М О Т И В И
към Решение № 35 / 10.03.2020г. по АНХ
дело № 72/2020 година
на РАЙОНЕН СЪД – гр.Айтос
Производството е образувано по Постановление № 280/19/10.02.2020г.
на Районна прокуратура-Айтос – с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на адм. наказание по чл.78А от НК на обвиняемия
К.С.А., роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН
**********, по обвинение в това, че на неустановена дата и месец през 2017 г., след навършване на пълнолетие на А. ***,
в дома на родителите си Т. А. Т. и С. Н. А., като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило към този
момент 16 годишна възраст, а именно лицето М. А. А., родена на ***г. /ЕГН **********/,
като това фактическо състояние продължило до навършване на 16 годишна възраст
на А. на 02.04.2018 г. и е останало
непроменено и към датата на повдигане на обвинението на А. на 03.09.2019 г. – престъпление по чл.191 ал.1 от
Наказателния кодекс. (НК).
Районна прокуратура – Айтос,чрез представителя си
прокурор Милена Стойчева в съдебно заседание поддържа постановлението. Излага
становище, че в хода на настоящото производство са събрани доказателства, които
преценявани поотделно и в тяхната съвкупност водят до извода, че обвиняемият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно за това,
че като пълнолетно лице е заживял с лице от женски пол, което не е навършило 16
годишна възраст.
Твърди, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК, поради което предлага обвиняемият да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 191 от НК, след
което и да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание глоба в
минималния размер от 1 000,00 /хиляда/ лева.
Обвиняемият К.С.А., редовно призован, не се явява в
съдебно заседание.
Предложението на РП-Айтос е с правно основание чл.375
от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК).
След съвкупна преценка на доказателствата, събрани по
делото и на разпоредбите на закона, Районен съд - гр.Айтос, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Обвиняемият К.С.А. е роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, български гражданин, със средно образование, неженен и неосъждан, съгласно
представеното справка за съдимост.
Не е спорно по делото, че свидетелката М. А. А. е родена на *** г.,
т.е. към момента е непълнолетна. На
неустановена по делото дата, месец и година А. се запознала със обв. К.С.А.. Двамата
се харесали, започнали да подържат близки приятелски, а впоследствие и интимни отношения. Впоследствие решили по
взаимно съгласие да заживеят на съпружески начала в дома на родителите на А.
- Т. А. Т. и С. Н. А.,***. Съвместното съжителстване било осъществено на
горепосочения адрес на неустановена точно дата, след навършване на пълнолетие на А. на
26.10.2017 г. Към онзи момент М. А. А. нямала навършени 16 години. От датата на
заживяване до навършване на 16 годишна възраст на А. на 02.04.2018г. това
фактическа положение останало непроменено, като
продължило и към датата на повдигане на обвинението на А. на 03.09.2019
г. Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемият твърди, че желае да сключи граждански брак с М. А., но майката на непълнолетната отказвала да даде
съгласие за това. От съвместното им съжителство на 10.04.2019 г. се родило
дете на име Т., което не е припознато от А..
С оглед гореизложеното се установява заживяване на съпружески начала
между лице от мъжки пол и такова от женски, ненавършило към онзи момент 16
години, без сключен брак, поради което деянието осъществява състава на престъпление по чл.
191, ал. 1 от НК
Разпитан като обвиняем в ДП К.С.А. е заявил, че разбира обвинението и
описал подробно поведението си.
Според показанията на разпитаните
свидетели съжителството им е станало доброволно, пo
тяхно взаимно съгласие, без да е имало договорки между родителите им пo отношение на заживяването.
А. знаел за възрастта на М. А. /че към този момент същата няма навършени 16 г./. Въпреки това той
решил да заживее с нея на семейни начала. Двамата заживели съпружески в дома на родителите
на обвиняемия.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства. Проведени са разпити на
свидетели, отразени в протоколи за разпит, приложени по ДП. Приложена е справка
за съдимост на обвиняемия, от която е видно, че не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност.
Разпитан в хода на досъдебното и съдебното производство
обвиняемият К.А. признава верността на гореописаната фактическа
обстановка. Изразява съжаление и обяснява престъпното си поведение със силните
чувства, които изпитвал към момичето, въпреки че бил наясно с ниската и възраст
/15-годишна към момента на деянието/.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
за безспорно, че с извършеното К. С.А. е осъществил, както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъпление чл.191 ал.1 от НК.
Налице са предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК,
доколкото за извършеното от дееца престъпление по чл.191 ал.1 от НК законът
предвижда наказание Лишаване от свобода, чийто размер е до „две години” или
„Пробация”, както и „Обществено порицание”. Изложеното сочи, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност, като за извършеното деяние следва да му бъде наложено
административно наказание “глоба”, определено в границите, установени в закона
в разпоредбата на чл. 78а от НК - от 1000,00 лв. до 5000,00 лв. Съдът съобрази
конкретната степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца – 20
годишен младеж и счете, че на същия следва да бъде наложена глоба към
минималния размер, а именно от 1 000,00 /хиляда/ лева.
Не са налице констатирани отегчаващи вината
обстоятелства, поради което съдът намира, че санкция в посочения размер най - добре
би постигнала необходимото предупредително и превъзпитателно въздействие.
Според настоящия състав същата съответства на характера и степента на
обществена опасност на деянието и дееца и в максимална степен обезпечава целите
на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от Наказателния
кодекс.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а вр. чл.191, ал.4 от НК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: