Определение по дело №222/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 април 2015 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20152100500222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1032        Година 2015, 23 април                гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                                 втори въззивен граждански състав

на двадесет и втори април                               година две хиляди и петнадесета,

в закритото заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ГРАДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1 ДАНИЕЛА МИХОВА

2.ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

въззивно гражданско дело № 222 описа за 2015 година

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивните жалби на Д.В.Г. и на З.К. ***, против решение № 206 от 31.10.2014 г. по гр.д.60/2014 г. по описа на Карнобатски районен съд.

Подадената от въззивника-ищец Д.В.Г. жалба против решението на КРС в частта му, с която е: ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на въззивника-ищец за делба на недвижимите имоти, описани под № 1, 2, 4 и 10 в исковата молба, а именно: 1/9 ид.част от дворно място, цялото от 480 кв.м., образуващо парцел УПИ V - 461 в кв.9 по плана на гр.Карнобат, заедно с 1/2 ид.част от втория жилищен етаж на построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, ведно със същата част от югоизточната маза и от общите части на сградата; 22/27 ид.части от ОВОЩНА ГРАДИНА с черешови трайни насаждения, цялата с площ от 35.000 дка, трета категория, в м.„ГЕРДЕМЕ", образуваща поземлен имот № 275002 по плана на землището на гр.Карнобат; 13/27 ид.части от НИВА от 7.000 дка, втора категория, в м."КАРЪНДЖИКА", образуваща поземлен имот № 082018 по плана на землището на град Карнобат; и 4/9 ид.части от НИВА с площ от 4.500 дка, втора категория, в м."КАРЪНДЖИКА", образуваща поземлен имот № 082019 по плана на землището на град Карнобат; ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на въззивника Г. за делба на плодопозването от овощна градина с черешови трайни насаждения, с площ от 121.844 дка, представляваща имот № 108014, намираща се в землището на град Карнобат, в м."АХМАЧЕВСКИ ПЪТ" и е прекратено производството по делото в тази му част; както и в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на въззивника-ищец за разпределение ползването на овощни градини и право на плодоползване до приключване на производството за делба, има характера на частна жалба, тъй като е насочена против решението, което в тази си част има характера на определение.

С оглед подадената вече частна жалба от въззивницата-ответник З.К. против определение № 586 от 04.03.2015 г., и предстоящото изпращане на делото на ВКС за произнасяне по тази частна жалба, съдът намира, че с оглед процесуална икономия, следва да се произнесе и по жалбата на въззивника Г., в частите й, имащи характера на частна жалба, за да може след евентуалното произнасяне от ВКС и по въпросите за допустимостта на делбата недвижимите имоти, описани под № 1, 2, 4 и 10 в исковата молба, и на плодопозването от овощна градина с черешови трайни насаждения, представляваща имот № 108014, в землището на гр.Карнобат, в м."АХМАЧЕВСКИ ПЪТ", да се установи по отношение на кои имоти следва да се допусне извършването на делбата.

 

По отношение на иска за делба на недвижимите имоти, описани под № 1, 2, 4 и 10 в исковата молба, който иск първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустим, съдът намира следното:

От всеки от посочените по-горе недвижими имоти, съделителката З.К. е придобила идеална част, като останалите идеални части от имота се притежават от трети лица.

Имотът, описан в т.1 от исковата молба – 1/9 ид.част от дворно място, цялото от 480 кв.м., образуващо парцел УПИ V – 461 в кв.9 по плана на гр.Карнобат, заедно с 1/2 ид.част от втория жилищен етаж на построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, ведно със същата част от югоизточната маза и от общите части на сградата, е придобит от съделителката К. с договор за гледане и издръжка, сключен с нейната майка Марийка К., обективиран в нот.акт № 8, том III, рег.№ 940, дело № 1066/1990г. по описа на Служба вписвания при PC - Карнобат. Видно от представената скица на имота № 80/04.02.2014 г. (л.56), и удостоверение за данъчна оценка (л.71), освен съделителката З.К., като съсобственици на имота са посочени и други (трети) лица както за дворното място, така и за жилището.

Имотът, посочен като № 2 в исковата молба – 22/27 ид.части от ОВОЩНА ГРАДИНА с черешови трайни насаждения, цялата с площ от 35.000 дка, трета категория, в м.„ГЕРДЕМЕ", образуваща поземлен имот № 275002 по плана на землището на гр.Карнобат, е закупен от З.К. с нотариални актове: № 155, том II, рег.№ 1220, дело № 231/2004г. по описа на нотариус Таньо Великов; № 173, том XI, рег.№ 6370, дело № 1142/2004г. по описа на нотариус Таньо Великов; № 66, том XXIII, рег.№ 12544, дело № 2796/2006г. по описа на нотариус Таньо Великов. С посочените договори за покупко-продажба, З.К. е закупила (по време на брака си със съделителя Д.Г.), общо 22/27 ид.части от описания недвижим имот. В представената по делото скица на имота (л.59) са посочени като негови собственици още наследници на Мила Тонева Палачорова.

Имотът под № 4 в исковата молба - 13/27 ид.части от НИВА от 7.000 дка, втора категория, в м."КАРЪНДЖИКА", образуваща поземлен имот № 082018 по плана на землището на град Карнобат, е закупена от въззиваемата К. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 65, том XXIII, рег.№ 12543, дело № 2795/2006г. по описа на нотариус Т.Великов, per. № 323/РС- Карнобат, като в представената по делото скица на имота (л.61) са посочени като други негови собственици също наследниците на Мила Тонева Палачорова.

Имотът под № 10 в исковата молба - 4/9 ид.части от НИВА с площ от 4.500 дка, втора категория, в местността "КАРЪНДЖИКА", образуваща поземлен имот № 082019 по плана на землището на град Карнобат, е придобит от въззиваемата с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 66, том XXIII, рег.№ 12544, дело № 2796/2006 г. по описа на нотариус Таньо Великов, като в скицата на л.61, поземлен имот № 082019 (отразен като съседен на поземлен имот № 082018) е със собственици – наследници на Методи Колев Манев.

Както се посочи по-горе, ответницата е придобила и четирите имота по време на брака си с въззивника Г..

Според настоящия състав искът за делба на идеални части от вещи или от вещни права по принцип е недопустим и делото следва да се прекрати, но ако се иска делба на конкретен обект, а в производството се установи, че съществува съсобственост само на идеални части от имота, ако не се поиска конституиране на лицата, които притежават останалите идеални части от обекта – искът се отхвърля. В този смисъл е и действащата съдебна практика, вкл.задължителната такава по чл.290 от ГПК (решение № 259 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 96/2011 г., II г. о., ГК, на което се е позовал и първоинстационният съд, решение № 228 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1026/2011 г., I г.о., ГК), съгласно която е процесуално недопустим иск за делба на идеални части от вещ.

В настоящия случай, както се посочи по-горе, по отношение на изброените имоти - № 1, 2, 4 и 10 от исковата молба, искът е за делба на притежаваните от тях идеални части, а не на целите имоти, поради което съдът намира искът в тази му част за недопустим.

Съдът не споделя твърдението на въззивника-ищец, че в случая делбата следва да се допусне и извърши при условията на чл.345 от ГПК, тъй като на първо място не е налице една от предпоставките за прилагане на 345 от ГПК –делбата да е на наследство (не и на обикновена или смесена съсобственост), и на второ място – дори и в този случай до делба се допуска целия имот, какъвто иск не е предявен по делото по отношение на четирите имота.

По изложените съображения съдът намира, че искът в тази му част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати, каквото е сторил и първоинстанционният съд.

 

По отношение на плодоползването на овощната градина в м.“Ахмачевски път“ (Раздел III от исковата молба), се твърди, че това право съществува отделно от правото на собственост върху земята или от ограничено вещно право върху нея, поради което също подлежи на делба, още повече, че при договора за аренда собствеността върху засадените овощни дървета и на плодовете от тях остава за арендатора, т.е.за съделителите, тъй като двамата са обработвали овощната градина, делба на чието плодоползване се претендира.

Съдът намира, че доколкото целта на делбата е преустановяване съществуването на една съсобственост и трансформирането й в индивидуална собственост, т.е.предмет на делбата може да бъде само вещно право, процесното право на плодоползване, произтичащо (по твърдения на самия ищец в исковата му молба) от сключения между съделителката З.К. от една страна и от друга страна Добринка Хазърбасанова, Ана Хазърбасанова и Добри Хазърбасанов, договор за аренда на овощна градина с черешови трайни насаждения, представляваща имот № 108014, в землището на гр.Карнобат, в м.“Ахмачевски път“, не подлежи на делба.

Видно от представения по делото договор за аренда от 09.10.2009 г., вписан на 14.10.2009 г. в Службата по вписванията при АВп (л.43 от гр.д.60/2014 г. на КРС), овощна градина с площ от 121,844 дка, с черешови трайни насаждения, представляваща имот № 108014, в землището на гр.Карнобат, в м.“Ахмачевски път“, е отдадена под аренда от арендодателя Добри Неделчев Хазърбасанов, на арендатора З.К. Ганчева, регистрирана като земеделски производител рег.№ **********, ЕИК *********. По силата на този договор за аренда, съделителката К. е поела облигаторни задължения в качеството си на земеделски производител, поради което и правото й да получава в собственост продукцията, произведена от засадените от нея трайни насаждения върху земята, не подлежи на делба. Действително, в чл.5, ал.5 от договора за аренда страните са уговорили, че арендаторът е собственик на продукцията, произведена от собственото му трайно насаждение … и има право свободно да се разпорежда с нея. В случая делба се иска не на собствените на съделителката К. трайни насаждения (съгласно чл.5, ал.5 от договора за аренда), а на „правото на плодоползване“, произтичащо от договора за аренда, което е облигационно право.

Тъй като предмет на делба могат да бъдат само съсобствени вещи или вещни права върху вещи, но не и облигационни права (3389-82-І), каквото е процесното право на плодоползване, искът за делба на това право е недопустим, поради което производството по отношение на него следва да бъде прекратено.

 

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд досежно недопустимостта на иска за делба на идеалните части на недвижимите имоти, както и на правото на плодоползване на имота, обработван от ответницата по силата на договор за аренда, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта му, с която е оставен без разглеждане искът за делба и е прекратено производството по делото в тази част.

 

По отношение на претенцията за разпределяне ползването на овощните градини до приключването на делбата:

На първо място, независимо, че искът за делба е с предмет различни имоти (два от които – дворно място с ид.част от етаж в построената в имота сграда, останалите имоти – земеделски земи), искане за предоставянето им на съделителите до приключване на делбата, има направено само от ищеца и само за имотите – овощни градини, както и за правото на плодоползване на овощната градина с черешови трайни насаждения, представляваща имот № 108014, в землището на гр.Карнобат, предмет на договора за аренда между ответницата и трети лица.

Ищецът твърди, че независимо от това, че само ответницата е регистрирана като земеделски производител, и двамата са се занимавали с дейността по обработка на земите (закупени от ответницата по време на брака им, и обработвани по договор за аренда), като „засаждането на дърветата, цялостната грижа за тях, събирането на реколтата е осъществявано от него, въз основа на създадена от него организация на процеса и под негово ръководство“. Твърди също, че двамата с ответницата са засадили дърветата в овощната градина и са вложили общи семейни средства в тази дейност.

От двете допълнителни заключения по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството, водено от ответницата К. като земеделски производител, като активи са заведени земеделските земи – имоти № 275002, № 275004, № 275001, № 275030, № 275032 и № 275031, описани в т.2, 5, 6, 9, 7 и 8 от исковата молба, както и имоти №№ 082018 и 082019 по КВС (т.4 и 10 от исковата молба), за които ищецът не е предявил искане за разпределянето им по чл.344, ал.2 от ГПК.

Овощната градина посочена в т.3 – имот № 183045, не е заведена като актив в счетоводството на ответницата.

На първо място, с оглед постановеното към момента решение на първоинстанционния съд, оставяне без разглеждане на иска за делба на имот № 275002, както и на правото на плодоползване на овощната градина - имот № 108014, съдът намира, че не е налице основание за произнасяне по чл.344, ал.2 от ГПК по отношение на тези имоти. В този смисъл е решение № 116 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 55/2013 г., I г.о., ГК, постановено по чл.290 ГПК. По отношение на овощната градина - имот № 108014 е налице и още едно основание, което препятства тя да е предмет на произнасяне по чл.344, ал.2 от ГПК – обстоятелството, че този имот се обработва от ответницата К. по силата на сключен от нея договор за аренда, който създава права и задължения само за нея, не и за нейния бивш съпруг, който не е страна по договора.

По отношение на останалите имоти, за които делбата е допусната, съдът намира, че до приключване на делбата те следва да се ползват от съделителите както следва: овощните градини с черешови насаждения, водени като активи в счетоводството на ответницата (имоти № 275002, № 275004, № 275001, № 275030, № 275032 и № 275031) следва да се ползват от ответницата К., а овощната градина със сливови насаждения – имот № 183045 – от ищеца.

Поради обстоятелството, че се касае за няколко имота, ползването на които се разпределя между съделителите, съдът намира, че не следва да се определя някакво обезщетение, което някой от тях да плаща на другия съделител за ползването на имотите до приключване на делбата.

С оглед несъвпадането на изводите на двете инстанции по отношение на разпределянето между съделителите на ползването на овощните градини до приключването на делбата, решението на КРС, имащо характера на определение в тази си част, следва да бъде отменено и вместо това да се постанови разпределяне на ползването на овощните градини между съделителите по описания по-горе начин.

 

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 206 от 31.10.2014 г. по гр.д.60/2014 г. по описа на Карнобатски районен съд, в частта му, имаща характера на определение, с която е:

ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Д.В.Г. за делба на недвижимите имоти, описани под № 1, 2, 4 и 10 в исковата молба, а именно: 1/9 ид.част от дворно място, цялото от 480 кв.м., образуващо парцел УПИ V - 461 в кв.9 по плана на гр.Карнобат, заедно с 1/2 ид.част от втория жилищен етаж на построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, ведно със същата част от югоизточната маза и от общите части на сградата; 22/27 ид.части от ОВОЩНА ГРАДИНА с черешови трайни насаждения, цялата с площ от 35.000 дка, трета категория, в м.„ГЕРДЕМЕ", образуваща поземлен имот № 275002 по плана на землището на гр.Карнобат ; 13/27 ид.части от НИВА от 7.000 дка, втора категория, в м."КАРЪНДЖИКА", образуваща поземлен имот № 082018 по плана на землището на град Карнобат; и 4/9 ид.части от НИВА с площ от 4.500 дка, втора категория, в м."КАРЪНДЖИКА", образуваща поземлен имот № 082019 по плана на землището на град Карнобат; както и в частта, с която ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Д.Г. за делба на плодопозването от овощна градина с черешови трайни насаждения, с площ от 121.844 дка, представляваща имот № 108014, намираща се в землището на град Карнобат, в м."АХМАЧЕВСКИ ПЪТ", и е прекратено производството по делото в тази му част.

 

ОТМЕНЯ решение № 206 от 31.10.2014 г. по гр.д.60/2014 г. по описа на Карнобатски районен съд, в частта му, имаща характера на определение, с която е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на Д.Г. за разпределение, на основание чл.344, ал.2 от ГПК до приключването на делбата, на ползването на овощни градини и право на плодоползване до приключване на производството за делба, като вместо това постановява:

На основание чл.344, ал.2 от ГПК, до приключване на настоящото производство за делба, съделителят Д.В.Г. ще ползва Овощната градина посочена в т.3 – ОВОЩНА ГРАДИНА със сливови трайни насаждения, с площ от 96,399 дка, трета категория, в м."ДЪЛГАТА МЕРА", съставляваща поземлен имот № 183045 по плана на землището на гр. Карнобат, а съделителката З.К.К. – овощните градини описани в т.2, 5, 6, 9, 7 и 8 от исковата молба, както следва: ОВОЩНА ГРАДИНА с черешови трайни насаждения, с площ от 15,600 дка ,трета категория, находяща се в м."ГЕРДЕМЕ", съставляваща поземлен имот № 275004 по плана за земеразделяне на гр. Карнобат; ОВОЩНА ГРАДИНА с черешови трайни насаждения, в м.„ГЕРДЕМЕ", с площ от 31.291 дка, трета категория, съставляваща поземлен имот № 275001  по плана за земеразделяне на гр. Карнобат; ОВОЩНА ГРАДИНА с черешови трайни насаждения, в м."ГЕРДЕМЕ", с площ от 1.600дка, трета категория, съставляваща поземлен имот № 276031 по плана за земеразделяне; ОВОЩНА ГРАДИНА с черешови трайни насаждения, в м.„ГЕРДЕМЕ", с площ от 1.600дка, трета категория, съставляваща поземлен имот № 276032 по плана за земеразделяне на град Карнобат; ОВОЩНА ГРАДИНА е черешови трайни насаждения, в м."ГЕРДЕМЕ", с площ от 1.600 дка, трета категория, съставляваща поземлен имот № 276030 по плана за земеразделяне на гр.Карнобат.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, в частта, с която е решение № 206 от 31.10.2014 г. по гр.д.60/2014 г. по описа на Карнобатски районен съд, в частта му, с която е потвърдено решението на КРС, имащо характера на определение, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Д.В.Г. за делба на недвижимите имоти, описани под № 1, 2, 4 и 10 в исковата молба, и за делба на плодопозването от овощна градина, представляваща имот № 108014, и е прекратено производството в тази му част.

В останалата му част, с която на основание чл.344, ал.2 от ГПК е разпределено ползването на овощните градини между съделителите до приключване на делбата, определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо производството и не попада в хипотезата на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                            2.