Решение по дело №760/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 328
Дата: 1 декември 2022 г. (в сила от 1 декември 2022 г.)
Съдия: Гергана Кузманова
Дело: 20225440100760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Смолян, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100760 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена ”****“ ЕАД гр.София
против „***” гр.София, в която се твърди от ищеца, че на 21.09.2021г., около 11,30 часа при
движение по пътя от курортен комплекс Пампорово в посока към град Смолян, в района на
ресторант „****", водачът Ю. Е. К., управлявайки лек автомобил „***" с per. №*** е
попаднала в необозначена и необезопасена дупка на платното за движение, вследствие на
което се е спукала предна дясна гума на автомобила.
За лек автомобил „***" с per. №*** е имало валидно сключена застраховка „Каско+"
с „***" ЕАД, обективирана в застрахователна полица №*** от 03.11.2020 г. със срок на
действие от 00,00 часа на 04.11.2020 г. до 23,59 часа на 03.11.2021 г. Непосредствено след
настъпване на описаното по-горе пътнотранспортно произшествие, собственикът на
повредения лек автомобил е отправил уведомление за щета до застрахователя. След като е
било уведомено за настъпване на застрахователното събитие, ищцовото дружество е
образувало преписка по щета №***. Повредите по лек автомобил „***" с per. №*** са били
констатирани с извършен в деня на настъпване на ПТП опис на уврежданията от
представители на застрахователя, като е било установено, че е повредена: Гума предна
дясна, марка и модел „***" - ***. В извършената калкулация по процесната щета, разходите
за отстраняване на повредите по автомобила са били определени на обща стойност от 536,81
лева. В деня на настъпване на инцидента, автомобилът е бил закаран до автомобилен сервиз
„**" ООД, ЕИК ***. В сервиза е бил извършен ремонт на автомобила, за който е била
издадена фактура №41364/21.09.2021 г., в която са посочени извършените услуги и тяхната
стойност, както следва: • Гума *** - 433,33 лева; • Сваляне и качване на гуми - 4,67 лева; •
1
Демонтаж и монтаж - 4,67 лева; • Баланс гума - 4,67 лева. Общата стойност на разходите за
ремонта на автомобила е била в размер на 447,34 лева, към която сума е начислен и 20%
ДДС в размер на 89,47 лева. Общо платената сума за отстраняване повредите по автомобила
възлиза на 536,81 лева. За процесната щета застрахователят е съставил и ликвидационен акт,
в който е било определено застрахователно обезщетение в размер на 536,81 лева. С
преводно нареждане от 05.10.2021 г , ищцовото дружество е изплатило по банкова сметка на
Ю. Е. К. застрахователно обезщетение в размер на 536,81 лева. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Твърди се от ищеца, че е изпратил регресна покана до ответника *** чрез
Областно пътно управление - град Смолян, с изх. №0-92-16217 от 23.12.2021 г., с която е
предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата от 551,81 лева, от която 536,81
лева изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и 15,00 лева ликвидационни разходи.
Регресната покана е получена от *** - град Смолян на 29.01.2022 г., видно от приложеното с
исковата молба известие за доставяне. ***, чрез Областно пътно управление - град Смолян е
изпратила съобщение с изх. №53-00-51/31.01.2022 г. до „***" ЕАД, с което е уведомила
ищцовото дружество, че счита претенцията за неоснователна и отказва да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. На основание чл.84, ал.1, изр. първо от ЗЗД
„Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му." Предоставеният с регресната покана 15-дневен срок е изтекъл на 14.02.2022
г., поради което ответникът дължи мораторна лихва върху главницата в размер на 8,65 лева,
считано от 15.02.2022 г. до 13.04.2022 г. - датата на депозиране на настоящата искова молба
в съда.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 545,46 лева, от която 536,81 лева платено от застрахователя обезщетение и
8,65 лева мораторна лихва за периода от 15.02.2022 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и за разноски по водене на делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който
оспорва иска, като твърди, че няма причинна връзка между противоправното бездействие на
служителите на Агенция „***" и настъпилият вредоносен резултат за ищеца, както се
твърди в исковата молба. От представените от ищеца доказателства за настъпилото на
21.09.2021 г. ПТП, не става ясно точното място на пътнотранспортното произшествие,
астрономическото часово време, метеорологичните условия, скоростта, с която се е движел
автомобила по време на произшествието, както и поведението на насрещно движещия се
автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други
съществени фактори, определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на
чл.20 от ЗДвП, Представените с исковата молба уведомление за щета, обяснение на водача,
опис заключение по щета, в частта си относно механизма на причиняване вреда, доколкото в
2
тази си част е съставена по данни на водача на увреденото МПС не се ползва с обвързваща
сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на ангажиране
на имуществена отговорност следва да се докажат съобразно правилата на доказването с
пълно и главно доказване от страната, която черпи права от тези обстоятелства - ищеца по
главния иск. Всички обстоятелства, около възникването на пътно-транспортното
произшествие, в иска на ищеца се основават единствено на твърденията на водача на
увредения автомобил, който е заинтересувано лице съгласно чл.172 ГПК и в случая е
нормално да твърди обстоятелства, които изключват неговото виновно поведение. В случая,
водача е проявил небрежност при управлението на автомобила, нарушил е разпоредбата на
чл. 20, ал.2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Оспорва и размера на посочените вреди. Не съставлява доказателство за размера на
настъпилите вреди, както и за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди, представеното по делото опис-заключение на застрахователно
дружество и калкулация по петенцията. Тези документи са съставени от служители на
застрахователно дружество, удостоверява изгодни за издателя си факти и по същество
представляват една декларация, която по нищо не се отличава от твърденията на ищеца в
процеса, които сами по себе си подлежат на доказване. Други доказателства ищеца не
ангажира за установяването на тези факти, които са правопораждащи по отношение на
правото на ищеца да получи претендираните суми. Уврежданията по автомобила, за които
ищецът претендира, могат да се дължат на сочената от него причина, но могат да се дължат
и на друг фактор, което съмнение не е елиминирано с посоченото доказване. При
определяне на размера на обезщетението в контекста на разпоредбата на чл. 53 ЗЗД и
отчитайки представените с исковата молба доказателства, счита поведението на водача на
процесния автомобил, като допринасящо за настъпване на произшествието, така в случай, че
съда уважи главния иск, следва да се намали претендираното обезщетение на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Исковата претенция е неоснователна, поради това, че ** - София, чрез
специализирано звено *** - Смолян, по никакъв начин не е допринесла за възникването на
сочената вреда, нито нейни длъжностни лица имат вина за настъпването им. Ако такова
действително има, то е само и единствено по вина на водача, тъй като не е спазил
задълженията си по чл. 20 от ЗДвП, да се движи с безопасна скорост и да е в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие.
В с.з. ищецът поддържа иска чрез пълномощника си адв.П., преупълномощен от
адв.М.
Ответникът не изпраща представител.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, на становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Представена е застрахователна полица №***, видно от която лек автомобил марка
3
„***“ с рег. № *** е бил застрахован в иищцовото дружество по застрахователен договор за
автомобилна застраховка „Каско +“ със срок на застраховката - от 00,00 часа на
04.11.2020г. до 23,59 часа на 03.11.2021г.
На 21.09.2021г. от Ю. Е. К. - водач на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***
пред застрахователя е подадено Уведомление за щета, с посочени в уведомлението данни за
събитието: на 21.09.2021г. в 11,30ч. по пътя от к.к.П. за гр.Смолян до р-нт **** лекия
автомобил е попаднал в дупка на пътя, в следствие на което е спукана предна дясна гума на
автомобила.
Въз основа на уведомлението в ищцовото дружество е образувана преписка по щета
№***/21.09.2021г.. Въз основа на опис-заключение по щета и експертна оценка
застрахователят е установил, че на автомобила е причинена щета- спукана предна дясна
гума и е определил стойността на щетата в размер на 536,81лв. Посочената сума е
изплатена на собственика на увредения автомобил на 05.10.2021г. по банков път, видно от
преводно нареждане на л.16 от делото.
До ответника е изпратена регресна покана от ищеца , връчена на 19.01.2022г. , като
ответникът е отказал да извърши плащане, видно от изпратения отговор от 04.02.2022г.
От заключението по д***сната и изслушана по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява следното: От техническа гледна точка при описания механизъм от
влизането в дупката на лекия автомобил е възможно да настъпят повредите по автомобила -
унищожаването на предна дясна гума. Налице е причинна връзка между механизма на ПТП
и настъпилите повреди по автомобила. Причинените щети по лек автомобил марка и модел
„***“ с рег.№ *** — материали по пазарни цени като нови — алтернативни, както и труда
на извършения ремонт с ДДС, необходими за пълното възстановяване на автомобила
възлизат на 589,60 лв.
Разпитана, свидетелката Ю. К. сочи, че има имот в к.к. П., като през месец
септември 2021г. е пътувала от к.к. П. към гр.Смолян с цел да пазарува и да си направи
разходка. По пътя, малко след параклиса „***“ имало много голяма и дълбока дупка. По-
надолу усетила, че гумата на колата й е спукана. Като пристигнала в гр.Смолян се обадила
на Български автомобилен съюз, тъй като има златна карта. Веднага й доставили камион,
натоварили колата и я закарали до ***, за да видят, какво се е случило и да оценят щетите.
Закарали я в сервиз , с който работят, където спуканата гума била сменена. Свидетелката
посочва, че е от София, не познава добре района затова при попълване на заявлението за
щета пред застрахователя се доверила на служителя, който определил мястото на инцидента
–около р-нт *** като е категорична, че дупката на пътното платно, през която минала и
спукала гумата е по същия пат- Пампорово- Смолян, в райнона на параклиса св.***. Сочи,
че се е движила от к.к. Пампорово към гр.Смолян със скорост 60-70 км.ч. Дупката не е била
обозначена по никакъв начин. Трудно може да се види дупката, тъй като се навлиза в завоя.
Нямало е как да избегне дупката, защото не я е забелязала и е нямало реакция от нейна
страна. Друг автомобил е нямало, който да е заобикаляла. Била е сама на пътя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
4
изводи:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо по делото ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение,
както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените
вреди на автомобила и размера на обезщетението.
От представените и неоспорени по делото доказателства, в т.ч. застрахователна
полица, се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение с
ищцовото дружество по отношение на увредения лек автомобил ”***” с рег.№*** към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Установи се от представеното
платежно нареждане, че на 05.10.2021г. от ищеца- застраховател е заплатена стойността на
щетата на собственика на увредения автомобил. Няма данни, както и твърдения, ответникът
да е заплатил тази сума на застрахователя.
Правото на застрахователя по застраховка “Каско” да иска от третото лице,
причинило повредата на застрахованата вещ е регресно право. Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или
2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни
действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил
работа.
Безспорно по делото се установи, че на 21.09.2021г. е настъпило ПТП с материални
щети в резултат от попадане на лек автомобил ”***” с рег.№*** в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно по пътя от к.к.Пампорово до гр.Смолян, който
ответникът не оспорва, че е път от репибликанската пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна
5
собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се
управляват от Агенция „***”. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗП Агенцията
поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на
движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на
пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа
отчетност на пътищата, а чл.75, ал.3 от ЗУТ въвежда изискването транспортната техническа
инфраструктура да осигурява най-добри условия за удобен, безопасен и икономичен
транспорт на пътници и товари и за достъпност на лица с увреждания, при опазване на
околната среда. Освен това, разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства.
С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от
Агенция „***”, чрез съответните длъжностни лица. В случая безспорно е установено, че по
път от републиканската пътна мрежа / к.к.Пампорово- Смолян/ , е била налице дупка на
пътното платно – необезопасена и необозначена, затрудняваща движението на превозни
средства, като по този начин е налице неизпълнение на задълженията, произтичащи от
закона – чл.29 и чл.30 от ЗП и чл.75, ал.3 от ЗУТ. Не се установи наличие на поставени по
пътя знаци, означаващи наличие на неравности на пътното платно. За ангажиране на
отговорността на Агенция „***” по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи виновно
неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение
за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт.
Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е
установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението
на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се
предполага до доказване на противното, а такова обратно доказване в настоящото
производство не е извършено.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице,
безспорно се установява причинната връзка между противоправното бездействие Агенция
„***” да изпълни нормативно вменените му задължения и вредоносния резултат – настъпило
ПТП с материални щети. По безспорен начин се установи от заключението на вещото лице,
че причината за ПТП е преминаването на лекия автомобил през дупка на пътното платно, а
тя е резултат от неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътната настилка
в изправност и да отстрани своевременно образувалата се на пътя дупка. От събраните по
делото доказателства- заключението на вещото лице и показанията на свидетеля К. не се
установяват възраженията на ответника за съпричиняване на ПТП от водача на увреденото
6
МПС поради нарушение от водача на лекия автомобил на разпоредбата на чл.20 ал.2 от
ЗДвП. Следва да се отбележи, че задължение на ответника е за обозначава и обезопасява
дупките на пътя с цел осигуряване на безопасни условия за движение, а не е задължение на
водачите да знаят съществуващите по пътното платно дупки, за да избягват преминаване
през тези участъци.
Установи се също и претърпяна вреда, която е пряка и непосредствена последица
от увреждането, чийто размер според неоспореното заключение на вещото лице възлиза на
сумата 589,60 лв. Застрахователят е изплатил обезщетение на собственика на увредения
автомобил в размер на исковата сума от 545,46лв., което е по-малко от необходимата сума за
възстановяване на щетите.
С плащането на застрахователно обезщетение и встъпването на застрахователя в
правата на застрахованото лице срещу ответника – възложител на работа, при или по повод
на която са възникнали щетите, са налице условията за ангажиране на отговорността
ответната Агенция „***” по отношение на застрахователя, съгласно разпоредбата на чл.410
ал.1 т.2 от КЗ.
С оглед изложеното съдът намира главният иск за основателен и доказан, поради
което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 545,46 лв.- главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №***/21.09.2021г.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху посочената главница следва да се присъди и
законната лихва за забава от 15.02.2022г. до датата на предяваване на иска-13.04.2022г. в
размер на 8,65лв., ведно със законната лихва върху главницата от 13.04.2022г. до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора , на осн.чл.81 във вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
700,00 лв., от които 100,00 лв. за ДТ, 360,00лв. за адв. възнаграждение , 180,00 лв. за СТЕ и
60,00лв. депозит за свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „***”, със седалище и адрес на управление: ** да заплати на
“*** ” ЕАД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К. Х.
Ч. и Б. А. В. сумата от от 545,46 лв.- главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета №***/21.09.2021г. , сумата от 8,65 лв., представляваща лихви за
забава за периода 15.02.2022г. до 13.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска-13.04.2022г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 700,00 лв., представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
7
срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8