Решение по дело №2791/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от Директора на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител гл.ю.к. Т.К., против Решение № 65/07.06.2022 г., постановено по АНД № 179/2021г. на Районен съд – Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 43/16.06.2021 г. на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ /понастоящем – ТД „Митница“ – Варна/, с което на „А.Б. “ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 18 160.61 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В касационната жалба, по подробно изложени съображения, се поддържа, че решението е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна. В условията на евентуалност се отправя искане делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня.

От касатора е депозирана и частна касационна жалба срещу Определение № 124/28.09.2022 г., постановено по АНД № 179/2021 г., по описа на РС – Девня, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК по отношение на разноските, като е оставил без уважение искането на ТД „Митница“ Варна да се измени решението, с което същата е осъдена да заплати на „А.Б. “ ЕООД сумата от 1 540.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и депозит за изготвено в производството експертно заключение. В частната жалба се твърди, че адвокатското възнаграждение се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, като се сочи и недоказаност на неговото плащане, като се позовава на т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените възражения се иска отмяна на горепосоченото определение, а в условията на алтернативност, адвокатското възнаграждение да бъде намалено.

В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител ю.к.М.Х. , поддържа и двете жалби и пледира за уважаването им. Претендира ю.к.възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответникът по касация – „А.Б. “ ЕООД, в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представена чрез пълномощника – адв.Х. писмена молба касационната жалба се оспорва като неоснователна с доводи, изложени в депозираната по делото писмена защита, като се отправя искане да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на касационната жалба в частта й за наличие на растителни мазнини. Счита, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила поради липсата на достатъчно доказателства, което обуславя отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС – Девня от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, приложим по изричното препращане на чл. 63в ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация и в предвидената от закона писмена форма, поради което се явява допустима за разглеждане.

Предмет на съдебен контрол пред въззивния съд е НП № 43/16.06.2021 г. на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ /понастоящем – ТД „Митница“ – Варна/, с което на „А.Б. “ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 18 160. 61 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да отмени процесното НП, съставът на РС – Девня приел за установено, че на 18.12.2020 г. на пристанище „Варна Запад“ са пристигнали осем броя контейнери, натоварени с общо 197 460.00 кг. Бруто тегло „отработено масло от растителен произход за технически цели“ с получател „А.Б. “ ЕООД. За посочената стока била подадена митническа декларация на 23.12.2020 г. № 20BG002002042085R0, с деклариран код по ТАРИК **********, с произход от Обединените арабски емирства и ставка на митото от 2.00%. За описаната стока били начислени държавни вземания в размер на 5 310.12 лв. мито и 54 594.04 лв. ДДС. Поради възникнали съмнения дали декларираната ставка на митото отговаря на тази за декларираната стока била извършена проверка, като били подложени на изследвания в Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ иззети проби от друг аналогичен случай с участието на същото дружество през 2018 г. В представеното от лабораторията заключение на база изпитани 6 показателя е изведено, че стоката представлява негодна за консумация смес от използвани растителни мазнини от термична обработка на храни. Прието било от проверяващите, че установените характеристики на стоката отговарят на стока, по отношение на която е приложим код по ТАРИК **********, която е със ставка на митото в размер на 7.7 %.

С оглед гореизложеното, на дружеството бил съставен АУАН за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, който бил връчен на управителя. В срока по чл.44 ал.1 от АПК били депозирани възражения против констатациите в АУАН, които били обсъдени и счетени за неоснователни от наказващия орган. Възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация, наказващият орган постановил процесното НП № 43/16.06.2021 г.

Въззивният съд е изложил мотиви, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановените срокове и при спазване на административно-производствените правила визирани в ЗАНН, досежно съставянето и връчването на АУАН и на НП. За да отмени процесното НП е приел, че същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, доколкото събраните по делото доказателства, не установяват вмененото нарушение.

Настоящият касационен състав, при извършената служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за които следи служебно по арг. от чл. 218, ал. 2 от АПК, намира обжалваното решение за недопустимо, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото по обжалване или протестиране на посочените в разпоредбата на чл.58д, т. 1 – 3 от ЗАНН актове, пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл.55 ал.2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Посочената разпоредбата е изменена с ДВ бр.109/2020г. и е влязла в сила на 23.12.2021 година, т.е. преди приключване на делото с пледоарии по същество пред въззивната инстанция и преди постановяване на оспореното решение – 07.06.2022г. Същата има процесуалноправен характер и е императивна. С влизането й в сила, въззивният съд е следвало да я приложи, което същият не е сторил.

Обжалваното пред РС – Девня НП е издадено от Директорът на ТД „Митница“ – Варна, който се явява наказващ орган и именно него ДРС е следвало служебно да конституира и призове като ответник във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, след влизане в сила на последната й редакция, считано от 23.12.2021г., като заличи конституирания ответник – учреждението ТД „Митница“ – Варна.

В този смисъл е и задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т.е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Като не е осигурил участието по АНД на наказващия орган – Директорът на ТД „Митница“ – Варна, РД-Девня е провел производство срещу ненадлежна страна, което засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, а последната е абсолютна предпоставка за допустимостта на съдебното решение. това е довело до постановяване на недопустим съдебен акт.

Съгласно на нормата на чл.221 ал.3 от АПК когато решението е недопустимо съдът го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022г. по описа на ВАС, цитираната разпоредба е приложима в производствата по чл. 63в от ЗАНН, каквото е и настоящото.

Предвид изложеното въззивното решение, като недопустимо следва да се обезсили и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Девня.

Горното обуславя извод и за недопустимост и на двете определения, с които съдът се е произнесъл по искането на страните за присъждане на разноски, респ. за изменението им. Разноските са присъдени с Определение № 73/16.06.2022г., с което ТД „Митница“-Варна е осъдена да заплати на „А.Б. “ ЕООД сумата от 1 540.00 лв., а с Определение № 124/28.09.2022 г., по реда на чл.248 от ГПК, ДРС е оставил без уважение искането на страната за изменение на присъдените разноски. На първо място постановяването на тези определения е в рамките на въззивното производство и страните са същите, а както беше посочено и по-горе по тях е участвал ненадлежен ответник. А от друга – отмяната /обезсилването/ на въззивното решение и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане, обуславя същия резултат и по отношения на произнасянията на съда в частта за разноските, предвид и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 221 ал. 3, вр. чл.218 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 65/07.06.2022г., постановено по АНД № 179/2021г. на Районен съд – Девня.

ОБЕЗСИЛВА Определение № 124/28.09.2022г. и Определение № 73/16.06.2022г., постановени по АНД № 179/2021 г. по описа на РС – Девня.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: