ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. К., 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно
дело № 20225100600298 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 377 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с 341 ал.2 от
НПК и се движи по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е по постъпил частен протест, подаден от прокурор при РП
– К., против Разпореждане № 1375/08.12.2022 год., постановено по Н.а.х.дело
№ 1082/2022 год. по описа на К. районен съд, с което на основание чл.377
ал.1, във вр. с чл. 249 ал.4 т.1 от НПК е прекратено съдебното производство
по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, посочени в
обстоятелствената част на разпореждането.
В частния протест прокурорът от РП – К. изразява становище, че
разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че в постановлението на РП - К. подробно била
описана извършваната от обвиняемия търговска дейност в периода от 2013
год. до 2017 год., като до регистрацията му на 14.12.2016 год. като ЕТ „К. - Б.
- Н. М.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.К.,
бул.„Б.“ № **, вх.„*“, ет.*, ап.*, същият не е водел текущо счетоводно
отчитане, съгласно Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и не е
регистрирал електронен касов апарат с фискална памет. Твърди в протеста
също, че в конкретния случай неплатежоспособността касаела
1
публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската дейност
на обвиняемия, които били установени с влязъл в сила ревизионен акт. В
постановлението по чл.375 от НПК подробно била описана хронологията на
ревизионното производство, издадените актове от ТД на НАП - П., тяхното
връчване и оспорване от страна на обвиняемия Н. М.; приложени били и
копия на материалите по изпълнително дело № *********/2018 год. по описа
на ТД на НАП - П., офис Х., от които били видни предприетите мерки за
обезпечаване и събиране на вземанията и съобщаването им на обвиняемия.
Прокурорът твърди в протеста, че с влизане в сила на ревизионен акт № Р -
16001618007352 - 091 - 001/17.01.2020 год. на ТД на НАП - П. - на 14.05.2020
год., те придобивали характера на непогасени и изискуеми публичноправни
задължения, тъй като до този момент са били оспорвани от длъжника, като от
този момент обвиняемият е изпаднал в забава и предвид липсата на каквито и
да било активи за погасяването им, именно това била началната дата на
неговата неплатежоспособност. По изпълнителното дело била събрана пълна
информация за имущественото положение на обвиняемия Н. М. и същата
била отразена в постановлението на РП - К.. Към 14.05.2020 год. обвиняемият
не извършвал търговска дейност, не притежавал недвижимо и движимо
имущество (с изключение на лек автомобил, марка „О.“, модел „А.“ с рeг. №
*******, със застрахователна стойност 1 800 лева), нямал открити банкови
сметки в търговски банки, особени залози, дялове или акции в дружества, не
получавал доходи от трудова дейност. Поради това обстоятелство, с
Разпореждане от 14.12.2020 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП -
П., офис Х. - св. С.Ч., на основание чл.225 от ДОПК производството по
принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело №
*********/2018 год. било прекратено.
Твърди се в частния протест още, че с ревизионен акт на НАП - П. от
17.01.2020 год. по отношение на обвиняемия Н. Х. М. било установено
наличието на непогасени, изискуеми публичноправни задължения, като
липсвали действия от негова страна за погасяване на тези задължения. Това
обуславяло наличието на регламентираната в чл.608 ал.3 от ТЗ презумпция за
неплатежоспособност, изразяваща се в спиране на плащанията. От
материалите по делото било видно, че след влизане в сила на ревизионния акт
на 14.05.2020 год., когато задълженията са станали безспорни и изискуемии, в
30 - дневен срок, считано от 15.05.2020 год. до 15.06.2020 год., обвиняемият
2
Н. М. не бил поискал от ОС - К. откриване на производство по
несъстоятелност и на 16.06.2020 год. е осъществил инкриминираното деяние.
Посочените обстоятелства били изложени в постановлението на РП - К. и
ясно формулирали повдигнатото обвинение от обективна и субективна
страна, поради което подалият протеста прокурор счита връщането на делото
за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия за
неоснователно. Поради тези съображения моли да бъде отменено
обжалваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно.
Обвиняемият Н. Х. М. от с.Ш.П., обл.Х., уведомен за постъпилия частен
протест, чрез връчването му на препис от същия, не е взел отношение по него.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в частния протест,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частният протест е подаден от лице, имащо необходимата процесуална
легитимация, срещу подлежащ на протестиране съдебен акт и в
законоустановения срок, поради което същият е процесуално допустим.
Разгледан по същество, частният протест е основателен.
Производството по Н.а.х.дело № 1082/2022 год. по описа на Районен
съд – К. е образувано въз основа на внесено на 06.12.2022 год. в РС - К.
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.375 от НПК на Н. Х. М. от с.Ш.П., общ.Х.,
обл.Х., за извършено от него престъпление по чл.227б ал.1 от НК - за това, че
на 16.06.2020 год. в гр.К., като търговец – ЕТ „К. - БГ - Н. М.“, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление – гр.К., бул. „Б.“ № **, вх.
„*“, ет.*, ап.*, който е изпаднал в неплатежоспособност, в 30-дневен срок от
спиране на плащанията (от 15.05.2020 год. до 15.06.2020 год.) не е заявил това
пред Окръжен съд – К..
След образуване на делото, определеният съдия-докладчик е
постановил в закрито заседание на 08.12.2022 год. обжалваното в настоящото
производство разпореждане, с което на основание чл.377 ал.1, във вр. с чл.249
ал.4 т.1 от НПК е прекратил съдебното производство по делото и е върнал
същото на РП – К. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на
3
защита на обвиняемия. За да постанови разпореждането си съдията-докладчик
е приел в мотивировъчната част на същото, че прокурорът не е изпълнил
задълженията си да внесе в съда мотивирано постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй
като от описани факти не можело да се разбере защо от тях се прави извода,
че обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.227б ал.1 от НК. Съдът е посочил в разпореждането си,
че за съставомерността на деянието по посочения текст било достатъчно да се
установи, че деецът има качеството търговец, че е налице изпадане в
неплатежоспособност, тъй като не е в състояние да плати изискуемо
публично задължение към държавата, и че в тридесетдневен срок от спиране
на плащанията деецът да не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност. Направил е извода, че в постановлението прокурорът е
описал качеството на обвиняемия, както и непоискването от съда да се открие
производство по несъстоятелност, но при посочване на третото обстоятелство
били допуснати неяснота и противоречия. В разпореждането си съдията –
докладчик е възпроизвел накратко описаната в постановлението фактическа
обстановка, както следва: Н. М. имал сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от
КТ с ЕТ „Р. - Г. Р.“ – гр.К.. Обвиняемият се снабдявал със стоки предимно от
Република Т., които предлагал в сайт в интернет - мрежата за продажба,
които чрез куриерска фирма изпращал на различни адреси и клиенти в
страната, и чрез същият куриер получавал паричните суми с наложен платеж,
в резултат на което реализирал печалби за периода от 01.01.2013 год. до
01.01.2018 год. в размер на 490 937.51 лв. На 14.12.2016 год. обвиняемият бил
вписан като търговец – ЕТ „К. - Б. – Н. М.“, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.К.. На 08.02.2018 год. на обвиняемия Н. М. било
изпратено съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК, с което
бил уведомен за образуване на изпълнително дело № *********/2018 год. по
описа на ТД на НАП - П., офис Х., във връзка с неплатени публични
задължения - наложени с фиш наказания „глоба“ от ОД на МВР – Х., в размер
на 100 лева. Съобщението било получено лично от обвиняемия на 19.02.2018
год. На 30.11.2018 год. със заповед на началник сектор към ТД на НАП - П.
била възложена ревизия за установяване на публичните задължения на
обвиняемия М. за определяне на задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год.; ДОО за
4
самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017 год.; данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013 год. -
31.12.2017 год.; данък върху добавената стойност за периода 01.01.2015 год. -
28.04.2016 год.; ДДС за периода 29.04.2016 год. - 31.12.2017 год.; здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2017
год.; и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода
01.01.2013 год. - 31.12.2017 год. По този повод, на 17.01.2020 год. бил
съставен Ревизионен акт № Р – 16001618007352 - 091- 001/17.01.2020 год.,
който на 14.05.2020 год. влязъл в сила. С този ревизионен акт на НАП - П. от
17.01.2020 год. по отношение на обвиняемия Н. М. било установено
наличието на непогасени и изискуеми публичноправни задължения, за които
той не предприел никакви действия за погасяването им. Към 14.05.2020 год.
той не извършвал търговска дейност, не притежавал недвижимо и движимо
имущество, нямал открити банкови сметки в търговски банки, особени
залози, дялове или акции в дружества, не получавал доходи от трудова
дейност, поради което бил в състояние на неплатежоспособност по смисъла
на чл.608 ал.1 от ТЗ. В 30 - дневен срок от спиране на плащанията, считано от
15.05.2020 год. до 15.06.2020 год., след като изпаднал в
неплатежоспособност, не заявил това обстоятелство пред Окръжен съд – К.,
като не е поискал да се открие производство по несъстоятелност.
При тази фактическа обстановка съдът е намерил, че в постановлението
на прокурора следва да бъдат посочени факти за настъпване на
неплатежоспособност, поради спиране на плащанията, а това в случая не било
сторено. Липсвало изложение на обстоятелства относно конкретния период,
от който той е спрял плащанията, имало ли е такива по това задължение и
кога е последното. Съдът е изложил съображения, че била посочена датата
14.05.2020 год., от която прокурорът броял 30 - дневния срок, но оставал
неизяснен въпросът защо именно това е денят, в който се приема, че
търговецът е изпаднал във фактическа неплатежоспособност, като 14.05.2020
год. била датата на влизане на ревизионния акт в сила, с който се
установявали изискуеми публичноправни задължения за търговеца, но не
била ясна волята на обвинението защо това е датата, на която обвиняемият
според прокурора е изпаднал в неплатежоспособност, поради което е спрял
плащанията си. Не били посочени факти канен ли е да плати, правил ли е
някакво плащане, а единствено прокурорът се е задоволил да посочи, че
5
деецът не е предприел никакви действия за погасяване на задълженията.
Описани били действия по принудително изпълнение във връзка с образувано
още през 2018 год. изпълнително дело от публичен изпълнител на НАП, по
което имало на 12.02.2020 год. и на 26.02.2020 год. присъединяване на
публични задължения, които обаче били различни от твърдяното ликвидно и
изискуемо задължение съгласно влезлия в сила на 14.05.2020 год. ревизионен
акт, тъй като били сторени няколко месеца преди това. Съдът е посочил, че с
изложеното по-горе, отнасящо се до съставомерните признаци на деянието, е
нарушено правото на защита на обвиняемия, защото той е бил лишен от
възможността да разбере за какво е ангажирана наказателната му
отговорност. Развил е също съображения, че съгласно чл.378 ал.3 от НПК
съдът разглеждал делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението, а тъй като в обстоятелствената част на същото, в която
прокурорът не е посочил всички обстоятелства, които обуславят обективните
и субективни признаци на престъплението, а описаните такива създават
затруднения и обърквания, то нямало как съдът да се произнесе, тъй като не
било ясно какви точно са фактическите рамки на обвинението. Направил е
извода, че по този начин представителят на прокуратурата не е изпълнил
задълженията си по чл.375, във вр. с чл.246 ал.2 от НПК да внесе в съда
мотивирано постановление, с което на първо място обвиняемия, а след това и
съда, да разберат за какво престъпление при какви факти е привлечен дееца.
Въз основа на тези съображения, съдията-докладчик е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал делото на прокурора за
изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на
разпореждането.
Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е
неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:
Несъмнено, както в обвинителния акт, така и в постановлението по
чл.375 от НПК е необходимо да се съдържат както всички релевантни факти,
така и всички признаци на престъплението от обективна и субективна страна
и те да са отразени така, че обвиняемия да разбира обвинението по начин,
който му позволява да се защитава адекватно и ефективно, без да е
необходимо да извежда съставомерните признаци на престъплението чрез
умозаключения и по правилата на логиката.
6
Настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд
за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на
обв.Н. Х. М., налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора за отстраняването им, изложени в протестираното
разпореждане досежно липсата на факти и обстоятелства в постановлението
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, относими към осъществяването на твърдяното престъпление от
обвиняемия М. от обективна и субективна страна, са необосновани, а
постановлението отговаря на изискванията за съдържание на същото,
съгласно разпоредбите на чл.375, във вр. с чл.246 ал.2 от НПК, като очертава
ясно фактическите рамки на обвинението и предмета на доказване по делото,
поради което позволява обвиняемият М. да упражни правото си на защита в
пълен обем и по начин, който същия счита за най-ефективен. Това е така, по
следните съображения:
Както правилно е посочил в протестираното разпореждане
първоинстанционният съд, за съставомерността на деянието по чл.227б ал.1
от НК от обективна страна е необходимо да бъде установено, че деецът има
качеството на търговец; същият да е изпаднал в неплатежоспособност, тъй
като не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от
или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане; и в 30 – дневен срок от спиране на плащанията
да не е заявил това пред съответния съд /т.е. престъплението се осъществява
чрез бездействие/; а от субективна страна е необходимо наличието на пряк
умисъл. В постановлението по чл.375 от НПК, въз основа на което е било
образувано първоинстанционното съдебно производство, прокурорът е
посочил подробно и в достатъчен обем необходимите факти и обстоятелства,
обуславящи качеството на търговец на обв.М.; както и е проследил произхода
на публичноправните задължения на същия, възникнали при осъществяване
на търговската му дейност, подробно описвайки хода на проведеното по
отношение на обвиняемия /действащ като търговец/ ревизионно производство
от органите на НАП. Прокурорът е посочил в постановлението още и
7
конкретната дата, на която е приел, че тези задължения са станали безспорни,
изискуеми и окончателно определени по размер – на 14.05.2020 год. /датата
на влизане на ревизионния акт в сила/, като прокурорът е обосновал и защо
приема, че именно на тази дата обв.М. е изпаднал в неплатежоспособност и е
спрял плащанията – тъй като към посочената дата не е осъществявал
търговска дейност, нямал открити банкови сметки в търговски банки, особени
залози, дялове или акции в търговски дружества, не притежавал движимо и
недвижимо имущество /с изключение на лек автомобил „О. А.“ със
застрахователна стойност 1 800 лв./, както и не получавал доходи от трудова
дейност, именно с което е обоснован и извода за невъзможността за
погасяване на публичноправните задължения от обвиняемия. Определен в
постановлението е и 30-дневния срок от твърдяната дата на спиране на
плащанията, в който според прокурора обвиняемият е следвало да заяви пред
компетентния окръжен съд /в случая – Окръжен съд – К./ изпадането си в
неплатежоспособност – от 15.05.2020 год., т.е.денят, следващ твърдяното от
прокурора спиране на плащанията, поради изпадане в неплатежоспособност,
до 15.06.2020 год. /тъй като 13.06.2020 год., е събота – почивен ден, при което
30-дневния срок изтича в първия работен ден, а именно на 15.06.2020 год./,
респ. посочена е и датата на осъществяване на инкриминираното деяние от
обвиняемия, според прокурора, а именно – на 16.06.2020 год. С други думи, в
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание са очертани с необходимата пълнота всички
съставомерни елементи от обективната страна на престъплението, което се
твърди да е извършил обв.Н. М.. От прокурора в постановлението са
изложени още и съображения относно осъществяване на твърдяното
престъпление от обвиняемия Н. М. и от субективна страна.
С оглед изложеното по-горе следва да се посочи, че не е налице
посочената от първоинстанционния съд липса в постановлението на
изложение на обстоятелства относно конкретния период, от който
обвиняемият е спрял плащанията, имало ли е такива плащания и кога е
последното; както и не е налице неяснота във волята на обвинението защо
14.05.2020 год. е датата, на която според прокурора обвиняемият е изпаднал в
неплатежоспособност, поради което е спрял плащанията си. Всъщност, както
бе посочено и по-горе в мотивите, в постановлението на прокурора е посочен
конкретния период, респ. конкретна дата, от която се твърди обвиняемият да
8
е спрял плащанията, съответно има твърдение на прокурора, че не е имало
въобще плащания по установените с ревизионния акт негови публичноправни
задължения. Все поради посоченото, не може да бъде споделен и упрекът на
първоинстанционния съд към прокурора за липса в постановлението на
посочени факти за настъпване на неплатежоспособността на обвиняемия,
поради спиране на плащанията. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
принципно търговец не изпада в неплатежоспособност, поради спиране на
плащанията, както приема първоинстанционният съд, доколкото моментът на
спиране на плащанията в действителност следва момента на изпадане на
търговеца в неплатежоспособност и е индикация за това, като законодателят е
предпочел да придаде наказателноправно значение именно на времето, когато
за контрагентите на търговеца става ясна неговата трайна и обективна
невъзможност да изпълни задълженията си, като началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането на длъжника в такова
състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Всъщност
въпросите дали действително обвиняемият Н. М. е спрял плащанията по
установени негови публичноправни задължения, кога и за какви точно
задължения по вид и размер, дали е изпаднал в неплатежоспособност
/действащ в качеството си на търговец/ въобще, вкл. и на посочената от
прокурора начална дата, дали твърдяната от прокурора дата на спиране на
плащанията, респ. дата на изпадане на обв.М. /действащ като търговец/ в
неплатежоспособност, и съответно дали периода, в който същият не е
изпълнил задължението си да заяви това обстоятелство в съда, са именно
тези, посочени от прокурора в постановлението, са въпроси, относими към
доказателствената обезпеченост на постановлението на прокурора и касаят
вината и отговорността на обвиняемия, поради което са включени в предмета
на доказване по делото, като на същите въпроси съдът следва да отговори със
съдебния си акт по същество.
С оглед изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че
крайният извод на първоинстанционния съд – че в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушаващи правото на защита на обвиняемия, тъй като същият е лишен от
възможността да разбере за какво точно извършено престъпление се ангажира
наказателната му отговорност, е необоснован и незаконосъобразен.
9
Посоченото налага обжалваното разпореждане да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено определение, с което делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на същото.
Водим от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1375/08.12.2022 год., постановено по
Н.а.х.дело № 1082/2022 год. по описа на К. районен съд, с което на основание
чл.377 ал.1, във вр. с чл.249 ал.4 т.1 от НПК е прекратено съдебното
производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора за
изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на
разпореждането, вместо което постановява:
ВРЪЩА делото на Районен съд – К., за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10