решение било неправилно в хипотезата на необоснованост, тъй като волята на съда да отмени наказателното постановление била безспорна, но не била обоснована. Наред с горното се сочи, че дори и да се допусне, че съдът визирал като нарушена разпоредбата чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, то тази разпоредба имала за предмет изчерпателно посочване на необходимите индивидуализиращи белези на нарушител – физическо лице и не било правилно да се прилага по аналогия спрямо юридическите лица. Дори и при условията на тази хипотеза, обжалваното решение пак било неправилно, поради нарушение на материалния закон. В допълнение към изложеното се сочи, че недостатъкът в аргументацията на съда в обжалваното решение, породен от позоваването на несъществуващата правна норма – чл.57 ал.4 от ЗАНН, не можел да бъде отстранен по реда за поправка на очевидна фактическа грешка. Твърди се също, че в настоящия случай, с правоприлагането по аналогия на чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН спрямо юридическото лице се обосновавала, респ. се отричала неговата административнонаказателна отговорност, което било в противоречие със забраната на чл.46 ал.3 от ЗНА. Освен това се сочи, че ЗАНН претърпял множество изменения през годините, през които се наблюдавала законодателна техника, според която се извършвали промени, въвеждащи изрични уточнения кои норми се отнасят за физически лица и кои за юридически лица. По подробно изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез процесуален представител, който представя писмена защита, в която обективира подробни съображения за отмяна на обжалваното решение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли в случай, че бъде присъдено, да се определи под регламентирания в наредбата минимум, което счита, че е допустимо, като се позовава на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС.

Ответникът, чрез пълномощник, моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да се остави в сила решението на Районен съд - Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление № 26-2300210 от 25.09.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на „Сиса-71“ ЕООД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева и е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] да заплати на „Сиса-71“ ЕООД сумата в размер на 500.00 лева,представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че от съдържанието на АУАН се установява, че е повдигнато административно обвинение на „Сиса-71“ ЕООД, [ЕИК], но в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно наказващият орган е наложил административна санкция на „Сиса-71“ ЕООД, [ЕИК] и макар юридическо лице с посочения в санкционния акт ЕИК действително да съществувало, то било с коренно различно наименование, седалище и адрес на управление, различна била и правноорганизационната форма от дружеството, по отношение на което е започнато административнонаказателното производство и са направени действия по привличане към отговорност. Съдът е счел, че допуснатото несъответствие в този реквизит на наказателното постановление съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, водещо като последица до отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без обсъждане на доводи по същество, тъй като водело до неяснота относно субекта, който осъществил състава на нарушението и чиято отговорност се цели да бъде ангажирана и бива обективно ангажирана. Съдът е посочил, че е недопустимо в това производство нарушението, дори да се приеме, че е допуснато в резултат на техническа или фактическа грешка, да бъде отстранявано чрез извеждане по логически или тълкувателен път на елементи от индивидуализацията на санкционирания правен субект.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка. Изцяло се споделят подробно обоснованите доводи на районния съд да отмени наказателното постановление поради това, че в хода на административно-наказателното производство и конкретно при издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените такива. Задължителните реквизити на наказателното постановление са посочени в чл.57, ал.1, т.1-т.13 от ЗАНН, сред които в т. 4 са и индивидуализиращите данни на нарушителя - собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа.

Поради наличие на законодателен пропуск в нормата не се съдържат изисквания относно това какви точно индивидуализиращи данни на нарушителя следва да са вписани в текста на санкционният акт, в случаите когато същият е юридическо лице. Несъмнено е обаче, съобразно чл. 83, ал.1 от ЗАНН, че юридическите лица също могат да бъдат субекти на административни нарушения и адресати на санкционни актове.

Всяко юридическо лице - търговец се индивидуализира с наименование, седалище и адрес на управление и Единен идентификационен код(чл.7 – чл. 14 от ТЗ, чл. 23 от ЗТРРЮЛНЦ). Единният идентификационен код е идентификационен номер, задължителен за търговците, клоновете на чуждестранен търговец, юридическите лице с нестопанска цел и клоновете на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, вписани в търговския регистър на Република България. Същият е 9-т значен, определя се от Агенцията по вписванията при първоначалното вписване на юридическото лице и остава непроменен до заличаването му – чл. 23, ал.1, ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел(ЗТТРЮЛНЦ) и чл. 114, ал.1 и ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Следователно този единен идентификационен номер е уникален и има за предназначение еднозначно да индивидуализира всяко юридическо лице като субект на правото.

На основание чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, по аргумент от чл.57, ал. 1, т.4 от ЗАНН и с оглед гореизложеното, за да се приеме че нарушителят е надлежно посочен в наказателно постановление по начин недопускащ съмнение кой точно е адресат на акта, то юридическите лица – търговци и субекти на нарушение, следва да са индивидуализирани с тяхното наименование, седалище, адрес на управление и ЕИК.

Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че нормата на чл. 46, ал.3 от ЗНА в конкретния случай изключва приложението на чл. 46, ал.2 от ЗНА, поради факта че производството е санкционно. Нормата забранява да се ангажира административнонаказателна отговорност по аналогия, респ. и да се разшири обхвата на административно наказателната отговорност по аналогия. Случаят не е такъв, тъй като чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН не е санкционна разпоредба и не въвежда забрани и ограничения, с които физически и юридически лица да съобразяват поведението си. Да се сподели тезата на касатора би означавало в противоречие с целта на закона и нормативноустановената воля на законодателя в чл. 83 от ЗАНН, да се приеме, че понеже закона не предвижда НП да съдържа задължителни реквизити индивидуализиращи ЮЛ - търговци, то не е задължително в санкционния акт да се съдържат изобщо конкретизиращи такъв нарушител данни.

В случая безспорно от съдържанието на АУАН се установява, че със същият е повдигнато административно обвинение на „Сиса-71“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], Бояна войвода № 9. В издаденото въз основа на него наказателно постановление № 26-2300210 от 25.09.2023г. административнонаказващият орган е наложил административна санкция на „Сиса-71“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица].

От справка в Търговския регистър е видно, че юридическо лице с посоченият в санкционният акт ЕИК съществува, но е с различно наименование, седалище, адрес на управление и правно организационна форма. Обстоятелството, че това ЕИК е вписано навсякъде в текста на наказателното постановление, вкл. в диспозитива на последното и касае друго действащо търговско дружество, различно от ответника по касация, води на извода до който е достигнал и районният съд, а именно че е налице процесуално нарушение от категорията на съществените такива, водещо като последица до отмяна на санкционният акт. Това е така, тъй като от същото следва неяснота относно субекта, който е осъществил съ­с­­тава на нарушението – дали това е дружеството с наименование“Сиса-71“ЕООД или „Ергодом“ ООД, комуто посоченото ЕИК е придадено, и чиято отговорност се ангажира и оттук ограничава, както правото на защита на посоченото в диспозитива на НП лице, така и възможността за адекватен съдебен контрол на акта. Наред с това процесното НП би било неизпълнимо със средствата за държавна принуда, а извеждането по тълкувателен път на волята на административнонаказващия орган относно това чия отговорност е искал да ангажира не е допустимо. В този смисъл е и последователната и трайна практика на настоящата касационна инстанция.

Като е достигнал до същия извод районен съд, Хасково, е постановил решението си в съответствие с материалния закон.С оглед наличието на процесуално основание за отмяна на санкционният акт, то не е необходимо съдът да излага доводи по съществото на спора.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 600.00 лева съобразно договор за правна защита и съдействие от 28.12.2023г. Възражението за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение е своевременно заявено, но по същество неоснователно. При преценка размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът отчита факта, че пълномощникът е осъществил процесуалната защита в пълен обем, като е представлявал упълномощилото го лице в открито съдебно заседание. Така определеното между страните възнаграждение изцяло съответства на правната и фактическа сложност на делото, съответно е справедливо и обосновано, и отговаря на изискванията на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 299/04.12.2023г. постановено по адм.дело № 850/2023г. по описа на Районен съд, [населено място].

ОСЪЖДА ИА“Главна инспекция по труда“ да заплати на „Сиса-71“ЕООД, [населено място] разноски по а.н.д.(К)№ 65/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 600.00 лева.

Решението е окончателно.