№ 246
гр. Велико Търново, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000176 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260098 от 18.11.2020 г. по гр.д. № 19/2020 г. Окръжен
съд Русе е осъдил „ЗК Лев Инс" АД да заплати на М. ИВ. М. сумата от 42000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания от
пътно – транспортно произшествие, настъпило на 11.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2018 г. до окончателното
й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 42000 лв. до
пълния му предявен размер от 80000 лв., като неоснователен и недоказан.
Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД в частта, с която исковата
претенция за неимуществени вреди на М. ИВ. М. е уважена за сума над 20000
лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.06.2018 г. до
1
окончателното й изплащане и в частта за присъдените разноски, изчислени,
съобразно уважената част от иска. В нея се излагат доводи за неправилно
определен размер на обезщетението, счетен от жалбоподателя за прекомерен,
като в тази връзка неправилно е прието от съда, че ищецът е получил тежко
травматично увреждане – счупване на гръбначния стълб, което е довело до
първоначална пареза на крайниците. Установено е, че в случая е налице
счупване само в областта на втори поясен прешлен, като не са доказани
твърденията за първоначална пареза на крайниците. Не е отчетено, че по
отношение на счупванията в областта на трета и пета предходилни кости на
десния крак ищецът не е предприел лечение и е оставил двата му пръста да
зараснат в неправилен вид, като същевременно по делото няма медицинска
документация за възникнали усложнения. Неправилно е анализиран
възстановителния процес и състоянието на ищеца с очертан времеви диапазон
между 6 месеца и една година от съда. От съдебно медицинската експертиза и
разясненията на вещото лице в съдебно заседание е установено, че М. се е
възстановил напълно, а от приложените болнични листи за срок от три
месеца се обуславя извода, че ищецът се е възстановил още след третия
месец. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и в
нарушение на принципа за справедливост, и не кореспондира с формираната
съдебна практика относно събития от посочения период.
Първоинстанционният съд само е изброил релевантните за определяне на
обезщетението факти, без да мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо
вида и обхвата на вредите, и тежестта на всеки критерий при определяне на
крайния размер на обезщетението. Поддържа се възражението за
съпричиняване, прието за неоснователно от първостепенния съд, като е
счетено за доказано, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан,
в каквато насока е заключението на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за разликата от
20000 лв. до 42000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2018 г., да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала насрещна
въззивна жалба, с която обжалва постановеното решение в частта, в която
2
предявеният от ищеца иск е отхвърлен за разликата над приетия за дължим
размер от 42000 лв. до размер от 70000 лв. Излагат се съображения, че
решението е неправилно, поради нарушение на приложението на чл. 52 ЗЗД,
тъй като не е съобразена тежестта на счупването на гръбначния стълб и
настъпилото усложнение, каквото се явява парезата на крайниците и което е
наложило оперативно лечение. Не е съобразена установената трайна практика
на съдилищата за сходни случаи на пострадали лица с идентични увреждания.
Не е отчетено, че описаното гръбначно счупване има трайни последствия,
изразяващи се в снишаване тялото на увредения прешлен, които трайно са
нарушили архитектониката на гръбначния стълб. Налице са и други
счупвания с характер на средна телесна увреда – счупване в областта на трета
и пета метатарзални кости, при което не е налице пълно възстановяване, като
е нарушена походката на ищеца със засегнатия крайник. Счетено е, че
справедлив размер на обезщетението би бил сумата от 70000 лв., като се има
предвид дългия лечебен период от една година и липсата на пълно
възстановяване с оглед трайността на последиците от тези счупвания.
Изложени са съображения, че доводите във въззивната жалба на „ЗК Лев
Инс“ АД са неоснователни.
Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено
и вместо него се постанови друго, с което бъде осъдено застрахователното
дружество да заплати на ищеца допълнително сума в размер на още 28000 лв.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018 г. до
окончателното изплащане.
В срока за отговор на насрещната жалба е депозиран такъв от „ЗК
Лев Инс“ АД, като е заето становище за неоснователност на подадената
насрещна въззивна жалба.
Третото лице помагач В. П. В. не е заел становище във въззивното
производство.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок,
3
от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба М. ИВ. М. твърди, че на 11.01.2018 г., през
светлата част на денонощието е пострадал в резултат на ПТП, като пътник на
предна дясна седалка в лек автомобил Дачия Лоджи, с рег. № Р83****,
управляван от водача В. П. В., и движещ се по АМ Хемус, в средната лента за
движение в посока град Варна. Времето било облачно, с леко преваляване на
дъжд и в района на км 350+700 водачът на лекия автомобил, управляван със
скорост около 105 км/ч, загубил контрол върху моторното превозно средство.
Автомобилът се отклонил в посока надясно, преминавайки през аварийната
лента и банкета, след което навлязъл с десните гуми в канавката, движил се
38 м., след което се оттласнал от крайния по-висок елемент на бетонната
канавка, преминал през оградната мрежа и се преобърнал по таван. В резултат
на описаното ПТП ищецът М. пострадал, като получил фрактура на тялото на
L2 прешлен, въпреки че бил с правилно поставен предпазен колан.
Непосредствено след ПТП бил приет за лечение по спешност в МБАЛ
„Шумен“ АД с диагноза счупване на гръбначния отдел в поясната област.
Впоследствие бил приет за лечение в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна,
където бил на лечение от 16.01.2018 г. до 22.01.2018 г. При изследванията се
открила фрактура на тялото на втори лумбален прешлен със снишаване в
предна и средна трета и конкавна деформация на дискалните повърхности,
повече горните. Находката е асоциирана с нехомогенна структура на
спонгиозата на прешленното тяло и лека дорзална пропулсия на горния
контур на същото към спиналния канал. Последният е локално релативно
стенозиран, с преднозаден размер на нивото на горен ръб на L2 – 11 мм.
Установена е и фрактура на дистална метафиза на пета метатарзална кост.
4
Извършено е оперативно лечение с поставяне на винтова стабилизация на L1
прешлен с два винта и на L3 прешлен – два винта и две титаниеви пръчки. От
описаните телесни увреждания ищецът е търпял и продължава да търпи
значителни болки и страдания, особено интензивни в първите месеци след
ПТП. След изписване от болничното заведения той е имал затруднения в
съня, ползвал е обезболяващи и е бил обездвижен. Преминал е през няколко
етапа на възстановяване – в началото на постелен режим, след това е ползвал
патерици, без да стъпва на увредения крайник. Към момента продължава да
изпитва болки, намалена е физическата му активност, чувства слабост в
крайника и в лумбалния отдел. Бил е зависим от чужди грижи в ежедневието
си и не е могъл да се самообслужва.
По случая е образувано досъдебно производство, прекратено по
желание на пострадалия. Увреждащото МПС притежава задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/111700688850,
сключена с ответното застрахователно дружество с период на покритие от
13.03.2017 г. до 12.03.2018 г.
На 20.06.2018 г. ищецът подал застрахователна претенция до „ЗК Лев
ИНС“ АД, но до момента дружеството не е изпълнило задължението си за
изплати поисканото застрахователно обезщетение.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 80000
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.06.2018 г. до
окончателното изплащане, за което е предявен настоящия иск.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се твърдяният факт за осъществено ПТП, механизма му,
причинените травматични увреждания в резултат на ПТП; оспорва се
претендираният размер, като прекалено завишен спрямо претърпените болки
и страдания; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това,
че пострадалият е бил без предпазен колан; оспорва се претенцията за законна
лихва.
Третото лице помагач В. П. В. не е заел становище в
първоинстанционното производство.
5
С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице
основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е
отрекъл възражението за съпричиняване, поради което е приел за справедлив
размер на обезщетението сумата от 42000 лв., в който размер искът е уважен,
ведно със законна лихва върху нея, считано от 20.06.2018 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до 80000 лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 11.01.2018 г., в района на км 350+700 на АМ Хемус, при което водачът на
лек автомобил Дачия Лоджи, с рег. № Р83**** В. П. В., застрахован при
ответното дружество с полица № BG/22/117000688850 за срок от 13.03.2017
г. до 12.03.2018 г., при управление на автомобила е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и
движейки се в средната лента за движение по автомагистралата, изгубил
контрол над шофирания от него автомобил, от което последвало напускане на
пътното платно от автомобила и преобръщането му по таван. Механизмът на
произшествието се установява от приложеното постановление за
прекратяване на досъдебното производство от 30.04.2018 г. от прокурор при
Районна прокуратура Шумен, Констативен протокол за ПТП от 11.01.2018 г.,
протокол за оглед на ПТП и изготвената комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза. Техническата причина за произшествието е
напускане на автомобила на платното за движение, косо вдясно от
магистралата и последващото му движение и удари до мястото, на което е
намерен автомобила. Той е изминал косо около 5 метра по банкета, който е
изграден от чакъл, 40 м в канавката, по която има оставени следи, 35 метра
при спускане към изораната нива, около 8 метра, за които автомобилът се е
обърнал по таван и 32 метра, при които се е плъзгал по таван върху изораната
нива до мястото, на което е намерен.
Пострадалият М.М. е пътувал на предна дясна седалка, като вещите
лица приемат, че уврежданията, твърдяни в исковата молба и установени от
медицинската документация, са настъпили от травма в купето на автомобила.
6
За гръбначния стълб счупването се получава от рязка флексия /предно
огъване на гръбначната колона/. Такъв механизъм се получава след
преобръщането по таван на автомобила, при удар на горната част на гърба в
покрива, който в случая е деформиран към седалките. Предходилните кости
са счупени от директни удари на ходилото в детайли по предната част на
арматурното табло вдясно и отдолу. Вещите лица са изследвали движението
на телата на пътниците при създалите се инерционни и ротационни сили, като
при навлизане на автомобила в канавката пътуващите са се придвижили
вдясно, при движението в канавката, са възникнали вибрации с голяма
амплитуда, които са се предали на пътуващите в него. В края на канавката
има изграден по-висок елемент, в който се е ударил автомобила с предната си
част, което е довело до движение на пътуващите напред и нагоре.
Уврежданията на автомобила показват, че в нивата той се е преобърнал в
посока от предната си част по таван. Това преобръщане е накарало телата на
пътуващите да се придвижат в посока от напред и надолу до горната част на
автомобила – към тавана. Установено е счупване на предните странични
стъкла на вратите, предно и задно обзорни стъкла. При този механизъм
вещите лица считат, че без предпазен колан би имало наранявания на горните
крайници и горната част на тялото и главата, а при частично излизане на
тялото от автомобила може да има тежки травми от терена. Такива не са
установени. Същевременно, установените травми при М. могат да бъдат
получени с поставен предпазен колан. Няма специфични увреждания, които
се получават без предпазен колан. В съдебно заседание вещите лица
обясняват, че този механизъм на счупване на гръбначния стълб може да се
получи и при поставен предпазен колан, и без поставен предпазен колан. В
медицинската документация липсват описани кожни увреждания, които са
характерни при поставен предпазен колан. По тези причини вещите лица не
могат категорично да кажат ищецът бил ли е с предпазен колан, но това
увреждане, което той е получил, може да се получи и при поставен предпазен
колан и без поставен такъв. При преобръщане на автомобила по таван е
налице съприкосновение на тялото в раменния пояс с тавана и при поставен
колан, който допуска изхлузване на тялото надолу към тавана, като в
настоящия случай има и деформация на тавана.
От приложените по делото медицински документи и епикризи се
7
установява, че на 11.01.2018 г. ищецът е постъпил на лечение в МБАЛ
„Шумен” АД, гр. Шумен, където е установено счупване на гръбначния стълб
в поясната област и по-конкретно полифрагментна фрактура на тялото на L2,
фрактурна линия в областта на корена на дясната дъга, дорзално изместен
фрагмент, стесняващ медуларния канал с 4 мм, както и фрактура в основата
на трета метатарзална кост и в областта на главичката на пета метатарзална
кост. Престоял в болничното заведение до 16.01.2018 г., като на същата дата е
приет в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна, където му е проведено
оперативно лечение чрез поставяне на винтова стабилизационна система.
Изписан на 22.01.2018 г. По отношение на счупването на метатарзалните
кости на ходилото е препоръчано оперативно лечение в планов порядък.
Травматичните увреждания – счупване в областта на втори поясен прешлен и
в областта на трета и пета предходилни кости на десния крак са анализирани
от вещото лице по комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза. Счупването на поясния прешлен води до трайно затрудняване на
движението на снагата, като в конкретния случай е нарушена анатомичната
цялост на гръбначно мозъчния канал. В съдебно заседание обяснява, че
поради механизма на увреждане – вертикален с огъване, се е получило
стесняване на гръбначномозъчния канал, което е довело до първоначална
пареза на крайниците, изчезнала след операцията. Счупването на костите на
дясното ходило са довели до трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник. Счупването на втори поясен прешлен е наложило оперативно
лечение с репозиция и стабилизация с винтове, проведено в гр. Варна.
Счупванията на ходилните кости са налагали оперативно лечение в планов
порядък, след операцията на гръбначния стълб. Няма медицинска
документация за оперативна интервенция на костите на ходилото.
Пострадалият не е предприел такава, поради зарастване на костите и
усложняване на оперативния процес. Нормалният възстановителен период
при такова счупване на поясен прешлен е за срок от около една година, а по
отношение на счупванията на ходилните кости – от два до три и половина
месеца, като в първите 45 дни без натоварване на крайника. В съдебно
заседание уточнява, че възстановителния период при счупване на поясния
прешлен е между шест месеца и една година, в зависимост от особеностите за
всеки случай, възрастта, рехабилитацията. Временната неработоспособност не
определя възстановителния период, който обхваща и физическите
8
натоварвания, не само движението и обслужването. При извършването на
личен преглед на ищеца от вещото лице, същото е установило възстановяване
на функционалното състояние на снагата и движението на долния десен
крайник. От фиксацията обема на движенията в поясния отдел е леко
ограничен, ищецът няма да може да вдига много тежко. Съобщил на вещото
лице за болки в поясната област и ходилото при пренатоварване,
преохлаждане. Констатирана е обективно възстановена походка.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. Н. М.а,
съпруга на ищеца. Тя описва, че когато отпътувала до болницата в гр. Шумен,
съпругът й бил много притеснен за състоянието си. Лекарите установили
увреждания в гръбначния стълб, но нямали специалисти в тази област и се
наложило преместването му в друга болница. Обяснили му, че може да се
наложи шест месеца да остане неподвижен на легло, ако не бъде фиксиран
гръбнакът. Ищецът не следвало да се изправя, трябвало да стои в легнало
положение. Транспортирали го до най-близката болница със съответен
специалист с частна линейка. М. бил много притеснен, поради неизвестността
на състоянието си и евентуалните перспективи за лечение. Изпитвал болки в
гръбнака, за което приемал постоянно болкоуспокояващи средства. В
болницата в гр. Варна с метални болтове фиксирали прешлените да не се
движат. Около месец трябвало да лежи обездвижен, след което започнал
раздвижване с помощта на патерици. Свидетелката и нейните родители му
помагали и се грижели за него, като той бил зависим от тях за хранене,
преобличане, санитарно-хигиенно обслужване. Имало период, в който не се
хранел, много отслабнал, трябвало много да се пази, да не вдига тежко, да не
се навежда. Всичко това го изнервяло, както и неизвестността дали ще може
да продължи да работи. Към този момент малкото му дете било на три години
и М. допълнително се измъчвал, че не може да участва пълноценно в
отглеждането му. През първите три месеца много често се налагало да приема
болкоуспокояващи. Бил притеснен от случилото се, станал предпазлив, имало
период, в който не искал да се качи в кола, а понастоящем не позволява друг
да го вози. По отношение на счупването на двата пръста на десния крак
свидетелката разказва, че тъй като травмата в гръбнака била по-опасна,
лекарите насочили вниманието си към нея, като обяснили, че пръстите на
крака следва да се оперират като мине известно време след първата операция.
9
Когато вече било възможно да се оперира крака, се оказало, че пръстите са
зараснали накриво и трябва отново да се чупят, за да се извърши операцията.
Ищецът се уплашил и не предприел втората операция, като в момента
пръстите си стоят накриво. Счита, че е променена понастоящем походката му,
като тялото е изкривено леко встрани. Били запалени планинари и след
инцидента преустановили предприемането на тежки преходи. При промяна на
атмосферните условия ищецът усеща болки в кръста и крака.
По делото са приложени болнични листи, от които се установява, че
от 16.01.2018 г. до 22.04.2018 г. ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност, общо 97 календарни дни.
Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника на
20.06.2018 г., по която няма образувана щета при ответното дружество.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на В.В., в
резултат на което на ищеца е причинена вреда. Противоправността на
поведението му следва от нарушаване на конкретни правни норми, уреждащи
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП /вменяващ
задължение за непрекъснато контролиране на управляваното МПС/. От
събраните доказателства се установява, че В.В. с управлявания от него
автомобил, движейки се в светлата част на денонощието, в нарушение на
посоченото по-горе правило за движение по пътищата, при мокър път, е
допуснал напускане от страна на автомобила на пътното платно, с
последващо движение извън платното и обръщането му по таван.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът М. е получил телесни увреждания – счупване в
областта на втори поясен прешлен и счупване в областта на трета и пета
предходилни кости на десния крак. Тези увреждания представляват
нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно
право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и страдания
от увреденото лице.
10
Между противоправното и виновно поведение на водача В.В.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача В. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. В. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за
застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. В. се явява застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденото лице е упражнило правото си на
пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ.
Същото е изпълнило задължението си за предявяване на застрахователна
претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е заплатил
обезщетение.
Спорни в настоящия случай са размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение, който следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия, последица от което е намаляване на приетия за
справедлив размер на обезщетението. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
11
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, предвид тези обстоятелства, както и предвид
естеството на травмите за ищеца М. – комплексна травма: счупване в
областта на втори поясен прешлен, счупване в областта на трета и пета
метатарзални кости на десния крак; и двете водещи до трайно затрудняване на
движението, съответно на снагата и на десния долен крайник; които
счупвания са наложили престой 11 дни в две болнични заведения;
оперативното лечение с репозиция и стабилизация с винтове на счупването на
втори поясен прешлен; силните болки, които е изпитвал и наложили през
първите три месеца почти постоянен прием на болкоуспокояващи лекарства;
труден възстановителен период в началото, когато един месец е бил
обездвижен на легло и когато е разчитал единствено на чужда помощ за
хранене, преобличане и санитаро-хигиенно обслужване; възрастта на ищеца
към момента на ПТП – 43 години; възстановителен период за този вид травми
– от шест месеца до една година за счупването на поясен прешлен и два до
три и половина месеца за счупванията на ходилните кости; настъпилото
функционално възстановяване на снагата и движението на долния десен
крайник с леко ограничаване на обема на движенията в поясния отдел;
изпитаните притеснения непосредствено след ПТП, предвид неизвестността
от състоянието му и евентуалните перспективи за лечение; негативни емоции,
че не може да участва пълноценно в отглеждането на малкото си дете, както и
последващата промяна в поведението /пътува единствено ако той шофира,
съобразява начина си на живот без претоварване и вдигане на тежко/
настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението би бил
42000 лв., до който извод е достигнал и първостепенния съд. Настоящият
състав не възприема оплакванията във въззивната жалба на застрахователното
дружество, че следва да се намали размера на обезщетението, като се отчете
немарливото поведение на ищеца, който не е предприел лечение на
счупванията в областта на трета и пета предходилни кости на десния крак.
Тези фрактури са установени от медицинската документация, те обективно са
довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник и при
тях оздравителния период е от два до три месеца и половина. С оглед на това,
те следва да бъдат отчетени при преценяване на размера на обезщетението,
включително и по начина, по който са възстановени /доколкото
12
предприемането на второ оперативно лечение би довело до завишаване на
болките и страданията на ищеца/. Не може да бъде споделен и довода, че
възстановителният период при М. е продължил само три месеца, през които
той е ползвал отпуск за временна неработоспособност. Това обстоятелство не
се спори, но вещото лице е обяснило в съдебно заседание, че макар ищецът да
се е върнал на работа след третия месец, възстановяването му не може да се
счете за приключило, тъй като възстановителният период обхваща не само
раздвижването и обслужването след травмата, а и извършването на дейности
с физически натоварвания. В конкретния случай експертът е категоричен, че
при такова увреждане нормалният период за настъпване на пълно
възстановяване е от шест месеца до една година.
Обезщетение в по-голям размер не следва да се присъжда, тъй като
травматичните увреждания са възстановени и не е налице постоянно
разстройство на здравето. Вещото лице е установило, че е налице
функционално възстановяване на вървенето, както и възстановяване на
функционалното състояние на снагата. С оглед на това, твърдението в
насрещната въззивна жалба на ищеца, че походката му е останала нарушена
със засегнатия крайник, се явява недоказано. Действително, счупването на
поясния прешлен е с трайни последствия за ищеца, с оглед необходимостта да
се пази от вдигане на тежко, пренатоварване и др., но последствията не са от
такова естество, че да нарушат съществено живота му в социално – битов
план до степен това да доведе до завишаване размера на обезщетението.
Естеството на травматичните увреждания и тяхното лечение са анализирани
от първостепенния съд подробно, на база събраните по делото доказателства
и са отчетени при определяне на размера на претендираното обезщетение,
чийто размер и настоящият състав счита за подходящ и съобразен с
критериите за справедливост и икономическата конюктура в страната към
момента на ПТП, като са взети предвид всички релевантни за определянето
му факти.
Не може да бъде споделен доводът във въззивната жалба на
застрахователното дружество, че така определеното обезщетение следва да се
намали, поради доказано съпричиняване от ищеца, изразяващо се в пътуване
без правилно поставен предпазен колан. С оглед на това, че целта на
направеното възражение е намаляване на размера на определеното
13
застрахователно обезщетение, тежестта на доказването му е на
застрахователя, и то при условията на пълно и главно доказване. В
конкретния случай категорични доказателства, че М. е бил без поставен
предпазен колан не се събраха. Вещите лица установяват, че без предпазен
колан обикновено има наранявания по горните крайници и горната част на
тялото и главата, а с оглед механизма на ПТП може да има и излизане на
тялото от автомобила, каквито не са установени. Не са установени от
медицинската документация и описани кожни увреждания, характерни при
ползването на предпазен колан. При тези данни вещите лица не са заели
категорично становище бил ли е ищецът с поставен предпазен колан или не е
бил. В тази връзка доводите във въззивната жалба на застрахователното
дружество, че е доказано, че М. е пътувал без поставен обезопасителен колан,
не кореспондират с приетото от съда заключение на вещите лица.
Същевременно, този вид счупване на гръбначен прешлен може да се получи и
при поставен предпазен колан, и при непоставен предпазен колан, т.е. не се
събраха доказателства, че вредите не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в този обем, в случай на ползване на предпазен колан. С оглед на
това, изводите на първостепенния съд, че възражението за съпричиняване е
неоснователно, се явяват съответни на събраните по делото доказателства.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от М. ИВ. М. претенция против „ЗК Лев Инс“ АД за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно –
транспортно произшествие на 11.01.2018 г., при което са му причинени
телесни увреждания, е основателна и доказана до размер на 42000 лв., до
който размер искът подлежи на уважаване, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество
/чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ/ до окончателното изплащане.
С оглед на гореизложените съображения, съвпадащи със
съображенията на първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че
оспореното решение в обжалваните части е правилно, което обуславя
потвърждаването му като такова.
При този изход на спора, на всяка от страните следва да се присъдят
разноски за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
14
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на насрещната страна.
Жалбоподателят М. следва да заплати на ЗК „Лев Инс” АД сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение само за явяване в съдебно заседание, а в
полза на неговия процесуален представител следва да се присъди
възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38 ЗА в размер на 1190 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260098 от 18.11.2020 г., постановено
по гр.д. № 19/2020 г. на Окръжен съд Русе в обжалваните части.
ОСЪЖДА М. ИВ. М., ЕГН **********, от гр. Русе, ********** да
заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Черни връх, 51, Д сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Черни връх, 51, Д да заплати на адв. Р.К.
П., САК сумата от 1190 /хиляда сто и деветдесет/ лева , представляваща
възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38 ЗА за въззивното производство,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач В.
П. В., ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15
16