Р E Ш Е Н И Е
№ 278
гр.Плевен, 26.05.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 298 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 105 от 17.03.2021 г., постановено по НАХД
№ 256 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-004859/13.11.2020г. на Началник сектор “Пътна полиция”
при ОД на МВР -Плевен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на З.И.У. ***, са наложени административни
наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо шест
точки, за нарушения по чл.137А и чл.103 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от З.И.У.,
в която се посочва, че съдът е счел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да обосновават отмяната на НП
в обжалваната част, въпреки подробно развитите доводи в тази насока. Посочва се
още, не е обсъдил нито едно от възраженията, изложени както в депозираната
жалба, така и в АУАН, поради което съдебният акт е лишен от мотиви, което по
същество прави същия немотивиран и необоснован на събраните в хода на делото
доказателства. Посочва се също, че съдът съгласно чл.314 от НПК служебно
просторно е обсъдил въпросите относно законосъобразността на обжалваното НП в
необжалваната му част, но не и обжалваната фактическа обстановка по мястото на
подаване на сигнала и тежестта на нарушението, с оглед на което за касатора възниква
правен интерес от обжалването на съдебния акт. Счита се, че изложената от
касатора фактическа обстановка изобщо не е разгледана по същество от съда, нито
са налице каквито и да било изводи на същия, въз основа на какви доказателства
не приема същата за обективна. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви, защо
счита, че касаторът е възприел подаденият от полицейските органи сигнал със
стоп палка, когато самите полицаи не сочат такива твърдения. Сочи се, че от
разпита на актосъставителя Р., е видно че той е подал сигнал в момента, в който
касаторът излиза, след ляв завой от първото кръстовище и предполага, че го е
възприел, а свидетелят К. няма спомени за случая. Твърди се, че обратно на това
съдът приема, че актосъставителят и свидетелят са категорични в това, че на
жалбоподателя е подаден сигнал със стоп палка по образец, но последният не е
спрял на посоченото място от контролния орган, а е продължил движението си. Счита
се, че в кориците на делото няма такива твърдения и сами по себе си тези изводи
на съда не почиват на обективните факти. Касаторът посочва, че ясно е описал
фактическата обстановка в деня на нарушението, като в сутрешния час пик при
наличните на по две колони от автомобили в посока, за него е било фактически
невъзможно да възприема какъвто и да било сигнал, когато се движа в лявата
лента и до него от дясно има колона автомобили, а патрулът на КАТ може да
подава сигнал на всеки един от участниците в движението в този момент
(неустановен брой коли) и това не означава, че всички следва да спрат, а и няма
и как да се получи. Счита се, че не се подкрепя от нито едно доказателство по
делото изводът на съда за възприемане на сигнала. Сочи се, че не става ясно от къде
съдът е установил, че независимо от възприетия сигнал касаторът е отказал да
се подчиня и да спре на контролните органи. Касаторът не оспорва нарушението
свързано с липсата на колан и твърди, че ако е видял сигнала е щял да спре, а
не да има санкция и за още едно нарушение. Твърди се още, че съдът не е обсъдил
възражението, че наложената санкция е прекомерна с оглед вида и тежестта на
нарушението, като е насочил вниманието си към справка за нарушител предоставена
от МВР, в която има записи от преди 20г. Счита се, че двете нарушения от 2020
г. (едното от които е обжалваното) не са достатъчни, за да се обоснове
налагането на санкция в максимален размер. Посочва се, че касаторът е
притежавал Талон за водач без нарушения т.нар. „Златен талон”, което
опровергава извода на съда за системност на извършваните нарушения, като
останалите нарушения в справката са по издадени фишове, свързани основно с
паркиране или превишения на скоростта. В заключение се моли да бъде отменено обжалваното решение, с което е
потвърдено издаденото НП в обжалваната част.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът З.И.У. се явява лично и
моли касационната жалба да бъде уважена, като навежда доводите изложени в нея.
Алтернативно моли наложената с наказателното постановление глоба за неспиране
на подаден сигнал да бъде намалена до определения в закона минимум.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на У. за това, че на 03.11.2020г. в
09:27часа в гр.Плевен, ул.“Стоян Заимов“
до №2 с посока на движение към ул.“Вардар“, като водач на л.а. Нисан
Ноте с рег.№******* извършва следното: Управлява МПС като не използва
обезопасителен колан по време на управлението на автомобила, с който е
оборудван; При подаден сигнал със стоп палка по образец на ул.“Стоян Заимов“ до
№2 от контролен орган, не спира на посоченото място и продължава движението си по ул.“Вардар“,
където спира до №3; Водачът пътува сам в автомобила. Нарушенията са квалифицирани
по чл.137А ал.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП.
За да потвърди
изцяло наказателното постановление районния съд е приел, че описаната в акта и
НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Приел е, че У. е извършил вмененото му нарушение по чл.137А ал.1
от ЗДвП – да управлява МПС без поставен обезопасителен колан по време на
движение, което лицето и не оспорва. Счел е още, че по безспорен начин е
установено, че водачът е извършил и вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП. В
тази връзка е посочил, че от свидетелските показания се установява, че на У., в
качеството на водач на МПС, е бил подаден своевременно ясен сигнал със
Стоп-палка по обр.С-8 от униформен служител на МВР, като полицейският служител,
подаващ сигнала за спиране, е бил застанал срещу движението на управлявания
автомобил, а у водача на последния е оформено убеждението, че този сигнал за
спиране е предназначен за него и той следва да спре най-вдясно на пътното
платно или на посоченото от контролния орган място. Предвид последното е счел,
че неспирането на подадения сигнал от униформен служител следва да бъде
квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган
за контрол и регулиране на движението, поради което У. е осъществил състава на
нарушение по чл.103 от ЗДвП. Приел е, че правилно е индивидуализирано
наказанието, както и правилно е определен неговия размер, като е взето предвид
налаганите наказания за нарушения по ЗДвП. Приел е още, че при съставяне на
акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН, които да нарушават правото на защита на лицето.
Решението в частта, с която е потвърдено НП по
отношение нарушената разпоредба на чл.137А ал.1 от ЗДвП е недопустимо и следва
да бъде обезсилено. С жалбата си пред РС-Плевен У. е обжалвал Наказателно
постановление № 20-0938-004859/13.11.2020г. само частично, както изрично е
посочено в нея, че това е в частта за вмененото му нарушение по чл.103 от ЗДвП,
като относно нарушение по чл.137А ал. 1 от ЗДвП постановлението е влязло в
законна сила и глобата е заплатена. Районният съд се е произнесъл за
законосъобразността на наказателното постановление изцяло, без да е сезиран за
това с жалбата. Ето защо решението в тази му част следва да бъде обезсилено.
Решението в частта, с което е потвърдено НП за
нарушението по чл.103 от ЗДвП е неправилно и необосновано на доказателствата по
делото. Както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция от страна на
водача У. се оспорва твърдението, че сигналът на контролните органи е бил
своевременно и ясно подаден спрямо него, като сочи, че не е възприел сигнала за
спиране, а едва следва като е направил десен завой в ул.“Вардар“ е видял след
него патрулния автомобил със светлинен сигнал и незабавно е спрял. От
свидетелските показания на актосъставителя Р. се установява, че водачът на МПС
е бил на около тридесет метра от кръстовището до мястото, където е бил спрян
служебния автомобил – пред хотел „Сити“, както и че сигналът е подаден със
стоп-палка. Остава недоказан, обаче, фактът, че водачът У. е възприел
подаденият спрямо него сигнал. Дори св.Р. не показва категоричност в своите
показания относно възприятията на водача. Той изразява предположение за това –
„Предполагам, че ме е възприел.“. Другият свидетел – св.К., заявява, че няма
спомен. Ето защо, настоящият състав счита, че при оспорване от страна на
касатора на изложените в акта и НП факти касаещи вмененото нарушение по чл.103
от ЗДвП, и липса на категорични доказателства, че водачът на МПС е възприел подадения
сигнал и не е изпълнил задължението си по
чл.103, то нарушението се явява недоказано, поради което НП в тази част следва
да бъде отменено.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба, че съдебният акт е лишен от мотиви по
отношение нарушението по чл.103 от ЗДвП. Изложени са подробни такива за начина
на подаване на сигнала за спиране и неизпълнение на задължението на водача по
чл.103 от ЗДвП, но както бе посочено и по-горе изводите за доказаност на това нарушение не
отговарят на събраните по делото доказателства. Решението на районния съд
следва да бъде отменено в тази част, като бъде отменено и НП по отношение
нарушението по чл.103 от ЗДвП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.3 и чл.221 ал.2 пр.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 105 от 17.03.2021 г., постановено
по НАХД № 256 по описа за 2021г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0938-004859/13.11.2020г. на Началник
сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР –Плевен в частта, с което на основание
чл.183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на З.И.У. ***, е наложено административни
наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо шест точки, за нарушение
по чл.137А от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Решение № 105 от 17.03.2021г., постановено по
НАХД № 256 по описа за 2021г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 20-0938-004859/13.11.2020г. на Началник
сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР –Плевен в частта, с което на основание
чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на З.И.У. ***, е наложено административни наказания
глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за три месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0938-004859/13.11.2020г. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
–Плевен в частта, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на З.И.У. ***,
е наложено административни наказания глоба в размер на 150 /сто и петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение по чл.103
от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/