Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19.06.2019 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На първи юни Две хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
Секретар: Румяна Гигелова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д. № 26, по описа на съда за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Търговско дело № 26/2019 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 1775/20.02.2019г., подадена по куриер на 18.02.2019 г. от ищците А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. и Б.И.И., всички чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ – гр. София, чрез адвокат С. Ч. против ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87. Претендира се сумата в общ размер на 78 000 лв. или по 26 000лв. за всеки от ищците /частични искове от общо 600 000лв. или по 200 000лв. за всеки от ищците/, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЦИТЕ- А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. и Б.И.И., твърдят в исковата си молба, че при настъпило на 17.01.2018г. ПТП и реализирано от застрахован при ответника водач с полица „ГО“, била причинена смъртта на Т. И. Т. – баба на малолетната М. и непълнолетната И., съответно сестра на ищеца Б.И..
Твърдят, че на 17.01.2018г., около 07:50 часа, по път ПП 1 8, П. И. Б. управлявала л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“ с д.к.№******. При км. 299+572, водачът Б. била нарушила правилата за движение по пътищата, като се движила със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, загубила контрол на управляваното от нея МПС и навлязла в лентата за насрещно движение, вследствие на което реализирала удар в л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“ с д.к.№ ******, управляван от Т. И. Т.. По случая било образувано ДП №79/2018г. по описа на РУП-гр.Хасково и пр.пр.№64/2018г. по описа на ОП-Хасково. Твърдят, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача П. И. Б., която грубо нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.5 ал.1 от ЗДвП, като с поведението си създала опасности и пречки за движението и поставила в опасност живота и здравето на хората; чл.16 ал.1 от ЗДвП – като навлязла в лентата за насрещно движение, без да са налице предпоставки за това; чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП – като не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлявала и се движила със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка; чл.21 ал.1 от ЗДвП – като се движила със скорост несъобразена със законовите ограничения. Поддържат, че водачът П. Б. имала възможността да предотврати настъпването на ПТП, ако не била нарушила посочените правила за движение по пътищата, а наказателното производство водено срещу нея било прекратено с постановление за прекратяване, поради смърт на виновния водач.
Вследствие на настъпилото ПТП и непосредствената причинна-връзка с последното е причинена смъртта на Т. И. Т., като вина за това имал водачът причинил ПТП. Прекият деликвент извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада Т. И. Т., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата.
Поддържат, че от настъпилото на 17.01.2018г. ПТП на ищците били причинени неимуществени вреди.
В тази връзка твърдят, че ищецът Б.И.-брат на починалата Т. бил изключително близък със своята сестра, с която отраснали заедно, грижили се един за друг, помагали са си. Подкрепяли се морално и материално,събирали се в къщата на родителите си по празници, ежедневно се чували по телефона, като връзката им била изключително силна, дълбока и трайна.Съобщавайки му за катастрофата и смъртта на сестра му, ищецът Б.И. изпаднал в шок и бил съкрушен. Внезапната смърт на сестра му, която била на 53-годишна възраст му причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Б.И. изживявал стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло.Загубил е сестра си като емоционално присъствие, което е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
М. и И. били
едва на 6 и 13 години, когато губят своята много обичана и грижовна баба. Т.
била с тях от самото им раждане и връзката им била трайна и дълбока. Баба им Т.
помагала в къпането, храненето, отглеждането и възпитанието на внуците си. Тя
помагала най-много при отглеждането им, тъй като майка им А. И. Т. останала
самотна майка и разчитала на помощта на родителите си за двете си деца.
Ищците считат, че обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях отговаряло на изискването за
справедливост, което обезщетение
ще следва да им се заплати от застрахователя на причинителя на ПТП. В тази връзка твърдят, че л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“
с д.к.№******, при управлението на
който виновно е причинено ПТП-то, имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователно дружество „Бул инс“АД, полица
№BG/02/117002640237, валидна от 09.10.2017г. до
08.10.2018г., което ангажирало
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените при ПТП-то, имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с ПТП пред ответното
дружество били предявени молба- претенция с вх.№ОК-809061/13.11.2018г. и
молба-претенция № ОК-8090062/13.11.2018г.,
но с писмо изх.№НЩ-8581/29.11.2018г. и писмо изх.№НЩ-8580/29.11.2018г.
застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради което за ищците е възникнал правния интерес от
предявяване на настоящите претенции.
Претендират от
съда за осъди ответното дружество да заплати на ищците обезщетение за немуществени вреди в размер на по 26 000лв., представляващи част от общо дължимите
от по 200 000лв. за всеки един от ищците, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Т. И. Т. при
ПТП на 17.01.2018г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ водач. Претендират
и присъждане на законна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху претендираните обезщетения за
неимуществени вреди от датата на увреждането -17.01.2018г. до окончателното
им изплащане. Претендират и
присъждане на направените по делото разноски.
С
допълнителната искова молба вх.№9360/08.10.2019г., депозирана от страна на
ищците, чрез пълномощникa им, се поддържа изцяло
изложеното в исковата молба. Оспорват се направените от ответника възражения в
отговора на исковата молба, като считат, че ответникът не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, което молят съда да обяви за безспорен
факт. Оспорват: възражението, че ищците не са претърпели вреди в обема, описан
в исковата молба, както и размера на обезщетението за неимуществени вреди; възражението,
че не е причинен деликт, при който е пострадала Т. И. Т.; възраженията за съпричиняване на
увреждането от страна на починалата/нарушаване на правилата за движение, което
е в причинна връзка с настъпването на ПТП/; твърдението за липса на
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат; липсата на
документ удостоверяващ вината на участниците в ПТП. Вземат становище по
направените от ответника искания за ангажиране на доказателства по делото.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗД „Бул Инс“ АД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения адв. К., оспорва като неоснователни и недоказани предявените искове. Твърди,че не бил установен механизмът на причиняване на ПТП и че вина за настъпване на процесното произшествие имала и починалата Т. И. Т., която не била поставила своя предпазен колан, нарушавайки правилата за движението по пътищата и съпричинявайки в изключителна степен вредоносния резултат. Не била доказана по никакъв начин вината на водача на другия лек автомобил П. И. Б., тъй като нямало влязла в законна сила присъда, решение, наказателно постановление или друг акт. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен, а ищците не били претърпели никакви вреди, които да подлежат на обезвреда. Не била налице и причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените от ищците вреди. По отношение на претендираните размери на обезщетенията за неимуществени вреди се позовава на разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР към ЗИД на КЗ/ДВ бр.101/2018г./, поради което счита, че максималния размер на това обезщетение следва да бъде не по-голям от 5 000лв.
Излагат се
и доводи
за неоснователност на претенцията за лихви, тъй като счита, че същите не
се дължат от датата на увреждането, още повече, че претенцията пред
застрахователя е била заявена на 13.11.2018г./повече от 10 месеца от
настъпилото увреждане/. Претендира от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани или
алтернативно да определи размери на обезщетенията в рамките на §96 ал.1 от ПЗР към
ЗИД на КЗ/ДВ бр.101/2018г./. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК, е постъпил допълнителен писмен отговор от ответното застрахователно дружество, с който се поддържат изложените в отговора на исковата молба доводи. Изложените в исковата молба доводи не били подкрепени с доказателства. Липсвала трайна, дълбока и емоционална връзка между починалата и ищците по делото.
В съдебно заседание се явяват упълномощените представители на страните, които поддържат вече изложените си доводи. В определения от съда срок по чл. 375, ал. 2 от ГПК, страните са депозирали писмени защити.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, страните не спорят за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Мицубиши“, модел “Каризма“, с д.к. № ******, обективиран в застрахователна полица №BG/02/117002640237, валидна от 09.10.2017г. до 08.10.2018г.
Видно от Постановление
за прекратяване на наказателно производство на прокурор при ОП – Хасково от
09.01.2019 г. по пр. преписка № 64/2018 г., по описа на ОП – Хасково е ,че е
образуваното ДП № 79/2018 г., описа на РУ на МВР – Хасково за това, че на
17.01.2018 г. на ПП I-8,
при км 299+572м, след стрелбище „Диана“, по посока гр. Харманли, в землището на
гр. Хасково, при управление на МПС – л.а. марка и модел „Мицубиши
Каризма“, с рег. № ******, нарушил правилата за
движение и по непредпазливост причинил смъртта на Т. И. Т. – престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,което
е прекратено на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 и т. 4 от НПК.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 7 от 23.01.2018 г. на ОД на МВР – Хасково, че около 07:50 ч на 17.01.2018 г. на път П.П. I 8, км 299+572 водачът на МПС марка и модел „Мицубиши Каризма“, с рег. № ******– П. И. Б., с ЕГН **********, поради движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферни условия (гъста мъгла, видимост 15 м и мокър асфалт) навлязла в лентата за насрещно движещият се л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № ******, управляван от Т. И. Т., с ЕГН **********, в следствие на което се удрят и настъпва ПТП.
По делото е приет препис-извлечение от акт за смърт, изд. въз основа на Акт за смърт № 0048 от 18.01.2018г., изд. от Община Хасково, от който е видно, че смъртта на Т. И. Т., б.ж. на гр. Димитровград, е настъпила на 17.01.2018г.
От Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ГРАОН18-60 от 24.10.2018 г., изд. от Община Хасково на А. И. Т., с ЕГН ********** се установява, че починалата Т. И. Т., с ЕГН ********** е нейна майка, а ищците И.П.П. и М.М.М. са нейни дъщери.
От
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 74 от 24.08.2018 г., изд.
от Община Димитровград на Б.И.И., с ЕГН ********** се
установява, че починалата Т. И. Т., с ЕГН ********** е негова сестра.
Установи се още, че ищците са подали претенции за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 380 от КЗ, заведени под вх. № ОК-809061/13.11.2018 г., подадена от А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М. и И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. и вх. № ОК-809062/13.11.2018 г., подадена от Б.И.И., а с писма с изх. № НЩ – 8580 и изх. № НЩ – 8581, и двете от 29.11.2018г., ответникът отказал плащането на застрахователно обезщетение.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с вещо инж. С.К.П., чието заключение съдът приема за обективно, компетентно и изчерпателно. От заключението на експерта се установяват пътната обстановка, механизма на настъпилото ПТП, причините за неговото настъпване, поведението на водачите, атмосферните условия при настъпването на ПТП-то и видимостта на двамата водачи.
В заключението си вещото лице П. установява, че пътното платно,на което е станало процесното ПТП на 17.01.2018г. е с широчина 8,60 м. с двупосочно движение, разделено на две ленти за движение от единична прекъсната линия „МЗ", като всяка от тях е с широчина по 4,30 м. Участъкът от пътя бил равен, хоризонтален. Асфалтовата настилка била гладка, равна, с прясно положен асфалт. Пътното платно има банкети с широчина 1,5 м. с прясно положен чакъл. В северния край, на около 20 см. от северния банкет, пътят бил ограничен от мантинела с начало на 44,50 м. западно от ОР-1 - мерната линия, която била приета за Ориентир 2 /ОР-2/. Мантинелата продължавала успоредно на пътното платно в посока запад. Северно от пътното платно има скат, храсти и дървета с денивелация от около 1,0 м. под нивото на пътя. Южно от пътното платно и банкета има скат, храсти и дървета, с денивелация от около 0,50 м. под нивото на пътя. За ориентир 1 /ОР-1/ била приета указателна табела „Ж6" с указателни стрелки и надписи „8 Е80" Пловдив Хасково, А4 Е80 София Истанбул, 5 Е85 Димитровград, намираща се северно от пътното платно, за посока на огледа – запад-изток, движение в посока гр.Харманли, за базова линия /БЛ/ - линията, минаваща по северния ръб на пътното платно и за мерна линия – мислената линия перпендикулярна на пътното платно, минаваща през южната тръба (пилон) на ОР-1 - Указателна табела. Относно мястото на удара между л.а. марка и модел „Мицубиши Каризма“, с рег. № ******и л.а. марка и модел „Форд Фиеста“, с рег. № ******, при възникналото ПТП на 17.01.2018 г., на път ПП 1-8, при км. 299+572, в землището на гр.Хасково, експертът е определил с параметри на първоначалния контакт: на около 24,00 м. западно от ОР-2, по дължина и на около 2,20 до 2,80 м. южно от БЛ /левия край на платното за движение, в посока запад-изток/, по широчина. Ударът между двата автомобила по характер е бил прав, ексцентричен, при челен сблъсък – предна челна лява част на купето на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ******, с предна челна лява част на купето на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ****** и бил настъпил в лентата за движение на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******. В заключението са определение следните скорости на движение, а именно: на л.а. „Мицубиши Каризма“, с рег. № ******, непосредствено преди произшествието, 89,3 км/ч и в момента на удара с л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ****** отново 89,3 км/ч.; на л.а. марка „Форд Фиеста“, с рег. № ******, непосредствено преди произшествието 50,4 км/ч. и в момента на удара с л.а. „Мицубиши Каризма“, с рег. № ******отново 50,4 км/ч.
Като механизъм на настъпване на процесното ПТП, вещото лице сочи, че на 17.01.2018 г., около 07:50 ч., на път ПП I-8, при км. 299+572, в землището на гр.Хасково, след стрелбище „Диана” по посока гр.Харманли, се е движил лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Каризма” с рег. № ******, управляван от П. И. Б., от с.Горски извор общ.Димитровград, в посока към гр.Харманли, със скорост около 90 км/ч. Движението се извършвало през деня, при намалена видимост – гъста мъгла, по мокър, прав, хоризонтален асфалтов участък от платно за двупосочно движение с широчина 8,60 м. В участъка при км. 299+572, по необясними от техническа гледна точка причини, лекият автомобил „Мицубиши Каризма” с рег. № ******, е навлязъл в лентата за насрещно движение, в момент когато по нея се е движил лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ******, управляван от Т. И. Т., от гр.Димитровград, в посока към гр.Пловдив, със скорост около 50 км/ч. При така създалата се ситуация и параметри на движение на автомобилите е възникнал удар между тях. Ударът е настъпил в място с параметри на първоначалния контакт: на около 24,00 м. западно от ОР-2 - по дължина и от 2,20 до 2,80 м. южно от БЛ /левия край на платното за движение, в посока запад-изток/, по широчина. Ударът между двата автомобила по характер бил прав, ексцентричен, при челен сблъсък – предна челна лява част на купето на л.а. „Мицубиши Каризма“ с рег. № ******, с предна челна лява част на купето на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ****** и е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „Форд Фиеста" с рег. № ******. В следствие на ударния импулс л.а. „Мицубиши Каризма“ с рег. № ******се придвижил напред и надясно, със оставяне на къси следи от застъргване на детайли от конструкцията му и следа от триене на гума по платното за движение и се е установил, докато л.а. „Форд Фиеста" с рег. № ****** се придвижил назад и надясно спрямо посоката му на движение, със завъртане в хоризонталната равнина, в посока обратна на часовниковата стрелка /векторът на ударния импулс преминава в дясно от центъра на тежестта на автомобила/, ударил се е със заден ляв ъгъл на купето в мантинелата и се е установил.
При конкретната пътна обстановка /гъста мъгла, разС.ие на видимост 15 м. и при срещуположно движение, с частично съвпадане на динамичните коридори на процесиите автомобили/, водачите им са нямали техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП, чрез своевременно екстремно спиране. Ударът между двата автомобила станал във времето за реакция на водачите им, като са били нанесени материални щети и на двата автомобила, с телесни увреждания на пътуващите в тях.
В следствие на произшествието били нанесени материални щети на лек автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег. № ******и лек автомобил „Форд Фиеста" с рег. № ****** и телесни увреждания на пътуващите в двата автомобила.
В заключението се дава отговор, че лекият автомобил „Форд Фиеста 1,31", тип „хетчбек", прозводство 2004 г., с рег. № ******, в който се е намирала починалата Т. И. Т., фабрично е бил оборудван с 5 броя обезопасителни /предпазни/ колани: два на предните седалки и три броя на задната седалка. Предните и страничните задни обезопасителни колани били от тип триточкови, с автоматично прибиране и инерционни блокиращи устройства, блокиращи изтеглянето на колана при силно ускорение или намаление на скоростта. Средният обезопасителен колан на задната седалка бил тип двуточков – само с бедрен клон, без инерционно блокиращо устройство и без автоматично прибиране.
Неразделна
част от заключението е и мащабна скица на произшествието.
Съдът назначи и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Х. Д.Е., който в заключението, след запознаване с материалите по делото сочи, че при процесното ПТП Т. И. Т. е получила следната съчетана автомобила травма в купето на лек автомобил: Съчетана автомобилна травма в купето на лек автомобил: черепно-мозъчна травма – разкъсно контузии рани на долната устна; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка; кръв в мозъчните стомахчета; оток на мозъка; травма на шията –кръвонасядане на рехавите тъкани около гръкляна; гръдна травма – охлузвания и кръвонасядане на гърдите; кръвонасядане на подкожната тъкан на гърдите; счупване на ребра двустранно; контузия в средостението; колапс на двата бели дроба; счупване с разместване на гръбнака на нивото на 8-9 гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък; кръвоизлив в гръдната кухина; коремна травма – кръвонасядане на дръжката на напречното дебело черво; травма на долните крайници – разкъсно-контузна рана на дясното коляно и с околно кръвонасядане; драскотини с кръвонасядане на лявата подбедрица. Именно описаната съчетана травма е посочена от вещото лица като причина за смъртта на Т. И. Т.. Травмите възникнали в областта на главата, шията, гръдната травма, корема и крайниците в условията на синергизъм (взаимно подпомагане) били довели до настъпването на смъртта. Смъртта била в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с уврежданията получени при автомобилната травма. Посочената черепно-мозъчната травма била причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота ( по смисъла на чл. 129 от НК), а гръдната травма – поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота. Смъртта била настъпила в рамките на няколко минути след възникването на травмата и опасността е продължила до смъртния изход, който при тази травма бил неизбежен. Останалите увреждания, преценени по съвкупност и всяко по отделно, били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според д-р Е., възможно било черепно-мозъчната травма и гръдната травма, всяка по отделно, без наличието на другите травми да доведат до настъпването на смъртта.
Установените увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма в купето на лек автомобил, по начина и при обстоятелствата описани в предварителните сведения.
При изследването на трупа не били установени увреждания, чийто произход да се обясни с коректното ползване на предпазен колан. Напротив, вида, характера и разположението на уврежданията сочели, че по време на ПТП пострадалата не е била с поставен предпазен колан. Ползването на предпазен колан, несъмнено ограничавало обема и тежестта на травмите при ПТП.
При изслушването
му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, д-р Е. поддържа така
представеното заключение и допълва, че предпазните колани не били универсално
защитно средство в автомобила. Стремежът на производителите бил те да са
максимално безопасни, тъй като травмите в купето на автомобила се получавали в
резултат на контакт с вътрешни детайли, а най-смъртоносен се оказвал тласъчният удар на тялото, когато то не е фиксирано и с конкурентност били деформациите на купето. Липсата на
доказателство не значело, че не е или е бил ползван предпазен колан. При
високите скорости ролята на колана била да закрепи към седалката, а ролята на
въздушната възглавница – да постигне ефекта на насрещния „мек удар“, който да
попречи на вътрешните органи да се движат, защото като не се движи тялото, това
не значело, че белият дроб и сърцето, които
висяли, не се придвижвали –напротив, и те се
движели, но при пасивно тяло. Именно възглавницата, първо, предпазвала от
контакт с волана, но била под налягане и правела насрещен удар, за да спре
вътрешните органи. Обемът и характера на травмите зависели от кинетичната
енергия. Завършва, че нямало увреждане, което да представлява отпечатък от
колан, което да гарантира, че такъв е бил поставен и предвид тежките травми,
по-вероятно било да го е нямало.
Ищците ангажират по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите И.Г.Т., Б.Т.М. и М.Т.М. за установяване на претърпените от М.М.М., И.П.П. и Б.И.И. болки и страдания, в следствие смъртта на пострадалата Т. И. Т..
Св. Т. – съпруг на починалата Т., споделя при разпита си, че на фаталната дата чул сирените на линейките 10-15 минути след като жена му тръгнала за работа. Бил тръгнал буквално след жена си и когато отишъл, полицаите още не били пристигнали. Двамата били изгледали голямата си внучка И., тъй като дъщеря им се развела и детето 5 години дори живеело при тях. След това се била родила малката им внучка – М., която страдала от синдром на Даун и основно покойната Т. се занимавала с нея. Свидетелят и Т. се били преместили на вилата си, като оставили дъщеря си да живее в апартамента им, като двете деца и майка им редовно посещавали събота и неделя свидетеля. И. била разбрала за смъртта на баба си още на същия ден, след връщане от училище, а в течение на времето често възкликвала „…ако беше баба жива…“. М. била разбрала по-късно, като ѝ казвали, че баба ѝ е на небето, въпреки че не разбирала много. Св. Т. сочи още, че съпругата му и ищецът Б.И. се чували сутрин ежедневно и държали един на друг, а събота и неделя ходели заедно на село.
Св. М. споделя, че познавал семейство на св. И.Т., както и ищеца Б.И.. Според свидетеля Б.И. бил изживял тежко трагедията, тъй като сестра му била опора почти във всичко. Децата били привързани към своята баба, почти толкова, колкото към майка си, а за определен период от време баба им се грижела за тях изцяло. Направило му впечатление, че И. била подтисната и затворена, а по отношение на М. не можел да прецени заради нейния здравословен проблем.
Св. М. споделя, че познавал семейство на пострадалата Т. Т. и всички били преживели тежко загубата ѝ, тъй като били задружно семейство. Познавал М., но с нея не можело да се контактува заради заболяването. Познавал и И., която И. и Т. Тоневи поели като собствено дете и я изгледали.
Приети са и други писмени доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на изводите си от правна страна.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съобразно
задължителните указания на ВКС, изложени в ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, а
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Поради изложените съображения, ицщите А. И. Т., действаща като майка и законен
представител на малолетната М.М.М., И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. и Б.И.И. изначално
имат субективно право да търсят обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпилата смърт на
пострадалата от ПТП Т. Т., поради което и предявените субективно съединени
искове са допустими.
Претендира се от тримата ищци обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от застрахователя, с когото собственикът на
управляваното от виновния водач на МПС има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Установи се отправянето на претенции, завеждането на щета по двете преписки от
застрахователното дружество и отказа за заплащане в срока по чл. 496 от КЗ.
Изпълнени са изискванията на чл. 380 от КЗ и е налице отказ на застрахователя
да заплати застрахователно обезщетение, който отказ по смисъла на чл. 496, ал.
3 от КЗ обуславя допустимостта на исковото производство.
Претендират от съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 26 000лв., като исковете са предявени като частични от пълния им дължим размер от 200 000 лв., които вреди са настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Т. И. Т. при ПТП на 17.01.2018г., с което ответно дружество собственикът на управляваното от виновния водач на МПС има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на застрахователното събитие.
В тежест на ищците, в настоящото производство, е да докажат, че е налице сложният фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди; вина; валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Видно от чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. Законът в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ предоставя на увреденото вследствие на смърт на пострадалото при ПТП лице да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Безспорно установено е, на база заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, че на 17.01.2018 г., около 07:50 ч., на път ПП I-8, при км. 299+572, в землището на гр.Хасково, след стрелбище „Диана” по посока гр.Харманли, в светлата част на деня, но при намалена видимост – гъста мъгла, по мокър, прав, хоризонтален асфалтов участък от платно за двупосочно движение с широчина 8,60 м, управляваният от П. И. Б. л.а. „Мицубиши”, модел „Каризма” с рег. № ******, с избрана скорост от около 90 км/ч навлязъл в лентата за насрещно движение, в момент когато по нея се е движил л.а. марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ******, управляван от Т. И. Т., по посока на движение към гр.Пловдив, със скорост около 50 км/ч, при което между тях двата автомобила настъпил член удар. В следствие на последния л.а. „Мицубиши Каризма“ с рег. № ******се е придвижил напред и надясно, със оставяне на къси следи от застъргване на детайли от конструкцията му и следа от триене на гума по платното за движение и се е установил, докато л.а. „Форд Фиеста" с рег. № ****** се е придвижил назад и надясно спрямо посоката му на движение, със завъртане в хоризонталната равнина, в посока обратна на часовниковата стрелка, ударил се е със заден ляв ъгъл на купето в мантинелата и се е установил. Вече бе изложено, че заключението е компетентно, безпристрастно и в пълна степен дава отговор на поставените въпроси.
При така установения механизъм на настъпване процесното пътно-транспортно произшествие, настоящият състав намира, че водачът на л.а. „Мицубиши”, модел „Каризма” с рег. № ******– П. И. Б. е осъществила противоправно деяние като нарушила правилата за движение по пътищата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“/ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП / „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено… когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;“/. Безспорно установено е, че при движение на прав, хоризонателен и мокър асфалтов участък, но поради намалена видимост, управляваният от Б. автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение, без да извършва маневра или заобикаляне. Именно избраната от нея скорост на движение, несъобразена с пътната обстановка /силно намалената видимост поради мъглата/ е първопричинител на обстоятелствата по настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и довела до навлизането в лентата за насрещно движение, където се е движил управляваният от пострадалата Т. автомобил. Там е настъпил и ударът.
Извършеното противоправно деяние от страна на водача Б. е причинило травматични увреждания на пострадалата Т., която починала на местопроизшествието. Съдът кредитира също заключението на вещото лице д-р Е., от което се установява, че смъртта на Т. Т. е в пряка и непосредствена последица от настъпилото на 17.01.2018 г. ПТП ,поради получена от нея автомобилна политравма, несъвместима с живота.
За безспорно обстоятелство, което страните признават, съдът прие наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ******, обективирана в застрахователна полица № BG/02/117002640237, със срок на покритие от 09.10.2017 г. до 08.10.2018г., като застрахователният договор е бил сключен на 03.10.2017 г. между застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на автомобил марка и модел „Мицубиши”, модел „Каризма” с рег. № ******. Безспорно е и наличието на застрахователно събитие – процесното ПТП.
Показанията
на св. Т., преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, и тези на св. М. и М.
съдът кредитира като непротиворечиви помежду си и еднопосочни, изградени въз основа на лични и непосредствени
впечатления, които сочат за силна връзка между починалата Т. Т. и нейните
внучки И. и М., тъй като именно пострадалата в голяма част от житейския път, до
смъртта си, е осъществявала преимуществено отглеждането на двете деца, поради
съжителството им в едно домакинство. Събрани са по делото още и сведения за търпени, в по-голяма степен
от И., отколкото от М., значителни по интензитет, сила и продължителност
морални болки и страдания от внезапната загуба на баба им. Неочакваната и
нелепа смърт на Т. ги е лишила от обич, подкрепа и опора, която тя им е давала.
Тази загуба се отразила на И., която станала затворена и видимо подтисната. Що
се касае за връзката между ищеца Б.И.И. и
пострадалата, съдът не установи чрез свидетелските показания по-силна такава от
нормалната, която може да се изгради между брат и сестра.
Относно вината на
застрахования водач Б., ответникът в производството не ангажира доказателства,
които да разколебават нейната законоустановена оборима презумция за наличието
ѝ.
Въз основана на ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника, а именно противоправно деяние, вина, настъпили неимуществени вреди за увредените М.М.М., И.П.П. и Б.И.И., в следствие на причинената смърт на пострадалата Т. И. Т. от настъпилото на 17.01.2018 г. ПТП, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, като ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищците вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото МПС. При така изложените дотук съображения, съдът намира за предявения иск за доказан по своето основание.
Що се касае за размера на претендираните обезщетения, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразено икономическото съС.ие в страната. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото съС.ие от страна на увреденото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“.
Специфичното е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на пострадалия или увредения и е част от неговия психо-емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания. Съдът е този, който във всеки конкретен случай преценява по справедливост размер на дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и страдания, а и неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо–емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и други/.
На първо място, следва да се обсъди релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Т. Т., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, представляващо нарушение на правилата за движението по пътищата. За същата е съществувало задължението по чл. 137а от ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан. При така ангажираните от ответника доказателства по делото не се доказа при условията на пълно и главно доказване липсата на поставен обезопасителен колан, което обстоятелство да е способствало за настъпилия летален изход. Напротив, както сочи вещото лице д-р Е. в съдебно заседание при тези посочени от автоексперта величини на скорост на движение на автомобилите, предпазните колани не могат да се възприемат като универсално защитно средство в автомобила и същите не предотвратяват движението на органите в тялото, въпреки фиксацията на тялото посредством обезопасителен колан, поради което животът на Т. Т. не е могъл да се запази само с евентуалното поставяне на колан, дори да го е нямало. От друга страна, липсват отпечатъци от травми, които да сочат поставен колан. Иначе казано, доказателства по делото не обуславят извод, че изпълнението на задължението по чл. 137а от ЗДвП би предотвратило претърпените от Т. увреждания от пътния инцидент, довели до нейната смърт,поради което е неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Спорен момент, въведен от ответника е и размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, в светлината на § 96 ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ / ДВ бр. 101 от 2018 година/. Съгласно тази разпоредба, до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 3
и ал. 4 /разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000 лева, като е
придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени
след 21.06.2018 г., в която хипотеза попада и настоящото производство, тъй като
исковата молба е подадена на 18.02.2019 г. Настоящият състав вече е изградил
свое трайно становище по този въпрос, като липсват обстоятелства, които да
наложат различен извод, а именно:
Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.
101 от 2018 г./ не може да ограничи съда при определяне на размер
обезщетението, който да присъди. В чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и
чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“, при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно
увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1, § 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са
транспонирани в националното ни право – чл. 492 от КЗ. Не е предвидена
възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, поради
което § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101 от 2018 година/ не е в
съответствие с общностното право. Директивата, като
източник на вторичното Правото на ЕС няма пряко приложение във вътрешните
отношения и не съдържа пряка уредба на правните отношения, а нейн адресат са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират в националното си законодателство. При определени предпоставки
обаче е допустимо изключение от този принцип, които предпоставки СЕС е извел в
своята практика, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на
държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица. Уредбата на
лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска
отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени
изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни, поради което имат
директен ефект, в горните хипотези – директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно. В тази връзка нормата на § 96
ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018 год./ следва да бъде тълкувана в
светлината на чл. 9, § 1 от Директива 2009/103/ЕО и настоящият състав на
Окръжен съд – Хасково намира, че тази норма на директивата е неправилно
транспонирана в националното законодателство, поради което и няма да я прилага
към настоящия спор.
Аргумент в тази насока, съдът
намира и в Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по делото Vitālijs Drozdovs срещу
Baltikums AAS (C – 277/12), като съобразно застъпеното
в доктрината становище, съдебната практика на СЕС (преди СЕО) е източник на Правото
на ЕС, което от своя страна има директна приложимост и примат над българското
законодателство, за да се гарантира „еднообразното и правилно прилагане” на
Правото на ЕС. Съдът в Люксембург, по отправеното преюдициално
запитване приема, че чл. 3,§ 1 от Директива
72/166 и чл.1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл,
че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове
на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива
84/5.
Предвид гореизложено съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да
бъде определено не в границите, установени от § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
/ДВ, бр. 101/2018 година/, а по справедливост съобразно
принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените
обективни факти и обстоятелства по конкретното дело, икономическото
положение в страната и нормативно определените рамки, но в лимитите на чл. 492
от КЗ.
За характера и тежестта, интензитета,
степента и продължителността на болките и страданията, търпени от М.М.М., И.П.П. и Б.И.И., съдът черпи
сведения от показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от ищцата, чиито
показания, както вече посочи, кредитира. На база показанията, които въпреки
тяхната еднопосочност, са доста лаконични и повърхностни, се извежда, че ищците
и пострадалата, са поддържали отношения на любов, обич, близост, подкрепа и
взаимопомощ, морални такива, нормални и обичайни за разширения роднински кръг,
което е проявление на българските семейни традиции,
при които бабата и дядото подпомагат своите децата при отглеждането на внуците,
а същото важи и за отношенията между братя и сестри. Необходимо е да се обърне
внимание, че предвид засиленото диспозитивно начало в
процеса и въведените ограничения от законодателя спрямо съда за служебно
извършваните от него действия, съдът не може да дава указания на страните
спрямо доказателствените средства, въз основа на
които да съберат доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Според съда, субективните възприятия за инцидента са накарали И. да се затвори в себе си. От обективна страна, безспорно е загубила близостта с баба си, прекъсната в следствие на внезапната ѝ смърт, но и няма да получава повече подкрепа от нея, тъй като именно баба ѝ е била основна опора при нейното отглеждане и възпитаване в ранна детска възраст. С оглед данните по делото за неочакваната и нелепа смърт на Т. Т., и грижите полагани от нея за И., липсата на присъствие на баба ѝ, съдът намира, че сумата в размер на 20 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от И.П.П. неимуществени вреди, като искът до предявения размер от 26 000 лв., предявен като частичен от пълния му размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Що се касае за субективните възприятия на М.М.М. за инцидента, съдът намира, че такива не се доказаха от свидетелските показания. Напротив, с оглед здравословното съС.ие на М. и нейната болест, а и предвид нейната възраст, то у нея не са се породи негативни субективни възприятия, които подлежат на репарация. От друга страна, пострадалата Т. Т. преимуществено е полагала грижи за М., която е лишена вече от нейното присъствие и съдът намира, че сумата в размер на 10 000 лв. в достатъчна степен овъзмездява претърпените от М.М.М. неимуществени вреди, като искът до предявения размер от 26 000 лв., предявен като частичен от пълния му размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
За субективните възприятия на Б.И.И. за процесния инцидент, довел до смъртта на сестра му – пострадалата Т., сведения се съдържат единствено в показанията на св. М.. Няма спор, че между тях двамата се изградила връзка на уважение, обич и близост и безспорно липсата на Т. от неговия разширен роднински кръг оказва сериозно негативно влияние, но видно от издаденото му удостоверение, същият има съпруга и две дъщери, поради което с помощта на своя близък семеен кръг ще успее бързо да преодолее, доколкото е възможно, загубата на своята сестра и да продължи живота, опирайки се и уповавайки се именно на тях. Предвид изложеното, сумата в размер на 3 000 лв. в достатъчна степен възмездява претърпените от Б.И.И. неимуществени вреди, като искът до предявения размер от 26 000 лв., предявен като частичен от пълния му размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
По отношение на претендираната от ищците законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба, следва да се отбележи следното:
По отношение на периода, за който се дължи законна лихва за застрахователно обезщетение, действат предвидените специални правила на КЗ, а не както ищците твърдят – общите правила на ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати – с изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1, освен в хипотезата, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Видно, ищците са сезирали ответника-застраховател с претенции от 13.11.2018 г. по чл. 380 от КЗ, без да са изпълнили задълженията си по чл. 380, ал. 3 от КЗ да представят данни за банкова сметка. ***. Това води до предвидената в чл. 497, ал. 1, т. 2, предл. I-во от КЗ санкция за кредитора, поради което и лихва ще се дължи за периода след изтичането на тримесечния срок чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същият е изтекъл на 13.02.2019 г., поради което и законна лихва застрахователят дължи от 14.02.2019 г., като претенцията за периода от датата на увреждането – 17.01.2018 г. до 13.02.2019 г., като неоснователна следва да се отхвърли.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и неблагоприятния за ответника изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковите претенции. Ищците А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. са освободени от заплащане на такси и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 1 200 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на предявените от тях двете искови претенции, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 1 200 лв.
Съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищците А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. претендират разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
Ищецът Б.И.И. пък претендира разноски за платена държавна такса в размер на 1 040 лв., 400 лв. внесен депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
В приложените към делото три броя договори за правна защита и съдействие страните по него /А. И. Т., действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., съоветно И.П.П., действаща със съгласието на своята майка А. И. Т. и Б.И.И., от една страна, а от друга - Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ – гр. София/ са уговорили, че ищците са получили безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от дружеството. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищците – посоченото адвокатско дружество, да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 20 000 лв., съответно 10 000 лв. и 3 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 2 100 лв., която сума следва да се изплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените разноски от ищеца Б.И.И. за платена държавна такса и депозити за възнаграждение вещи лица по назначените по делото експертизи (общо 1 440 лв.), но съобразно уважената част от иска, т.е. 166, 15 лв., които да се възложат на ответника.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съобразно отхвърлената част на предявените искове. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат на общо 3 644 лв., от които 3 444 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за възнаграждение за вещо лице, поради което в тежест на ищците следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 1 541,69 лв., предвид отхвърлената част от трите субективно съединени иска.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на А. И. Т., с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба Т. И. Т., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Димитровград, настъпила при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.01.2018г., на път ПП 1-8, при км. 299+572, в землището на гр.Хасково, по вина на застрахования водач на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ******– П. И. Б., с ЕГН **********, по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ******, обективирана в застрахователна полица №BG/02/117002640237, със срок на покритие от 09.10.2017 г. до 08.10.2018г., който договор е бил сключен на 03.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер на иска от 26 000 лв., предявен като частичен от пълния му размер от 200 000 лв. и претенцията за лихва считано от датата на ПТП-то – 17.01.2018 г. до 13.02.2019 г., включително, искът като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на И.П.П., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка А. И. Т., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба Т. И. Т., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Димитровград, настъпила при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.01.2018г., на път ПП 1-8, при км. 299+572, в землището на гр.Хасково, по вина на застрахования водач на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ******– П. И. Б., с ЕГН **********, по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ******, обективирана в застрахователна полица №BG/02/117002640237, със срок на покритие от 09.10.2017 г. до 08.10.2018г., който договор е бил сключен на 03.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер на иска от 26 000 лв., предявен като частичен от пълния му размер от 200 000 лв. и претенцията за лихва считано от датата на ПТП-то – 17.01.2018 г. до 13.02.2019 г., включително, искът като неоснователен ОТХВЪРЛЯ
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Б.И.И., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Т. И. Т., с ЕГН **********, б.ж. на гр. Димитровград, настъпила при застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.01.2018г., на път ПП 1-8, при км. 299+572, в землището на гр.Хасково, по вина на застрахования водач на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ******– П. И. Б., с ЕГН **********, по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ******, обективирана в застрахователна полица №BG/02/117002640237, със срок на покритие от 09.10.2017 г. до 08.10.2018г., който договор е бил сключен на 03.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер на иска от 26 000 лв., предявен като частичен от пълния му размер от 200 000 лв. и претенцията за лихва считано от датата на ПТП-то – 17.01.2018 г. до 13.02.2019 г., включително, искът като неоснователен ОТХВЪРЛЯ
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ – държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ – гр. София, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Клокотница“ № 2а, ет. 8, представлявано от адвокат С. Стефанов Ч. – адвокат при АК-София, с личен № ********** от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, сумата в размер на 2 100 /две хиляди и сто/ лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 73, ал. 1 от ГПК да заплати на Б.И.И., с ЕГН **********,***, съобразно уважената част на предявения от него, сумата в размер на 166,15 лв. /сто шестдесет и шест лева и 15 стотинки/ – направени разноски в хода на първоинстанционното производство разноски за държавна такса и депозит за възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА А. И. Т., с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетната М.М.М., с ЕГН **********, И.П.П., с ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка А. И. Т., с ЕГН ********** и Б.И.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.ов направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 541,69 лв. /хиляда петстотин четиридесет и един лева и 69 стотинки/ – платено адвокатско възнаграждение и внесен депозит за възнаграждение за вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: