№ 16597
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110165839 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата Р. Д. К., ЕГН **********, твърди, е налице сключен договор с
ответника за предоставяне на гаранция № .... от 10.05.2022 г., по силата на който
ответната страна се е задължила да осигури гаранция за изпълнението на задълженията
на ищцата по сключен договор за паричен заем № .... от 10.05.2022 г. с „...“ АД. Сочи,
че в изпълнение на договорните си задължения, дружеството – заемодател и е
предоставило заетата сума на стойност 500 лв. Твърди, че съгласно уговореното по
заемното правоотношение се е задължила да обезпечи договора с гарант – две
физически лица, поръчители, които следва да отговарят на определени условия, или
банкова гаранция. В изпълнение на посоченото, на същата дата, ищцата е сключила
договор за предоставяне на гаранция с ответника, като предоставеното обезпечение,
предмет на договора, се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя. С оглед приетите обезпечително –
гаранционни функции от страна на ответника, ищцата се е задължила да заплаща на
дружеството – ответник стойността на предоставената услуга, чрез разсрочено
плащане, дължимо ведно с месечната вноска по договора за потребителски кредит.
Сочи, че съгласно договора за поръчителство е следвало да предоставя дължимите
парични суми за предоставената услуга на дружеството – заемодател, което от своя
страна, било упълномощено от ответника да събира в негова полза сумите, предмет на
договора за поръчителство. Твърди, че задължението по заемното правоотношение е
погасено, като сочи че договорът за поръчителство има характеристиката на акцесорен
спрямо договора за потребителски кредит, от което следва че действието му е
1
обусловено от валидността на облигационното отношение с „...“ АД. Отбелязва, че
дружеството – кредитодател е едноличен собственик на капитала на „....“ ЕООД, като
сочи че двете дружества са свързани лица. Твърди, че изискването на кредитодателя за
предоставяне на гаранция, съгласно чл. 4 от договора, налага изпълнението на трудно
осъществими условия от потребителя, като в същото време е неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране. Поддържа, че посоченото изискване е
предвидено с цел да насочи потребителя към сключването на договор за обезпечение с
одобрено от кредитодателя дружество, което в настоящия случай е и свързано лице.
Намира посоченото за скрито възнаграждение, уговорено в полза на кредитодателя,
което не е включено в посочения годишен процент на разходите /ГПР/ към договора за
кредит, което по своята същност счита за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази
връзка, сочи че според чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в съдържанието му не е посочен ГПР и общата сума, дължима от
потребителя. Твърди, че печалбата на ответника от извършваната от него търговска
дейност се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „...“ АД, поради
което има характера на допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя. Във
връзка с изложеното, поддържа че договорът за поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Навежда доводи за нищожност на договора и поради
противоречието му с нормативните изисквания на чл. 138 – чл. 148 ЗЗД, както и с
оглед липсата на основание за сключване на договора, доколкото в нейна полза не е
налице предоставена услуга от ответника. Моли съда да прогласи нищожността на
сключения договор, съответно да осъди ответника да й заплати частично предявеното
вземане на стойност 50 лв. от общо 158,64 лв., представляващи недължимо заплатено
възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба.
Счита, че предявеният от ищцата иск е недопустим поради липсата на правен интерес,
респективно оспорва допустимостта му при твърдение, че съединяването на
установителен и осъдителен иск при наличието на идентичност на спорния предмет не
се допуска. В условията на евентуалност, в случай че предявеният иск бъде приет от
съда като допустим, излага аргументи относно оспорването на неговата основателност.
Намира за недоказано твърдението на ищцата относно наличието на сключен договор,
доколкото такъв не е приложен към исковата молба. Навежда доводи, че предметът на
дейността му е свързан с предоставяне на гаранционни сделки по занятие, за което
обстоятелство следва да получава възнаграждение от потребителя. Твърди, че ищцата е
имала интерес от сключването на договора доколкото същият гарантира изпълнението
й по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство следва да заплати
стойността на предоставената услуга. Счита, че твърдението на ищцата за нищожност
на договора поради накърняване на добрите нрави е абстрактно като липсва
конкретизация относно обстоятелството кои морални принципи биват накърнени.
Поддържа, че дължимото възнаграждение за предоставената услуга е съобразено с
преценката на риска при обезпечаването на чужд дълг. Сочи, че съгласно договорът за
потребителски кредит за ищцата е била налице възможност да избере по какъв начин
да обезпечи дълга си, като това нейно право зависи от собствената й преценка. В
допълнение, отбелязва че аргументите в подкрепа на твърдението за недействителност
на договора за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на ЗПК не са
относими към настоящото искане, доколкото касаят отделно правоотношение. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Обективира
искане за разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
2
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД. Ищцата претендира прогласяване на нищожността на
сключения договор за предоставяне на гаранция от ответника, както и заплащане на
частично предявено вземане на стойност 50 лв., представляващо недължимо платено
възнаграждение по договора.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото,
пълно и главно, наличието на сключен с ответника договор за предоставяне на
гаранция, респективно основанията поради които счита, че същият е нищожен. По
отношение на осъдителната претенция следва да докаже, че е налице неоснователно
разместване на имуществени блага, съответно заплащането на възнаграждението по
договора.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
основанието за получаване на възнаграждение по процесния договор.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно предявените искови
претенции.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в срок до първото съдебно заседание да
представи заверен препис от договор за предоставяне на гаранция № ...., сключен с
ищцата, ведно с приложенията към него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответната
страна да представи справки от счетоводството си, на основание чл. 190 ГПК.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „...“ АД, ЕИК ******, като
трето лице - помагач на ищцата, като го ЗАДЪЛЖАВА в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи заверени преписи от договор за паричен заем
№ .... от 10.05.2022г., сключен с ищцата, ведно с приложимите към него погасителен
план и стандартен европейски формуляр, разписки и извадка от счетоводните книги.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит от 350 лв., платими от ищцата в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 190 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
3
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2023
г. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4